Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (28) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The World of Ice and Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Корекция
maskara (2018)

Издание:

Автор: Джордж Р. Р. Мартин; Елио М. Гарсия-Младши; Линда Антънсън

Заглавие: Светът на огън и лед

Преводач: Емануил Томов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: гр София

Година на издаване: 2014

Националност: американска

Печатница: Dedrax, Абагар АД

Отговорен редактор: Мирослав Александров

Редактор: Вамя Колева, Надя Златкова

Художник: калиграфии Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Rene Aigner; Ryan Barger; Arthur Bozzonet; Jose Daniel Cabrera Pena; Jennifer Sol Cai; Thomas Denmark; Jennifer Drummond; Jordi Escamilla; Michael Gellatly; Tomasz Jedruszek; Michael Komarck; John McCambridge; Mogri; Ted Nasmith; Karla Ortiz; Rahedie Yudh

Коректор: Грета Петрова

ISBN: ISBN 978-954-28-1635-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1445

История

  1. — Добавяне

Мекар първи

Мекар бил енергичен крал и прочут воин, но и гневлив мъж, бързо отсъждал и сурово. Не умеел да привлича с лекота приятели и съюзници както брат си Белор, а станал и още по-строг и коравосърдечен след злополучния инцидент, при който Копиетрошача загинал от ръката му.

Толкова силно искал да скъса с миналото, че наредил да направят нова корона — корона на воин, с черни железни шипове в диадема от червено злато, защото короната на Егон Завоевателя била изгубена след смъртта на Дерон Първи в Дорн.

crownmaekar.jpgКороната на Мекар Първи

Мекар управлявал в относителен мир във времето между два от бунтовете на Блекфир, а неуредиците в царуването му били най-вече резултат от синовете му.

Основният проблем в царуването на Мекар били наследниците му. Имал неколцина синове и дъщери, но имало съмнения кой от тях е най-подходящ да управлява. Най-големият, принц Дерон, бил познат като Пияницата и предпочитал да го наричат принц на Летен замък, защото Драконов камък му се струвал неприветлив. Следвал принц Ерион, познат като Светлия пламък или Светлия огън — извънредно силен рицар, ала жесток и капризен. Говорело се, че е и любител на черните изкуства. И двамата умрели преди баща си, макар и да успели да се сдобият с деца. Принц Дерон имал дъщеря, Вела, родена през 222 г.сл. З., но детето, за жалост, се оказало скудоумно. Синът на Ерион Светлия огън се родил през 232 г.сл. З. и получил знаменателното име Мегор, но Светлия принц загинал още същата година, когато изпил чаша адски огън, вярвайки, че ще се превърне в дракон.

Третото момче на Мекар, Емон, обичало да чете и го изпратили в Цитаделата още като малко. Излязъл Заклет майстер. Най-младият от синовете на краля бил принц Егон, скуайър на странстващ рицар — същият, в чието име умрял Белор Копиетрошача, — и като дете си спечелил прякора Ег.

„Дерон е жалка шега, а Ерион е ужас, но Егон е наполовина селяк“ — бил чут да отбелязва един от придворните шегобийци.

Когато крал Мекар умрял в сражение през 233 г.сл. З., водейки армията срещу разбунтувал се лорд в дорнските покрайнини, въпросът с унаследяването объркал мнозина. Вместо да рискува втори Танц на драконите, Ръката на краля, Кървавия гарван, избрал да свика върховен съвет, за да разреши казуса.

През 233 г.сл. З. стотици лордове, височайши и по-нисши, се събрали в Кралски чертог. Претендентите били четирима. Съветът отхвърлил милата, ала простодушна дъщеря на принц Дерон Вела. Едва неколцина подкрепили сина на Ерион Светлия огън Мегор — крал-младенец би значело дълго, изпълнено раздори регентство, а мнозина се бояли, че момчето може да е наследило жестокостта и лудостта на баща си. Принц Егон бил очевидният избор, но някои лордове не му се доверявали — шляенето със странстващ рицар го било направило „наполовина селяк“, твърдели мнозина. Достатъчно от лордовете ненавиждали това, за да се опитат да убедят по-големия му брат, майстер Емон, да бъде освободен от обета си, за да наследи короната. Ала Емон отказал.

По време на дебатите обаче в Кралски чертог пристигнал още един кандидат: кой друг, освен Енис Блекфир, петият от седемте синове на Черния дракон. Когато за пръв път бил обявен Върховният съвет, Енис написал писмо от Тирош, давайки доводи за кандидатурата си, с надеждата думите му да му спечелят Железния трон, който предшествениците му трижди не успели да извоюват с мечове. Кървавия гарван, Ръката на краля, му позволил да пристигне спокойно в Кралски чертог, за да представи аргументите си лично.

Енис недалновидно приел. Ала още щом пристъпил в града, Златните плащове го заловили и го завлекли в Червената цитадела, където скоропостижно бил обезглавен, а главата му — поднесена на лордовете от Върховния съвет като предупреждение към всеки, който още питаел симпатии към Блекфир.

Скоро след това „принцът яйце“ бил избран от мнозинството. Четвърти син на четвърти син, Егон Пети се прочул надлъж и нашир като „Невероятния“, задето успял да седне на престола от толкова незначително място в родословното дърво.