Ремигиуш Мруз
Хаштаг (27)

Анамнезис
Убежището, Вавер

Доста често Страховски имаше усещането, че всички съществени неща са били казани в древността. Принос за това със сигурност имаше Публилий Сир, римски освободен роб и поет мимограф, на когото беше приписвано авторството на множество крилати фрази. Една от тях постоянно съпътстваше Страх.

Всъщност тя беше причината за всичко, което той вършеше сега, и гласеше, че мъдър човек може да избегне злото само по един начин — като го предвиди. Всичко после нямаше значение. Реакциите не се броят, единственото спасение беше анамнезата.

Патриция Спорняк трябва да е очаквала какво ще се случи с нея. Замецки, Анета Роговска и всички останали. Всички онези, чиито имена са останали неизвестни досега, са пропуснати.

Съдбата, която ще го сполети, трябва да е известна и на Игор. Може би на него най-вече.

Страховски знаеше, че в неговото начинание има много неизвестни. Непрекъснато анализираше какво може да се обърка. Коригираше плана си, подготвяше алтернатива за всеки етап, години наред гласеше финалния щрих. В крайна сметка успя да проектира всичко така, както трябва да изглежда.

Стана Архитект на новия ред. И скоро щеше да стане негов строител.

Теса нямаше да знае какво ще се случи с нея. Може би първоначално ще й се стори, че може да прозре плана му, но след известно време щеше да осъзнае колко е грешала. Никой нямаше да очаква това, което ще настъпи.

Щеше да започне с Игор, после да премине на Пол Гервин. Не много по-късно целият свят щеше да види как изглежда един велик проект.

И да си спомни онова, което Платон се бе опитал да каже на обществото преди векове.

Ще настъпи анамнезис.