Иван Вазов
Линее нашто поколенье…

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

        не пада върху нас.

 

        Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

 

        Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло —

какво ще да му завещайш?

 

        Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

 

        Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

 

        Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите — без идеал.

 

Януари 1883