Иван Вазов
При Рилския манастир

Сега съм у дома. Наокол планини

и върхове стърчат; гори високи, диви

шумят; потоците, кристални и пенливи,

бучат — живот кипи на всичките страни.

Природата отвред, кат майка нежна съща,

напява ми песнѝ, любовно ме прегръща.

 

Сега съм у дома. Над мен Еленин връх

боде лазурний свод и мен при себе кани;

отсреща Бричебор ми праща здравий дъх

на своите ели и бори великани;

а Царев връх от юг издига се огромен

с плешивия си лоб и царския си спомен.

 

Сега съм у дома, сега съм в моя мир —

мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,

по-светло чувствувам; свещен, отраден мир

изпълни ми духа, от нов живот талази

нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,

от прясна сила, мощ и тайни песнопенья…

 

Сега съм у дома, сега съм пак поет —

във лоното на таз пустиня горска, свята;

разбирам на леса любовний тих привет,

на струите шума, на бездната мълвата.

Разменям тайна реч с земя и синий свод

и сливам се честит във техния живот.

 

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.

Световните злини, тревоги са далеч —

за тях е тя стена до небеса турила —

усещам се добър, почти невинен веч.

Духът ми се цери след жизнената битва,

вкушавам сладък мир във песни и молитва.

 

Сега съм у дома. По часове, благат,

край бистрата река, при звучната й песен,

мечтая ил чета… Ил кат орел надвесен

над бездните стоя и моят ум хвъркат

блуждае в хаоса, до господа отива,

на мирозданьето във тайните се впива.

 

Сега съм у дома — не съм тук странен гост.

Природата всегда, но буйната природа,

що пълни я живот, шум, песен и свобода,

бе моят идеал величествен и прост.

Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!

Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

 

Сега съм у дома — участник в рилский хор.

Аз тук не се родих — тук бих желал да тлея —

под горский вечен шум — дълбока епопея —

и на Еленин връх под вечно будний взор;

да имам гроб, подир живот-синджир теглила,

        в величествените обятия на Рила.

1891