Димчо Дебелянов
Потокът стене в долината…

Потокът стене в долината,

отеква спомен в всеки звук —

тук нявга двамата със нея

пристъпвахме един до друг.

 

Валеше тихо, едностайно,

но нас опил бе дивен чар

пред радост първа — щастие незнайно,

пред първа пролет — първи жар.

 

Ала на устни не изгрея

с години чаканата реч,

че бяхме близко двама с нея

и пак безкрайно надалеч.