Иван Вазов
Есен

Есен. Сам съм. По полето

изгоряло, голо, дето

през май лани бяхме двама,

ни цветя, ни мирис няма —

от печал е то обзето.

 

Но какво ми пак ухае

тъй приятно? Откъде е

тоя мирис благодатен?

Де цветя тук? Ах, това е

твоят спомен ароматен.