Робърт Чеймбърс
Маската (4)

IV

Същата вечер взех ключовете и се отправих да посетя къщата, която познавах тъй добре. Нищо в подредбата не бе променено, но мълчанието бе угнетяващо. И макар дважди да се доближавах до вратата на мраморната стая, нито веднъж не можах да се насиля да прекося прага й — това бе свръх силите ми. Наместо това отидох в салона за пушене и седнах пред клавесина. Дантелена кърпичка лежеше връз клавиатурата; тази проста гледка ме накара да извърна лице, задавен. Ставаше очевидно, че не мога да остана, затова се погрижих да заключа всички врати и прозорци, да залостя трите входни врати и да си ида. На следната утрин Алсид приготви багажа ми. Оставих го да се грижи за стаите ми и с „Ориент експрес“ се отправих към Константинопол. По време на двете години, които прекарах на Изток, с Джак избягвахме да споменаваме имената на покойните си приятели в писмата, които си разменяхме — или поне избягвахме в началото. Постепенно Женвиев и Борис започнаха да се прокрадват. Спомням си откъс от едно от неговите писма да казва:

Онова, което вие ми казахте за Борис как се бил привеждал над вас по време на боледуването ви и вие сте чували гласа му ме притеснява, разбира се. Описаното от вас се случва две седмици след смъртта му. Първата ми мисъл е, че сте сънували; че става дума за видение, породено от делириума ви. Но това обяснение не ми се вижда задоволително. И с вас би трябвало да бъде тъй.

Към края на втората година, в Индия, ме достигна негово писмо, което в такава степен се отличаваше от обичайните му писания, че веднага ме накара да се завърна в Париж. Джак пишеше:

Аз съм добре и продавам всичките си картини като художниците, които не се нуждаят от пари. Нищо не ме притеснява, но ме терзае неспокойствие, което би било по-съответстващо да се нарече тревога. Не мога да се отърся от някакво особено чувство за вас. Не е предчувствие, по-скоро някакво очакване, но какво, само Бог знае! Мога само да ви кажа, че това страшно ме измъчва. Всяка нощ ми се присънвате вие двамата с Борис. Подробности не си спомням на сутринта, но се събуждам с разтуптяно сърце и вълнението ми не спира да се трупа до вечерта, когато отново ме очаква подобен сън.

Този цикъл е доста изтощителен и съм твърдо решен да сложа край на повторенията му. Трябва да се срещнем. Аз ли да дойда в Бомбай, или вие ще дойдете в Париж?

Телеграфирах му да ме очаква още със следващия параход.

При срещата ни установих, че той изобщо не се е променил; от своя страна той настоя, че аз съм изглеждал в прекрасно здрав. Хубаво беше отново да чуя гласа му. И докато седяхме и разговаряхме за живота, и двамата усетихме колко е приятно да бъдеш жив сред зараждащата се пролет.

В Париж останахме за седмица, подир което аз заминах за Епт заедно с него. Не пропуснахме да посетим гробището в Севр, където лежеше Борис.

— Дали да не поставим „Орисниците“ в градината над него? — попита Джак.

А аз отвърнах:

— Мисля, че само „Мадоната“ трябва да бди над гроба му. Срещата ни не се бе отразила върху кошмарите му.

Сънищата, от които той не можеше да си спомни подробности, продължаваха да му се явяват. Освен това каза, че на моменти усещането за очакване ставало задушаващо.

— Срещата с мен само ви вреди, наместо да помогне — рекох аз. — Опитайте да се отделите.

Така той замина за Нормандските острови, а аз се върнах обратно в Париж. От пристигането си насам не бях посещавал нито дома на Борис, нито своя, но знаех, че не мога да отлагам вечно. Джак се бе погрижил за дома на покойните — в него имаше и слуги, така че оставих апартамента си и се преместих да живея там. Наместо смущението, което бях очаквал, открих, че съм способен да работя над картините си съвсем спокойно. Обходих всички стаи — всички без една. Не можех да се насиля да прекрача мраморната стая, където лежеше Женвиев, макар да бях спохождан от нарастващ копнеж да зърна лицето й и да коленича край нея.

Един априлски следобед лежах на дивана в салона за пушене, точно като преди две години, и механично се вглеждах в килимите и кожите, покриващи пода. Сред тях бях открил заострените уши и сплесканата глава на вълка и си мислех за съня, в който бях видял Женвиев да лежи до вълчата кожа. Пред оголелите гоблени все още висяха шлемове, сред тях и онзи, испанският, който Женвиев веднъж си бе сложила, когато тримата бяхме решили да се забавляваме със старинните доспехи. Подир това погледнах към клавесина; всеки от жълтеникавите клавиши изглеждаше достоен за милващия й допир, затова се надигнах, тласкан от увлечението си към запечатаната врата на стаята със статуите. Тежките й крила се отвориха под напора на треперещите ми ръце. Слънчева светлина се вливаше през прозореца, позлатяваше крилата на Купидон и спираше като ореол над челото на Мадоната. Нежното й лице бе приведено в състрадание над тъй чиста мраморна статуя, че аз коленичих и се прекръстих. Сянката на Мадоната падаше над Женвиев, но въпреки това аз можах да видя лазурните жилки; под сключените ръце гънките на роклята розовееха, сгрявани от някакъв слаб блясък сред гръдта й.

Съкрушен, аз се приведох, за да докосна мраморната драперия с устните си, преди да изляза.

Една от слугините ми донесе писмо, което седнах да прочета в оранжерията. Но тъй като девойката не се оттегляше, аз се осведомих за причината за задържането й.

Тя смотолеви нещо за някакъв бял заек, заловен в дома, и ме попита какво да бъде сторено с него. Аз й казах да го пусне в двора зад къщата и отворих писмото си. То беше от Джак, но тъй неразбираемо, че имах основания да заподозра разпадането на разсъдъка му. Писмото представляваше поредица настоявания да не съм напускал къщата, преди той да се върне. Не можел да ми каже защо, за сънищата си не можел да обясни нищо, но бил сигурен, че не трябва да напускам къщата в „Сен Сесил“.

В края на четеното видях същата слугиня да стои на прага и да държи стъклен съд, в който плуваха две златни рибки.

— Върни ги обратно в аквариума и кажи защо ме прекъсваш — рекох й аз.

С предъвкан хленч тя изсипа рибките в един аквариум и поиска разрешение да се оттегли, като преди това ми се оплака, че останалите слуги й погаждали номера, очевидно с намерението да я забъркат в неприятности: мраморният заек бил откраднат и на негово място бил пуснат жив; двете красиви мраморни риби били изчезнали и наместо тях тя открила тези две живи да се мятат на пода на трапезарията. Аз я успокоих и я отпратих с уверението, че ще се заема лично. Подир това отидох в студиото; там стояха единствено моите платна и няколко отливки. Там беше и мраморната лилия. Видях я на масата в другия край на помещението и с гневни крачки се отправих към нея. Но цветето, което повдигнах от масата, бе свежо, крехко и изпълваше въздуха около себе си с аромат.

Тогава неочаквано разбрах и се затичах към мраморната стая. Вратите отхвърчаха встрани, слънчевата светлина блесна в лицето ми, а сред нея, в божествено величие, Мадоната се усмихваше. Женвиев повдигна червенеещото си лице от мраморното ложе и отвори сънливи очи.