Робърт Чеймбърс
Маската (2)

II

Някаква работа, свързана с украсяването на Женвиевиния будоар, непрекъснато ме задържаше в старинния хотел на улица „Сен Сесил“. В онези дни двамата с Борис работехме дълго, но в подбрани от нас моменти, което означаваше работа на пресекулки. Когато към нас се присъединеше и Джак Скот, тримата лентяйствахме продължително.

Един спокоен следобед се разхождах сам из къщата, разглеждах рядкости, врях се из чудати ъгли и намирах скрити бонбони и пури. Броденето ми ме отведе в банята. Там Борис, цял омацан в глина, си миеше ръцете.

Помещението бе покрито с розов мрамор. Изключение правеше единствено подът, покрит с розово-сива мозайка. В средата му се намираше правоъгълна вана, вложена направо в пода и със собствени стълби. Украсени колони поддържаха таван, украсен с фрески. Великолепен мраморен Купидон изглеждаше кацнал върху пиедестал в отсрещния край на стаята. Всичко това бе плод на съвместните ни усилия с Борис. В момента моят съдружник, облечен в бели работни дрехи, остъргваше глина и червен восък от красивите си ръце и отправяше подмятания към Купидон.

— Виждам те — настояваше той. — Не се преструвай, че гледаш на другата страна. Знаеш кой те е създал, негоднико дребен!

В тези разговори винаги на мен се падаше да предоставям репликите на Купидон; днес отвърнах по такъв начин, че привидно възмутеният Борис ме сграбчи за ръката и заплаши да ме хвърли във ваната. В следващия миг той пребледня.

— За Бога! Забравих, че ваната е пълна с разтвора!

Аз потръпнах и сухо го посъветвах да си припомня по-добре къде съхранява безценната си течност.

— Небеса, защо сте избрали да държите малко езерце от тази противна гадост точно тук? — добавих аз.

— Възнамерявам да експериментирам с нещо голямо.

— Като мен например?

— Това за малко да се случи, така че не е подходящо за шеги. Бих искал да наблюдавам въздействието на течността върху по-сложен организъм. Приготвил съм един заек.

Джак Скот, облечен в оцапано с боя сако, нахлу вътре, ограби всички ориенталски десерти, до които ръцете му смогнаха да се докопат, опразни кутията с цигари и отведе Борис на посещение в Люксембургската галерия. Там някаква нова сребърна статуетка от Роден и пейзаж на Моне привличаха вниманието на цяла артистична Франция. Аз се върнах в студиото, за да възобновя работата си: работех над ренесансов параван за будоара на Женвиев. Но момчето, което ми позираше, днес отказваше да стои неподвижно, въпреки различните подкупи. То така и не оставаше за дълго в една и съща позиция, чакане само в рамките на пет минути бях нахвърлял няколко скици на просячето.

— Ти позираш или танцуваш, друже? — в един момент не го сдържах аз.

— Каквото ви е угодно, мосю — отвърна то с ангелски невинна усмивка.

Естествено, освободих го за деня, и, разбира се, му платих за целия ден. Тъй глезим моделите си ние.

След като младият негодник си отиде, аз нахвърлях няколко първоначални мацвания върху работата си, но в такава степен се намирах извън настроение, че трябваше през остатъка от следобеда да коригирам грешките. В един момент захвърлих палитрата, потопих четките си в купа с черен сапун и се отправих към пушалнята. Наистина смятам, че с изключение на покоите на Женвиев, никоя стая в къщата не бе по-свободна от уханието на тютюн. В това помещение бяха струпани всякакви боклуци, а по стените му висяха започнали да се разнизват гоблени. Клавесин в отлична форма стоеше край прозореца. Тук на пост стояха и оръжия, някои стари и захабени, други съвсем нови; над камината висяха индийски и турски брони, две-три картини и поставка с лули. В тази стая идвахме в търсене на нови усещания в пушенето. Съмнявам се, че съществуваше лула, чийто модел да не е представен тук. Щом си изберяхме някоя, ние веднага я отнасяхме навън, за да я изпушим, защото това място беше по-потискащо и негостоприемно от всички останали стаи в къщата. Но този следобед сумракът на пушалнята ми се видя много успокояващ; килимите и кожите по пода изглеждаха легнали в дрямка, а възглавничките примамливо се бяха отпуснали върху дивана. Затова аз си избрах лула и се отпуснах на канапето — нетипично за салона за пушене. Бях избрал лула с дълъг и гъвкав мундщук; скоро след запалването й се унесох в мисли и тя угасна, но аз не си направих труда да я запаля отново. В един момент съм заспал.

Събуди ме най-тъжната музика, която някога бях чувал. В стаята бе тъмно, така че се затруднявах да определя времето. Лунен лъч посребряваше един от ъглите на клавесина. Струваше ми се, че лакираното дърво издиша звуците, както уханието се носи над кутия от сандалово дърво. Нечий силует се надигна от мрака и с ридания се отдалечи. Сглупих да се обадя.

— Женвиев!

Тя се свлече при гласа ми. Имах времето да се наругая, докато запалвах лампа и помагах на Женвиев да се изправи. Тя изглеждаше много сдържана и ме попита за Борис. Отнесох я до кушетката и тръгнах да го търся, но него го нямаше, а слугите си бяха легнали. Объркан и притеснен, побързах да се върна при Женвиев. През цялото това време тя не бе помръднала и все така оставаше пребледняла.

— Не можах да намеря нито Борис, нито слугите — рекох й аз.

— Зная — промълви девойката. — Борис замина за Епт заедно с господин Скот. В първия момент бях забравила.

— Това означава, че той няма да се върне по-рано от утре следобед. А вие добре ли сте? От страх ли се спънахте? Страшно глупаво от моя страна беше да ви изплаша така — обадих се в просъница.

— Борис смяташе, че сте си тръгнали преди вечеря. Простете, задето така и не сме ви открили тук.

— Бях заспал дълбоко — засмях се аз. — И не бях сигурен, че съм се събудил — когато видях силует, извиках името ви. Бие ли изпробвахте клавесина? Сигурно сте свирили много тихо.

Бях готов да изрека хиляда лъжи, по-лоши от тази, само за да видя облекченото й изражение. Тя се усмихна очарователно и каза:

— Алек, спънах се в главата на онази вълча кожа и мисля, че съм си навехнала глезена. Бъдете така добър да повикате Мари, преди да си отидете.

Аз изпълних поръчката й и си тръгнах, когато камериерката влезе.