Патриша Макдоналд
Фатално отклонение (13)

Глава 13

— Къде беше? — попита Лили в мига, в който Грейсън застана на вратата. — Трябвало е да се срещнеш с Алин.

Грейсън погледна изненадано, после направи виновна гримаса.

— Точно така — каза той. — Забравих. Недей да се паникьосваш, мамо.

— Съжалявам — отговори неубедително Лили. — Просто… се притесних за теб.

— Ами не се притеснявай — каза Грейсън. — Аз съм голямо момче. Мога да се грижа за себе си.

— Вечерята е готова — каза тя. — Събуди баща си.

Тримата мълчаливо седнаха да вечерят. Лили каза на Грейсън, че е идвала Алин, а той отговори, че ще й се обади по-късно. Отново настъпи мълчание и Лили се почувства някак виновна за това. Имаше чувството, че Пинк и Грейсън щяха да си говорят, ако тя не беше там. Обърна се към Пинк и го попита защо е имал толкова лош ден. Той каза само, че никога няма да може да продаде фермата на Милрейни. При тези думи Грейсън тръсна глава и впери поглед в баща си, но Пинк просто продължи да яде.

— Грейсън, какво има? — попита разсеяно Лили.

Грейсън я изгледа обидено, сякаш тя се опитваше да разбере тайните му.

— Няма нищо — каза той.

— Добре — отвърна Лили и не си даде труд да подеме нов разговор.

След вечеря Грейсън отиде в стаята си, Пинк се настани във всекидневната, а Лили се захвана да измие чиниите. Докато стоеше пред умивалника, потопила до лакти ръце в сапунената вода, си спомни колко приятно й беше да мие чиниите, когато Мишел беше жива. Това беше приятен момент от деня, когато двете можеха да си говорят за разни неща, от които „момчетата“ не се интересуваха. Споделяха плановете си за следващия ден, припомняха си взаимно какво трябва да свършат, какво очакват с нетърпение. Липсват ми разговорите за тези дребни неща, помисли си Лили. Липсва ми човекът, който се интересуваше от тях.

Точно привършваше с миенето на чиниите, когато чу, че звънецът на предната врата иззвъня, а след малко иззвъня повторно. Бършейки ръце, тя отиде във всекидневната, за да попита Пинк защо не отваря. Пинк се беше отпуснал тежко в креслото с разтворения вестник в скута, с бутилка уиски и празна чаша до ръката. Пиенето му действаше приспивателно, особено след вечеря. Напоследък редовно заспиваше в креслото. Лили се надяваше, че това е временно, докато поеме най-тежкия удар от загубата. Когато пиеше, беше много трудно да се разбере човек с него. Тя го разтърси по рамото и се запъти към вратата. Пинк се събуди и я погледна като през мъгла.

Лили запали лампата на верандата и отвори вратата. На осветения полукръг стоеше Бети Старнс, майката на Алин, с потъмнели от тревога очи.

Преди Лили да я поздрави, Бети каза:

— Алин не се прибра вкъщи тази вечер. Да не би да е тук с Грейсън?

Лили я покани да влезе.

— Не, не е. Беше тук по-рано, търсеше Грейсън, но си тръгна.

— Винаги ни казва къде отива — обясни Бети. — А сега дори не се е обадила. Бил чака у дома, в случай че се обади, но аз трябваше да изляза да я търся. Просто не можех да стоя така.

— Пинк — каза Лили. — Иди да извикаш Грейсън. Може би той знае къде е Алин. — Обърна се към разстроената жена и продължи: — Защо не седнеш? Искаш ли нещо за пиене? Може би малко чай?

— Не мога — поклати глава Бети. — Стомахът ми е на топка.

— Знам — каза Лили. — Ще я намерим. Не се тревожи.

— Ако нещо й се случи… — започна Бети и поклати глава. Червеникаворусите й мигли бяха натежали от сълзи, а измъченото луничаво лице беше станало цялото на петна.

Лили стисна студените ръце на жената.

— Сигурна съм, че е добре.

В този момент Грейсън влезе в стаята след баща си.

— Здравейте, мисис Старнс — поздрави учтиво той.

— Здравей, Грейсън. Търся Алин. Знаеш ли къде може да е?

Грейсън сви рамене.

— Не съм я виждал от училище следобед.

Бети изхлипа.

— О, господи. Проверих при другите й приятели. Знаеш какво си мисля.

Лили потръпна, но гласът й прозвуча спокойно:

— Изобщо не си мисли такова нещо.

— Не мога да не го мисля — извика Бети. — В този град има някакъв луд човек. Все още на свобода. Той уби твоята дъщеря… — разплака се тя.

Лили я прегърна силно през рамото.

— Не се тревожи — каза тя по-спокойно, отколкото всъщност се чувстваше. — Има някакво обяснение. Ела. Аз ще ти помогна да я потърсим.

— Мислиш ли, че трябва да се обадя на шерифа? — попита Бети.

— Сигурен съм, че ще се върне здрава и читава — обади се съчувствено Пинк.

— Искате ли да дойда да ви помогна? — попита Грейсън.

— Стой тук и си довърши домашните — каза Лили. — Грей, Алин беше много разстроена, когато дойде днес тук. Знаеш ли защо? Да не сте се карали двамата?

— Не — каза Грей, клатейки глава. — Нямам представа.

— Къде смятате да отидете? — попита Пинк.

Двете жени се спогледаха мрачно.

— Трябва да отидем на моста — каза Бети. — За всеки случай.

— Не искам да ходиш там, Лили — каза Пинк. — Това вече ще ти дойде много. Аз ще отида. — Той излезе в коридора и взе оттам едно сако.

— Аз мога и сама — каза Бети.

— Не се притеснявай — успокои я Пинк. — Нали за това са приятелите.

Пинк взе ключовете за колата от камината и тръгна към вратата.

Лили погледна тревожно мъжа си.

— Ще можеш ли да караш?

— Спри да мърмориш. Аз мога да преценявам — каза Пинк.

В този момент телефонът иззвъня.

— Може да е Бил — каза Бети и очите й се разшириха.

Лили вдигна слушалката и проведе кратък разговор. Когато се обърна към Пинк и Бети, лицето й беше пребледняло.

— Бил се обади. Трябва да отидем в болницата. Намерили са Алин в безсъзнание на балкона на киното във Фелтън.

— Не — извика майката на Алин.

— Изглежда е изпила една опаковка хапчета за сън или нещо такова. В момента й промиват стомаха. Не се плаши. Ще се оправи.

— О, боже мой — извика Бети. — О, боже мой.

— Хайде — каза Пинк. — Ще ви закарам.

Когато пристигнаха в болницата, Бил Старнс крачеше в чакалнята пред кабинета за спешни случаи. Точно гасеше цигарата си в един висок пепелник на пода, когато те влязоха.

Бети се хвърли в прегръдките на мъжа си и той успокояващо я потупа по гърба.

— Току-що говорих с лекаря — каза Бил. — Тя е добре.

Бети се разплака и Лили усети, че и в нейните очи напират сълзи.

— Защо? — попита Бети. — Защо го е направила? Винаги е изглеждала толкова щастлива.

— Не знам — каза мрачно Бил. — Ще трябва сериозно да поговорим, когато се оправи.

В този момент от кабинета излезе една сестра и погледна към Бил и Бети.

— Вие ли сте родителите? — попита тя и Бети кимна. — Може да я видите след малко. Ще я преместим в отделението. Искаме просто да я наблюдаваме ден-два, за да се уверим, че няма да има странични явления. Но вие може да я видите за няколко минути.

Бети благодари на сестрата и се обърна към Лили.

— Беше много добра. Благодаря ти.

Лили кимна и погледна Пинк и Грейсън.

— Ще тръгваме — каза тя. — Ако може да помогнем с нещо, моля те, обади се.

— Ще се обадя — каза Бети и я целуна по бузата.

— Кажете на Алин много здраве от мен — каза плахо Грейсън.

— Ще предам, мойто момче — отвърна Бети и се обърна към съпруга си.

Лили последва Пинк и Грейсън към паркинга. Преди да стигнат до колата, Лили извика Грей. Той се обърна и я погледна. Светлорусата му коса блестеше като сребро на силните неонови лампи, които осветяваха паркинга.

— Грейсън, къде беше днес следобед? С кого беше? — попита тя.

— Мамо, казах ти, че не съм я виждал.

— С друго момиче ли беше?

— Добре де, добре — каза Грейсън. — Бях с друго момиче. Не знаех, че в нашия окръг това се смята за престъпление.

— Грейсън, не се дръж предизвикателно — извика Лили. — Просто се опитвам да разбера какво се е случило. Сърцето й се късаше от мъка, когато дойде. Може би точно затова го е направила.

— Значи аз съм виновен, че се е нагълтала с хапчета. Не мога да повярвам.

— Не съм казала такова нещо — продължи да настоява Лили.

Очите на Грейсън ядно просветнаха.

— Обвиняваш ли ме за това, което е направила? Искам да знам. Моя ли е вината, че се е опитала да се самоубие?

— Стига с тия глупости — каза ядосано Пинк.

— Грейсън — продължи Лили. — Знам, че не е твоя вината. Разбира се, че не е. Но тя ти е приятелка. И ти не си спазил уговорката да се срещнеш с нея, защото си излязъл с друго момиче.

— Виж какво, мамо — отговори Грейсън. — Живеем в свободна страна. Не съм се оженил за Алин. — И след малко добави: — Съжалявам, че го е направила, нали така? Откъде можех да предположа, че ще се разстрои толкова много?

Лили потръпна от вечерния хлад. Алин беше направила това от мъка по Грейсън. Лили беше сигурна. Но когато погледна сина си в очите, видя в тях една неприятна истина. Драматичната постъпка на Алин беше напразна. Онова друго момиче сигурно е нещо много специално. Защото заговореха ли за Алин, ставаше ясно, че Грейсън изобщо не го е грижа за нея.

Беше късно, когато се прибраха у дома, но стана още по-късно, докато Лили си легна. Цялата тази история отново изопна нервите й. Тя продължи да мисли за Алин, свита на люлеещия се стол на верандата, обляна в сълзи. Не си беше дала сметка, че момичето е готово да стигне до крайност. Все се чудеше дали не е могла да предотврати това, ако се беше опитала да поговори с нея. Ако не беше толкова отдадена на собствените си проблеми.

Пинк беше заспал, когато тя тихо се намести в леглото до него. Той дишаше тежко, сякаш току-що го бяха спасили от удавяне. Лили лежеше неподвижно, опитвайки се да се отпусне, но мислите й продължиха да препускат.

Знаеше колко силни са младежките страсти. В тъмнината, докато нощта бавно се изнизваше, си припомни колко съкрушена беше, когато Джордан я напусна, когато напусна града им, когато напусна болното им дете и остави само една бележка с кратко обяснение. Както лежеше в леглото, цялата се изчерви, като си спомни чувството на унижение, на загуба, на възмутително предателство. Всичко това бе станало преди седемнадесет години. За своя изненада и раздразнение усети, че в очите й напират сълзи.

Това е глупаво, каза си тя, и избърса очи. Но все още виждаше младото му лице и помнеше как вярваше в него, сякаш тъмните му очи съдържаха някакъв отговор, който тя търсеше през целия си кратък живот. Гърдите на Пинк засвириха, той се обърна в съня си и преметна ръка върху Лили. Тя го погледна. Беше се оказал до нея, когато Джордан я остави. Всъщност беше стоял до нея от доста време, но тя не го беше видяла, заслепена от любов към младия си съпруг.

Лили се размърда под тежката му ръка, но Пинк се намести по-близо до нея. Тя се отдръпна под завивките, за да изтласка тежестта от гърдите си и да може да диша.

В тишината на нощта продължи да си припомня онези ужасни дни, когато Джордан я остави. Тогава не беше много по-голяма от Алин. Всички разправяха, че не си струва да плаче за него, че целият й живот е пред нея. Изглежда никой не можеше да разбере какво чувства. Бях способна да се самоубия тогава, помисли си тя. Знам какво значи това. Ако не беше Мишел… Никой не знае докъде може да стигне човек, когато изпитва такава болка.

При мисълта за Мишел я връхлетя друга болка и Лили си повтори, че сънят е единственото спасение, макар и временно. Затвори очи, за да се унесе и да се отдаде на забрава.

Внезапно обаче се стресна, съвсем будна, с широко отворени очи в тъмнината. Възможно ли е, запита се тя. Изправи се в леглото, стиснала здраво чаршафа в ръце, и се опита да мисли ясно. Възможно ли е нейната Мишел да е разбила нечие сърце? Да е докарала някого дотам, че той да я е убил? Според заключението от аутопсията тя е била девствена, затова никой не смяташе, че сексът може да бъде мотив в случая. Но когато си толкова млад, страстите се разгарят много силно въпреки липсата на опит. Може би някой я е обичал. Може би тя го е наскърбила, без изобщо да съзнава това. Лили усети как при тази мисъл сърцето й започна силно да бие, сякаш се бе препънала в някакъв отговор в тъмното. Искаше да събуди Пинк, да му го каже, но инстинктивно усети, че той ще се ядоса, ако го събуди, само за да изслуша някакво подозрение, което е сънувала през нощта. Затова си наложи отново да легне. И остана така, втренчена, дълго време. Когато най-накрая заспа, сънува кошмари.