Юхан Харстад
Дарла (39) (172 часа на Луната)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darlah — 172 timer på månen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)

Издание:

Автор: Юхан Харстад

Заглавие: Дарла

Преводач: Анюта Качева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: Издателство „Ергон“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: норвежка (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-619-165-071-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14225

История

  1. — Добавяне

Епилог

Регистрационен номер 88.723.

Име на кораба: Провидънс

Екипаж: 8

Изходно място: сектор 12, Земята

Крайна дестинация: Европа

Сегашно местонахождение: Луната, квадрант 60 (Море на спокойствието)

Дата: 08/17/2281

Време на излъчване: 21:14 координирано универсално време

 

Първостепенна задача: дълбочинно изследване на океана на луната на Юпитер Европа, област #878

Второстепенна задача: изследване на квадрант 60, лунната повърхност

1.

Смята се, че откритите субекти са свързани със 7-те събития на Земята през 2019. Субект #1 (мъртъв) е жена, приблизително на 16 години. Открита на 180 метра от лунна база Дарла 2. Облекло: скафандър на НАСА, счупен шлем, намерен на 1,5 метра от трупа. Причина за смъртта: попадане във вакуумно пространство. Субектът визуално е идентичен с първото откритие на 7-те мъртъвци на Земята. Тъканното изследване показва, че субектът е човек. Стъпки (без ботуши) от неидентифициран субект, открити в близост до трупа.

2.

Вътрешен оглед на лунна база Дарла 2: базата изглежда непокътната. Няма явни следи от външни или структурни повреди. Базата е външно запазена. Намерен субект #2 (мъртъв) между модулите 2 и 3. Причина за смъртта: неизвестна. Субект #2 е идентифициран като лейтенант Хол.

Вътрешен оглед на лунна база Дарла 2:

Главният люк оставен отворен. Саморъчно направен кристален радиоприемник, намерен на пода в декомпресионната камера. Няма електрозахранване и въздух в цялата база. Субект #3 (мъртъв) открит в модул 3/оранжерия. Идентифициран като капитан Коулман. Причина за смъртта: застрелял се с пистолет в главата. В момента базата изглежда в изправност, няма видими следи от борба. Долно ниво, в което се намира генераторът за електричество (модул 4) съдържа субект #4 (мъртъв) и #5 (мъртъв), идентифицирани съответно като С. Уилсън и П. Стентън. Причина за смъртта: задушаване. Изглежда луноходът в модул 4 е премахнат. Препоръчват се допълнителни разследвания.

Провидънс продължава към Европа.

Край на доклада

Виж приложението на следващата страница.

Приложение за регистрационен №88.723.

Описание: Намерен предмет в джоба на субект #1. Предметът е ръчно написано съобщение. Подписано от починалия. Части от съобщението се различават трудно или са напълно нечетливи.

То съдържа следния текст:

 

Спомням си, странно, нали, че много животни предпочитат да умрат сами, далече от семейството си, от стадото или глутницата си. Просто изчезват, когато усетят, че е ударил часът, защото не искат никой да бъде до тях в последния им миг? Винаги ми се е струвало трудно за разбиране. Досега. Вече не мисля, че го правят, за да пощадят близките си и да им спестят страданията. Мисля, че го правят, за да пощадят себе си. Да гледаш любимите си същества, с които си прекарал най-хубавите или най-лошите дни, докато ти самият бавно изчезваш от живота, може би е нещо, което не всеки би понесъл. Това те кара да се бориш за повече време, да понесеш болката по-дълго, само за да направиш раздялата по-лека за тях. По-добре е да ги напуснеш безшумно, незабелязано, скрит в мрака. Сам. Наистина е по-добре. Радвам се, че никой от вас не е при мен сега (не се чете) и така е най-добре. (не се чете) то вече е на път към вас, така че (не се чете, два реда от текста плътно са задраскани). Татко, благодаря ти, че ми помогна да (сглобя?) радио. Вероятно би искал да те запомня с нещо друго, а не с това, но това е най-яркият спомен (запечатан?) в съзнанието ми.

Помня израза на лицето ти, когато радиото заработи, само колко бе горд. Като дете. И те обичам заради това. (Аз?) успях да направя едно сама. Страхувам се, че не беше толкова хубаво като твоето. Но работеше. Чух, че няма да има спасителна експедиция и че „един свещеник ще изпълни същия ритуал като при погребенията в морето, когато душите отиват на дълбоко и ще приключи с молитвата Отче наш“. Страхувам се, че една молитва няма да помогне на никого от нас. Извини почерка ми. Да пишеш с молив с тези ръкавици (не се чете) както бих желала. Или може би причината е главата (ми?), остава ми много малко кислород, главоболие. Трудно е да се намерят правилните думи, отнема време, напускам Дарла 2 сега. Намирам се някъде отвъ… (не се чете). Ще гледам Земята, докато (не се чете) би било най-прекрасната последна (гледка?). Не мога да ви разкажа нищо повече. Беше едно прекрасно пътуване, всичко, всички вие сте прекрасни. Не аз лъжа, иска ми се да сте тук. Не като животните. Писмото, мама, Сандер. Толкова съжалявам за всичко, съжалявам за всичко. Вече трябва да (вървя?).

Миа (подпис)

КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО
КРАЙ НА ПРЕДАВАНЕТО