Джей Ашър
13 причини защо (2)

Вчера, един час след училище

На входната врата под ъгъл е подпрян пакет с размерите на кутия от обувки. На вратата ни има процеп, през който да се пуска пощата, но всичко по-дебело от калъп сапун се оставя отвън. Набързо надрасканият върху опаковката адрес посочва като получател Клей Дженсън, затова вдигам пратката и влизам вкъщи. Занасям пакета в кухнята и го оставям на плота. Отварям чекмеджето с боклуци и изваждам чифт ножици. После прокарвам едното острие по цялата обиколка на кутията и повдигам капака. Вътре откривам навито на руло фолио с въздушни мехурчета. Развивам го и откривам в него няколко аудиокасети. В горния десен ъгъл на всяка касета е изписан номер, вероятно с лак за нокти. Всяка страна има свой собствен номер. Едно и две на първата касета, три и четири на следващата, пет и шест, и така нататък. Върху едната страна на последната касета се вижда тринайсет, но на гърба й няма нищо. Кой ли ми изпраща кутия за обувки, пълна с касети? Вече никой не слуша касети. Дали изобщо имам на какво да ги пусна, за да ги чуя?

Гаражът! Стереоуредбата върху работния плот. Баща ми я беше купил от една градинска разпродажба почти на безценица. Стара е, затова не му пука дали ще се задръсти от прах или ще бъде опръскана с боя. Най-хубавото от всичко е, че на нея могат да се слушат касети.

Придърпвам една табуретка към плота, пускам раницата си на пода и сядам. Натискам нужния бутон. Една пластмасова вратичка плавно се отваря и аз пъхам в нея първата касета.