Дейвид Гемел
Среднощен сокол (18)

Епилог

През целия дълъг следобед брат Слънцеднев, Бануин и още двайсет друиди обикаляха ранените. Помагаха им стотина бойци, които имаха опит в лечението на рани. Въпреки това мнозина умряха.

Около седемнайсет хиляди мъже от риганте, норвиите и паноните дадоха живота си, за да защитят своята родина, а повече от двайсет и пет хиляди войници на Каменград бяха пожертвани заради амбициите на Джасарай.

Ранените от племената бяха хиляди. Сред мъртвите бяха пълководците Гованан, Фялок и Остаран. Недалеч от Фялок се виждаха телата на бившите горяни Уик и Валиан, до тях беше трупът на Фурс, сина на Оста. Финигал беше жив въпреки отсечената лява китка. Четири хиляди и петстотин от Железните вълци и Конните стрелци загинаха в нападението срещу бойния квадрат на Джасарай, още хиляда бяха ранени.

Съгледвачите се върнаха при Бендегит Бран с вестта, че оцелелите Пантери са тръгнали на юг от временното укрепление. Той нямаше друг избор освен да ги остави да избягат…

Когато Бран и двайсетима от Железните вълци доближиха златистите камъни в Кръга на Болг, слънцето вече клонеше към заник. Мъж с превити рамене и момче седяха до трупа на краля, който отново бе с позлатената си броня. Бейн не се виждаше никъде.

Бран слезе от коня и поговори с мъжа. Научи, че е бащата на момчето и че е дошъл да търси сина си. Бран им благодари за бдението при тялото на брат му.

— Къде е воинът, който беше с него? — попита след това.

— Не видях никой друг, господине.

— А ти? — обърна се Бран към момчето.

— Дойде един мъж, господине, малко преди татко да ме намери тук. И направи велика магия. В кръга се появи сияние и той влезе в него и изчезна.

— Изчезна ли?

— Да, господине.

— Само това ли видя?

— Видях планини отвъд кръга, господине. Бели планини.