Джо Абъркромби
Полукрал (9)

Най-евтината стока

Ярви клечеше в смрадливия мрак, опипваше внимателно изгорените места по шията си и пресните корички на раните по грубо остриганата си до кожа глава. Денем се потеше, нощем трепереше от студ и слушаше стонове, пъшкане и нечути молитви на дузина езици от пресипналите гърла на човешката измет около него. Собствените — най-вече.

На горния етаж добрата стока — чисти, нахранени и с излъскани робски нашийници — стояха подредени на улицата, за да привличат купувачи. Във вътрешността на магазина оковани с вериги за железни прътове по стените, недотам красивите, силни и без умения роби биваха бити, докато не се научеха да се усмихват на купувачите. Тук долу, в тъмнината и мръсотията, старите, болните, малоумните и сакатите се боричкаха като свине за подхвърлените им отгоре остатъци храна.

Във вечно разрастващия се пазар за роби на Вулсгард, столицата на Ванстерланд, всеки имаше цена и парите не се пилееха с лека ръка за неща, които нямаше да донесат печалба. Разходи и печалба, прости, лишени от сантименталност сметки. Тук човек научаваше какво наистина струва и Ярви получи потвърждение на отколешните си съмнения.

Той струваше малко повече от нищо.

Първоначално главата му напираше да се пръсне от всевъзможни планове, стратегии и фантазии за отмъщение. Мислите за милион неща, които можеше да направи иначе, не му даваха мира. Но всички те бяха за миналото, сред тях нямаше мисъл за нещо, което можеше да направи сега. Ако изкрещеше с пълно гърло, че е законният крал на Гетланд, кой щеше да му повярва? Та той самият не си вярваше много. И ако все пак успееше да ги накара да повярват, тогава какво? Тези хора си вадеха хляба с продажбата на хора. Естествено, ще поискат откуп за него. Щеше ли крал Одем да приеме своя изчезнал племенник обратно под нежните си грижи с усмивка на уста? Безсъмнено. С мека като непокътнат, прясно навалял сняг усмивка.

Затова Ярви продължи да клечи в непоносимата смрад и мръсотия и откри с какви невероятни неща свиква човек.

На втория ден вече почти не забелязваше вонята.

В края на третия, в студената нощ, се гушеше с охота в телата на останалите забравени от боговете.

На четвъртия, когато отгоре изсипаха помията, ровеше в мръсотията по-настървено от всички останали.

На петия почти не помнеше лицата на онези, които бе познавал така добре. Лицето на майка му почти не се отличаваше от това на майка Гундринг. На баща му и подмолния му чичо се сляха в едно. Между Хюрик и Киймдал вече нямаше разлика. Чертите на Изриун избледняха и се размиха като на призрак.

Странно колко бързо един крал става животно.

Или полукрал — полуживотно. Явно дори онези, които хората издигат най-високо, в крайна сметка не са кой знае колко далеч от калта.

Малко след изгрев-слънце на седмия ден в този сътворен от човешка ръка ад, тъкмо когато виковете на търговеца на използвани, свалени от телата на мъртвите брони от съседния магазин се впуснаха в надпревара с крясъците на морските птици, Ярви чу гласовете.

— Търсим мъже, годни да опъват гребло на кораб — каза първият, плътен и безцеремонен. Глас на човек, който говори право и без заобикалки.

— Девет чифта ръце. — Този беше по-мек и рафиниран. — Треската остави празнини по пейките на палубата ни.

— Разбира се, приятели мои! — Гласът на собственика на магазина — и на Ярви — се проточи угоднически, сладък, гъст и лепкав като мед. — Погледнете този шенд, Намев се казва, воин първенец сред своите! Виждате ли колко висок е той? Погледнете само тези рамене. Сам-самичък може да гребе на кораба ви. Няма да откриете по-високо качество никъде…

Първият купувач го прекъсна с презрително пръхтене:

— Ако търсехме качество, щяхме да сме на другия край на улицата.

— Човек не смазва оста на каруца с първокачествено масло — добави вторият.

Чуха се стъпки, снопчетата светлина от пролуките между дъските над главата на Ярви се разместиха и от тавана се посипа прахоляк. Робите около него притаиха дъх и той усети телата им да се сковават от напрежение. Гласът на собственика на магазина достигна до ушите им приглушен, изгубил солидна доза сладникавост:

— Тук имам шестима здрави инглингци. Говорят малко от езика ни, но този на камшика разбират достатъчно добре. Добър избор за тежка работа и на отлична цена…

— И доброто масло не е за смазване на оста на каруца — прекъсна го вторият купувач.

— Води ни до долнопробното, търговецо на плът, до свинската мас — изръмжа първият.

Старите панти на вратата на горния край на стълбите изскърцаха и робите, а сред тях и Ярви се скупчиха един в друг и примижаха боязливо срещу нахлулата светлина. Той може и да бе нов в робството, но в боязливото мижене имаше дългогодишен опит. С порой от ругатни и удари на пръчката търговецът на плът успя да ги строи в залитаща несигурно редица от пъхтящи, подрънкващи с вериги човешки останки.

— Скрий тая ръка — изсъска той на Ярви и той я свря колкото по-високо успя в дрипите на ръкава си.

В момента всичките му амбиции се свеждаха до това да бъде купен, притежаван от друг, вън от този смрадлив ад, отново под погледа на майка Слънце.

Двамата купувачи слязоха внимателно по стъпалата. Първият беше оплешивяващ здравеняк, от чийто покрит с метални капси колан висеше навит дълъг кожен бич. От начина, по който гледаше свирепо изпод рунтавите си вежди, ставаше ясно, че не е човек, с когото можеш да се будалкаш. Вторият беше значително по-млад. Висок и слаб, с красиво лице и рядка брада около извити в горчива усмивка тънки устни. Ярви забеляза на врата му да проблясва нашийник. Очевидно той самият беше роб, но ако се съдеше по дрехите му — роб с привилегии.

Търговецът на плът се поклони и посочи с пръчката към редицата.

— Най-евтината ми стока.

Не си направи труда да разкрасява нещата. Изтънчените думи биха прозвучали абсурдно на място като това.

— Това са едни много окаяни създания — отбеляза робът и сбърчи нос от вонята.

Широкоплещестият му спътник не изглеждаше притеснен от нея. Той преметна една мускулеста ръка през раменете на роба, притегли го в здрава прегръдка и зашепна в ухото му:

— Трябват ни гребци, не крале.

Говореше на халийн, езика на Сагенмарк и островите му, но благодарение на обучението си за пастор Ярви владееше достатъчно добре повечето езици от земите около Разбито море.

— Капитанът не е глупачка, Триг — отвърна красивият роб и зачопли нервно нашийника си. — Ами ако разбере, че сме я прекарали?

— Казваме, че това е било най-доброто, което е имало. — Равнодушният поглед на Триг обходи печалната редица. — После ти й даваш нова бутилка и тя забравя за всичко. Или може би вече нямаш нужда от среброто, Анкран?

— Знаеш, че не е така. — Анкран се отърси от ръката на Триг и изкривените му от погнуса устни се извиха още повече. Без да си прави труда да ги поглежда дори, той започна да издърпва един по един хора от редицата. — Този… този… този… — Ръката му спря на Ярви и понечи да отмине…

— Мога да греба, господарю. — По-голяма лъжа Ярви не беше изричал през целия си живот. — Чиракувах на рибарска лодка.

Анкран приключи с избора на деветимата от редицата. Сред тях бяха сляп тровенландец, чийто баща бе избрал да продаде него вместо кравата, стар гърбав островитянин и сакат ванстерландец, на когото и пари да даваха, нямаше да успее да потисне достатъчно дълго кашлицата си, че да ги вземе в ръка.

А също така Ярви, законният крал на Гетланд.

Пазарлъкът за цената беше свиреп, но накрая Триг и Анкран успяха да се споразумеят с търговеца на плът. Малка част от среброто им премина в шепата на търговеца, още по-малка — обратно в кесията, а основната част бе поделена намясто и изчезна в джобовете на двамата купувачи, така според Ярви открадната от капитана им.

По бърза сметка току-що бе купен на цената на прилична овца.

Нямаше възражения.