Емили Сейнт Джон Мандел
Станция Единайсет (8)

8.

Комиксите, които Артър Леандър й даде: два броя от поредица, за която никой в Симфонията не беше чувал — Доктор Единайсет, том 1, брой 1: Станция Единайсет и Доктор Единайсет, том 1, брой 2: Гонитбата. В двайсета година Кирстен вече ги знаеше наизуст.

Доктор Единайсет е физик. Живее на космическа станция, но космическата станция е високотехнологична и проектирана да прилича на малка планета. Има дълбоки сини морета и скалисти острови, свързани с мостове; оранжеви и алени небеса с две луни на хоризонта. Контрабасът, който преди срива беше работил в печатарския бизнес, каза на Кирстен, че комиксите са отпечатани за много пари, с такива ярки образи, с тази архивна хартия, така че не са точно комикси в традиционния смисъл с масово производство, а може би някой го е направил единствено за собствено удоволствие. Кой ли може да е бил този някой? На нито един от броевете няма биографична информация, а вместо име на автора — инициали. „От М.К.“ От вътрешната страна на корицата на първия брой някой беше написал с молив „Копие 2 от 10“. Във втория брой бележката е „Копие 3 от 10“. Възможно ли е на света да съществуват само по десет копия от тези книжки?

Кирстен се беше погрижила за комиксите, доколкото можеше, но те вече са с измачкани ъгълчета, протрити и омекнали по ръбовете. Първият брой сам се отваря на голямо изображение на две страници. Доктор Единайсет стои на тъмни скали, надвесени над индигово море по здрач. Лодчици се движат между островите, вятърни турбини се въртят на хоризонта. Държи федората си в ръка. Малко бяло животно стои до него. (Неколцина от по-старите членове на Симфонията потвърдиха, че животното е куче, но Кирстен не беше виждала такива кучета. Казва се Люли. Прилича на кръстоска между лисица и облак.) Ред текст в долната част: Стоях загледан над пострадалия си дом и се опитах да забравя сладостта на живота на Земята.