Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (49)

49.

— Чудесна работа — заяви Сесил и кимна към Бет. — Така или иначе щях да се отърва от нея.

— Не мисля, че е мъртва — каза Луси. — Още не. Продължава да кърви.

— Но скоро ще бъде поредната жертва на пожара, унищожил винарната на Колфакс.

— Това е идеалният момент да намалиш загубите и да напуснеш града, Сесил. Все още никой не е умрял.

— Всъщност вече двама. Сара Шеридън и Мери Колфакс.

— Ти си ги убил. Щом си осъзнал, че колата няма да избухне в пламъци, си се спуснал по склона и си използвал камък, за да довършиш леля ми и приятелката й.

— Бет ми каза за пътя Манзанита. Двамата заедно минахме по него, за да го проучим. Тя се погрижи правилните бутилки с вода да попаднат в кошниците им за пикник онзи ден, но именно аз последвах Сара и Мери и ги избутах от шосето на най-опасния участък. Нали разбираш, не можех да се доверя на Бет. Способна беше да прецака работата.

— Ти си чудовище.

— Когато стигнах до дъното на клисурата, Мери беше вече мъртва. Бях съвсем сигурен, че Сара умира, но беше все още в съзнание. Не можеше да се движи, но ме гледаше с типичния си странен поглед. Видя ме как взех камъка. Осъзнаваше какво ще направя и само се взираше, сякаш знаеше всичко за мен. И се усмихваше.

— Как си могъл да я убиеш по този начин? — шепнешком попита Луси.

— После заговори. В самия край. Каза: „Карма“. И допълни: „Ти си следващият“. Сякаш дъртата вещица ме прокле. След това всичко тръгна наопаки.

— Освен това си се опитал да убиеш и Мейсън на Ривър Роуд.

— Не, беше Бет. — Сесил поклати глава. — И тъпата кучка наистина се издъни. Още като се забърках с нея, знаех какъв риск поемам, но се нуждаех от помощта й.

— Бет се е съгласила да ти помага, защото си я накарал да повярва, че Колфакс има намерение да доведе друг технолог.

— И още, защото й казах, че съм отдавна изгубен роднина на Бринкър — всъщност негов полубрат. За нещастие Бет се оказа ненадеждно оръжие.

— Използвал си я, но накрая не си могъл да я контролираш, затова сега ще я убиеш.

— Опасявам се, че и теб също. Не можеш да виниш нея за това. Никога не съм имал намерение да се отървавам от теб. Давах си сметка, че с това ще привлека вниманието на Мейсън Флечър към себе си.

— Притежаваш истински талант да омаловажаваш нещата. Навремето тук вървеше една приказка, превърнала се в нещо като пословица. Не се забърквай с Мейсън Флечър.

— Бих предпочел наистина да си нямам работа с него, но след като и ти си замесена, не ми остава друг избор. Да ти кажа честно, изобщо не ми пука за него. Нищо в тази ситуация не е свързано с мен. Всичко ще започне и ще свърши с Бет. Тя имаше и мотив, и възможност, и достъп до огнестрелно оръжие. Това ще бъде съвсем достатъчно.

— А ти си тук, за да довършиш работата, така ли? — попита Луси.

— Пет минути след като се запознах с теб ми стана ясно, че ще се превърнеш в проблем. Виждах го в тези твои проклети очи. Те са същите като на Сара Шеридън. Ти въвлече Флечър в тая история. Едва сега, скъпа моя, разбирам защо покойният ми непознат брат го е мразил толкова.

Някаква сянка помръдна в мрака между редицата цистерни зад гърба на Сесил. Или пък това беше плод на трескавото й въображение, помисли си тя.

Накарай го да продължи да говори. Копелето притежава същите черти на характера като Бринкър. Смята се за най-умния мъж на света.

— Знаех си, че всичко тръгва от семейството — отбеляза Луси. — Как разбра, че си роднина на Бринкър?

— Чиста случайност. — Сесил се усмихна. — Израснах в мизерия. Майка ми постоянно повтаряше как любовникът й й дал няколко хилядарки и я зарязал, като разбрала, че е бременна. Казал й да направи аборт и предполагал, че го е послушала. Но тя профукала парите за дрога. Когато пораснах достатъчно, за да започна да задавам въпроси, беше вече толкова зависима, че не можех да повярвам на нито една нейна дума. След като умря, намерих няколко снимки в скрина й. Семейната ми история ме заинтригува и се порових в интернет.

— Открил си, че си син на Джефри Бринкър и той не те е споменал в завещанието си. И си започнал да дълбаеш по-дълбоко.

— Представи си изненадата ми, когато разбрах колко подло Уорнър Колфакс е преметнал моя старец.

— И колко си бил ощетен ти вследствие на това. Тогава си решил да си отмъстиш.

— Разказана накратко, историята е точно такава.

Сянката помръдна отново. Но този път я забеляза и Сесил. Той се обърна рязко.

Иззад един от резервоарите се разнесе гласът на Мейсън:

— Луси, залегни!

Тя реагира инстинктивно на командата му, като се хвърли зад редица плътно наредени една до друга бъчви.

Из стаята се разнесоха изстрели. Чу как някакъв пистолет падна на пода.

— Ах ти, проклет кучи син — изруга Сесил.

В подобното на пещера пространство отекнаха тежки стъпки.

Луси надникна от ъгъла иззад една от бъчвите. Видя Дилън да тича към входната врата, като притискаше с ръка рамото си.

Мейсън се появи зад една от цистерните.

— Вземи пистолета му — нареди той. И се втурна след Сесил. — Идва към теб, Куин — изкрещя силно.

Луси успя да се изправи на крака. Излезе от прикритието си и се хвърли към оръжието. Направи няколко крачки, преди да усети остра болка в стъпалото. Спря, погледна надолу и видя струйка кръв.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Вдигна крак и извади парчето счупено стъкло. Кръвта бликна от откритата рана.

Би трябвало да боли — помисли си тя, ала в момента не изпитваше нищо, освен хлад.

Измина накуцвайки останалото разстояние и вдигна пистолета на Сесил. Никога през живота си не беше държала оръжие. Оказа се изненадващо тежко.

Откъм другия край на винарската изба се чуха суматоха и викове. Тя тръгна нататък. След нея оставаха кървави следи.

— Мейсън! — извика Луси.

— Стой там! — нареди той.

Спря на мястото си, но можеше да го вижда. Стоеше с гръб към нея, стиснал пистолета си в ръка. И веднага схвана положението.

Уорнър Колфакс се беше изправил и макар и доста замаян, напълно осъзнаваше какво се случва. Сесил го стискаше с ранената си ръка за гърлото, а в другата държеше тежък, стар тирбушон. Острият му връх почти докосваше кожата. Лицето на Колфакс беше изкривено от ужас.

— Откажи се, Дилън — обади се Мейсън. — Всичко свърши.

— Вината е изцяло негова — извика Сесил с дрезгав от гняв глас. — Цялата. Той е измамил баща ми, а татко е ощетил мен.

— С убийството му няма да поправиш нищо — опита се да го вразуми Мейсън.

Челюстта на Колфакс се раздвижи.

— Не съм измамил Бринкър. Кълна се.

— Лъжеш — изсъска Сесил. — Знаел си, че не е разсъждавал трезво. Току-що е разбрал, че има болно сърце, а синът му е бил обявен за мъртъв. Възползвал си се от състоянието му и си му предложил мизерна цена за неговия дял от компанията. Изчетох всички документи, кучи сине. Нищо не е приключило, докато не свърша с теб.

Той отдръпна тирбушона няколко сантиметра, сякаш възнамеряваше да го забие дълбоко в гърлото на Колфакс.

— Не! — изкрещя Уорнър. — Недей, моля те. Ще ти платя колкото искаш.

— Не искам парите ти — отвърна Сесил. — Щях да съсипя всичко, което си изградил, и да си тръгна с милиони. Но сега няма да се случи, така че те искам мъртъв. Това е най-малкото, което мога да направя, за да отмъстя за мама и татко.

Откъм тъмнината се появи Куин. В ръцете си държеше бутилка вино. С бързо движение я стовари върху главата на Сесил, който отскочи встрани. Дилън се свлече тежко на земята със стон.

Уорнър Колфакс се отдръпна бързо, колкото може по-далече от падналия мъж. Погледна го, после с недоумение се обърна към Куин.

Устните на сина му се разтегнаха в тънка усмивка.

— Дотук с интуицията ти, когато става въпрос за избора на изпълнителен директор.

Наблизо се разнесе вой на сирени. Луси чу първата кола да спира на паркинга с рязко изскърцване на спирачките.

Мейсън я погледна. Понечи да заговори, но забеляза стичащата се от крака й кръв.

— Кървиш — каза той.

— Всичко е наред — побърза да го успокои тя. — Стъпих върху счупено стъкло. Не се притеснявай. Част от кръвта по пода е на Сесил.

Той пое пистолета от ръката й и го подаде на Куин.

— Дръж ги под око.

— Няма къде да отидат — увери го младият Колфакс.

— Внимавай с Бет. Лежи в безсъзнание в лабораторията, но може да дойде на себе си всеки момент.

— Разбрах — отвърна Куин.

Мейсън пъхна пистолета си в колана на панталона и вдигна Луси на ръце.

— Добре съм. Наистина — каза тя.

Той мина през вратата и я изведе навън.

— Трябва ни лекар — съобщи с тона си на ченге.

Из паркинга сновяха полицаи, пожарникари и медици. От целия този контролиран хаос се появиха Дик и Джо. И веднага тръгнаха към тях.

— Тя добре ли е? — попита Дик.

— Добре съм — отвърна Луси. — Само малко кървя.

Към тях бързаше човек с униформа и чанта за първа помощ в ръка.

— Я да видим какво имаме тук? — подхвърли той.

Но гледаше към Мейсън, не към Луси.

— Не е толкова лошо — успокои го тя.

Мейсън не й обърна внимание.

— Счупено стъкло — обясни на медика.

— Отнесете я до линейката — нареди мъжът. — Там ще я погледна.

От тълпата изскочи шериф Уайтакър.

— Как е положението вътре? — осведоми се той.

— Под контрол — отвърна Мейсън. — Там се разпорежда Куин. Ще ви обясни всичко. А, да, и за там ще са нужни лекари. На пода са проснати трима души. Двама от тях са убийци.

Мина покрай него и отнесе Луси до линейката, където вече ги очакваха.

— Не е толкова лошо — отново повтори тя. — Говоря сериозно.

Мейсън не й обърна внимание.