Нийл Стивънсън
Диамантената ера (37)

Из „Буквара“: пристигането на един зловещ барон; дисциплинарната практика на Бърт; заговорът срещу барона; практическо приложение на идеи, взети от „Буквара“; бягство

Извън Черната крепост злата мащеха на Нел продължила да живее както си иска и да забавлява посетителите. През няколко седмици над хоризонта минавал кораб и пускал котва в малкото заливче, където бащата на Нел навремето бил завързвал рибарската си лодка. По някой важен господин пристигал на брега с личните си гребци и оставал в къщата с майката на Нел за няколко дни, седмици или месеци. В края на престоя тя винаги започвала да крещи на госта си, което Харв и Нел чували дори през плътните стени на крепостта, и когато на посетителя му идвало до гуша от всичко това, той се връщал обратно на кораба и отплавал, а лошата царица оставала разплакана на брега с разбито сърце. Принцеса Нел, която в началото мразела мащехата си, започнала да я съжалява в известен смисъл и да си дава сметка, че царицата е затворена в затвор, който сама е сътворила и който бил още по-мрачен и студен от Черната крепост.

Един ден в залива се появила тримачтова платноходка с червени платна и на брега слязъл един червенокос мъж с червена брада. Също като другите посетители, и той се нанесъл да живее при царицата и останал там известно време. За разлика от останалите той се интересувал от Черната крепост и на всеки няколко дни стигал с коня си до портата й, пипал дръжките и се разхождал наоколо с вперен поглед във високите й стени и кули.

През третата седмица от престоя му Нел и Харв чули с изненада, че дванайсетте катинара на портата се отключват един по един. Червенокосият влязъл. Когато видял Нел и Харв, той се изненадал не по-малко от тях самите.

— Кои сте вие? — попитал с ниския си, дрезгав глас.

Принцеса Нел отворила уста да отговори, но Харв я спрял.

— Вие сте посетителят — рекъл той. — Представете се.

Като чул това, лицето на мъжа станало почти толкова червено, колкото била и косата му, при което той се отправил към Харв и го фраснал през лицето със свития си юмрук.

— Аз съм барон Джак — казал той, — и можеш да смяташ, че това беше визитната ми картичка. — След това напук се прицелил да ритне принцеса Нел; кракът му обаче, покрит с тежката метална броня, бил твърде бавен, и като си спомнила уроците на Динозавър, принцеса Нел го избягнала лесно. — Вие трябва да сте двата плъха, за които ми разказа царицата — сетил се мъжът. — Досега трябваше да сте умрели — да са ви изяли троловете. Е, нищо, това ще стане тази вечер и утре крепостта ще бъде моя! — Той хванал Харв и започнал да връзва ръцете му с едно здраво въже. Принцеса Нел забравила уроците си и се опитала да го спре, при което той сграбчил и нея за косата и също я вързал. След няколко секунди вече и двамата лежали безпомощни на земята. — Ще видим как ще се справите с троловете тази нощ! — казал барон Джак и след като дарил и двамата с по един плесник и един ритник ей така, за нищо, излязъл през портата и заключил отново дванайсетте катинара.

Принцеса Нел и Харв чакали дълго, докато залезе слънцето, за да се съживят нощните й приятелчета и отвържат нея и Харв. Принцеса Нел им обяснила, че злата царица си има нов любовник, който възнамерява да вземе крепостта за себе си.

— Трябва да се борим с него — заявила Пурпур.

Както принцеса Нел, така и всичките й приятели много се изненадали, като чули това, защото обикновено Пурпур била търпелива, мъдра и съветвала да не се стига до бой.

— Черното има много нюанси — обяснила тя — и немалко са случаите, когато скритият начин е най-добър; някои неща обаче са си само лоши и трябва да бъдат преследвани до смърт.

— Ако не беше човек, щях да го размажа с единия си крак — казал Динозавър, — но не през деня. А дори и през нощта царицата е вещица и приятелите й притежават зли сили. Ще ни трябва план.

Нея нощ беше един истински ад. Кевин — момчето, което Нел бе победила на топка — беше научил всичко, което е типично за един грубиянин, не от някой друг, а от самия Бърт, който бе живял с майка му, известно време и може би дори му беше баща. Кевин отиде при него и му каза, че Нел и Харв са го били. Тази нощ Харв и Нел изядоха най-големия бой през живота си. Продължи толкова дълго, че накрая Мама се намеси и се опита да накара Бърт да се успокои. Бърт обаче фрасна Мама през лицето и тя падна на пода. Накрая Харв и Нел се озоваха заедно в стаята си. Бърт си пиеше няколкото бири във всекидневната и гледаше един интерактив с Грубияна Скъд. Мама беше избягала от апартамента и те нямаха никаква представа къде се намира в момента.

Едното око на Харв беше толкова подуто, че се бе затворило, а едната си ръка въобще не можеше да използва. Нел беше ужасно жадна и когато отиде до тоалетната, видя, че пишка червено. Освен това по ръцете си имаше изгаряния от цигарите на Бърт, а болката се усилваше все повече.

Усещаха през стената какво прави Бърт, а също така чуваха и интерактива. Харв щеше да разбере кога е заспал Бърт, защото всеки интерактив за един потребител превключваше на пауза известно време след като потребителят спреше да участва. Когато бяха сигурни, че Бърт е заспал, те се промъкнаха в кухнята, за да се снабдят с малко медикаменти от синтетичния компилатор.

Харв си взе превръзка за китката и торбичка с лед за окото, а освен това помоли машината да им даде нещо за раните от нож и цигари, за да не се инфектират. Машината им показа цял списък с медиаглифи за различните видове лекарства. Някои бяха първокласни и трябваше да се купуват, но други бяха безплатни. Едно от тях представляваше крем в тубичка като паста за зъби. Те я отнесоха в стаята си и се редуваха да размазват крема един на друг.

Нел лежа безмълвна в леглото, докато не усети, че Харв е заспал. След това извади „Илюстрирания буквар на младата дама“.

Когато барон Джак се върнал в Черната крепост на другия ден, много се ядосал, защото видял въжетата накуп на земята, без обаче каквито и да било кости, строшени и глозгани от троловете. Той връхлетял в крепостта с извадена сабя, ръмжейки, че собственоръчно ще убие Харв и принцеса Нел; когато влязъл в столовата обаче, се спрял стъписан, защото видял, че за него е приготвено грандиозно угощение върху масата: цели самуни препечен хляб, делви с прясно масло, печен дивеч, печено прасенце, грозде, ябълки, сирене, бульон и вино. Харв и принцеса Нел били застанали до масата, облечени като слуги.

— Добре дошъл в крепостта ви, барон Джак — казала принцеса Нел. — Както виждате, ние — вашите нови слуги — сме ви приготвили лека закуска, която се надяваме да харесате. — Всъщност Патето било приготвило всичката храна, но тъй като действието се развивало през деня, то се било превърнало отново в малка играчка, заедно с всички останали нощни приятелчета.

Гневът на барон Джак се стопил, докато алчният му поглед обхождал масата.

— Ще опитам някои неща — решил той, — но дори и една храна да не е идеална или ако не ми сервирате както трябва, веднага ще набуча главите ви на портата на крепостта! — И той щракнал с пръсти пред лицето на Харв.

Харв се ядосал и щял да изръмжи нещо в отговор, но принцеса Нел си спомнила думите на Пурпур, която била казала, че скритият начин е най-добър. Тя рекла със сладкото си гласче:

— За лошо обслужване ще заслужаваме точно това.

Барон Джак започнал да се храни и толкова отлично било приготвило всичко Патето, че веднъж като започнал, баронът не могъл да се спре. Той постоянно изпращал Харв и Нел в кухнята да му носят още храна и макар че през цялото време им намирал кусури и ставал от масата да ги бие, очевидно бил решил, че са му по-ценни живи, отколкото мъртви.

— Понякога, освен това, горял кожата им с цигарите си — прошепна Нел.

Буквите на страницата на „Буквара“ се промениха.

— А освен това принцеса Нел започнала да пишка червено — продължи Нел, — защото баронът бил един много лош човек. И истинското му име не било барон Джак. Истинското му име било Бърт.

Докато Нел говореше, приказката в книгата се променяше.

— И Харв не можел да си използва ръката заради китката, поради което трябвало да носи всичко с една ръка, и това също било така, защото Бърт бил лош човек и бил ударил Харв много лошо — допълни тя.

След дълго мълчание „Букварът“ отново проговори, но изведнъж красивият глас на викторианката, която бе разказвала приказката, беше станал плътен и дрезгав и се запъваше по средата на думата.

Барон Бърт ял целия ден, чак докато залезе слънцето.

— Подпрете вратите — казало едно пискливо гласче, — иначе троловете ще ни погнат!

Думите дошли от дребничък мъж в костюм и цилиндър, който току-що бил нахълтал през вратата и наблюдавал нервно залеза.

— Кой е тоя пискливко, дето ми нарушава вечерята? — изръмжал барон Бърт.

— Това е нашият съсед — отвърнала принцеса Нел. — Вечер идва да ни посещава. Моля ви, нека да седне до камината.

Барон Бърт го изгледал подозрително, но в този момент Харв сервирал един вкусен ягодово-сметанов пай пред него и той напълно забравил за дребничкия мъж, докато след няколко минути пискливият глас не прозвучал отново:

Имало веднъж барон на име Бърт,

който бил силен и непобедим.

От него и мечките треперели даже,

но след напитка или две

и името си той не можел да каже.

— Кой смее да се подиграва на барона!? — изръмжал барон Бърт и свел поглед, за да види как новият посетител се е подпрял весело на бастунчето си и вдига чаша, като че ли да пие за негово здраве.

Не се гневете, Ваша светлост,

и не се бавете, в леглото отидете,

защото беше дълъг ден

и вий сте вече много изморен,

та може мокър скоро да ви е чаталът.

— Донесете ми буре с бира! — извикал барон Бърт. — И още една за тоя келеш, та да видим тогава кой носи повече на пиене.

Харв дотъркалял две бурета със силна бира в стаята. Барон Бърт вдигнал едното към устата си и го изпразнил на една глътка. Малкото човече на пода направило същото.

После били донесени два мяха с вино и отново и баронът, и малкото човече ги опразнили без проблем.

Най-накрая били донесени и две бутилки силна ракия, а баронът и малкото човече започнали да се редуват на глътки, докато не опразнили и двете бутилки. Баронът бил стъписан от издръжливостта на човечето на алкохол; то обаче си стояло изправено и трезво, докато барон Бърт вече бил доста пиян.

Накрая човечето извадило една малка бутилка от джоба си и рекло:

За младия момък бирата добра е,

докато големите вино предпочитат.

Ракията е тая,

дето пасва най на краля,

но сравнена с лунна светлина,

тя е детска залъгалка.

Малкото човече отпушило бутилката и отпило, след което я подало на барон Бърт. Баронът изпил една глътка и незабавно заспал в стола си.

— Мисията завършена — рекло човечето, като направило дълбок поклон с цилиндър в ръка, при което се видели две дълги космати уши — защото това било не някой друг, а самият Питър.

Принцеса Нел хукнала към кухнята да каже на Динозавър, който седял до камината с дълъг прът в ръка, с който ровел въглените и постоянно го обръщал, за да го направи колкото може по-остър.

— Той заспа! — прошепнала тя.

 

 

Седнала в сцената си в „Парнас“, Миранда усети силен прилив на облекчение, когато на дублиращия екран се появи следващата й реплика. Тя си пое дълбоко дъх, преди да я изрече, затвори очи, настрои се психически и се опита да се постави в Черната крепост. Вгледа се дълбоко в очите на принцеса Нел и изрече репликата с целия си талант и умения, които изрови в себе си.

— Добре — рече Динозавър. — Значи е дошло времето двамата с Харв да избягате от Черната крепост! Трябва да бъдете колкото можете по-безшумни. Аз ще изляза по-късно и ще се присъединя към вас.

Моля те, махни се оттам. Моля те, избягай. Махни се от къщата на ужасите, в която живееш, Нел, и отиди в някой дом за сираци, полицейски участък или нещо такова и аз ще те открия. Където и да си, ще те намеря.

Миранда вече го беше измислила: можеше да се снабди с още един матрак, Нел щеше да спи на пода в спалнята й, а Харв — във всекидневната й. Само ако можеше да разбере кои, за Бога, бяха тия две деца.

Принцеса Нел не беше отговорила. Тя мислеше, което бе последното нещо, което трябваше да прави точно сега. Махай се. Махай се.

— А ти защо пъхаш тази пръчка в огъня?

— Длъжен съм да се погрижа баронът никога повече да не ви тормози — отвърна Миранда, като четеше от дубльора.

— Ама какво точно ще направиш с тая пръчка?

Моля те, недей. Сега не е времето да питаш защо.

— Трябва да се махнете бързо! — прочете репликата Миранда, колкото можеше по-убедително. Принцеса Нел обаче си общуваше от две години с „Буквара“ и бе свикнала да задава хиляди въпроси.

— Защо се опитваш да направиш пръчката остра?

— Защото точно по този начин двамата с Одисей се справихме с циклопите — отвърна Динозавър. По дяволите. Всичко се обърква.

— Какво значи циклопи? — попита Нел.

На следващата страница се появи нова илюстрация, точно срещу картинката, на която Динозавър седи до огъня. На нея имаше едноок гигант, който води стадо овце.

Динозавър разказа история за това как Одисеи убил циклопите с един подострен кол, също както той щял да направи с барон Бърт. Нел настоя да разбере какво се е случило след това. Всяка история водеше към следваща. Миранда се опитваше да ги разказва колкото може по-бързо, да вкарва нотка на отегчение и нетърпение в гласа си, което не беше никак лесно, защото всъщност бе на ръба на истерията. Трябваше да измъкне Нел от онзи апартамент, преди Бърт да се събуди от пиянския си сън.

Небето на изток започна да просветлява…

По дяволите. Махай се оттам, Нел!

 

 

Динозавър тъкмо разказваше на принцеса Нел за една вещица, която превръщала хората в прасета, когато изведнъж — хоп, и той се превърна в плюшена играчка. Слънцето беше изгряло.

Нел малко се изненада от това развитие на нещата и затвори „Буквара“ за известно време, заслушана в тъмното в хриптенето на Харв и хъркането на Бърт в съседната стая. Бе очаквала с нетърпение момента, когато Динозавър щеше да убие барон Бърт, също както бе направил Одисей с циклопите. Сега обаче това нямаше да се случи. Барон Бърт щеше да се събуди, да разбере, че са го измамили и да ги напердаши още по-здраво. Щяха да си останат в Черната крепост завинаги.

На Нел й беше писнало да стои в Черната крепост. Знаеше, че е дошло времето да се махне оттам.

Тя отвори „Буквара“.

— Принцеса Нел знаела какво трябва да направи — каза Нел. После затвори книгата и я остави на възглавницата си.

Дори да не се бе научила да чете добре, пак щеше да намери онова, което й трябваше, с помощта на медиаглифите на синтетичния компилатор. Беше едно нещо, което бе видяла да използват хората в старите пасиви, нещо, което беше видяла, когато предишният приятел на Мама Брад я беше водил да види конюшнята в Давтейл. Наричаше се отвертка и човек можеше да накара компилатора да ги произвежда най-различни: дълги, къси, тънки, дебели.

Тя накара машината да направи една много дълга и тънка отвертка. Когато беше готова, машината както винаги издаде съскащ звук и на Нел й се стори, че чува как Бърт се върти на дивана.

Надникна във всекидневната. Той си лежеше там със затворени очи, но ръцете му мърдаха. Завъртя веднъж главата си наляво и надясно, при което Нел видя просветването на полуотворените му очи.

Щеше да се събуди всеки момент и да я нарани още повече.

Тя хвана отвертката пред себе си като копие и хукна право към него.

Точно в последния момент се разколеба. Инструментът се отклони и се плъзна по челото му, като остави следа от червени резки. Нел беше толкова ужасена, че го изпусна и отскочи назад. Бърт замята главата си като обезумял.

Той отвори очи и погледна право към Нел. След това вдигна ръка към челото си и когато я свали, тя беше цялата в кръв. Бърт седна на дивана, все още не на себе си напълно. Отвертката се търколи и падна на пода. Той я вдигна и видя, че върхът й е окървавен, след това впери поглед в Нел, която се бе свила в ъгъла на стаята.

Нел знаеше, че е сгрешила. Динозавър й беше казал да избяга, но вместо това тя го бе измъчила с въпросите си.

— Харв! — каза тя. Гласът й обаче беше съвсем дрезгав и стържещ, също като на мишка. — Трябва да отлитаме!

— Да, да, ще полетиш и още как — изръмжа Бърт, като свали краката си на пода. — Право през прозореца ще полетиш.

Появи се Харв. В болната си ръка носеше нунджагото си, а в здравата — „Буквара“. Книгата висеше разтворена на една илюстрация, на която принцеса Нел и Харв бягат от Черната крепост, а барон Бърт ги преследва.

— Нел, книгата ти ми проговори — възкликна той. — Каза, че трябва да бягаме. — Точно тогава видя как Бърт става от дивана с окървавената отвертка в ръка.

Харв не си прави труда да използва оръжието си. Той хукна през стаята и пусна книгата, за да може да освободи здравата си ръка и да отвори вратата. Нел, която бе замръзнала в ъгъла от известно време, се спусна към вратата като стрела, която най-сетне са изстреляли от лъка, но по пътя успя да грабне „Буквара“. Хукнаха по коридора, а Бърт беше зад тях само на няколко крачки.

Фоайето с асансьорите се намираше на известно разстояние. Като по импулс, Нел спря и клекна на пътя на Бърт. Харв се обърна към нея ужасен.

— Нел! — извика той.

Тупащите нозе на Бърт се фраснаха странично в Нел. Той политна напред и се приземи с гръм и трясък върху пода на коридора, при което продължи да се плъзга на известно разстояние. Това го докара точно до краката на Харв, който се бе извърнал, за да го посрещне и въртеше нунджаго. Успя на няколко пъти да го удари по главата, но беше много изплашен и не можа да се справи особено добре. Бърт посегна с едната си ръка и хвана веригата, която свързваше двете части на оръжието. Нел вече бе станала на крака и нападна Бърт откъм гърба; тя се спусна напред и заби зъби в меката част на палеца му. После се случи нещо бързо и объркано, Нел се търколи по пода, Харв я издърпа отново на крака, тя посегна назад да си вземе „Буквара“, който пак беше изпуснала. Хукнаха надолу по аварийните стълби и започнаха да се промъкват през тунела от урина, графити и отпадъци, прескачайки странните заспали там тела. Бърт влезе в стълбището по петите им, две площадки след тях. Той се опита да мине напряко, като прескочи парапета, както беше виждал да правят в интерактивите, но пияното му тяло не можа да изимитира медийните герои и той се търколи надолу до следващата площадка, като междувременно бълваше ругатни и викове, позеленял от болка и гняв. Нел и Харв продължиха да бягат.

Падането на Бърт им осигури достатъчно преднина, за да стигнат до приземния етаж. Притичаха през фоайето и директно излязоха на улицата. Беше рано сутринта, поради което там нямаше почти никой, а това беше малко необичайно; обикновено се въртяха примамки и съгледвачи за доставчици на наркотици. Тази нощ обаче имаше един-единствен човек в целия район наоколо: едър китаец с къса брада и късо подстригана коса, облечен в традиционни индиговосини шалвари и с черна кожена шапчица на главата. Той стоеше насред улицата с пъхнати в ръкавите ръце. Огледа внимателно Нел и Харв, когато те притичаха покрай него. Нел не му обърна внимание. Тя просто тичаше колкото й държаха краката.

— Нел! — изкрещя Харв. — Нел! Погледни!

Тя се страхуваше да погледне. Продължи да тича.

— Нел, спри и погледни! — извика пак Харв. Звучеше екзалтирано.

Накрая Нел сви зад ъгъла на една сграда, спря, обърна се и надникна предпазливо назад.

Виждаше празната улица, на която се намираше сградата, подслонявала я през целия й досегашен живот. На края на улицата имаше голям медиатронен дисплей за реклами, по който в момента течеше реклама на „Кока-Кола“ в древното и традиционно червено, използвано от тази компания.

На нейния фон се виждаха силуетите на двама мъже: Бърт и едрия китаец с голяма и кръгла глава.

Двамата си танцуваха.

Не, китаецът танцуваше. Бърт се клатушкаше около него като истински пияница.

Не, китаецът не танцуваше, а правеше някои от упражненията, на които Доджо бе научил Нел. Той се движеше бавно и красиво с изключение на някои моменти, в които всички мускули на тялото му се съюзяваха за едноексплозивно движение. Обикновено експлозиите бяха насочени към Бърт.

Бърт падна на земята, след това започна да се изправя.

Китаецът се загърна така, че заприлича на черно семенце, вдигна се във въздуха, завъртя се и се разтвори като разцъфнало цвете. Единият му крак фрасна Бърт по брадичката и като че ли започна да се ускорява нагоре, докато минаваше през цялата глава. Тялото на Бърт се тръшна на паважа, сякаш няколко галона вода бяха излети от кофа. Китаецът остана съвсем неподвижен, успокои дишането си и оправи шапчицата си и пояса на робата си. След това обърна гръб на Нел и Харв и се отдалечи по средата на улицата.

Нел отвори „Буквара“ си. През един прозорец на Черната крепост се виждаше как Динозавър — или по-точно неговият силует — е застанал до трупа на барон Бърт, а в лапите му пушеше кол.

Нел каза:

— Малкото момченце и малкото момиченце хукнали да тичат към Отвъдната земя.