Джон Варли
Гореща линия Офиучи (24)

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Филмът свърши и за известно време краят на кинолентата пляскаше шумно. Един от извънземните стана и изключи прожекционния апарат. В залата светна. Лило, Джавлин, Вафа и Катей се озоваха пред осем лица, гледащи ги изпитателно. Напрежението се повиши. Търговците явно очакваха нещо.

Поради неизвестни причини на затворничката й се стори, че офиучите всеки момент щяха да скочат и да почнат да пеят и танцуват. Действителността бе до такава степен отдалечена от реалността, че приличаше на музикална комедия, в която героите спираха неочаквано и внезапно посред извършваното движение, за да изпеят някой куплет. „Ако пропеят, ще полудея!“ — помисли Лило.

— Е, добре! Какво мислите? — подтикна ги Уилям.

Генетичката премести поглед от ръководителя на групата към Алиша, Томас или няма значение какви бяха там имената им.

— Беше ефектно! — осмели се учителят.

— По-скоро — убедително и по същество! — поправи го един от Търговците.

Джавлин се прокашля.

— Ъ-ъ… Да. Чудесна режисура! Но дали сме се събрали тук, за да обсъдим художествените достойнства на вашата пропаганда?

— Ние бихме желали да знаем вашето мнение въобще! — натърти Уилям. Гласът му излъчваше искреност. — Разбира се, съзнаваме, че не притежавате пълномощия да вземете решение дали да приемете или отхвърлите нашата оферта, тъй като не сте посланици на вашата раса.

— Как смятате да постъпите по-нататък? Имам предвид, че явно не сте изготвили филма специално за нас.

— Ще го излъчим в посока на Осемте свята. Този път не посредством горещата радиовръзка. Сигналът ни ще бъде приет пряко от всяка населена от хора планета в Слънчевата система. Обичайно постъпваме по този начин. Предполагам, досещате се, че досега не използувахме предавателя си на пълна мощност. Нашият лазер не е достатъчно голям, за да радиоразпръскваме програми от разстояние седемнадесет светлинни години, но пък се намираме на по-близка дистанция и можем да изпратим многократно по-силен сигнал от този, който сте приемали. Досега нарочно изкривявахме формата на излъчваната от нас радиограма, като ви заблуждавахме, че идва от звездата Офиучи 70. Желаехме да считате, че отстоим много далеко.

Когато разберем, че разкриването ни е въпрос само на време, завършваме пропагандата с текст, какъвто получихте последно. Обикновено тогава някой ни навестява. Ако това не се случи, започваме да преценяваме дали само не си губим времето. Тази стратегия досега сработваше много успешно.

Джавлин се размърда на стола със скръбно изражение на лицето.

— Да, но как очаквате хората да реагират на евентуалното ви послание?

— Моля? — Уилям я погледна отвисоко.

— Исках да кажа: каква компенсация желаете за безплатната информация, която сте ни изпращали? О-кей, уж е разбираемо за всички. Но вие искате да получите културата ни. Опасявам се, че не ми е ясно как точно можете да я вземете.

— Мисля, филмът обясни този аспект!

— На мен също ми е мъгляво! — вметна Катей. — Освен това пред какви алтернативи е изправена човешката раса, в случай че не ви сътрудничи?

— Ах! — Уилям сви устни. — Може би се налага да направим някои промени във финала, преди да отпочнем излъчването към Осемте свята. Оказахте ни ценна помощ в това отношение. Но сега, за да ви бъде отговорено, ще дам думата на нашата министърка по асимилацията. Алиша?

Докато Уилям ръсеше бомбастични слова и маниерите му го правеха сюрреалистичен за възприятията на земляните, то Алиша приличаше повече на манекенка. Лило си представи живо в кои точки конци дърпаха непрекъснато нейните крака и ръце. Чудеше се и се маеше що за страни птици бяха тия Търговци! Министърката отговори на неизречения й въпрос.

— Надявам се, от филма разбрахте, че не са обрисувани културата или генотипа на Търговците. Настоящата зала и телата ни бяха създадени по шаблон специално за тази среща. Изучаваме ви в продължение на почти осемстотин години. Прихващаме вашите радио и телевизионни предавания. Но при вас сме идвали и по-рано. Първото ни посещение на Земята стана преди двадесет хиляди години. Оттогава чакаме вие да ни посетите! Междувременно се учехме как да заприличаме на вас, хората! — Разпери ръце. — Задачата е непосилна, ако вършим това от разстояние. Тази космическа станция представлява действуваща научна лаборатория за асимилация на човешките културни постижения. Точно под нас се намират двеста опитни, херметични терариума, имитиращи природните условия, в които са живели различните човешки общества от миналото и настоящето. Освен това сме добре подготвени да проведем експерименти за генетично кръстосване и сливане с другите култури, които вече притежаваме. Но, както можете да се убедите от пръв поглед, на този етап притежаваме само несъвършен поглед на външния вид и мисловната схема, които определят човека като такъв.

— Разбирам — промълви Лило. — Или поне си въобразявам, че ми е ясно. Твърдите, че в резултат на непоправима загуба или асимилация нямате собствена култура, затова вече не можете да я възстановите!

— Вярно е донякъде — отвърна Алиша. — Загубихме я, но не по случайност. От лични наблюдения върху други раси ни е известно, че жизнеността напуска индивидите, когато са принудени да водят номадски живот в продължение на милиони години. Всеки интелигентен род притежава… да я наречем „искра“, различна по своето естество, която с годините изгасва и расата изчезва. Случило се е с много биологични видове. Затова полагаме значителни усилия да се променим при всяка срещната възможност. Оцеляват само обособените личности. Например, аз съм на възраст два милиона години, що се отнася до съществуванието ми под форма на групово самосъзнание. Предварително зная, че опитите ми да ви обясня какво означава това, ще се окажат безплодни.

— Вече чух подобна реплика във филма! — намеси се нетърпеливо Джавлин. — Все още не сте ни разкрили какво възнамерявате да правите с човешкия род.

— Много просто. Желаем наш представител да просъществува съвместно с някой човек за известно време. Единственият начин да се изучи дадена култура е „отвътре навън“. Прилагаме определени техники, способствуващи наслагването на един разсъдък върху друг и наподобяващи записа на паметта, който метод вие разработихте самостоятелно, но усъвършенствувахте с наша помощ. Ще пътуваме, проникнали във вашето съзнание, в продължение на няколко години. След което ще бъдем толкова хора, колкото и вие, а не несъвършените конструкции, които виждате пред вас.

— Смятате ли, че нашата идея ще бъде възприета? — попита Уилям.

— Имате предвид дали хората ще купят на тази цена? — Джавлин въздъхна. — Сещам се за стоки, които бихме продали с по-голяма готовност. Как изглежда предлаганото от вас съвместно съжителство? Като симбиоза ли?

— Не, не така драстично! Ще присъствуваме незабелязано в качеството на наблюдатели. След няколко години ще ви изоставим на самотек. Но вие не разполагате с много време. Нашествениците няма да ви оставят на мира повече от още едно столетие, след което ще ви изтребят от Осемте свята.

— А от колко… гостоприемници се нуждаете?

— От няколко хиляди. Необходимо е да получим представителна извадка. Подир туй ще изучаваме хората като изследваме самите себе си. — Замълча. — Зная, че молбата ни е странна. Практически вашата раса може да ни предложи само своята култура. Това е и единствената причина, задето си направихме труда да ви изпращаме знания, които открихме и събирахме из цялата Вселена в продължение на повече от седем милиона години. Не се нуждаем нито от вашето злато или сребро, книжни пари или друго, което във вашите представи е символ на богатство. Познаваме всичките ви технологии. Няма да ви употребим в качеството на роби или за запълване на брънка от веригата на империята ни. От друга страна не сме и междугалактични филантропи. Ако бъдем точни, ние също сме нашественици. Вашата раса фактически бе подложена неусетно на второ завоевание, което този път посрещна с отворени обятия!

— Какво искаш да кажеш? — не се стърпя Вафа.

— Нашето нападение беше разтегнато във времето и пространството. Дойдохме до същността на нашите взаимоотношения. В последното съобщение споменахме за „сурови наказания“, в случай че не платите. Чували ли сте някога за Троянския кон? — Земляните се спогледаха. Само Джавлин кимна утвърдително. — Ако бяхте настроени да заменяте равностойни по цена стоки, щяхте да се забавите, когато ви поднесохме дарове. Но вие приемахте с охота. При другите раси като правило важи същото. Почти универсална черта на обществата с кислороден обменен цикъл е да вземат нещо, което изглежда безплатно.

Симбионтите така и не постигнаха голяма популярност сред вас, човеците, но все още населяват Пръстените на Сатурн. Освен това притежават способността да се размножават много продуктивно. В момента в космическото пространство се носят около сто и деветдесет милиона симбиотични, съешени с хора двойки. Всяко такова същество представлява бомба със закъснител. Ако изпратим подходящ сигнал, всяка двойка ще се превърне в единен организъм, който ще се подчинява на нас, а не на вас. Те ще изпълнят мисията, за която са програмирани преди много години. Могат да пътуват от една звезда на друга в състояние на пълна хибернация и когато се натъкнат на свят, населен с хора… Е, оставям подробностите на вашето въображение. — Седна и останалите го последваха.

Лило живо си представи последствията.

Хората живееха под земята навсякъде, с изключение на Венера и Марс. На тези две планети може би щяха да се намират в безопасност, тъй като там имаше атмосфера, но навсякъде другаде симбионтите щяха да предизвикат хаос на повърхността, където хората бяха построили наземни поддържащи живота станции в безвъздушното пространство.

В ума й се рояха различни възможности. Досега околната космическа среда постоянно воюваше с дишащите въздух биологични видове. Хората лесно забравяха този факт, водейки съществувание под повърхността в сигурни убежища. Живееха тежко и във враждебен свят, но средата никога не бе проявила разум или отмъстителност, насочени към унищожение на човешки индивид. Ако вземеха подходящи превантивни мерки, успяваха да предотвратят опасностите.

Но нахлуеха ли милиони саботьори-войници, пригодени да действуват в условията на открития Космос…

Призля й, като си спомни добрите чувства, които питаеше към Парамитър-Солстис, а също и своето желание да се съеши! Знаеше малко за сложния механизъм, чрез който симбионтите оцеляваха в пълен космически вакуум. Солстис бе способна да промени тялото си до такава степен, че да отговори на изискванията на почти всяка ситуация. Несъмнено можеше да премахне и тънката граница, която разделяше двете симбиотични тела, образувайки единен ефективен, страшен със своята разрушителна мощ организъм. Какво щеше да остане от Парамитър като човешко същество? Симбионтите бяха физически близки и на практика представляваха почти едно цяло, но винаги оставаше някаква част, която запазваше своята расова идентичност. Тази разлика щеше да се заличи, ако Търговците изпълнеха своята заплаха. Щеше да пребъде само Солстис и такива като нея, а генетичката никога не бе изпитвала доверие към извънземните симбиотични партньори.

Дали сега недоверието й намери оправдание? Търговците не се изразиха ясно по този въпрос. Жителите на Пръстените бяха ли съюзници на офиучите или също бяха държани в подчинение?

Реши да разбере и отвори уста, но я прекъсна силен вой на сирена. Всички Търговци застинаха вцепенени от ужас или поне на лицата им се изписа угриженост. По гърба на Лило пробягаха тръпки, като видя напълно извънземните им реакции на съвсем човешките им тела!

— Почакайте само за минутка! — извика Уилям. — Изглежда е възникнал проблем! Аз ще… — Замълча рязко и внезапно загуби обичайния си облик.

Притвори очи и мускулите му се отпуснаха. Джавлин скокна на крака и се огледа неспокойно, търсейки изхода. Вафа ритна стола си и отстъпи заднишком от масата. Лило също се изправи.

Уилям заговори пак, но гласът му звучеше съвсем различно.

— Открита е активност на Нашествениците! — След това думите му преминаха в странно неразбираемо за земляните бърборене, но Търговците се обезпокоиха и групата им се размърда неспокойно.