Агата Кристи
Великата Четворка (2)

Глава II
Мъжът от лудницата

За наш късмет влакът бе спрял близо до гара и не се наложи да ходим дълго пеш. Озовахме се пред един сервиз за автомобили, откъдето успяхме да наемем кола и половин час по-късно се носехме обратно към Лондон, Едва сега Поаро благоволи да задоволи любопитството ми.

— Не проумявате? И аз също не можах да го проумея отначало. Но сега разбирам, Хейстингс, трябвало е да бъда отстранен…

— Какво?

— Да. Колко хитро. И мястото, и начинът бяха избрани с голяма вещина и съобразителност. Страхуват се от мен.

— Кой?

— Онези четирима гении, които са се сдушили заедно да работят извън закона. Китаец, американец, французойка и още един. Дай боже да се върнем вкъщи навреме, Хейстингс.

— Смятате, че нашият гост е в опасност?

— Сигурен съм в това.

Мисис Пиърсън ни поздрави на влизане. Като махнахме с ръка на нейните възклицания на удивление при неочакваното завръщане на Поаро, ние я попитахме за нашия гост. Информацията бе успокояваща. Никой нехбе идвал, състоянието му също не се бе променило.

С въздишка на облекчение се изкачихме до стаите си. Поаро пресече външната стая и влезе във вътрешната. След малко ме извика със странно развълнуван глас.

— Хейстингс, той е мъртъв!

Отидох на бегом при него. Мъжът лежеше така, както го бяхме оставили, но бе мъртъв, и то от доста време. Втурнах се навън за лекар. Знаех, че Риджуей още не се беше върнал. Почти незабавно намерих друг и го доведох с мен.

— Съвсем мъртъв е, бедният. Искали сте да помогнете на скитника, така ли?

— Нещо от този род — отвърна Поаро уклончиво. — Каква е била причината за смъртта, докторе?

— Трудно е да се каже. Може да е бил някакъв вид припадък. Има признаци на задушаване. Имате ли прокарана газ вкъщи?

— Не, всичко е на ток — няма друго.

— Освен това и двата прозореца са широко отворени. Бих казал, че е мъртъв от два часа. Ще уведомите необходимите инстанции, нали?

Той се сбогува и излезе. Поаро се обади където трябва. Накрая, което ме изненада малко, той позвъни на нашия стар приятел инспектор Джап и го помоли, ако има възможност, да се отбие при нас.

Едва бяха приключени тези процедури, когато се появи мисис Пиърсън с очи, които щяха да изскочат от орбитите си.

— Дошъл е човек от Хануел — от лудницата. Можете ли да си представите? Да го доведа ли?

Кимнахме в знак на съгласие и в стаята бе въведен един едър и плещест мъж.

— Добро утро, господа — каза бодро той. — Имам основание да смятам, че една от моите птички е тук, при вас. Избяга снощи.

— Беше тук — каза тихо Поаро.

— Не е избягал отново, нали? — попита надзирателят с известна загриженост.

— Мъртъв е.

Мъжът изглеждаше повече облекчен, отколкото натъжен.

— Нима? Е, предполагам, че така е най-добре за всички.

— Беше ли той… опасен?

— Искате да знаете дали е убиец? О, не. Беше напълно безопасен. Остра форма на мания за преследване. Непрекъснато разправяше за разни тайни общества от Китай, които го били хванали и държали в плен. Те всичките си приличат.

Полазиха ме тръпки.

— От колко време е в лудницата? — попита Поаро.

— Някъде от около две години.

— Разбирам — каза тихо Поаро. — Никога ли не е хрумвало на някого, че той би могъл да е… да е нормален?

Надзирателят си позволи да се засмее.

— Ако беше нормален, какво щеше да прави в лудницата? Всички казват, че са нормални, нали знаете.

Поаро не каза нищо. Той заведе мъжа да види тялото. Разпознаването бе извършено веднага.

— Това е той, точно той — каза надзирателят коравосърдечно. — Странен тип, нали? Добре, господа, при така възникналите обстоятелства най-добре е да тръгвам и да уредя формалностите. Няма да ви притесняваме повече с трупа. Ако има следствие, предполагам, че ще трябва да се явите пред него. Довиждане, сър.

С доста недодялан поклон той излезе от стаята. Няколко минути по-късно пристигна Джап. Инспекторът от Скотланд Ярд бе наперен и издокаран както винаги.

— Ето ме и мен, мосю Поаро. Какво мога да направя за вас? Мислех, че вече сте на път към кораловите брегове на някое далечно местенце?

— Добри ми Джап, искам да узная дали сте виждали някога този мъж преди.

Той въведе Джап в спалнята. Инспекторът заразглежда внимателно тялото върху леглото с озадачено лице.

— Чакайте да помисля малко. Изглежда ми познат — освен това аз се гордея с паметта си. О, я гледай, дявол да го вземе, та това е Мейърлинг! Агент от тайните служби — не е от нашите хора. Замина за Русия преди пет години. След това от него ни вест, ни кост. Винаги съм смятал, че болшевиките са го очистили.

— Всичко съвпада — каза Поаро, когато Джап си бе отишъл. — С изключение на факта, че той изглежда е починал от естествена смърт.

Той стоеше и гледаше надолу към неподвижното тяло с недоволна гримаса. Полъх на вятъра развя пердетата на прозорците и той рязко вдигна очи.

— Предполагам, че вие сте отворили прозорците, когато сте го положили на леглото, Хейстингс?

— Не, не съм — отвърнах аз. — Доколкото си спомням, те бяха затворени.

Поаро бързо се огледа.

— Затворени, а сега те са отворени. Какво може да означава това?

— Че някой е влязъл оттам — предположих аз.

— Възможно — съгласи се Поаро, но го каза разсеяно и без убеждение. След минута-две, той отново проговори: — Не точно това имах предвид, Хейстингс. Ако беше отворен само единият прозорец, това нямаше да ме заинтригува толкова много. Това, което ми се струва странно, е, че и двата са отворени.

Той забързано отиде в другата стая.

— И прозорецът на всекидневната е отворен. Нето също оставихме затворен. А-а!

Той се наведе над мъртвеца, като разглеждаше подробно ъгълчетата на устата му. След това внезапно вдигна глава.

— Устата му е била запушена, Хейстингс, Запушили са му устата, а после са го отровили.

— Боже милостиви! — възкликнах аз. — Предполагам, че от аутопсията ще разберем всичко.

— Нищо няма да разберем. Той е бил убит вследствие на вдишване на силна циановодородна киселина. Тя му е била тикната под носа. След това убиецът се е измъкнал отново, като първо е отворил всички прозорци. Циановодородната киселина е изключително летлива, но има подчертан мирис на горчиви бадеми. Като няма и следа от този мирис да ги упъти, както и липсата на подозрение за извършено престъпление, лекарите биха отдали смъртта на някоя естествена причина. Значи този човек е бил от тайните служби, Хейстингс. И преди пет година е изчезнал в Русия.

— Последните две години той е прекарал в лудницата — казах аз. — Но къде ли е бил трите години преди това?

Поаро поклати глава, след това ме сграбчи за ръката.

— Часовника, Хейстингс, погледнете часовника.

Проследих втренчения му поглед до камината. Часовникът бе спрял на четири часа.

— Mon ami, някой е пипал часовника. Цели три дни оставаха до поредното навиване на пружината му Той е от онзи тип часовници, които се навиват веднъж на осем дни, разбирате, нали?

— Но защо е трябвало да го правят? Може би са искали да оставят фалшива следа? Да направят така, че престъплението да изглежда извършено в четири часа?

— Не, не, погледнете нещата от друг ъгъл, mon ami. Напрегнете малко сивите си клетки. Вие сте Мейърлинг. Вероятно сте чули нещо — и със сигурност откривате, че съдбата ви е предрешена. Разполагате с малко време, за да оставите знак. Четири часа, Хейстингс. Номер Четири, Унищожителят. А, имам една идея. — Той се втурна в съседната стая и сграбчи телефона. Помоли да го свържат с Хануел.

— Вие сте приютът за луди, да? Научих, че днес е било извършено бягство. Какво казвате? Един момент, ако обичате. Бихте ли го повторили? А! Отлично!

Той постави обратно слушалката и се обърна към мен.

— Чухте ли, Хейстингс? Не е имало никакво бягство.

— Но човекът, който влезе? Надзирателят? — казах аз. — И аз това се питам.

— Искате да кажете…?

— Номер Четири — унищожителят.

Аз зяпнах Поаро изгубил ума и дума. След минута-две, след като възвърнах гласа си, казах:

— Ако го видим отново, ще го познаем със сигурност при всички обстоятелства. Той бе личност с подчертана индивидуалност.

— Така ли, mon ami? Аз не мисля същото. Той бе плещест, грубоват и с червендалесто лице, с гъсти мустаци и дрезгав глас. От всички тези неща сега не е останала и следа, нито пък можете да опишете очите и ушите му, да не говорим за това, че той сигурно е бил с перфектно изработено фалшиво чене. Съвсем няма да е лесно да бъде разпознат, както вие очевидно смятате. Следващия път…

— Мислите, че ще има следващ път? — прекъснах го аз.

Лицето на Поаро стана много сериозно.

— Това е битка на живот и смърт, mon ami. Вие и аз от едната страна, „Великата Четворка“ — от другата. Те успяха да ни измамят с първия си номер, но се провалиха в опита си да ме отстранят от своя път и за в бъдеще ще трябва да се съобразяват с Еркюл Поаро!