П. Г. Удхаус
Сали казва „Добро утро“ (1)

1.

Осемнайсетата дупка в Бингли-на-морето, тази Мека за любителите на голфа, намираща се на южния бряг на Англия, е чешитска дупка — намираща се отвъд стръмния хълм, встрани от площадката за начален удар, която е отделена от сградата на клуба чрез горски пояс. От терасата, където едрият джентълмен с крещящ панталон за голф очакваше партньора си за утринния тур, се виждаше само затревената част на игрището.

Изневиделица от небето се спусна бяха топка, описа дъга, тупна на земята, завъртя се като пумпал и се изтъркаля на двайсетина сантиметра от дупката.

Едрият джентълмен се вцепени като човек, който е съгледал призрак. Навярно тъй се е вледенявал всеки средновековен рицар, имал щастието да зърне Свещения Граал. Непознатият беше в Бингли едва от два дни и бе играл само шест пъти, но знаеше, че дори да опитва до Второто пришествие, не ще успее само с два удара да вкара топката в дупката, което невидимият експерт очевидно щеше да стори. Най-доброто постижение на сър Хюго бе вкарване с четири движения, а най-лошото — с двайсет и седем, когато той по погрешка бе напуснал игрището и беше затънал сред пясъците на някакво подобие на Сахара, което се простираше отвъд тревните чимове.

Достопочтеният господин си каза, че си заслужава да види по-отблизо този гениален играч. Може би беше инструктор, провеждащ лека самотренировка, но дори да бе професионалист, пак трябваше да бъде поздравен заради майсторството си. Сър Хюго тромаво се отправи към игрището, загледа се в далечината и се вцепени от изумление.

Топката не беше изпратена от инструктор по голф, нито дори от ръката на мъж. Авторка на майсторския удар беше девойка, при това с крехко телосложение. Необикновената й красота не оказа ни най-малко въздействие върху едрия господин. Той не беше от хората, които обръщат внимание на женските прелести. Важното бе, че е срещнал създание от нежния пол, което така майсторски владееше стика. И тъй като не пестеше похвалите си към онези, които ги заслужаваха, побърза да изкаже възхищението си.

— Скъпа млада госпожице — изпухтя, задъхан от бързането, — ударът ви беше забележителен!

Отношенията между играчите на голф са дружелюбни и лишени от претенциозност. Девойките, практикуващи въпросния облагородяващ спорт, не вирят нос и не се преструват на оскърбени, когато непознати господа ги поздравяват за уменията им. Например тази се усмихна. Усмивката й беше очарователна.

— За Бога, къде сте се научила да играете така? — благоговейно се поинтересува сър Хюго.

— Предимно в Гардън Сити.

Това географско понятие бе непознато за достопочтения господин, който недоумяващо повтори:

— Гардън Сити ли?

— Намира се близо до Ню Йорк.

— Тъй ли? — засия сър Хюго, който хранеше дълбоко уважение към презокеанските играчи на голф. — Да разбирам ли, че сте от Америка?

— Да, но от две години живея в Лондон. Истинско чудо е, че още мога да играя. Нали разбирате, не ми остава нито минутка свободно време.

Едрият господин въздъхна и печално сподели:

— И с мен е същото. В днешно време ние, специалистите, сме затънали до уши в работа — нали разбирате, дори не можем да си отдъхнем…

— Специалист ли казахте? — Непознатата внимателно се втренчи в него, очевидно любопитството й бе възбудено. — Каква е специалността ви?

— Нервните болести.

— Не думайте!

— Позволете да ви се представя — казвам се Дрейк, Хюго Дрейк.

Изявлението му безсъмнено оказа поразително въздействие върху девойката, която засия като коледна елха и едва чуто промърмори:

— Не вярвам на късмета си. Какво щастие е да се запозная с вас. Това е велик момент в живота на всеки общопрактикуващ лекар.

— Какво казахте?

— Че съм лекарка.

Едрият джентълмен буквално зяпна от изумление.

— Мили Боже! Не може да бъде!

— Но е самата истина. Казвам се Сали Смит. Доктор Сали Смит.

— Мили Боже! — отново възкликна сър Хюго.

По лицето на младата жена пробяга едва забележима сянка. При запознанството си с нея мъжете неизменно възкликваха „мили Боже!“ или нещо подобно, щом научеха каква е професията й и това я дразнеше. Струваше й се, че долавя в гласовете им страх и отвращение, сякаш бяха момченца, които се запознават с уродлив цирков артист. Закостенелите им мозъци очевидно отказваха да възприемат, че не е задължително лекарката да бъде грозотия с очила с метални рамки и с жълтеникаво лице, набръчкано като гюдерия.

Ала възрастният джентълмен й беше симпатичен, затова се въздържа да го прати по дяволите.

— Навярно ви се струва забавно — промърмори, — но е самата истина.

— Забавно ли? — Сър Хюго бе успял да възвърне самообладанието си. — В никакъв случай. Съвсем не мисля така… Точно обратното!

— Лекарската професия ми харесва, пък и не съм навредила никому — досега не съм убила пациент — често си казвам: „Защо не?“

— Имате право — разгорещено се съгласи достопочтеният джентълмен. — Защо не? Точно така. Изключително разумен въпрос.

Девойката побутна топката в дупката, после я взе и отбеляза:

— Игрището си го бива.

— Така си е. Дълго ли ще останете тук?

— Отпуската ми е само две седмици. А вие?

Сър Хюго вече смяташе очарователната девойка за сродна душа. Беше спечелила пълното му доверие не само защото се бе оказала негова колежка, но и заради брилянтното отиграване на осемнайсетата дупка. По принцип той не обсъждаше личните си дела с непознати, но как би могъл да смята за непознато момичето, което бе вкарало топката само с два удара?

— Нямам идея колко време ще пребивавам тук — сподели той. — Работата е там, че търся племенника си.

— Не думайте! Как така успяхте да го загубите?

— Всъщност младежът ми се изплъзна — с нежелание обясни достолепният джентълмен и зачервеното му лице доби морав оттенък, защото тази история неизменно му вдигаше кръвното. — Живееше си мирно и тихо в Хампшир, но за беда дойде в Лондон и докато се обърна, взе, че изчезна. Един приятел ми каза, че го е видял тук… — Сър Хюго снижи гласа си до злокобен шепот — … в компанията на персона от женски пол с доста предизвикателна външност.

Сали усмихнато промърмори:

— Не съм била аз.

— Да де бяхте! — галантно възкликна сър Хюго. — Нямаше да се безпокоя толкова, ако младежът беше проявил достатъчно разум, че да се влюби в момиче като вас.

— Препоръчвам ви да си щадите нервите и да се тревожите по-малко.

— За жалост не мога да последвам съвета ви — разпалено заяви едрият джентълмен. — Бедната майчица на това момче беше моя сестра, а след смъртта й съм му като родител. Младият господинчо ми създаде куп неприятности. Лошото е, че има прекалено много пари и още повече свободно време. Докато учеше в Кеймбридж, за една бройка щеше да се ожени… — Сър Хюго замълча за миг и хвърли към събеседничката си поглед, от който би трябвало тръпки да я побият, сетне шепнешком добави: — … за една продавачка.

— Такива са си момчетата — осмели се да коментира Сали.

— Не и момчетата, на които замествам родителите — решително обяви сър Хюго. — Най-голямото нещастие на Уилям е прекалената му импулсивност. Има лошия навик да се влюбва от пръв поглед. Не знам коя е съмнителната персона, която този път му е завъртяла главата, но съм дошъл да сложа край на съмнителната им връзка и да отведа племенника си обратно в Улам Чърси, където му е мястото.

— Така ли се казва имението му в провинцията?

— Точно така.

— Човек би предположил, че племенникът ви е в пълна безопасност, щом живее далеч от големия град.

— Имате право, скъпа госпожице — наистина е в безопасност, когато си стои в имението. Лошото е, че непрекъснато бяга оттам и си загубва главата по някоя неподходяща девойка. Извинете, че ви занимавам с неприятностите ми. Виждам, че моят познат вече ме търси.

Нададе вик и махна с ръка към терасата. Някакъв висок и кльощав мъж, чийто панталон за голф беше още по-безвкусен от този на партньора му, също извика и махна в отговор.

— Дано да се видим отново — промълви сър Хюго, преди да се отдалечи.

— Надявам се — учтиво отвърна Сал и.

— Какво ще кажете да ме научите на някои тънкости на голфа?

— С удоволствие.

— Значи се разбрахме — заяви джентълменът и се запъти към първата площадка.