Даина Чавиано
Игрален дом (15)

I

„Пак кошмар“, помисли си, без да се осмели да се огледа наоколо.

Чувстваше устата си пресъхнала и леко главоболие.

— Гая? — нечии пръсти погалиха лицето й. — Добре ли си?

Ери се навеждаше над нея, скривайки наполовина останалата част от кабинета.

— Вече е малко късно за този въпрос — укори го тя с немощен глас, докато правеше усилие да се изправи.

— Спа почти три часа. Не си ли гладна?

Гая го изгледа втренчено.

— Този път отиде твърде далеч — опита се да се изправи на крака. — Не вярвам, че ще имам желание отново да повторя това преживяване… Също не съм много сигурна дали искам да продължа да говоря с теб.

— Защо? — изглеждаше искрено изненадан.

— Сега наистина стигнах до предела си.

— Ако имаш предвид някое неприятно преживяване…

— Не ставай циничен.

— Само исках да видиш света по друг начин.

— Чрез садистични игри ли?

— Чрез всякакви игри — той я хвана за раменете. — Чуй ме, не знам какво можеш да видиш или да почувстваш, но те уверявам, че е илюзия, пътуване…

— Да, бе, да! — отвърна тя с подигравателен тон. — До друга планета ли?

— В душата ти — вгледа се в нея изпитателно.

— Добре, но край, повече няма да се върна в онази къща. Плаши ме. Ти ме плашиш. Там се превръщаш в нещо друго.

— В какво?

— Не се прави на много хитър.

— Единствено, което съм направил, е да се опитам да ти помогна. Който познава себе си…

— За тази цел съществува психоанализата.

— Обучението на магьосника не се извършва в кабинет.

— Аа! Най-сетне стигнахме до нещо конкретно. Оказва се, че си магьосник, а не масажист.

— Мога да бъда и двете, както и други неща.

В полумрака на стаята на Гая отново й се стори, че чертите на мъжа се разливат, за да се превърнат в чертите на същество, подобно на козел. Затвори очи, решена да не позволи да бъде излъгана от измамната игра на сенките.

— Бих искала да знам как го правиш… Или по-скоро бих искала да разбера какво искаш.

Той отиде до прозореца.

— Тук всеки крие нещо — огледа заспалия град, — а ти все още не си научила нищо.

— Не знам за какво говориш.

— За отделянето на душата от тялото, за играта на привидности.

Гая остана загледана в него, като напрегна цялото си същество, за да разбере. И изведнъж в някаква далечна точка на духа й се появи светлинка: игра на привидности. Да се преструваш. Да бъдеш това, което не си, това, което никога не си бил, това, което никога няма да бъдеш. Звучеше познато, ала… разбира се, че не го беше научила! Не беше част от природата й. Нито искаше да го притежава.

— Прав си — призна. — Никога не съм могла да лъжа. Но не виждам никаква връзка между това, което казваш, и методите ти на обучение.

— Може би сега не можеш да намериш смисъл, защото още си новопосветена.

Тя потръпна.

— Това, което видях, е кошмар.

— Това са твоите вътрешни демони, но когато се изправиш пред тях, ще станеш по-свободна.

Гая отиде до другия прозорец. Онзи мъж не преставаше да я обърква; една-единствена негова дума беше способна да разбие идеите й.

— Кой си ти?

— Не съм агент на службите, кълна ти се.

— Нямам предвид това. Какво си ти?

Мъжът се наведе върху бюрото, за да загаси малката лампа.

— Почти два часът през нощта е — съобщи, след като погледна часовника си. — По-добре да те заведа у вас.

— Трябва да поговорим — настоя тя.

— Не днес.

— Кога?

— Другата седмица. В петък.

— Защо не може да стане по-рано?

— Това е най-добрият ми ден — отвърна загадъчно.

— Какво искаш да кажеш? — една мисъл я завладя. — Женен ли си?

Той се засмя.

— Разведен? — настоя тя.

Мъжът загаси още лампи, но не обърна внимание на въпроса й.

— Коя е Ошун?

— Чакай малко — хвана я за раменете, — стига въпроси. Много съм уморен… предполагам, ти също. Да оставим това за петък, става ли?

Гая се съгласи, подчинена от хипнотичната твърдост на тези очи, и въпреки това — по-решена от всякога да разбули тайната.