Ендре Гьомьори
Свръхбогатите (9) (История на големите имущества)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Szupergazdagok, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

ЕНДРЕ ГЬОМЬОРИ

СВРЪХБОГАТИТЕ. История на големите имущества.

 

Второ издание. Рецензент Нино Николов.

Превели от унгарски Дора Панчева и Людмил Панчев.

Редактор Любка Пиналова.

Художник Веселин Павлов.

Художествен редактор Александър Хачатурян.

Технически редактор Петър Илчев.

Коректор Стойка Радойчева.

Издателски № 8577. Дадена за набор на 13. II. 1990 г. Подписана за печат на 30. VII. 1990 г. Излязла м. август. Печатни коли 18,50. Издателски коли 15,54. Условно-издателски коли 15,02. Формат 84×108/32. Цена 1,44 лв. Код 22/953152311/0802-13-90.

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, 1990 г.

ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново

 

Mora Ferenc Konyvkiado Budapest, 1981

История

  1. — Добавяне

АГА ХАН — ПРОРОК НА КАНТАРА

Властелин без държава.

История на династията.

Малко политика. Четвъртият.

След „големите акули“ едва ли не освежаващо действува историята на едно съкровище, която се простира през столетия и обществени системи, съкровище, което не е трябвало да бъде набавяно. Защото е била дадено.

През един октомврийски ден на 1957 г. в Дар ес Салам, столицата на Танганайка (днешна Танзания), на врата на един деветнадесетгодишен младеж е закачено огърлие, полагащо се на „всевластния висш свещеник“ — Казар Имам. Младежът е завършил Харвардския университет и до този момент негова сфера на дейност е светът на големите западни крайбрежни курорти, казината, конюшните за състезателни коне и пробивните млади филмови звезди. Огърлието е правено от чисто злато, тежи почти три килограма и е изковано от четиридесет и девет пластини.

Броят на пластините не е случаен: той означава, че новият „всевластел висш свещеник“ е четиридесет и деветият, който заема този пост от времето, когато преди 1200 години е била основана исмаилтянската секта — една от сектите на мохамеданската религия.

От средата на XIX в. водачите на тази секта носят името и сана Ага Хан. Младежът, който между другото се нарича Карим, е четвъртият поред. Така че неговото официално име е Ага Хан IV.

Този сан има значителна тежест — и в преносния смисъл, и измерен на кантара. Предполага се, че днес членовете на исмаилтянската секта са около двадесет милиона. Живеят в разпръснати общества, между които това в Танзания — „коронното общество“ — дори не е най-голямото. Истинският център на сектата са Индия, Пакистан и Иран. Двадесетте милиона исмаилтянци считат вечния Ага Хан не само за свой висш духовен глава, но и за главен уредник на своите политически и преди всичко икономически интереси. Това означава, че той е абсолютен властелин, но без единна империя. Неговото владение — това са разпръснатите общности от Уганда и Танзания през Близкия изток, чак до Индия и Пакистан.

Същевременно този сан издига притежателя му сред най-богатите в света. Поне една четвърт от двадесетте милиона членове на сектата са извънредно богати търговци, които обхващат в мрежата на деловите си връзки не само черния континент и Азия, но и Европа. Аристокрацията на двадесетмилионната общност от столетия има „симпатичния“ навик през няколко години да измерва теглото на вечния имам на огромна везна, като другото блюдо се е пълнело със злато, платина или скъпоценни камъни, докато везната се уравновеси. Статистика за най-старите измервания няма. Но през 1946 г., когато за първи път след Втората световна война е претеглен дядото на настоящия Ага Хан (и негов предшественик), възрастният господин е тежал 95 килограма, което навремето е означавало злато на стойност два и половина милиона долара. На следващото измерване, през 1950 г., в блюдото са поставени диаманти, чиято стойност е неизмерима и до днес.

Ага Хан III обаче е бил достатъчно мъдър и трезво мислещ, за да почувства в търсещия нови пътища „трети свят“ едва ли не провокираната остарялост на церемонията. Така че по същото време, когато прибира деветдесет и петте килограма скъпоценни камъни, той заявява, че това е последното такова измерване. И наистина: след нови четири години (а и до днес) в Карачи се провежда само символично претегляне.

Разбира се, великодушието не се отразява особено тежко на Ага Хан III. След последното действително измерване неговото лично богатство се преценява на 600 милиона английски фунта, което тогава, през 1950 г., прави около два милиарда долара.

Противно на богатството на големите капиталистически магнати, тук не може точно да се установи деловата структура на състоянието, тъй като става дума за строго фамилно имущество, върху което абсолютна власт има главата на семейството — властвуващият Ага Хан. Видимата част на богатството не е особено внушителна: няколко фабрики за преработка на индийски коноп в Индия и Пакистан, а в Европа — най-ценната мрежа от конюшни за състезателни коне и конеразвъдници. (Седем развъдника в Ирландия, пет във Франция и 300 чистокръвни коня, всеки от които струва цяло състояние.) Най-новото предприятие е курортният комплекс, наречен „Коста Есмералда“ — на остров Сардиния. Тук семейството закупува огромни недвижими имоти на морския бряг и разработва може би най-затворения в света и, разбира се, най-скъп курорт.

Всичко това обаче само по себе си още не може да обясни дохода, който преди двадесет години възлиза на милион и половина тогавашни долара. Според специалистите решаваща част от богатството е разположено в дискретните трезори на швейцарски банки под формата на ценни книжа. Това е истинският източник на състоянието, но, разбира се, не е известно за колко ценни книжа и за акциите на какви предприятия става дума.

Като се пренебрегват скромните делови инициативи, излиза, че всъщност историята е дала в ръцете на тази фамилия това невъобразимо богатство…

Тя започва някъде в средата на IX в., когато се образува исмаилтянската секта. Първоначално тя е проповядвала, че пророк Мохамед, син на Исмаил, скоро ще се върне на земята като месия под името Махди. Според водачите на сектата тяхното родословно дърво започва чак от Мохамед, от чиято дъщеря Фатима и съпругът й Али исмаилтяните водят своето потекло. В течение на вековете сектата многократно се е деляла на воюващи помежду си групи според това, кой лагер е отричал претенциите за произход на останалите. По времето на завземането на сегашните унгарски земи от маджарите водачите на сектата, които по едно време са се наричали „фатимиди“, по името на дъщеря на Мохамед, са господствували и над Египет.

Тук двеста години по-късно тяхната власт е била унищожена от Саладин. По същото време друго крило е властвувало над големи области в Персия и Сирия и според хрониките неговите водачи са били първите консуматори на наркотици и хашиш. За запазване на своята власт те избирали много прост метод: избивали противниците си с помощта на извънредно добре организирана голяма терористична организация. (Струва си да се отбележи, че според „Енциклопедия Британика“ формата на думата „убиец“, която се среща в доста европейски езици, произлиза от „асасин“, което означава „човек, който яде хашиш“.)

Властта на употребяващите хашиш в Сирия била ликвидирана от турците, а в Персия — от монголците. През XVI в. водачите на сирийското крило се прехвърлят в Индия, а около 1840 г. там отиват имамите на персийското крило. От този момент Индия (поточно тогавашната Британска Индия, обхващаща и днешните Пакистан и Бангладеш) станала главна опорна база на сектата. Първият Ага Хан, който провежда миграцията, получава титлата си от тогавашния шах на Персия. Неговият син, вторият, който носи това име, живее малко. В по-ново време Ага Хан (третият поред) е неговият внук, който носи титлата в продължение на седем десетилетия, от 1888 до 1957 година. Дъждът от злато и скъпоценни камъни, който става почти неизчерпаем източник на легендарно и може би неизмеримо богатство, се сипе в неговите ръце в продължение на седемдесет години.

Благодарение на клюките светът познава Ага Хан III преди всичко като собственик на конюшни за състезателни коне, набоб и любител на красиви жени. И наистина възрастният господин присъствува навсякъде, кьдето се състезават коне, от Ривиерата до Флорида и Калифорния, където се върти рулетка и се лее шампанско. А по тези места не липсват и красиви момичета. Ага Хан обожава жените, а като се има предвид материалното му състояние, не е имал големи проблеми в тази област.

Негова първа съпруга е една персийска принцеса, с която се развежда рано. Жени се втори път за една от херцогините на нощта — танцьорката от Монте Карло Терез Малияно, която тогава (преди Първата световна война) е смятана за „най-красивата жена на Ривиерата“. Когато през 1926 г. втората му съпруга умира, мултимилионерът взима една девойка на име Андре Карлон, която по-рано е продавала шоколад и бонбони в най-добрите заведения на френския бряг.

И накрая, за четвърти път, той се оженва за кралицата на красотата във Франция, по-младата с двадесет и осем години Ивет Лабрюс, която до смъртта му остава негова вярна спътница в живота. Когато през 1957 г. Ага Хан умира в Египет, за него построяват мавзолей в един очарователен палмов парк край горното течение на Нил. Близо до него съпругата построява за „бегума“ вила, също от мрамор. Оттогава някогашната кралица на красотата веднъж годишно отива до Нил, останалото си време прекарва в своя дворец на Ривиерата.

Всичко това обаче е само повърхност, която клюкарските издания следят старателно, а главните герои (Ага Хан и английското правителство) не правят нищо, за да променят картината. Те имат важни причини за това. Защото Ага Хан III е едно от главните средства за поддържане на английското господство в Британска Индия, като ефективно се използва сепаратизмът на общностите на хинду и мохамеданите.

Още през 1906 г. Ага Хам представя на вицекраля на Англия лорд Минто делегация от мохамедански първенци, която иска обособени изборни права за мохамеданското население на Британска Индия. В действителност това искане е внушено от англичаните и слага началото на тактиката на разцепление, която по-късно довежда до създаването на Пакистан и до цяла поредица от кървави бани и войни.

И през Втората световна война Ага Хан изиграва сериозна роля за защита на интересите на Англия, като призовава исмаилтянските общности в територията на английската империя (и дори извън нея) да бъдат лоялни към нея. Много от тези общности населяват извънредно невралгични и ценни от политическа и стратегическа гледна точка области в държави от Африка и Близкия изток. По такъв начин поведението на Ага Хан е от огромно значение за Англия.

Тази традиция е продължена от Али Хан, сина на Ага Хан. И него светът познава като крал на „плейбоите“. Първата съпруга на Али Хан е знатна англичанка — дъщеря на лорд Чарстън, който между другото има роднински връзки и с династията на бирения фабрикант Гинес. (От този брак се ражда Карим, сегашният Ага Хан.)

Но истинската сензация идва, когато през 1949 г. Али Хан взима за своя съпруга Рита Хейуърт, американска киноартистка, която е на върха на славата си. От този момент фоторепортьорите на големите западни списания непрекъснато са по петите им. (Има какво да се снима. Бракът просъществува четири години, изпълнен с бурни разпри и примирия, от Холивуд до френската Ривиера.) След развода Али Хан продължава да води живот, достоен за славата му. Така и умира: след една прекарана в развлечения нощ той се блъска с колата си в едно дърво в парижкия Булонски лес.

Както при баща му, и при него под повърхността могат да се открият белезите на политическа дейност. С промяната на времето те добиват друга форма. По време на Втората световна война Али Хан е един от шефовете в мрежата на „Интелиджънс Сървис“ в Ерусалим, а неговата главна задача — „работата сред арабите“. След десанта във Франция играе ролята на свръзка между английските и американските секретни служби. (Наред с това той не забравя фамилните си задължения. Освобождава от „нацистки плен“ онези расови коне, които през войната по указание на Гьоринг са изнесени от френските конюшни и са притежание на неговото семейство.) След Втората световна война за известно време Али Хан е ръководител на пакистанската делегация в ООН.

Карим, Ага Хан IV, далеч не е толкова колоритна личност. Когато завещанието на неговия дядо е прочетено, фактът, че старият господин е обявил за свой наследник него, като прескача сина си, предизвиква всеобща изненада. В очите на света той също преди всичко е продължител на старите традиции — три месеца от годината (сезона на конния спорт) прекарва в парижкия си дворец, а през останалите разделя вниманието, си между едромащабната сделка с парцелите в Сардиния и няколко не особено съществени посланически функции в ООН, с които обикновено урежда своите пакистански, английски и американски фамилно-политичеоки контакти.

Същевременно той остава „вторият най-богат човек в света“ и то само защото потомците на Фатима в продължение на много десетилетия през определен период „са го измервали и са го намирали за тежък“.