Лиляна Анастасова
Наръчник за добри обноски (5) (Важни условия за добър тон в обществото)

4. СЕМЕЙНИ ПРАЗНИЦИ И ПОДАРЪЦИ

ЦВЕТЯ се подаряват на всеки семеен празник. На гости, на обяд или нечеря у близки гостът носи цветя и ги поднася лично на домакинята, която веднага ги слага във ваза. В някои страни е прието самият гост да развие хартията пред домакинята преди да й ги поднесе.

Когато ви поднесат цветя, не казвайте „нямаше нужда“ или „защо сте се охарчили“, а се зарадвайте искрено, възхитете им се. Ако се носи букет на официален обяд или вечеря, връчва се на прислужницата, която отваря вратата. По-добре е обаче букетът да бъде изпратен по „хоп“ няколко часа по-рано. Домакинята благодари чак когато види цветята подредени във вазата. На дама или началник букет цветя се изпращат няколко часа преди обяда или вечерята. Домакинята ги нарежда във ваза така, че гостът да ги види.

Изискването стръковете цветя в букета да са нечетно число (у нас четният брой стръкове е само за погребенис и панахида) не е валидно навсякъде в Европа.

Всяко цвете има символично значение. Дори когато то не е известно, добре е да се внимава поне в цвета. Изборът на цветята зависи и от това на кого се подаряват и отношението с дадения човек. Цветята се изпращат като благодарност за направена услуга, след покана за вечеря, за поздравление при лично събитие, на артистка, изпълнителка в премиера, на родилка, на леко болен у дома (в този случай цветята трябва да бъдат без силен аромат).

При смърт се изпращат живи цветя в дома на починалия преди церемонията на погребението.

Цветя се изпращат и без случай на любима, съпруга, учителка, възрастна роднина.

Жена може да изпрати цветя само на много по-възрас-тен мъж от нея. На майка си не бива да изпращате за рождения й ден само цветя без друг подарък, защото това ще означава, че не сте се подготвили навреме.

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА

АКАЦИЯ бяла — платонична любов

АКАЦИЯ лилава — елегантност

АЛОЕ — горчивина

АМАРИЛИС — гордост

АСТРА — задни мисли

АЛЕНО МУШКАТО — глупост

АНЕМОНИЯ — изоставяне

БАДЕМОВ ЦВЯТ — глупост

БОСИЛЕК — омраза

БОЖУР — срам

БОДИЛ — строгост

БРАШЛЯН — приятелство

БЯЛ ЖАСМИН — любезност

ВЕРОНИКА — вярност

ВЪРБИНКА — очарование

ВИОЛЕТКА — скромност

ВИОЛЕТКА бяла — свян

ГЕРГИНА — признателност

ДЕТЕЛИНА — живот

ДИВ МАК — утеха

ЗЮМБЮЛ — благосклонност

ИГЛИКА — сладки спомени

ИЗТРАВНИЧЕ — самота

ИРИС — вест

ПАПРАТ — искреност

ПЕРУНИКА — плам

ПОЛСКИ КРИН — отново щастие

ПОРТОКАЛОВ ЦВЯТ — щедрост, непорочност

ТРЪСТИКА — желание

РОЗА — красота, блясък

РОЗА жълта — изневяра

РОЗА кичеста — страст

РОЗА семпла, бяла, червена — влюбено сърце

РОЗА розова — доброта

РОЗА бяла пъпка — наивно сърце

КАРАМФИЛ червен — гоpeща любов

КАРАМФИЛ жълт — презреност

КИПАРИС — отчаяние

КЛЕМАТИС — неискреност

КОКИЧЕ — утеха

КОПРИВА — жестокост

ЛАВАНДА — недоверие

ЛАЛЕ — признание в любов

ЛАТИНКА — блясък

ЛИПОВ ЦВЯТ — съпружеска любов

ЛЮЛЯК — първи вълнения

МАК градински, бял — заспало сърце

МАРГАРИТА — невинност

МАЩЕРКА — активност

МЕТЛИЧИНА — деликатност

МИРТА — любов

МОМИНА СЪЛЗА — отново щастие

МЪХ — майчина любов

НАРЦИС — егоизъм

НЕВЕН — безсмъртие

НЕЗАБРАВКА — спомен

ОРЛОВИ НОКТИ — любовни връзки

СЛАМКА счупена — скъсване

СЛАМКА цяла — съюз

СЛЕЗ — благотворителност

ТЕЛЕФОНЧЕ — смирение

ТЕМЕНУЖКА — тъга

ТУБЕРОЗА — страст

ХЕЛИОТРОП — опиянение

ХМЕЛ — несправедливост

ХОРТЕНЗИЯ — студенина

ЧЕРВЕН ЖАСМИН — раздяла

ШИБОЙ — трайна красота

 

 

ПОДАРЪЦИ. С подаръците искаме да доставим радост на близките си не само в празниците, но и в делниците. Желанието и умението да се подарява се възпитават от ранно детство. Подаръкът може да бъде чисто символичен, т. е. с нищожна материална стойност, но със скрит смисъл и да придобие особена ценност за човека, на когото е поднесен.

Стойността на подаръка трябва да съответства на материалните възможности на дарителя. Неподобаващата щедрост или стиснатост са еднакво нежелателни.

Прекалено скъпите подаръци понякога задължават и поставят другия в неловко положение. Подаръкът отразява вкуса на даряващия и затова често подаряваме онова, което бихме желали сами да притежаваме. При възможност желанията се проучват предварително. Какъвто и да с подаръкът, той трябва да е опакован красиво и поднесен внимателно.

Полученият сред близки подарък се разгъва веднага, изразява се радостта от него и се благодари.

За подарък, получен в работна среда, се благодари веднага, но не се отваря, а се оставя настрана.

С визитна картичка до дарителя се изразява искрена благодарност за любезното внимание, ако е бил изпратен на домашния адрес на получателя. Ако получателят е семеен, той се адресира до „господин и госпожа…“. Когато се изпраща подарък, към него трябва да се добави визитна картичка с няколко думи за случая.

При гостуване за уикенд се носи като подарък лакомство или питие, но не и цветя, когато уикендът е във вила или на село.

Не е редно да се преподарява подарък, освен ако се касае за сребърни прибори. Подарък, освен по изключение, не се отказва.

Подаръци се правят за Коледа и Нова година, за годишнина, за благодарност към служител или по-високопоставено лице (в този случай се препоръчва изпращане на подаръка на домашния адрес, придружен с визитка.)

При равнопоставени делови отношения се изпращат качествени напитки, кутия пури, рядък или свързан с професията или хобито на получателя предмет. Етикетчето с цената не бива да се забравя върху подаръка.

Когато на член от семейството ще се подарява голям подарък, позволено е той да бъде избран заедно с този, за когото е предназначен, особено когато се отнася за облекло.

Не доставя радост на съпругата и майката подарък от рода на тенджера, покривка и пр. Когато малкото дете иска да направи подарък на майка си, не трябва да му се дават пари за това, а да му се внуши идеята да нарисува нещо, да научи специално за случая стихотворение или песен.

Счита се, че един влюбен мъж не бива да прави интимни подаръци (бельо) или много скъпа вещ. Това правило изглежда не само не се спазва, но и все по-често дамите сами пожелават точно такива подаръци.

По-скъпи подаръци се правят за сватба и юбилей, често с инкрустиран надпис. В някои западноевропейски страни се прави списък на необходимите за младото семейство вещи, който се обявява в някой известен магазин и всички поканени купуват от там, при което и магазинът прави голям подарък на новобрачните.

Получените като подарък бонбони, сладкиши, цигари или плодове не се слагат настрана, а с тях се черпят всички гости.

Ако подаръкът е неприличен или прекалено скъп и задължава, може да се откаже, като отказът се мотивира дискретно, но твърдо. Съществува риск човек да стане смешен, ако въпреки категоричния си отказ, накрая приеме подаръка.

Съществува обичай не само в България, когато гостите харесат домашното вино, при изпращането домакините да им подарят някоя бутилка. Но не както в следния случай.

 

Зарадван, че чужденката от дясната му страна е харесала българското вино, един споменат вече министър иска сервитьорът да му донесе на масата две бутилки, след което ги подава на дамата за спомен от вечерята. Тя се усмихна без да ги докосне.

 

Освен цветя и бонбони, дивечът също се счита за елегантен подарък. На високопоставено лице дивеч може да се изпрати, но непременно на домашния адрес. Ценна, бърза пратка или писмо могат да се изпратят „на ръка“, което се изписва на плика. Внимава се да не се сгреши името.

Съществува и още по-царски начин: гостите се придружават на обиколка на пазар и се внимава за всичко, което харесат или само пипнат дори. После го намират в стаята си.

ЗА СВАТБА във всяка страна има различни обичаи и правила. Когато се прави в интимен кръг, всеки може да я организира както желае. При голяма тържествена сватба в европейските страни се спазват стриктни правила, които е интересно да се познават.

Гражданският брак винаги предшества църковния. За церемонията в гражданското отделение не се препоръчват прекалени официалности, булчинска рокля, кортежи и банкети. За гражданския брак се изискват редица документи. За църковния бъдещите съпрузи трябва да са кръстени в едно и също вероизповедание.

Когато сватбата е в интимен кръг, след църква най-близките веднага тръгват с колите и се събират за обяд.

При тежка сватба се тръгва от дома на булката. Тя слиза последна от колата, а в църквата влиза под ръка с баща си, последвана от шаферите. След това влиза младоженецът под ръка с майката на булката, а после родителите на младоженеца и останалите двойки. Облеклото е специално за случая.

Булката е в бяла дълга рокля с воал от тюл или дантела, без чанта, с малък букет бели цветя и без накити. Разрешава се (освен в Швейцария) колие от перли.

Младоженецът носи жакет, рае панталон, черно дълго сако със заоблени пешове, бяла риза, сипа копринена жилетка, черна копринена вратовръзка, черни обувки и светлосиви ръкавици.

Шаферките са в еднакви дълги или къси тържествени рокли. Шаферите — в официални костюми. Шаферчетата — момиченца са с дълги рокли, а момченцата са облечени като пажове. Дамите са с празнични тоалети, но не в черно или в пастелни цветове. Мъжете са в тъмни костюми. Главната шаферка бди всичко да е наред при булката. Главният шафер бди за гостите.

По време на църковната церемония бъдещите съпрузи свалят ръкавиците си. В църквата младоженците приемат поздравления на гостите, по-близките от които целуват булката. На излизане се оформя кортежът. За щастие на младоженци се пръска ориз и сватбени бонбони, обвити в тюл. Първи излизат шаферчетата и шаферите, после бащата на булката под ръка с майката на младоженеца, след това майката на булката с бащата на младоженеца, дядовците и бабите, останалите е семейни двойки и приятели. Ако някои от родителите на младоженците са починали, замества ги най-възрастен дядо, чичо, леля, братовчед, братовчедка, брат, сестра или настойник.

За граждански брак един свидетел за булката и един за младоженеца са достатъчни, а при тежка сватба — по двама. Покана за свидетел не се отказва. Обикновено тази роля се предлага на уважаван роднина или на лице, с което младоженците имат професионална или приятелска връзка. Свидетелите се явяват в гражданското първи и се нареждат до бъдещите съпрузи. Те правят най-големия подарък както при интимна, така и при тежка сватба.

Останали гости, особено ако са канени на гощавката, правят подаръка си по „сватбения списък“ на магазина. Подаръкът се изпращаа обикновено в дома на булката.

Разходите по сватбеното тържество си поделят двете семейства, като по-богатото прави и други подаръци — апартамент, кола и пр., но всяко поръчва поканите за своите гости. Брачните халки купува младоженецът.

Гощавката може да бъде обяд в интимен кръг, в едното или другото семейство или в ресторант. При тежка сватба има няколко възможности.

Тържествен обяд веднага след церемонията на правоъгълна маса, в буква П или на малки маси, с картончета за мястото на всеки гост. Окрасата е с бели цветя. Първо се сервира на масата на младоженците.

Лънч на крак се прави веднага след церемонията. Бюфетът трябва да е богат и всеки сам да си сервира. Шаферите помагат. Осигуряват се и малки масички за удобство. Предвидено е да се остане два часа или малко повече за по-близките.

Коктейл с танци може да се направи следобед от 17 до 20 ч. В такъв случай е имало и интимен обяд. Бюфетът е малко по-лек, отколкото при лънча.

Коктейлът или лънчът се организират в дома на едното семейство и едната майка се счита за домакиня. Булката, нейната майка или шаферката завежда първия път всеки гост до бюфета. Танцува се в съседен салон. Гостите не стоят по-дълго от час.

На вила или на село гощавката се превръща в гарден-парти. При тежка сватба професионален фотограф снима, но не избързва да показва снимките на гостите, за да не ги принуждава да си поръчват.

Сватбената торта се поднася на тържествения обяд, но вече се поднася и на лънч и коктейл. Разрязва я булката, като за всеки гост трябва да има парченце. Всеки получава и частица от воала за щастие (освен ако воалът е прекалено скъп или семеен спомен). При повторен брак не се пращат покани и гощавката е в интимен кръг. Булката е елегантно облечена, но не в бяло, освен ако е младо момиче. Тогава сватбата може да е тежка, но без танци. Благоприличието изисква от разведената жена да изчака, както и вдовицата, триста дни за повторен брак. Изпращат се покани, облеклото е елегантно, но не бяло, танци няма.

При всички случаи не е проява на добър тон да се излагат на показ подаръците или чеизът на младоженката. Не се правят и дълги сватбени пътешествия, не се изисква гостенките да са с шапки, нито булката да изглежда наивна и непорочна, а майка й да плаче.

Проява на лош вкус с да се събират пари от гостите, или те на всеослушание да обявяват суми за подарък.