Лиляна Анастасова
Наръчник за добри обноски (4) (Важни условия за добър тон в обществото)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

НАРЪЧНИК ЗА ДОБРИ ОБНОСКИ

Важни условия за добър тон в обществото

Първо издание

Съставител ЛИЛЯНА АНАСТАСОВА

Редактор ВЕРА АЗЛАЛИЕВА

Коректор ТАНЯ САЕВА

Предпечатна подготовка, техническа редакция и дизайн: ЕТ „МиВокс“ — ЛЮБОМИР МИЦЕВ

Цена 22,00 лв.

Драгойна — ИГ, София, 1994

История

  1. — Добавяне

3. МОДА И ОБЛЕКЛО

ОБЛЕКЛОТО зависи от възрастта на лицето и от мястото, където работи. На работа една жена, независимо дали е омъжена или не, е най-елегантна в костюм, блуза или пуловер, с брошка или колие, спортна пола, без шапка и без дълбоко деколте или прилепнала мини пола. Тя не трябва да е небрежно облечена, но и прекалено нагласена.

Работното облекло зависи от вида и мястото на работата. Мъжете трябва да са винаги избръснати и подстригани, с костюм и подходяща вратовръзка. За по-младите са приети и ярките цветове.

Следобедното облекло се носи през втората половина на деня за коктейл и концерт. Като следобеден тоалет мъжете носят тъмен костюм, едноцветна риза, дискретна вратовръзка и обувки с тънки подметки. Току-що обръснатият мъж винаги изглежда по-добре.

Жената може да облече елегантен костюм или лека рокля с манто в комбинация, непременно елегантни обувки, накити и малка чанта. Добре е ако прическата не е току-що излязла от ръцете на фризьора.

Ръцете играят голяма роля. Грижливо поддържана и чиста ръка, макар и некрасива, винаги е приятна. Изгризаните нокти показват нервност и неуравновесеност. Незаетите ръце трябва да се държат спокойно на едно място, без да се мачкат, да се играе с пръстите, да се поставят пред устата или непрекъснато да се докосва събеседникът. При разговор не е красиво да се помага с тях при изразяване на мисълта. Докато се разговаря, ръцете не трябва да си играят с пръстен, колие, вилица, солница и пр. При вдигане на чаша да не се вдига малкият пръст. Не е прилично да се държат постоянно в джобовете и да си играят с тяхното съдържание. Ако се налага кихане, кашляне, прозяване, трябва да се направи дискретно. Ако в такъв момент сте на масата, няма нужда да се обръщате настрана, с това повече ще привлечете вниманието върху себе си. Гръмкият смях също не говори за добро възпитание.

Вечерното облекло с дълга рокля и тъмен официален костюм или смокинг, изискването за които се посочва изрично в поканата, е подходящо за гала-концерт и гала оперен спектакъл. При посещение на театър и опера вече няма изискване за вечерно облекло. С дълга рокля и смокинг не се ходи по улицата.

В страните на Западна Европа на конни състезания „Гран при“ по традиция публиката е много елегантна. Могат да се срещнат мъже във фрак и дами с шапка и дрехи от ревютата на прочути модни къщи.

Когато се приемат гости у дома на визита, обяд или вечеря, домакините се обличат празнично, но не много официално, за да не засенчват гостите с тоалета си, с което изразяват почитта си към тях.

Дневното облекло, наречено на френски „за града“ за жените означава костюм или рокля, но трябва да се подчертае, че изискаността му се проявява в качеството на плата и кройката, хармонията на цветовете, аксесоарите и бижутата. Ръкавиците отдавна не са задължителни, а просто необходими през зимата.

Според кралския протокол при посещение дамите, облечени в рокля или костюм с къси ръкави, трябва да носят ръкавици до лактите. От стари времена е останало схващането, че не е учтиво една жена да се явява с голи ръце, т.е. с къси ръкави в църква, на съд или пред някоя много строга институция. Който носи ръкавици трябва да ги свали, когато иска да покаже уважение. Свалят се също преди да се влезе в дом, в ресторант, в католическа църква, при слагане на пръстените на венчалния обред и на трапезата.

За мъжете следобедният костюм не е тъмен, а най-често в комбинация от сако тип „блейзер“ със сив панталон.

С наближаването на вечерта дрехата става по-официална, но все пак чувството за мярка е основно, за да не се срещнат на чай една жена в рокля с гол гръб с друга по домашно плетена жилетка (примерът е действителен).

Ако носите скъпо кожено палто, можете при сядане да го повдигнете дискретно.

Съществува старо правило, според което една красива жена няма защо да носи ярки цветове и не трябва да има на себе си повече от три цвята. Днес диктатът на модата е различен и повечето се стараят да му се подчиняват. Да се следва модата стриктно или да се пренебрегва видимо и нарочно е също непрепоръчителна крайност. Един голям френски моделиер е казал: „Модното? Модното е това, което се демодира“. Умението на една жена да бъде елегантна може да се придобие с възрастта и така тя да компенсира другите загуби. По-скъпите бижута и кожи са нещо като обезщетение за отминалата младост. По време на войните бедните майки утешаваха дъщерите си с поговорката „хубавият кон и под скъсан чул се вижда“.

Стегнатото, чистото и празничното облекло, както и поддържането на косата, лицето, ноктите и пр. са проява на уважение не само към себе си, но и към околните. Това важи особено за по-възрастните, които трябва да прибавят грижата за вида си към очарованието на познанията и опита си.

Не е излишно да се припомни, че като се стараят да се подмладят с модни тоалети и много грим, някои жени изглеждат още по-стари поради контраста. Когато стана модно да се носят много къси поли, известната френска моделиерка Коко Шанел казала: „Няма да изглеждаш по-млада като покажеш едно старо коляно“. Чувството за мярка, такт и добрият тон също стават „демоде“ в определени моменти от историята на човечеството, но много бързо възвръщат своята стойност. В периоди на криза те са чести, стремежът е към предизвикателство и разчупване на нормите. А и всяко ново поколение има своя мода, която до известна степен е връщане на старата мода, но вече обновена.

Чрез облеклото може да се изрази уважение и към по-висшестоящите, които придружаваме. Когато те са високопоставени личности, с такъв един жест можем да ги спечелим.

 

На тръгване от България иранската шахиня Фарах слиза по стълбите на двореца Враня, облечена по последна парижка мода с рокля от пъстро имприме и бяло сако. Съпругата на министъра на външните работи, която я чака в подножието на стълбището по някаква случайност също е облечена с импримяна рокля и бяло сако. Но тя реагира моментално, като съблича сакото и го мята на ръка. Тази дама има счупване на гръбначния стълб при автомобилна катастрофа и въпреки че на летището духа силен вятър, тя не облича сакото си, за да бъде шахинята единствена в такъв тоалет.

 

Беше време, когато във Франция по внушение на президента Помпиду директорът на Протокола предупреждавал, че в „Елисейския дворец панталонът все още не е дреха за дамите“. Сега официалният копринен панталон е нещо обичайно, но все още не и „topless“ (без горна част).

ОРДЕНИТЕ се носят само при официални случаи и за предпочитане е да не бият много на очи. Не се слагат върху палто и в чужбина не се носят.

ПАРФЮМЪТ е частица от личността и затова изборът му е деликатен. Правило е: По-добре качествена тоалетна вода, отколкото посредствен парфюм. Не бива да се забравя, че човек свиква със собствената си миризма и лесно може да прекали с парфюмирането. И разбира се, погрешно е парфюмът на роклята да е един, а на мантото — друг. Излишно е да се напомня, че преди да се сложи парфюм, наложително е измиване и употреба на дезодорант. Без да се препоръчват различни парфюми, добре е да се знае, че на светла и изящна жена отива лек, нежен парфюм, а на тъмна и темпераментна — парфюм с по-силен и по-остър аромат. През лятото не бива да се поставя парфюм върху изложена на слънце кожа, защото се получават петна. Най-добре е той да се слага на косите или на вътрешната страна на дреха.

ТРАУРЪТ все по-рядко се спазва. В България най-честата практика, наложена в градовете, е черна лентичка или черно фишу, което се носи в продължение само на няколко седмици. Добре е да се познават и старите правила.

Вдовицата спазва дълбок траур една година, траур — три месеца и полутраур — три месеца.

Вдовецът спазва дълбок траур девет месеца, траур — три месеца и полутраур — три месеца.

Родителите и децата спазват дълбок траур девет месеца, траур — три месеца и полутраур — шест седмици.

Дядо, баба, внуци, снахи, девери спазват дълбок траур три месеца, траур — три месеца и полутраур — три месеца.

Чичо и леля спазват траур три месеца и полутраур също три месеца.