Лиляна Анастасова
Наръчник за добри обноски (2) (Важни условия за добър тон в обществото)

1. ФОРМИ НА ОБЩУВАНЕ И ПОВЕДЕНИЕ

ЕТИКЕТ. Възприета като съчетание на правилата за добро поведение, думата „етикет“ води началото си от времето на Краля-слънце Луи IV. В парковете на Всрсай били поставени надписи със следния текст: „Забранено е да се ходи по тревата“, които никой не спазвал. Главният градинар на двореца успял да убеди краля да издаде декрет, в който да се припомни, че „етикетите“, т.е. забраните и правилата, трябва да се спазват.

Умението да се живее в общество води началото си още от времето, когато хората започнали да се обединяват в общности. За различните обществени формации съществували и различни форми на общуване и поведение. С течение на времето много от тези форми се променили или изчезнали, но една част останали непроменени цели столетия.

Вероятно кроманьонският човек не се е считал за неучтив, когато е влачел съпругата си за косите. Известно е обаче, че в средните векове трубадурството е въвело изтънченост, елегантност и нежност в любовта и деликатност в общуването между хората. В двора на Луи IV префинеността стигнала догам, че на вратата не се чукало, а се драскало с нокътя на малкия пръст, който придворните специално започнали да оставят дълъг. Отдавна дългият нокът не е белег на приличие и на добър вкус, а тъкмо обратното.

Днес този, който владее добрите маниери и правилата на добрия тон, наистина притежава умението да живее. Той трябва да бъде вежлив не само към определени хора, от които има някакъв интерес, а към всички, с които общува. Френското „савоар вивр“ означава естествено поведение, съчетано с уважение към другите, зачитане на чуждата свобода и отстояване на собствената. Днес това умение е, или поне трябва да бъде, отрицание на егоизма, отказ от принципа „аз първо“. Освободено от смешната неестественост и изкуственост на минали епохи, съвременното умение да общуваме естествено и искрено с хората около нас е като втора природа на социалната личност. И въпреки това при някои изключителни обстоятелства понякога се питаме кое е поредно и по-учтиво. Събраните тук правила предлагат отговори на тези въпроси.

ПРОТОКОЛЪТ е съвкупност от изисквания, които трябва да се спазват при официални и международни визити, срещи, конференции и правила за поведение на участниците в тях, т.е. протоколът не задължава широката публика.

ПОЗДРАВЪТ е важен елемент от човешкото общуване. Във висшето общество много често се следи кой кого и как поздравява. Някога шлемовете не са се сваляли при поздрав, защото било опасно. По-късно мускетарите пък помитали земята с перата на шапките си. Днес учтивият поздрав е леко да се повдигне шапката с ръка при среща с познато лице. За съжаление американизацията на Европа и приливът в градовете на хора от селата, които по всички краища на света не обичат да свалят шапката от главата си, постепенно отучи мъжете от благовъзпитаната привичка да свалят шапка при поздрав.

В ежедневието е прието да се поздравява мълчаливо (със знак с глава, усмивка, жест с ръка) или с обръщение: „добър ден, госпожо“, „довиждане, господине“ … В семейството и в училището в Европа още от най-ранна възраст децата се приучват да придружават поздрава с обръщение. И у нас на децата се нарежда: „ела тук, Иванчо“, „не тичай, детенце“, „заповядай, мойто момиче“, а те пък казват: „дай ми, мамо“, „пусни ме, татко“ и пр. Но в общуването с други от стеснение или от подражаване на възрастните забравят да прибавят обръщение към поздрава. Смяната на обръщението „господин“, „госпожа“, „другарю“, „другарко“, а сега отново връщането към предишното, може да е една от причините за отпадането на обръщението. Да се отговори само с една думичка „да“ или „не“ също е неучтиво. Редно е да се каже „да, Мария“, „не, Иване“, както и „довиждане, господа“, „дочуване, госпожице“, „благодаря, колега“, „здравейте, докторе“, „добър ден, господин министър“, „довиждане, господин професор“. В англосаксонските страни в устно или писмено обръщение се добавя винаги и името, докато френският етикет препоръчва името да не се споменава, особено когато това става на всеослушание. Ако има титла, тя се употребява.

Поназнайващ английски език български ръководител посреща чуждестранен гост, разговаря с него чрез преводач и изпращайки го на вратата натъртва едно-единствено: „Гутбай!“.

При поздрав, както и при разговор, трябва да се спазват известни стилови нива в зависимост от разликата в социалното положение между поздравяващия и поздравявания.

Преди години, при посещение в американската палата на Пловдивския панаир, научила български език и обноски американка изпрати българския премиер с думите: „Е, хайде довиждане!“.

Европейски обичай е, както може да се види по филмите, да се обърнем с лек поклон към онези, които искаме да поздравим и да кажем само: „госпожо“, „господине…“. Поздравът се нюансира още според възрастта, пола, положението на поздравяващия и степента на близост с лицето, което трябва да бъде поздравено, както и с неговата възраст, пол и положение. Например: „добър ден, господине“ — на непознат или малко познат човек, „добър ден, Георги“ — на приятел. За французите например поздравът „добър ден, господин Иванов“ внася известен нюанс на превъзходство от страна на поздравяващия. У нас гражданственост е придобило обръщението на фамилно име и на „ти“. По-вежливо е фамилното име да свързваме с обръщение на „Ви“, а „ти“ да казваме на човек, когото познаваме с малкото име.

По въпроса кой пръв трябва да поздрави отговорът може да е: по-младият, по-нискостоящият, получилият едва доловим знак, че е забелязан, и пр., но днес би могло да се каже, че пръв поздравява по-възпитаният или онзи, който просто реагира по-бързо. Мъжът поздравява пръв, но жената показва, че иска да бъде поздравена, както и че желае да се спре.

На поздрав винаги се отговаря, дори когато той идва от непознат, припознал се или неприятел. Идващите насреща заобикаляме отдясно, на бързащите даваме път. Вежливостта си проявяваме, като отстъпваме по-удобната част от пътя на по-възрастните и дамите, изчакваме ги на вратата, на стълбите.

По правило влизащият отстъпва на излизащия, освен когато се касае за дама или много възрастен човек. Това правило става обратно за планинска хижа и при голям студ.

При разминаване на тясно място трябва да сме с лице към насрещния.

Чанти и пакети се държат в дясната ръка. Чадър и бастун — вертикално. Отвореният чадър се вдига високо при разминаване.

Когато компанията с от няколко души, не е прието в редица да заема целия тротоар.

Не се спират слабо познати или бързащи хора.

Ако човек е сам и бърза, трябва да се извини и обясни на този, който го спира.

Ако се наложи да чакаме някого на улицата, по-добре е да вървим напред-назад отколкото да стоим на едно място.

На улицата не се яде, не се вдига шум, не се хвърлят отпадъци. Не е редно да привеждаме в ред тоалета си и да се оглеждаме във витрините.

Когато една жена се задържа дълго около витрините или изпусне ключовете си пред мъж, това може да се приеме като „покана“.

Стопаните на кучета трябва да внимават питомците им да не безпокоят някого на улицата или в парка. На официални места не се водят, както и в дом с други кучета.

В някои градове като Ню Йорк например, онези, които разхождат кучета, прибират изпражненията им в кутия с лопатка, за да не бъдат глобени.

При среща обичайният поздрав е свързан и с ръкостискане. В някои страни като Германия, Белгия и Франция ръка се подава много често. Французите дори на работа се ръкуват със своите колеги на влизане и излизане, сутрин и следобед. Да не си подаде човек ръката, се счита за израз на неприязън или най-малко на невъзпитание.

В Англия и България е тъкмо обратното. Подадената ръка трябва да бъде нито влажна, нито отпусната, нито пък да стисне другата до болка, особено ако има пръстени. Първа подава ръка дамата. Ако е седнала, не става, освен ако ще се ръкува с много важна личност или с много възрастна дама. Ръка подава първо по-възрастният на по-младия, по-висшестоящият на по-нисшестоящия. Редът е същият, когато лицата са много на брой.

При близки и роднини е обичайно жените да се разце-луват по бузите. При мъжете е достатъчно полупрегръдка и потупване по гърба. Французите, белгийците и италианците се целуват за поздрав по двете страни, руснаците — по едната, другата и пак по първата защото: „Бог любит троицу“, дори и по устата, което не се възприема от другите нации. Германците и англичаните нямат навик да се целуват за поздрав.

Целуването на ръка и то с дълбок поклон и тракане на токове отдавна не е на мода. Елегантно е, според французите, да се направи един наподобаващ тази церемония дискретен жест, при който ръката на дамата се хваща леко отдолу само за пръстите и се вдига високо на няколко милиметра от устните, без да се докосва. Дамата, която познава този жест не дърпа, нито поднася подчертано ръката си, но я подава достатъчно високо, за да не кара кавалерът да се навежда прекалено ниско. Ръката винаги се подава на разумна височина и достатъчно протегната, за да може отсрещната страна да я поеме, без да бъде принудена да направи поклон.

Ha снимки може да се види как Сталин и Тито са подавали ръка именно по този начин, поставяйки отсрещната страна в неудобното положение да се наведе пред тях.

Ръка се целува само на омъжена, достатъчно възрастна или важна дама, но никога на улицата или ако дамата е с ръкавици. В дом, ако гостът целуне ръка на една от дамите, длъжен е да уважи по този начин всички присъстващи дами.

При среща с царски особи не е редно простосмъртен да се опитва да целуне ръка на принцеса, царица, кралица, императрица. Подчертано учтив поклон е достатъчен.

На раздяла нещата се повтарят, но вместо „добър ден“, „добър вечер“ или „как сте?“, което е повече поздрав, отколкото въпрос и не изисква отчет за здравословното състояние на поздравения, се добавя: „до скоро“, „до утре“ и пожелание за приятна вечер, приятна неделя, приятна почивка, лека работа или весели празници, ако предстоят скоро.

ПРЕДСТАВЯНЕ. Доброто възпитание изисква да представяме лицата, които познаваме на другите, които не ги познават. Редно е да се представи:

• първо мъжът на дамата, после дамата на мъжа;

• първо по-възрастният на по-младия, после обратното;

• първо по-нисшестоящият на по-висшестоящия, после обратното.

Дамата, по-възрастният и по-висшестоящият, първи подават ръка. Не е задължително да се казва „приятно ми е“. Ако трябва да се представи семейна двойка, казва се: „Господин и госпожа Иванови“. Ако трябва да се представи дама, за която не е известно дали е омъжена, но видимо не е младо момиче, за предпочитане е да се нарече „госпожа“. На неомъжената, но не особено млада жена няма да й мине през ум да се обади, че е госпожица.

Когато се представят гости в дома, светската домакиня добавя към имената им комплимент или обяснения на роднинската връзка.

Закъснелите поднасят извинения. В случай че не могат да присъстват, предварително изказват приемливи извинения.

КАВАЛЕРСТВО, рицарство, джентълменство, галант-ност. Преминала в български от романските езици, думата „кавалерство“ (кавалер — конник, рицар) се покрива до известна степен с „галантност“. Галантен на френски означава любезен, вежлив, а на италиански и испански — изискан и модно облечен. „Рицар“ идва от немски и холандски (конник), а джентълмен е английският знатен, благороден мъж. Във всяка от тези думи се влага смисъл на възпитание, порядъчност, образованост, почтеност, храброст, бляскавост, великодушие и изтънченост на обноските към дамите.

Тъй като галантността на аристокрацията се разпространила и сред другите класи, кавалер, особено галантен кавалер, е бил винаги онзи, който умеел да ухажва дамата. Френската дума galant (вежлив, учтив) е преминала в нашия език чрез руски. В женски род тя придобива смисъл на „наивна, лекомислена“.

Колкото и днес жените да са равни с мъжете в икономическо и политическо отношение, в обществото те все още имат право на някои прояви на особено уважение. Например при преминаване през тясно място кавалерът се извинява и внимава да не докосне дамата, отстъпва й да мине първа и при кръстосване. При придружаване по улицата дамата върви от вътрешната страна на тротоара, а ако има много хора, кавалерът минава напред, за да проправя път. По стълби нагоре дамата върви напред, а след нея мъжът. В асансьор на дамата се отстъпва да влезе и излезе първа. Ако има дама в асансьора, кавалерът сваля шапката си.

Ако се съди по старата представа за кавалера като човек, който в обществения транспорт отстъпва място на дамата да седне, може да се твърди, че днес такива мъже се срещат рядко и то не само на Балканите.

В ресторант мъжът влиза пръв. Избира масата, като се съветва със сервитьора и я предлага на дамата. Той се занимава с поръчката и ако поканата е негова, той урежда сметката. Прието е също и сметката да се подели, ако такава е уговорката или двамата да се редуват в поканата и плащането. На излизане кавалерът помага на дамата да се облече и да не забрави вещите си, отваря й вратата да излезе първа.

В колата жената не бива да очаква кавалерът да й държи вратата отворена като шофьор в ливрея, но все пак трябва да й я отвори отвън или седнал вътре, като я задържи полуотворена както при качването, така и при слизането. Вратите на вратата се затварят силно, но без блъскане (под ъгъл 45 градуса). Възпитаният човек иска разрешение да пуши или да пусне музика в колата.

В такси мъжът влиза пръв и сяда в дъното, така че да не трябва дамата да се мести навътре. В някои страни таксиметровите шофьори даже водят до себе си куче, за да не се сяда на предната седалка до тях. В служебна кола с шофьор най-почтено е задното дясно място. От него важният пътник слиза точно където трябва, без да заобикаля. Обратно, в кола, шофирана от приятел или уважаван човек, никога не се сяда на задната седалка и не се оставя мястото до него празно.

На среща с дама — съпруга, сестра, майка, приятелка — мъжът винаги трябва да се появи малко по-рано, а с приятел, партньор или клиент — навреме.

Този, който кани на театър, кино, ресторант и пр., трябва да бъде пръв на уреченото време и място. Закъснелият прави опит да телефонира, че закъснява, а при невъзможност да го стори, при пристигането просто се извинява най-любезно, без да се впуска в подробни обяснения.

Мьжът, който очаква дама в кафене или ресторант, може да приеме закъснение с пет минути.

На улицата, в обществения транспорт, в заведения важно правило е под никакъв предлог да не се допират хората наоколо, особено жените. Западноевропейските философи говорят за общества, в които хората се докосват. Може да се направи произволния извод, че използването на осезанието вместо словото е признак на по-ниска култура и възпитание, както в някои страни потупват но съответната ръка, за да покажат ляво и дясно, посочвайки пътя. Потупването, подхващането за ръка погрешно се счита от някои за знак на доброжелателност.

Един много възрастен българин от Аржентина, дошъл на посещение в родината, се скандализирал, че още на слизане от самолета, хората побутвали седемдесетгодишната му съпруга. Явно не ставало и дума за ревност.

По-скандален пример за такова доброжелателно докосване предоставя една фотография на българско официално лице на посещение във Ватикана, подхванало Светия отец под лакътя.

Когато се обръщаме към непознат за упътване, неучтиво и неясно е да запитаме само така: „Влакът за София“, защото може да означава „на кой коловоз“ или „в колко часа тръгва“. Необходимо е да се уточни въпросът и да се добави „моля“, „ако обичате“, „бихте ли“ и пр., без да се прекалява с формулите на учтивост.

ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР. Когато търсите някого по телефона, уверете се дали не сте на погрешен номер, представете се и кратко поставете въпроса. Ако започнете с неприятното „ало, кой?“, рискувате да чуете неприятни отговори и разговорът да продължи излишно. Да креснете само едно „Иванов?“ с въпросителна интонация е също така неучтиво. По-добре е да кажете името си, отколкото да отговорите с широко разпространеното у нас „един приятел“. Хубаво е да се усети кога отсрещната страна е притеснена и бърза, за да не се задържа излишно.

По време на телефонен разговор не поддържайте друг разговор в стаята. Трябва да се говори ясно, нито тихо, нито прекалено високо.

Когато се звъни на вашия телефон, независимо дали у дома или на работа, редно е с вдигането на слушалката да отговорите „да, моля?“. Ако не търсят вас, не се провиквайте от място „Иване-е-е, за тебе е“, а оставете слушалката и идете да кажете на Иван, че го търсят по телефона. Ако него го няма, попитайте какво и от кого да му предадете.

Ако ви търсят у дома близки или далечни познати или непознати, не употребявайте началническото „кажете!“ или „кажи!“-това просто не е добър тон. Френското „слушам ви“ на български напомня за казарма. Англичаните имат израза „С какво мога да ви помогна?“, който е толкова употребяван че точният му смисъл е забравен. Започвайки с „моля“ или „как сте?“ разговорът трябва да се насочи към същността.

Когато нямате секретар и вдигате директен служебен телефон, прието е сами да назовете името и службата си и тогава да използвате „кажете“ или „слушам Ви“. Служебният телефон не трябва да се използва за частни и при това продължителни разговори. Когато сте на гости и ползвате с разрешение чуждия телефон, правете го с мярка и избягвайте разговори с провинцията или с чужбина. Когато ви помолят да ползват вашия телефон, услужете с готовност и се оттеглете от помещението, без да проявявате любопитство.

Не бива да се забравя, че по телефона се уреждат срещи, покани, изразява се благодарност за нещо дребно, но при по-важни проблеми, съболезнования или дълбока благодарност се отива лично или се изпраща писмо.

Когато се свързвате чрез секретар, не карайте отсрещната страна да ви чака и ако се налага, предложете да се обадите по-късно.

Класическо правило е при прекъсване на разговора да позвъни отново онзи, който пръв е потърсил и не търсещият, а търсеният да сложи любезно край на разговора. Не е редно търсещият да се опитва да го продължава безконечно. Ако ви се обаждат, а вие бързате, вежливо помолете да се чуете по-късно.

Не споделяйте важни лични проблеми по телефона. Записаният телефонен разговор може да послужи за доказателство в съда.

Разговорите от улична кабина трябва да бъдат още по-кратки.

Не бива да се звъни у хората по работа или за услуги сутрин рано, вечер късно или в празници. Както в отношенията си с хората, така и но телефона трябва да се стараем да бъдем приятни и да предизвикваме положителни емоции.

Френският драматург Саша Гитри бил известен сладкодумец и му приписвали следната реплика: „Боже, колко беше хубава ти онази вечер по телефона!“

ВИЗИТНИ КАРТИЧКИ. Освен името и професията или поста си, нежененият мъж може да пише във визитната си картичка както домашния, така и служебния си адрес.

Жененият мъж трябва да има два вида визитни картички — едната с името и служебния адрес, а другата на името на г-н и г-жа X с домашния им адрес.

Съществува изкушението чрез визитната си картичка човек да се представи за професор, директор и изобщо за по-важна личност.

Един български дипломат с ранг първи секретар при посолство, беше си подготвил визитки със следния текст: X… У… Първи секретар на Народна република България.

Неомъжената жена вписва само името и презимето, но никога адреса си. Тя може да го добави на ръка за когото желае.

Омъжената жена може да ползва семейни картички, лични визитки без адрес и ако упражнява професия — картички с професионален адрес. На вдовиците е позволено да впишат домашния си адрес.

Визитните картички се използват при запознаване, когато трябва да се благодари за получено известие за сватба, кръщене, за подарък, за официална вечеря или в отговор на покана. Визитна картичка се оставя, когато в посетения дом е нямало никого.

Визитна картичка в пликче се поставя в букети и подаръци.

Важно е да се знае, че на нея могат да се добавят няколко думи, кратко писмо, но винаги в трето лице и без подпис.

Някога визитна картичка се е оставяла с подгънато ъгълче, за да не може да бъде използвана от друг, но тази практика е заменена с написването на нещо.

В дипломацията е прието за поздравления или благодарност върху визитката да се напише саморъчно и с молив.

ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ трябва да се избират според получателя или онова, което изпращачът желае да му каже. Текстът трябва да е кратък и винаги с подпис.

ПОКАНИ. При официални случаи поканите се изпращат най-малко десет дни предварително с писмо или на специално напечатан картон.

За приятелски събирания поканата може да се отправи по телефона. Например: „Свободни ли сте да дойдете на вечеря в четвъртък 5 март?“. При липса на телефон — със саморъчно писъмце. Устната покана трябва да е изрична, за да бъде сигурна домакинята за датата, часа и броя на гостите. Поканата може да се потвърди още веднъж и на самия ден. Само много близки приятели могат да се поканят в същия ден без предизвестие.

Важно е да се знае, че писмени покани се изпращат само при официални случаи и се пишат в трето лице.

Не се канят едновременно хора, които са скарани, разведени или с остро противоположни схващания.

На най-почетния гост, който се кани пръв и често датата на събитието зависи от него, се съобщават имената на другите гости.

Освен при делови обяд или вечеря, редно е съпругата (съпругът) да се кани заедно с поканеното лице.

На покана се отговаря незабавно: „приемам с удоволствие“, „съжалявам, имам поет ангажимент“ или „съжалявам, ще отсъствам“.

При двукратен отказ на покана може да се счита, че поканеният не желае да се отзове на поканата.