Скъпа г-жо Анастасова,
изключително съм ви благодарен, за това че сте написали толкова приятна и полезна статия, която без съмнение ми влезе в употреба. Със сигурност всички, които я прочетат, ще е оценят подобаващо. Надявам се да продължавате да ни радвате с още информация по този въпрос.
Искрено ваш, Лъчезар
„…. Официални покани, респ. визитни картички се пишат в трето лице…“
Това може да се прочете по-долу.
Без да искам да засегна никого, но аз ли след толкова научени езици съм си изгубила ума и граматиката?
Аз — 1во лице, ед. ч
Ти — 2ро лице, ед. ч
Той/ Тя/ То — 3то лице, ед. ч
Ние — 1во лице, мн. ч
Вие — 2ро лице, мн. ч
Те — 3то лице, мн. ч
Би ли някой моля, се наел да ми напише пример за официална покана или съобщение, написани в 3то лице???
Горя от нетърпение. Благодаря!
:-)
Пример:
(Г-н Иван Георгиев и г-жа Мария Георгиева / Семейство Георгиеви) канят г-н Петър Стоянов на своето градинско парти, което ще се проведе в широк приятелски кръг на 28-и април, неделя, в дома на семейство Георгиеви, за да се отпразнува 20-тата годишнина от сватбата им.
Официалното облекло не е задължително.
RSPV
///
Алтернативата:
Пешо, аре ела тая неделя у нас, че ше праим купон за годишнината. Идеш ли? ;)
Не разбирам защо Петър Стоянов, а не Желю Желев.
Когато разбереш, ще се доближиш със стъпка до съвършенството. Не се радвай обаче — нататък става по-трудно.
Не бих казала, че книгата /статията/ си струва отделеното време, не заради друго, а поради причината, че дори един, не до там образован човек, би спазвал 50% от дадените напътствия. Останалите 50 % са или твърде закостеняли, или изобщо не са приложими в България.
В духа на последният коментар, бих споделил ЧЕ НЕМА ДА Е ЗЛЕ В УЧИЛИЩЕ ДА НИ БИЯТ ГЛАВИТЕ С ТАКИВА ЧЕТИВА ЗА ДА ВЛЕЗНЕ ПОВЕЧЕ ОТ 50-ТЕ ПРИРОДНИ %. Благодаря за създаването и разпространението на това четиво на авторката и всички други помогнали за осъществяването и. Определено ще ми е от полза да задържа в себе си стимула за едно адекватно поведение в неадекватната ни среда на живот.
Интересно и в последно време все по-необходимо четиво.
Книгата е хубава, необходима и много полезна!
Съгласна съм с 95 % от написаното, но има някои дреболии, които биха могли да бъдат уточнени по-добре. Например, за събуването на обувките, когато се ходи на гости. Авторката се е изказала, че това е навик на селяни, които живеят в кал. Самото това изказване е изключително грубо и не е в добър тон.
Не е и истина. Така е, обувките не се събуват, ако отивате в служебна сграда или на гости в богаташки дом, на много етажи, където целия долен етаж е облицован с плочки, чистят прислужници и т.н. и в разни други подобни ситуации. НО ако отивате на гости в обикновено жилище, при приятели, където при това има деца, които се търкалят и играят по пода, всяка нормална домакиня ще ви бъде благодарна, ако си събуете обувките! Това не представлява трудност за никого. Ако се чудите, просто попитайте.
Но дори и ако някъде не се събуват обувките, те следва да бъдат внимателно изтрити предварително, което авторката също е пропуснала да отбележи. С мокри/кални обувки не се влиза никъде.
Има и някои други места, които следваше да бъдат по-добре разяснени, например за дрес кода и т.н.
При все това, ще повторя отново, че книгата е чудесна и запълва една много необходима празнина на българския пазар. Препоръчвам я на всеки.
Полезна книга. Браво!
Страхотна статия/книга! Задължително трябва да бъде прочетена от повече хора! Дори и от ученици които искат да имат добро поведение и етикет !
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.