Георги Коновски
Минало бешело (4)

4.

Оперираха един колега от автотранспорта — те заемаха същите сгради, но в другата смяна. И ме поканиха да го заместя. Два месеца… Ама добри пари плащаха…

Разгони ми се фамилията. Направо не се прибирах. Но — млад, енергичен, с дете…

Учениците от автотранспорта бяха… Бе, няма да кажа по-неинтелигентни. Защото интелигентността не се мери с акъл, а с възможността за съобразяване със средата и оцеляване. Мисленето е друго нещо…

Но бяха свестни момчета. Знаеха вече правилата ми, спазваха ги, нямаше бягства (то, тогава бягствата изобщо бяха нонсенс), нямаше препирни или претенции за незаслужена оценка.

Дето им казвах — те са най-лошите ученици. Щото три години учат за едната книжка. Пък други за няколко месеца я вземат.

Шегувах се, разбира се. Мъжката — грубичко и прямо. Разбирахме се…

Имаше едно турче. Повтарач. И то при колегата — отрязал го предната година. Сега беше трупнал три или четири двойки и направо чакаше края на срока. Да се отпише и тръгне по свой си път. На тютюна…

Дадох му индивидуални задачи, изпитах го върху специално посочени книги (Йовков, Елин Пелин — близки до душата селска)…

И — му писах тройка. Премина във втори курс, после завършил и трети успешно…

Преди двайсетина години вървя си аз из града и изведнъж някакъв се втурва към мен. Преди да реагирам, хвана ми ръката и взе да я целува. А зад него мощна туркиня и две момчета. Нещо им рече, ония също се юрнаха към ръката ми.

Шашнах се. Бе, какво става?

А той ми припомни кой е. И обясни — завършил автотранспорта, станал шофьор, оженил се, дечурлига завъдил… Според него — благодарение на мен. Дето съм му бил дал път в живота, не съм го отрязал, подкрепил съм го и съм му внушил, че не е безнадежден…

Нещо такова каза — объркано, омотано, ама аз ви превеждам…

После пихме кафе, приказвахме си.

Не съм го виждал от тогава — да е жив и здрав, дечурлигата му да са донесли радост за баща си…

И такива истории се случваха… Има и още, но тази беше първата. По време…