Георги Коновски
Минало бешело (10)

10.

Тогава обявиха конкурс за място в града. Кандидатстваш, минаваш изпитанията, класират и назначават.

Явих се…

Естествено, бях пръв.

На писмения — Ботев. А вечерта, преди изпита, за почивка си четох писмата на Ботев. И цитирам изказване за народа: „О, говеда, о, волове…“. Натам развивам за любовта към народа — не безогледна и сляпа, а любов изискваща. Не желае само да рони сълзи, а очаква, настоява този народ да е достоен за любовта към него, да не е аморфна маса, а деятелна общност…

Извикаха ме при журито — професори от Търново. Питат отде съм го взел това, цитирах им веднага. И…

Естествено!

После имаше практически изпит. Урок в непознат клас. Теглихме жребия, падна ми се български език, шести клас в едно училище. Веднага отидох там и помолих директорката да вляза в класа по български. Да, ама той минал… А изпитът е на другия ден. Затова помолих математичката. Правейки си сметка, че има доста близост в работата.

Влязох, седнах отзад, извадих тефтера и — като сущий Наполеон или Александър, почнах да правя схеми и записвам. Кой знае, кой само си мисли, че знае кой е добре, но не вдига ръка…

Абе, изградих тактиката за утрешното сражение…

Отивам на сутринта. Следобед щеше да има мач. „Левски“ — ЦСКА… Влизам в междучасието, викам: „Хайде, напред! Пък следобед — на мач…“.

И, като обсъдихме предстоящата среща — бяха мои…

Поканих ги да седнат както по математика предния ден. Отидох на катедрата, пред мен гениалния план на сражението и детските очи, показващи, че класът е мой…

Изобщо не е за чудене, че спечелих конкурса…

Тактика, практика и сто грама акъл — както викахме още в първи клас…

То пък месец след това почина една учителка, а друга изтеглиха в ОК на БКП. И трябваше да избирам. Избрах училище „П. Р. Славейков“…