Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Магьосници на елементите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Witch Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 21 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Аня Баст

Заглавие: Магьосническа кръв

Преводач: Ashlie; Zaharka; kaley; renesme_cullen

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Zaharka

Коректор: Nev

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10764

История

  1. — Добавяне

14

Тя обви крака около кръста му, усещайки извивката на пениса му да се трие в чувствителната й плът. Ароматът му — отчасти одеколон, изцяло мъж — дразнеше сетивата й, а допирът на косата му до кожата й я караше да настръхва. Обичаше тежестта и топлината му върху себе си; да лежи зачервена до Томас Монахан бързо се превръщаше в едно от любимите й места.

— Да съм объркваща е част от чара ми — тя въздъхна, когато плъзна ръце между тях и нетърпеливо разкопча останалите копчета на ризата му. — Държи мъжете нащрек.

Томас само изсумтя в отговор и плъзна ръка по външната страна на бедрото й и под нея, за да обхване с ръка задника й и да се отърка нежно в нея. И двамата простенаха. Клиторът на Изабел набъбваше от нужда, ставайки чувствителен и копнеейки да бъде погален.

Богиньо, трябваше да се отърве от тези дрехи много по-бързо.

Приключи с копчетата на ризата му и прокара ръце по гърдите му, усещайки гладките, твърди мускули, които лежаха под сатенената му кожа и грубото търкане на окосмяването по гърдите му.

— Сваляй — нареди меко тя и той смъкна ризата от раменете си и я метна на пода. — Мммм… много по-добре. Горната част на тялото ти е невероятно, Томас.

Той снижи глава към едната й гърда и промърмори:

— Твоето също. Не мога да държа устата си настрана от него — точно преди да поеме зърното й между устните си.

Изабел изви гърба си при еротичния натиск на зъбите му, последвано от мекото докосване на езика му. Комбинацията накара желанието да пламне ниско в тялото й и я принуди да иска още много, много повече.

Претъркулвайки се на една страна, той се пресегна между двамата и издърпа бикините до коленете й, след което прокара ръка между бедрата й. Пръстите му откриха подутия й, възбуден клитор и го замилваха, докато устните му обработваха едното й зърно, а след това и другото с изключителна грижа.

— Долната част на тялото ти също е невероятна — въздъхна тя, прокарвайки длани нагоре по бицепсите и по раменете му, наслаждавайки се на сатенената му твърдост — като покрита с коприна стомана.

Той се подсмихна тихо, изпращайки вибрации през гърдата й. Вдигна глава за момент и промълви:

— Това намек ли е?

Изабел провря пръсти през дългата му копринена коса, която се разпростря върху гърдите и корема й, когато той се движеше, и затвори очи.

— Ъ, може би. Не съм сигурна, че съм способна на нещо толкова сложно като намек точно сега.

С нетърпелив, почти груб жест, той издърпа и свали бикините й нацяло. Удоволствие стопли интимните й части и се разгоря в тялото й, карайки я почти да полудее от нуждата да почувства тласъците му дълбоко в себе си. Несъзнателно започна да движи ханша си към него, търсейки пениса му, който да успокои пулсиращата болка, която той разпалваше в нея.

Той прокара ръце нагоре по краката й и разтвори бедрата й. За момент само гледаше надолу, възприемайки гледката на възбудените й интимни части. После прокара сръчните си пръсти по извивките й, милвайки я между устните, докато не изстена, и ги плъзна в нея.

Тя усети как стените на влагалището й се стягат, докато той се движеше навътре и навън. Изабел се размърда заедно с пръстите му, стискайки в юмруци одеялото от двете си страни и отмятайки глава.

— С намек или без намек, имам нужда да те вкуся — промърмори той, спускайки глава, за да я целуне между гърдите. Прокара език надолу по корема й, по пъпа й и още по-надолу, по целия път до клитора й. Подразни я с езика и устните си, докато тя не усети, че се пречупва под него.

Удоволствие заля тялото й, поглъщайки ума й и принуждавайки я да извие гръб. Томас я преведе през него, милвайки интимните й части и ближейки клитора й, докато оргазмът й не застина почти на половината. Клиторът й стана почти болезнено чувствителен, а след това оргазмът й се разгоря отново, поглъщайки тялото й още веднъж и карайки я да извика името му.

Щом вълните на удоволствието стихнаха, тя го издърпа нагоре и го целуна, езикът й се вряза между устните му, за да се срещне с неговия. Спусна ръце между тях към колана на панталоните му и разкопча копчето и ципа възможно най-бързо. Не искайки да го чака да свали панталоните си напълно, тя ги избута достатъчно надолу, за да извади пениса му и да го помилва с ръка, докато той простена в устата й и потрепери срещу нея.

— Изабел, искам те — каза той с дрезгав глас.

Тя се усмихна срещу устните му заради нуждата в гласа му.

— Тук съм. Няма да ходя никъде.

Той се отдръпна от нея и почти разкъса панталоните и обувките си. Томас постоя за момент, наблюдавайки я. Косата падаше върху лицето му, засенчвайки очите му. Тя остави погледа си да се разходи по великолепното му тяло и дългия, широк, еректирал пенис за момент. Красотата на мъжа бе поразителна.

После той пристъпи напред, хващайки я за задната част на колената и издърпвайки я, така че задникът и да дойде почти отвъд ръба на леглото. Тя изписка от изненада.

Томас хвана китките й и ги притисна върху матрака над главата й. През нея премина трепет от неудобство, което накара дъхът й да спре, но след това Томас грубо разтвори бедрата й с коляно и насочи пениса си в нея, а тя забрави страха си, забрави всичко.

Той задържа ръцете й над главата и бавно го вкара във влажната й топлина, докато не влезе целия. Постоя така, взирайки се в очите й. Сърцето на Изабел заби по-бързо. С уловени китки, пениса му, заровен дълбоко в нея, и доминантния му, почти предизвикателен поглед върху нея, тя се чувстваше хваната в капан, завладяна. Това обграждаше удоволствието й със съвсем малко паника, която тя се опитваше да контролира.

Томас го извади и го вкара обратно, постепенно увеличавайки скоростта на тласъците си, установявайки ритъм, който скоро щеше стремително да ги изпрати в екстаз.

Тя заби пети в матрака и обви пръсти около китките му, докато той я държеше пленена. Удоволствие се втурна от интимните й части нагоре по гръбнака й, сигнализирайки за наближаващия оргазъм.

Томас изви ханша си малко, влизайки в нея под друг ъгъл, който всеки път прокарваше главичката на пениса му по G-точката й. Изабел впи зъби в долната си устна и свърши. Вряза се в тялото й със силата на влак, моментално открадвайки всичките й мисли и въздух със себе си. Усещаше как мускулите на влагалището й пулсират и се движат около дължината на Томас.

— Изабел — въздъхна той, миг преди да се освободи в нея с дълъг, тътнещ стон от удоволствие.

Лежаха преплетени, дишайки тежко. Тя бе преметнала единия си крак около талията му, а другият сега висеше отстрани на леглото. След малко Томас пусна китките й и тя ги завъртя. Беше я държал здраво, но не я бе наранил. Странно, но тя се чувстваше малко тъжна, че сега контактът им беше прекъснат.

— Изабел — промърмори отново той, като се премести от лявата й страна със стон на изтощено задоволство. — Убиваш ме, жено. — Той пропълзя на матрака и се строполи. След миг и тя го последва.

Томас се обърна на една страна, притискайки се до тялото й и подпирайки се на лакът, и се взря надолу към нея напрегнато. Не каза нищо. Нямаше нужда да казва нещо; емоциите се съдържаха в погледа му.

Томас се интересуваше от нея страшно много.

Това знание караше нишка на страх да се усуче в стомаха й, довеждайки картини на дълги, тъмни, лъкатушещи пътища и терминали на летища да пробягват през ума й. Вместо да се поддаде на страховете си, тя се протегна и обхвана лицето му в шепи, усещайки грубо наболата брада, която не бе бръснал от сутринта.

Тя наистина го мислеше, когато каза, че ще опита. За първи път в живота си, тя откри място и човек, заради които можеше и да поиска да остане. Може би. Най-малкото Томас Монахан заслужаваше да се огледа по-отблизо. Нямаше съмнение в това.

Лениво, той погали гърдата й, играейки си със зърното, докато не се втвърди и тя не се заизвива върху леглото заради топлината, която разпалваше в интимните й части.

— Никога не съм мислил, че ще си падна по много издръжлива жена.

Очите й се разшириха.

— Първо на първо, кой си е падал по някого? Това е само секс, приятел. И второ на второ, кой е много издръжлив?

Той се подсмихна.

— Забавно.

След това сниши глава, затвори устни около зърното й и тя забрави изблика на паника, който почувства, когато той употреби думите „падане“, в смисъла на влюбване, във връзка с нея.

Ръката му се плъзна между бедрата й, за да я помилва, докато упражняваше грижовно и пълно внимание над всяко от зърната й. Дъхът й излизаше остър и тялото й трепереше. Можеше да си играе с нея като с инструмент, карайки умолителните звуци да излизат от устните й като музика.

Мъжът, който можеше да я накара да му се моли, бе опасен…

— Томас. — Една дума. Неговото име. Но бе изречено едновременно като молитва и настояване.

Той разтвори бедрата й с коляно и се плъзна между тях, вкарвайки пениса си в тялото й сякаш бе част от нея. Ръката му проследи извивките на талията и ханша й, докато не се плъзна под задника й, за да го обхване и притисне към себе си, докато я обладаваше толкова бавно, че удоволствието докара парещи сълзи в очите й.

Да. Заради този мъж можеше да остане. Това бе мъж, който можеше да е неин дом. Мислите дойдоха в ума й като падащи от дърво листа, толкова естествено. В мъглата на удоволствието, тя се почувства стоплена от тях.

Този път оргазмът й се надигна бавно, държейки я на ръба задълго, докато не я покори и не избухна. Понесе се през гръбнака и през тялото й, за момент крадейки всичко в света й, което не бе пряко свързано с усещането.

Томас последва оргазма й, само миг след като бе приключил. Той простена тихо името й, докато тя обсипваше шията му с целувки и нежно придърпваше кожата му между зъбите си.

След като свърши, той я придърпа настрана със себе си, заравяйки лице в извивката на шията й и дишайки тежко.

— Оргазмено заслепение — промърмори тя.

Дъхът му застина за момент и той повдигна глава.

— Какво?

— Оргазмено заслепение. Когато свършвах, за тези няколко мига, не можех да мисля изобщо. Не можех да се фокусирам върху нищо друго, освен върху удоволствието. Сякаш съм сляпа и глуха за всичко останало. — Тя се намести, така че лежеше на една страна и подпря брадичката си с длан. — С мъжете така ли е?

— Да. — Той стисна устни. — Макар че изглежда ти имаш този ефект върху мен през цялото време.

Тя зарови лице в извивката на шията му, вдишвайки аромата му и прикривайки удоволствието, което думите му й носеха.

Най-накрая дишането на Томас стана ритмично и се успокои до степен като в дълбок сън. Тази нощ мислите й бяха натежали и объркани, също толкова сложни като емоциите, които Томас пораждаше в нея.

Може и да се влюбваше в него.

Осъзнаването дойде с равни части ужас и радост. Радост от това, че може би в действителност бе способна на задълбочена връзка, обвързване с друго човешко същество. Ужасът дойде със същата мисъл.

Неспособна да заспи, тя се измъкна изпод одеялата, облече анцуг и лек бял пуловер и напусна стаята. Броденето по тъмните коридори на Сборището всъщност бе успокояващо. Нежното магическо бръмчене на защитите на сградата я сгряваше, успокояваше я. Само първите утринни лъчи се процеждаха през прозорците. Светът навън все още бе на часове от истинското си раздвижване.

Най-накрая стигна библиотеката и се шмугна вътре. Знаеше защо е била доведена тук; вътре ухаеше на Томас. Това бе любимото му помещение в Сборището, онова, което бе и негов кабинет. Мястото бе напоено с енергията на Томас и тук се чувстваше спокойна.

Поколеба се на вратата, внезапно разкъсвана между желанието да влезе и желанието да се върне обратно при Томас. Желанието я шокираше. Никога преди не бе искала да се върне в леглото на някой мъж. Движейки се само на светлината, процеждаща се през големия прозорец, тя с опипване стигна до бюрото на Томас и включи лампата.

След това се обърна и застана лице в лице с Бойл.

Изабел се взира в очите на демона за момент, без да мига. Адреналин рязко изпълни тялото й. Очите му бяха едноцветно тъмно сиви. Тя очакваше да са празни, но не бяха. Очите на демона бяха изпълнени с емоция, с личност. Като човек.

Човек би трябвало да има емоция, за да иска да дъвче детски кости, нали? Човек би трябвало да притежава силата на личността, за да се разположи и да чака в адвокатската кантора невинна магьосница, а след това да изсмуче живота от тялото й и магията от душата й.

Изабел отскочи назад, плъзгайки се по бюрото на Томас, събаряйки всичко и грабвайки ножа за отваряне на писма, който видя. Демонът не помръдна, когато тя остави тежката мебел между тях и замахна с оръжието в ръка.

— Ти уби сестра ми. — Тя дори не забеляза, че думите излизат от гърлото й, докато не бяха вече навън. Дори не звучаха като излезли от нея, толкова тихи, толкова зловещи, толкова дрезгави. — Ти уби онези четири невинни магьосници. Опита се да убиеш малкото момиченце!

Демонът остана смущаващо неподвижен, очите му не мигаха, докато погледът му се забиваше в нейния.

— Беше необходимо. Имах нужда от тях.

Отговорът бе далеч от задоволителен. Чиста ярост разцъфна в гърдите й. Тя се премести иззад бюрото. Отмествайки за кратко очи от демона, тя зърна ножницата на меча на Томас до една от високите до тавана библиотеки. Щеше да е толкова по-добре да има го има между себе си и демона, вместо малкия нож за писма. А беше…

Тя се хвърли към съществото пред нея и заби ножа за писма право там, където предполагаше, че се намира сърцето на демона, ако имаше сърце.

Кръв закапа от раната на Бойл, но той не се помръдна, не реагира. Беше като да намушкаш жива статуя. Тя се отдръпна, ножът за писма все още бе забит до дръжката в гърдите му. Примигвайки, за да разкара парещите сълзи, тя се забори със схващането, че не го е наранила дори малко.

Толкова много искаше да го нарани.

— Имам нужда и от теб, Изабел Новак.

Тя премига. Защо тогава не се биеше с нея, за да се опита да я убие?

— Какво значи това?

— Имаш правилната комбинация, която ми трябва за заклинанието. Идеална си в магическия си баланс и се вписваш в пъзела, който се опитвам да наредя.

— Да не искаш да кажеш, че искаш да ме накълцаш и да ме разбъркаш в магическата си отвара?

Бойл го обмисли за момент.

— Да.

— Знаеш ли какво, Бойл? Майната ти.

Тя отскочи надясно и улови меча. Когато го извади, той вече бе върху нея.

Той я сграбчи за гърлото и стисна. Изабел усети очите й да изпъкват и ларинкса й да започва да се смачква. Той я вдигна и мечът увисна безсилно до нея. Дръжката на ножа за писма все още бе забита в него и я мушкаше в гърдите.

Дори и след като беше насилствено действие и караше паниката да препуска по вените й като леденостудена вода в горещ летен ден, демонът бе внимателен с нея. Можеше да прекърши врата й толкова лесно, колкото тя да счупи яйце в юмрука си. Не я убиваше, защото по някаква причина имаше нужда от нея жива… поне за сега.

Изабел ритна с коляно бързо и силно, право между краката му. Демонът извика и я пусна. Изабел се строполи на пода и се приземи по задник, все още здраво стискайки меча и едва поемайки си въздух. Е, това бе една част от демонската анатомия, която съвпадаше с човешката.

Когато успя, тя вдигна поглед, за да види Бойл превит на две. Тя се възползва от възможността да се изстреля на крака и да замахне с меча към него. Със светкавично бързи рефлекси, той блокира удара й и сграбчи острието с голата си ръка.

Той го отблъсна и тя го измъкна от него, демонска кръв закапа от дланта му, където мечът се бе врязал в плътта му, и зацвърча по пода.

Изабел застана в полуприведена позиция и го заобиколи, чакайки по-добра възможност.

Той разтвори ръка и показа прореза, направен от медното острие. Не пушеше, не се белеше. Нищо. Защо не действаше? Защо не пищеше и не се гърчеше в агония както преди?

— Мога да видя въпроса по лицето ти, малка магьоснице. Чудиш се защо медта не ме поболява. Калявах се след последната ни среща. Давах си алергични дози, така да се каже. Такова повърхностно излагане на мед сега няма да ми навреди, макар че мечовете са хитри.

В такъв случай тя трябваше да се увери, че излагането не е толкова повърхностно.

— Както и да е. Мечовете все пак осакатяват. Все пак са способни да ти откъснат крайниците. Предполагам, че не могат да ти пораснат нови крайници, нали? Няма алергични дози срещу това. — Тя финтира наляво, след това се обърна и стовари острието към него.

Бойл се измести в последния момент, но не бе достатъчно бърз да избегне задоволителното врязване на острието в демонската плът. Той изрева, сграбчи острието с двете си масивни ръце и го захвърли през стаята. То разби прозореца в дъното.

Изабел се сви при звука на разбито стъкло и звуците на ранено животно. Бе го ранила с острието, но той пак нямаше алергичната реакция от паркинга, мамка му.

Кръв се стичаше по демона, напоявайки дънките, черната тениска и коженото яке, които носеше. С едно мощно движение на ръката си, той строши количката с питиетата до него, запращайки бутилките и чашите да се разбият върху полирания дървен под.

— Имаш комбинацията, от която имам нужда, Изабел Новак, но има и други. Имаш време да обмислиш предложението ми. Правя го, само защото усещам колко си смутена от смъртните случаи напоследък. А. Виждам лицето ти. Да, малка магьоснице, аз съм емпат. Ще дойда за теб, когато съм готов. Имам работа за вършене преди теб. Пожертвай се и спасяваш друга магьосница или се спаси и обречи на смърт останалите. Изборът е твой.

Тя се взря в него. Никак не й харесваха вариантите.

— Главният магьосник храни чувства към теб — добави Бойл. — Онези, ангелските. Не му казвай за офертата ми. Намесата му ще означава смърт. Предупредена си. — Бойл се обърна, отвори вратата със замах и излезе. Пуф и го нямаше.

Шок вцепени тялото й и открадна мисълта й, Изабел се отпусна на пода сред нащърбените ръбове на счупените бутилки и чаши. Кехлибарена на цвят течност се смесваше с бистра върху тъмния дървен под. През дупката в разбития прозорец в дъното на стаята се носеше ранният утринен въздух и я караше да потрепери.

Богиньо…

Скоро вцепенението я напусна и регистрира болката. Гърлото я болеше и пареше едновременно. Сега, когато демонът го нямаше, адреналинът бавно се отцеди от организма й, оставяйки чувството, че е била ударена от товарен влак.

Нейният живот в замяна на този на друга магьосница.

Би ли заменила живота си за тези на Брандън или Мари? Умът й се запъна при избора, прелиствайки сценариите. Егоизмът крещеше „не“. Как би жертвала живота си за непознат? Тя харесваше живота си. Харесваше собствения си живот. Смъртта не бе в дневния й ред през следващите шестдесет или повече години. Изабел не беше мъченица и никога не бе била особено самопожертвователна.

Но би ли заменила живота си за този на сестра си? Гадене се изви в стомаха й. Отговорът, естествено, бе „да“. Би ли дала живота си, за да защити онова малко момиченце от демона? Бе дала всичко от себе си, нали?

Мари е била майка, баба, сестра и пенсионирана учителка от детската градина, за Бога. Брандън е бил син, брат и всеотдаен чичо. И двамата са имали здрави семейни връзки. Много хора сега тъгуваха за тях. И двамата бяха оставили големи дупки в света.

Изабел затвори очи. Ако тя умреше, само няколко човека щяха да забележат. Тя нямаше да остави голяма дупка, само малка дупчица. Тези мисли не идваха от себеомраза; те бяха прости факти.

Пред лицето на осъзнаването, изборът й ставаше отвратително, присвиващо стомаха ясен.

Тя затвори очи за момент и просто се концентрира върху дишането — вдишване през носа и издишване през устата. Дъх след дъх, момент след момент, така трябваше да го направи.

Колко време имаше преди Бойл да дойде за нея?

Щом сърдечния й ритъм се върна към нещо близо до нормалното, тя отвори очи и огледа щетите в кабинета на Томас. Бризът, който не трябваше да е там, разпръсваше листите, които бяха паднали от бюрото му. Алкохол напояваше папките и размазваше мастилото. Надяваше се да не е нищо твърде важно.

Съмняваше се някой да е чул врявата. Библиотеката беше далеч от жилищната част на Сборището и беше по средата на нощта. Защитите бяха настроени да засичат магическо смущение, не изхвърлени през прозореца мечове.

Изабел се зачуди как Бойл бе проникнал в Сборището, макар че подозираше, че знае. Магьосническата магия не действаше на демони, така че от там следваше, че и защитите също. Причината беше спорна; очевидно бе влязъл. Щеше да има синини по врата си, за да го докаже, без да се споменава прекрасното решение, което трябваше да вземе.

Не че беше особено решение.

Макар че нямаше да мине без бой. Умът й вече работеше по възможностите. Може би имаше начин да победи Бойл, да запази живота си и този на магьосницата със същата магическа консистенция, която би заела мястото й. Може би можеше.

А може би не.