Боримир Фурнаджиев — Бари
Коньовица — квартал по поръчка (2)

1

Ще се опитам да разкажа за някои събития и моменти от последните години на XX век и началото на тоя, които се случиха в един хубав квартал в град, наречен София. Включени са и случки в друг град — хубав родопски курорт, но пак с действащо лице един от наш’те пичове.

София е столица на България и е хубаво да се живее в нея. От края на 60-те, та чак до 1989 година тя беше столица на една хубава, спокойна, ленива и комунистическо-диктатурна държава. Хората живееха бавно, затворено и скучно. Е, не всички. Бяхме, обаче в бившия социалистически лагер. И това, което правеха гражданите на квартал Коньовица с лекота, беше да пият, понякога и доста често да се сбиват и най-често да влизат в различни сексуални връзки помежду си. А и строяха развития социализъм. Който така и не настъпи. Някой го открадна за себе си.

* * *

Тук се отпива, прави се пауза в разказа и се цитира един от махалата.

Казва се Буги Барабата.

Той много нашумя през 90-те години с групата си „Бараби Блус Бенд“. Как звучи — „Бенд“! Те бяха една банда от трима пичове, влюбени в блуса, и изпяха това:

Улицата, на която съм израснал и живял,

се спуска стръмно от затвора

и свършва в мръсния канал.

Има 7–8 кръчми,

дето всичките пари

смело влагаше баща ми,

за да порка до зори.

Става въпрос в тази блус за „Димитър Петков“ — булеварда и пазара, дето вярно имаше поне четири кръчми и се пиеше ракия, мастика и коняк „Екстра“. Водката и сега не е на мода там.

(Продължаваме за сексуалните връзки на махалата.)

А се правеха различни сексуални връзки между людете по една проста причина. Нямаше какво друго да правят. Не можеха да пътуват в чужбина. Нямаха частен бизнес, всичко беше държавно. Работеше се в държавни предприятия и учреждения, заплатата беше фиксирана без оглед бачкаш ли, или не. Нямаше звукозаписни студия, та да се родят местните битълси или новите „Лед Цепелин“. Все пак имаше доста информация, идваща от Запада — особено в София.

Та в този град, в този район, бивша махала Коньовица, имаше най-разнородни хора. С годините те се бяха омешали много яко. Бежанци от Македония обитаваха къщи или апартаменти съвместно с арменци, евреи и цигани. Старите софиянци, а и всички живееха в къщи на по два етажа, с малки, но доволно разхвърляни дворчета от по 300–400 метра, където винаги имаше място и за един „Москвич“ или стара „Варшава“. За незнаещите: това са марки автомобили, аналогът на кадилаците на Елвис, но в нашите условия.

Всъщност в Коньовица имаше няколко основни оси на движение. Едната беше цялата „Пиротска“ — от булевард „Христо Ботев“ до градинката на „Света Троица“. И дори нагоре към Западния парк и Гевгелииския квартал, където живееха пичове, както казваше Любо. Когато бутаха къщичките около тройката и Трета градска, даваха апартаменти все в Западния парк.

За движение в Коньовица се използваха два трамвая, почти винаги безплатно, ако не те хванат — десятката и тройката. Такси рядко се взимаше по финансови причини.

Другата точка беше пазарът „Димитър Петков“. Там ставаха срещи на барабите, които бяха свили нещо отнякъде през нощта и бързаха да се освободят от него. Но за нас легендите си оставаха кръчмите. „Сивият кон“, „Трите смока“ и още две-три, които се знаеха по имената на собствениците: бай Симо Мастиката, при Петела или при Хубавата Ленче (Големите цици).

Хората, без да искат, подсъзнателно изпитват нужда и се събират в сдружения, тайфи, банди, партии, фондации — все едно и също. Има си винаги един неформален лидер, обикновено с три-четири години по-голям. От него се учи много. И ако той сколаса да е висшист, да не пие и да има безброй любовни похождения — пишете нашия Любо. И нашата тайфа. От Коньовица.

За да има повествование, трябва да има налице три важни неща: действащи лица, място на действието и сюжетна линия — аджеба какво ще действат тия хора. А и място за срещи, секс, лъжи, фукни и видео. (Това беше от един филм.) Това място за нас беше кръчмата „Сивият кон“. В произведенията на всеки голям наш автор кръчмата съществува като основна арена — Йовков, Елин Пелин, Мърквичка. (Това за знаещите). И нашата тайфа имаше общ живот в нашата махала Коньовица.

А лидера си ни беше Любо.