Боримир Фурнаджиев — Бари
Коньовица — квартал по поръчка (1)

Предговор

Написаното по-долу било цинично. Така ми казаха. И реално. Защото цинизмът днес е реализъм. Я вижте телевизията и будката за вестници на ъгъла. Ще става дума за „свирки“, „думкане“, „чукане“ и други неща, които се чуват ежедневно. От устата на депутати, висшисти, бачкатори… и жени. Едно мое наблюдение ми показа, че в 80% от разговорите у нас са вплетени двете теми: да се направи нещо далавера и да се изчука някое ново гадже. Другите 20% от немай-къде са свързани с работа и семейство. Обаче работата в смисъл колко много работим ние, а колко малко плаща оня, шефът. И как толерира други, предимно и основно подлеци.

А в семейството — колко ония, старите, са претенциозни. Хем ги гледаме, хем ще припишат къщата на другия син, оня с оная, от онова село и прочее. А бе действителна действителност. Много го обичам това „а бе“.

Признавам, че за да напиша тези редове, се повлиях много от Кърт Вонегът. И от Хелър също. Дори и от „Ега ти живота“ на оня англичанин с петстотинте плочи. Дето, ако нямаш 500 плочи, не говорел с теб.

Дрън-дрън!

Нека той да беше през 60-те и 70-те години в комунистическа държава, та да го питам как се събират и 20 тави от „Ролинг Стоунс“, през „Кис“, та до Джими Хендрикс. (Той пък умря рано, та лесно се събира.) Та в тия мои писаници ще стане дума и за тези групи. И за ония години. И за много неща. Започвам. Аре, старт!

П.П. Моята издателка Ани се хвана за главата от следното:

— че слагам пълен и кратък член, където си искам;

— че запетаите ги хвърлям ей така, като семе… на нива.

Сигурно е права. Мога да кажа само, че запетайки, тирета и скоби имам кой колкото иска. И в запас имам. Той, читателят, е интелигентен и знае къде да ги слага. И членът, пълният член, и той си знае къде да се слага. Подлог ли е, той си знае. Така й казах. Да си знае и тя.

Редакторката Жасмин и тя. Бил съм копирал големите автори. Ми нали си признавам. Ама не ме подиграва, като оня, другия автор, дето тя му казва:

— Това си го плагиатствал!

— „От къде?“ — пита оня.

— „Дванадесетте стола“ — му вика Жасмин.

„А-а не“ — отвръща оня — „за сега само маса и шест взехме. Другите за вилата на пролет“.

И такива автори има. Не е шега познавам го лично този.

А аз съм бил пишел грешно. Грешно ама умно. Така й се изрепчих.

(Това за начало. Започвам.)

П.П.П. Имам и една друга идея. Всяка глава от тази книжка да се илюстрира музикално. Как? Така, лесно. Записват се песни и на всяка глава се пуска по едно парче. На първата ще върви най-много според мен Let it be — на класиците. А бе всичко от „Битълсите“.

Пусни я и ще видиш как ще се потопиш в атмосферата на ония години. Започвам.