Лакърдии от София на прогнилия соц, неангажиращо и забавно четиво, без да е нещо изключително. Авторът е виден столичен доктор и към всяка глава от текста има и предложение за музикално оформление — все корави банди.
Цитат:
„Този номер се практикувал много рядко. За него били нужни печени мъже, дето и граната да им метнеш, окото им не мига; които да са покривали най-тежкия тест «Сам срещу един» (жена македонка и ти — трезвен, с червило на яката в 23 часа). Щом и този тест са покрили, вече от нищо не би трябвало да ги е страх.“
Неангажираща е точната дума за това книжле. Може би за хората, израстнали в Коньовица — Красна Поляна — Зона Б5 произведението има допълнителна сантиментална стойност. Колкото и да е неангажираща книжката, искам все пак да направя едно важно уточнение — авторът си спомня с носталгия за младежките си години, а не за соц реалността. Читателите, които не са изживели тези време, може да си извадят грешни изводи за безгрижие и фиести, което изобщо не беше така. Някои неща са леко загатнати, като например, че след като слезеш от колата (ако си дочакал ред да си я купиш) си взимаш с теб радиото, чистачките, а понякога и акумулатора. Това е книжка за поколението Х, а не за реалността им.
Леко четиво, с което можеш да си починеш и да се посмееш. Имах чувството, че си седя в кръчмата и някой ми разказа за 2 часа всичките тези непретенциозни истории, което си е майсторство, според мен.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.