Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hand of the proffet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Ричард Чайлд

Заглавие: Ръката на пророка

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: американска

Излязла от печат: 03.02.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-461-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4680

История

  1. — Добавяне

15.

Дани Касиди погледна през прозореца на линкълна и видя екипажа да тича в дъжда към личния му „Гълфстрийм V“. В същия момент един черен ван „Шевролет“ мина през портала на летището, пресече мокрия асфалт и спря до частния самолет.

— Моите хора пристигнаха, господин Касиди. Всичко готово ли е?

Касиди се обърна към единствения си спътник в лимузината.

— Да, полковник. Всеки момент очаквам факс с потвърждение от моите хора в Глазгоу.

Пак насочи вниманието си към плющящия навън дъжд.

— Колко души имаш?

— Петима — отвърна полковник Роуан Деджагър и се отпусна на меката кожена облегалка. — Всички са опитни. С някои съм работил и преди. Какво става с обещаната от вас подкрепа?

— На летището в Глазгоу ще ви чака хеликоптер CA-365 „Пантер“ с цялата екипировка, която поиска.

— Сведения от мястото?

— Моят лондонски представител Пол Ханвърс — бивш полицай от Скотланд Ярд, между другото, — е сключил финансово споразумение със собственичката на „Сейнтс Ландинг“. Естествено, жената няма представа, че Ханвърс е мой човек. — Касиди му подаде една папка. — Тези материали са осигурени от нея. Разположението на хотела и карти на Йона и Мъл. По време на полета до Шотландия ги запамети и разработи стратегия.

— Начин на свръзка?

— Собственичката на хотела госпожа Кънингам ще осведомява нашия човек в Оубън какво се случва на Йона и къде се намира книгата.

Деджагър отвори папката и прегледа подробните карти.

— Районът изглежда безлюден. Това е добре за нас. — Отново се обърна към шефа си. — Системи и сигурност?

Касиди натисна интервала на лаптопа, отворен на сгъваемата масичка пред него. Скрийнсейвърът — логото на неговата корпорация, огнедишащ змей — се смени със списък на оборудване. Преди Деджагър да успее да го прегледа, факсът запиука и от слота бавно изпълзя един лист.

— Добре — каза Касиди, след като го прочете. — Нашата британска свръзка ще ви посрещне на летището.

— Кога ще пристигнем в Глазгоу?

Шефът му си погледна часовника.

— Около седем часа след излитането… А, полковник?

— Да, господине?

Касиди натисна няколко клавиша на лаптопа и на екрана се появи снимка на изключително красива жена.

Деджагър се наведе напред.

— Коя е тая сексбомба?

— Доктор Катлийн Филипс. Харвардската професорка, която ръководи експедицията, открила книгата. Искам да я отвлечеш, полковник.

— Фасулска работа. Но защо просто не я подкупите тая шафрантия?

— Хората от нейния тип обикновено смятат, че представляват нещо повече, отколкото показва банковата им сметка. Пък и мъжът й е спечелил милиони от доставка на нефтодобивна техника — отвърна Касиди, премести курсора и отвори друг джейпег. На екрана се появи карта на западно шотландския остров Скай.

— В Глазгоу и мен ще ме чака вертолет — продължи разясненията си Касиди. — И ще ме откара на… — Той посочи скалистия западен бряг на острова. — Координатите са ти в папката, обаче замъкът Бейра е тук, на около сто и десет километра северно от Йона, на полуостров Мингинис. Със собственика сме се уговорили. Засега замъкът Бейра е мой, както и всичко в него. Той е непристъпен и усамотен. Идеалното място.

— Идеално за какво, господин Касиди?

— Ти просто ми доведи доктор Филипс с книгата в замъка. Ще те чакам там.

Леденосините очи на Деджагър проблеснаха.

— Ами ако оная крава се опъва?

— Ще трябва да я убедиш, че е в неин интерес. — Касиди събра документите от масичката и понечи да слезе от колата, после спря и прибави: — Ти си цар на убеждаването, полковник. Това е една от многобройните причини да те взема на работа.

Роуан Деджагър погледна звездното небе през илюминатора. Напоследък все повече му се искаше да е пак в своята родезийска ферма.

Сведе очи към осеяните си с белези мазолести ръце и въздъхна. Вече нямаше ферма и Родезия не съществуваше от десетилетия. Поклати глава. Сега Родезия се казваше Зимбабве и се управляваше от дивак, отдавна превърнал прекрасната му родина в типичен африкански кенеф.

— Адски бързо успя да намериш тези наемници, полковник.

Гласът на Касиди го откъсна от пасищата на южноафриканското плато Хайвелд.

Шефът му остави папките на резбованото си черешово бюро.

— Може ли да им се има доверие?

— Досиетата им са пред вас, господин Касиди.

Докато Касиди се запознаваше с материалите, Деджагър заразглежда обстановката. Тъмна дървена ламперия, кожени мебели, меко скрито осветление и два оригинала на Матис. Салонът на самолета приличаше повече на разкошен кабинет.

Когато погледът му попадна върху папките на бюрото, полковникът усети познато парене под лъжичката. Знаеше, че тези наемници не са най-добрите на света. Нямаше две мнения. Само че заради краткото време нямаше възможност да придиря.

Хвърли поглед към вратата на салона. Тези мъже не се познаваха помежду си. Беше работил с някои от тях и ги биваше. Обаче не бяха екип. На нито един от тях нямаше да му пука за човека до него. Деджагър поклати глава. Опитни бойци, да… Но не и екип.

— Е, полковник — отново го откъсна от мислите му носовият глас на Касиди. — Принуден съм да се доверя на твоята преценка за тези хора. — Той впери очи в полковника над пененето си, после допи коняка си и тресна празната чаша на бюрото. — Мразя да се доверявам, на който и да е!

— Затова ми плащате, господин Касиди. Събрах тези хора чрез своя наемнически канал в Копенхаген. Използвам този източник от памтивека. Датчанинът попълва база данните си само с опитни наемници. Проучва ги лично и критериите му са високи.

Деджагър се наведе напред и постави длан с разперени пръсти върху папките.

— Всяко едно от тези момчета идва от елитна десантна част. Маккензи е служил в британската Специална военновъздушна служба. Бенет и Джонсън са бивши тюлени. Васкес е от военноморското разузнаване. Работил съм с Маккензи и Васкес. Те са отлични бойци и…

— Тук виждам, че си взел и руснак. — Касиди пак го погледна над пенснето. — Гаден руснак, полковник?!

— Хомяков е бивш спецназовец. Датчанинът твърди, че бил много печен.

Касиди бавно запрелиства досието на спецназовеца, после спря и вдигна един тънък лист към светлината.

— Тук пише, полковник, че преди три години твоят руснак е имал проблеми с холандската полиция. А миналата година — с мадридските ченгета. Нищо конкретно, но…

— Някои от тези хора са се сблъсквали с полицията. Вярно е. — Деджагър посочи задния салон, където седяха наемниците. — И можете да се обзаложите, че нито един от тях няма да отиде в рая. Обаче ще си свършат работата, господин Касиди, и ще я свършат добре — иначе ще отговарят пред мене.