Андрея Илиев
Детектив в зоната на здрача (18)

11

Ник отвори вратата пред Мария и галантно се поклони:

— Заповядай.

Тя хлъцна изненадана:

— О, масата е сложена!

Той се почеса по брадата и призна:

— Хм… И леглото е постлано.

— Страшен си — не се разочарова тя.

— Щом е за теб — почти измяука той.

Мария плесна с ръце и седна на дивана, кръстоса крака предизвикателно, отпи глътка от великолепната перлова ракия от Сливен, опита от шопската салата.

— Беше започнал да ми разправяш за баса. Спечелихте ли го?

— И още как! Само накарахме Пиратски да постави условие — Кондева да надене колана на самодивата. Слушай… я полегни…

— И тя?

— Хвана се, естествено… Не ти ли е горещо? Колко е топло… Кондева се ухили и сбърка. Напъва се, напъва се и — нищо!

— И получи сто бона! — ахна Мария.

— Получих — намръщи се той.

— Няма ли да ми платиш обезщетение? — започна тя с мъркащ глас.

— Какво обезщетение?

— Към десет хиляди.

— И защо? — хлъцна Ник.

— Миличък, аз лежах заради теб в затвора.

Ник скочи като ужилен:

— Заради мен? Заради себе си, глупачке!

— Как заради себе си? — стана и тя.

— Защо си забрави гащите?

— А ти защо ги свали?

— Защото си вдигна краката! — тросна се той.

— Нахалник — нацупи се Мария и му обърна гръб.

Ник седна, наля си ракия и отпи, загледан някъде между плешките й. Хвана я за ръката, но тя се дръпна сърдито.

— Слушай — започна той гузно. — Няма ги вече.

— Кои? — обърна се тя като ударена с ток.

— Кои!… Кои!… Парите!

— Кои пари?

— Не се прави на тапа! Стоте хиляди, разбира се!

— Къде са? — зяпна тя.

Ник наведе очи.

— Вложих ги в една бензиностанция.

— Сто хиляди лева!?

— Това е нов бизнес… Всъщност не е бензиностанция, а водостанция…

— Какво?

— Приятелят на Коцето е открил течност, която, щом се прибави към водата, я прави годна за автомобилно гориво.

— Боже мой, ти си луд! — скочи Мария. — Ако повече кракът ми стъпи тук!

— Ей, Мария… Абе чакай, къде тръгна гола?