Доминик Ийстуик
Графът и неговата девствена графиня (7)

Глава 7

Четири седмици никога не са минавали толкова бързо. Сутринта, след като Андрю се бе конфронтирал с Даниел, обявяването на годежа бе публикувано в сутрешния вестник. На следващия ден, в събота, местният свещеник бе прочел имената им в църквата до дома им. Лакеят, който бе изпратен да отнесе вестта на свещеника, бе останал, за да види реакциите на същите момичета, които се бяха подигравали на Миранда, вярвайки, че графът никога няма да спази брачния договор и да се ожени за нея, и бе докладвал за шока им, както и за радостта на хората от града, които чакаха с нетърпение сватбата. Миранда бе много доволна и леко засрамена от това, че я е грижа какво мислят другите момичета.

— Обещавам, всички ще вярват, че това е брак по любов — беше й казал Андрю.

Нежното докосване на ръката й по бузата му бе направило невъзможно напускането на масата за закуска онази сутрин. Членът му бе по-твърд от когато и да е било. Разбира се, той не можеше да си спомни през последните няколко години похотта му да не е бе задоволена на мига. Сега стоеше пред свещеника с тримата си най-добри приятели. Новата херцогиня на Фоксхейвън бе настояла да отложат медения си месец, за да може да присъстват на сватбата на Андрю, и херцогът, напълно заслепен от жена си, бе готов да изпълни всяко нейно желание.

Андрю не можеше да повярва в посоката, в която бе поел живота му… всичко в резултат на един удар по носа. Миранда бе отнела дъха му, облечена в бледа кремава рокля, с коса, вдигната като огнен ореол с няколко къдрици, спускащи се около лицето й. Беше нарушила традицията, молейки леля й да я отведе до олтара.

— Ти дойде. — Гласът му бе по-дрезгав от обикновено. Макар да вярваше, че тя ще се появи, една малка част от него… частта, която изпитваше вина заради болката, която тя бе преживяла… той се боеше, че може да му даде онова, което заслужаваше, и да го остави сам пред олтара. През него премина вълна от облекчение, позволявайки на раменете му да се отпуснат и тежестта от тях да изчезне.

— Да, дойдох.

Тя блестеше с вътрешна красота, която го заслепяваше. Преплитайки ръце, те се обърнаха към свещеника, чийто силен глас отекна в залата за бракосъчетания в църквата му. Андрю трябваше да слуша по-внимателно какво казва свещеника. Но истината бе, че цялото му внимание бе насочено към Миранда.

След обявлението във вестниците се бе държал като идеалния джентълмен, ескортирайки нея и Сара където и да отидеха. Присъстваше на всеки бал, за който Миранда получеше покана. Радостта й да бъде поканена винаги надхвърляше желанието му да не ходи. А домакините я канеха на всеки проклет бал, на който присъстваха и съпругите на останалите мъже от Сената. Обществото държеше да види новите съпруги, а това, за жалост, принуждаваше и мъжете им да присъстват.

Той не бе познал истинското раздразнение, докато преди две седмици вече заздравелия глезен на Миранда й позволи да танцува. Той бе скърцал със зъби, когато мъж, нетърпелив да се впише в картичката й за танци, се бе домъкнал, изисквайки вниманието й.

— Валсовете са мои — беше казал на висок тон, предизвиквайки всяко младо конте, което иска да изпробва замаха му. А Миранда танцуваше красиво, без да изпуска нито стъпка, затова след всеки валс му бе все по-трудно да се въздържи да не я метне през рамо и да намери свободна стая, където да отнеме невинността й.

След точно един определен танц нуждата за това бе така заслепяваща, че й се наложи да го изведе от дансинга навън на добре осветената градинска тераса. Той се бе скопчил толкова силно в каменния парапет, че камъкът се бе впил в дланите му.

— Защо чакаш? — попита го тя. — Аз съм тук и съм твоя, ако пожелаеш, можеш да ме имаш.

— Ти си ме чакала повече от двадесет години. Това, което мога да направя, е поне да изчакам за теб няколко седмици.

Тя бе целунала бузата му с най-нежната и най-целомъдрената целувка на света.

— Много си сладък, но умееш да го криеш добре.

— Нека това си остане между нас, става ли?

Сега, гледайки красивата си булка, той позволи на радостта му да си проличи. Смяташе се за лош вкус човек да показва любовта си публично, но Андрю така или иначе обикновено нехаеше дали обществото го харесваше, или не. Искаше всички в стаята да знаят, че за него брачното споразумение не значеше нищо, а че сърцето му е искало, нуждаело се е да има тази жена до себе си до края на дните си.

— Да.

Когато излязоха навън, той подаде на Миранда торбичка с монети, които тя да раздаде на децата, дошли да станат свидетели на сватбата на лорда си. Тя щеше да бъде добра графиня и щеше да се грижи добре за семействата, които обработваха земите му. Беше го доказала преди седмица, когато купи кошници с храна от семейства в нужда, едната бе вдовица, чийто мъж бе умрял наскоро, а другата жена, която наскоро се сдобила с още едно дете.

Щом се върнаха в имението, нахраниха гостите, разрязаха тортата и започнаха танците, Миранда се наведе и прошепна в ухото на Андрю:

— Колко още трябва да стоим?

Изпълни го загриженост и той помилва бузата й.

— Защо? Да не би да се чувстваш зле?

— Готова съм да стана твоя законна съпруга по всички възможни начини. Не искам да чакам повече.

Андрю не можеше да диша. Месец, изпълнен с раздразнение и живи еротични сънища, следвани от часове във фантазии го бяха докарали дотам, че не можеше да свърши никаква работа докрай. Беше безполезен в парламента, и ако не беше икономът му, земите му щяха да са в по-лоша форма и от нервите му. И сега тази пакостница, неговата нова съпруга, стоеше пред него и му намигаше като блудница в тялото на девствена богиня.

Шокът, изписан на лицето на Андрю, накара Миранда да прехапе устни, за да не се засмее. Горкият мъж измъчваше и двама им без наложителна причина. Тя искаше да му позволи този момент на рицарство, но за жалост единственото чувство, което предизвикваше галантната му постъпка, бе раздразнение. Искаше той да я докосне, да я целуне и то не само по устните. Искаше да усети ръцете му по тялото си, навсякъде по чувствителната й кожа.

Щом се окопити достатъчно, той попита:

— По дяволите, що за девственица си ти?

— Такава, на която й писна да е девствена. Затова смяташ ли да се справиш с този проблем, или не.

Сграбчвайки ръката й, той я задърпа след себе си.

— Винаги на вашите услуги, графиньо.

Той приближи към иконома си, който стоеше в един от ъглите на балната зала. Червенината на обикновено сериозното му лице, показа, че мъжът знае много добре какво е намислил господаря му. Покланяйки се, той им пожела хубава вечер.

— Вечер? — Миранда изви вежди към новия си съпруг.

— О, по-вероятно е няколко дни.

— Не може да говориш сериозно.

Спирайки, той я вдигна на ръце и я отнесе в личните покои на графа и графинята в едно от крилата на къщата, в което тя все още не бе ходила.

Спирайки един лакей, той нареди.

— Никой да не ни безпокои. Никой. Храната я оставяйте пред вратата на апартамента ми. Сам ще я взимам.

— Да, милорд.

Щом влязоха в спалнята, Андрю я остави да стъпи на крака и започна да сваля вратовръзката си, докато я поведе към огромна орнаментирана златиста спалня. Преди да пресече половината стая, той вече бе свалил сакото, жабото и ризата си.

— По-късно може да огледаш стаята, колкото си искаш. Позволи ми да си поиграя на камериерка и да ти помогна да свалиш роклята си.

— Невероятна е.

— Роклята или стаята?

— И двете. Но имах предвид стаята.

Пръстите му се движеха като шепот по голата кожа на гърба й.

— Как да развържа тези неща?

— Връзките са от вътрешната страна най-отдолу.

— Красива е, но трябва да изчезне — каза той, внимателно сваляйки роклята й. Хващайки раменете й, той я обърна към себе си и възкликна.

— Милостиви боже в небесата!

Модистките бяха създали долна дреха и фуста от най-нежния копринен плат, а корсетът, който обикновено покриваше половината от женските гърди, лежеше под гърдите й, оставяйки прекрасните й розови зърна да прозират под долната й дреха. А по нейно решение, тя бе без долни гащи.

Съвземайки се от шока, той посегна към нея. Устните му бяха гладни за нейните, а пръстите му милваха зърната й, превръщайки ги в твърди като камъчета връхчета. Тя искаше повече. И търкането на плата срещу нежната й кожа я правеше да копнее по-силно.

Тя простена и се вкопчи в голите му ръце.

— Свали този корсет от тялото ми.

— Можеш ли дишаш, докато стои на теб?

— Ами, да, но…

— Тогава остава, палавнице. Искам да правя любов с теб, докато го носиш.

— Но трябва да сме голи. Във всички книги хората бяха голи.

Отдръпвайки се, той огледа лицето й.

— Какви книги?

— Тези, които ми даде леля Сара.

Дишайки тежко, той вдигна поглед към тавана, обхващайки с ръце гърдите й.

— Ти си много опасна.

— Просто искам да бъда по-активна, докато правим любов.

— Ако си още малко по-активна, никога няма да оцелея, за да ти отнема девствеността.

— Не можем да си позволим това. — Отпускайки ръце, тя застана неподвижно, гледайки към него като един от лакеите му. — Така добре ли е?

— Ти. Си. Палавница.

Тя намигна на съпруга си и каза:

— Вече ми го каза.

— Ако не те е грижа за собствената ти безопасност, то аз ще трябва да се погрижа за нея.

— Моля те, направи го. — Никога не си бе представяла, че правенето на любов може да бъде така игриво. В единия момент краката й бяха потънали в мекия килим, а в следващия се оказа по гръб върху пухеното легло.

— Не мърдай.

Заради тона на гласа му, тя не посмя да помръдне нито на милиметър.

Като се изключат приглушените му проклятия, след като удари крака си в леглото, единствените звуци, които се чуваха в стаята, бяха от падащите му дрехи. И най-после, дюшекът се наклони леко настрани, хлътвайки под теглото му, щом се качи на него. Ръцете му вдигнаха фустите й нагоре, събирайки ги около кръста й, разголвайки сърцевината й. Разделяйки гънките й, той проникна с един пръст в нея. Тя отметна глава назад и простена. Докосването му запали огън дълбоко в нея, но не му позволи да я погълне изцяло.

— Толкова си влажна.

— Влажна съм от часове. — Тя вдигна глава, за да целуне устните му.

Тънката нишка на самоконтрола му се скъса и той отговори на целувката й диво, докато пръстите му продължаваха да подклаждат страстта й, възбуждайки я все повече. Тя би трябвало да му каже да забави, но се тревожеше, че ако не я вземе, ще избухне в пламъци. Плъзвайки ръце по гърдите му, тя ги придвижи към раменете му и го притисна силно към себе си. Копнееше той да бъде по-близо до нея.

— Трябва да забавиш — промърмори той срещу устните й. — Довери ми се за това, моля те.

— Не мога да спра — проплака тя, имайки нужда от него повече, отколкото имаше нужда от въздух. — Моля те, помогни ми.

— Ще го направя, но ми се довери, когато ти казвам, че искам да се насладиш на преживяването, затова трябва да забавим.

Тя стисна по-силно раменете, вярвайки му. Той имаше умението да направи съюза им изпълнен с колкото се може повече удоволствие. В нито една от порочните книги, които леля й й бе дала, не пишеше нищо за девственици и опитът им. Всичко, което бе чела, бе за удоволствието на жената, която иска да разшири сексуалните си преживявания, използвайки нови и различни позиции. Леля й й бе казала, че първият път ще боли, но я бе посъветвала да се довери на Андрю. Миранда си пое дъх и отпусна бедрата си около неговите, без да осъзнава, че ги бе обвила около него.

— Трябва да забавим малко. Планирал съм цялата вечер, за да бъде наистина специална за теб.

Тя го погледна в очите.

— Не знаеш ли, че всичко с теб е специално? Никога не съм си представяла, че може да си толкова мил и така романтичен. С тези няколко седмици, изпълнени с радост, ти се реваншира десетократно за всичките тъжни години, които преживях.

— С теб всичко е много лесно. Обичам те, Миранда. Толкова много пъти исках да ти го кажа. Но сега… изглежда е най-добрият момент за това. Затова изчаках.

Сълзи замъглиха зрението й.

— С всичко, което правиш, ми показваш колко те е грижа за мен. Точно затова се срещнах днес с теб пред олтара. Ако дори за миг бях помислила, че не отговаряш на чувствата ми, нямаше да дойда.

— Ти ме обичаш.

— Обичам те. И преди да се разтревожиш… Не обичам графа. Беше прав, ти си двама различни мъже. Възхищавам се много на графа, но съм влюбена в теб, Андрю.

Той отново целуна устните й, но този път нежно, не така диво като преди. Милвайки гърдите й с една ръка, той използва другата, за да разтвори краката й и я плъзна по бедрото й, за да я повдигне леко. Потърка ерекцията си в нея веднъж, втори път, преди да проникне в нея, плъзгайки се навътре. Спря, усетил девствената й ципа. Миранда срещна погледа му и задиша дълбоко, подготвяйки се. Изпълни я страх. И все пак, той изчака, леко проникнал в нея. Неспособна да говори, тя кимна. Шепнейки любовни думи срещу устните й, той завъртя бедра и се тласна в нея.

Викът заседна в гърлото й. Изпълни я болка, очите й се насълзиха и за миг тя се замисли дали да не го отблъсне от себе си.

Обгръщайки лицето й се ръце, той улови сълзите й с палците си, задържайки я здраво.

— Съжалявам… дишай заедно с мен, любов моя.

Той изпълни дробовете си с въздух, тя също, и заедно постепенно преминаха през най-трудния момент.

Много бавно, болката изчезна, не напълно, но достатъчно, че да й позволи да усети начина, по който я изпълва той, и то не неприятно, а някак удовлетворяващо.

— Добре съм.

— Това е. Повече никаква болка. Обещавам. — Той се плъзна назад, преди отново да се тласне в нея.

Страхът се завърна отново, заедно с лека болка, която бързо бе заменена от удоволствието да бъде изпълнена с него и да бъде част от нещо повече от самата нея. Той се отдръпна леко от нея, без нито за миг да откъсва очи от нейните, изплъзвайки се до самия вход на женствеността й.

Тя го стисна с бедра, надявайки се да го задържи на място.

— Не си тръгвай.

— Нямам такова намерение. Просто ти позволявам да се насладиш изцяло.

Колебливо, тя повдигна леко бедра и когато той изстена, тя повтори движението. Обожаваше усещането на мускулите му, които се свиваха всеки път, щом потънеше в нея, само за да се успокоят, когато почти е излязъл от тялото й.

Той пъхна ръка между телата им, потърквайки малкия стегнат възел. Блаженство се разля през нея. Когато той се отдръпна, желанието й го последва, карайки я отново да почувства успокояването.

Карайки го да побърза, тя заби пети в леглото, докато не изкрещя името му и не позволи на напрежението да експлодира в нея, отнасяйки я на вълните на страстта. Бедрата му се удряха в нейните, а тя се бе вкопчила за него, докато той не простена силно, отпускайки се върху нея. Прегръщайки го здраво, тя прокара пръсти през косата му, преди да ги плъзне по влажния му от пот гръб. Близост, каквато никога не бе и подозирала, я изпълни и тя й се наслади изцяло. В този момент не можеше да си представи нещо по-сладко от това в бъдещия й живот.

— Прекалено тежък съм — промърмори той.

Тя нямаше нищо против тежестта му и опита да възрази, но той вече се бе търколил на мястото си, дръпвайки я в прегръдките си. Старателно и много бавно, той разхлаби връзките на корсета й достатъчно, че да го измъкне през главата й заедно с долната й риза. Скоро фустата й я последва, оставяйки и двама им прекрасно голи на следобедното слънце, влизащо през прозореца и обливащо ги с топлината си.

* * *

— Може би, ако някога имаме момиче, трябва да го кръстим Ева — каза Миранда няколко часа по-късно, легнала на гърдите му, играейки си с косъмчетата там.

— Мисля, че ще трябва да се сбием с няколко други двойки за тази привилегия.

— Какво имаш предвид?

— Познавам няколко човека, които също дължат благодарност на сватовническите умения на Мадам Ева.

Потърквайки крака си в неговия, тя вдигна поглед към очите му.

— Значи ще трябва да се постараем и първи да създадем дъщеря, за да ги бием.

— Обичам начина ти на мислене. — Той се завъртя, притискайки я под себе си. — Сега ми разкажи за книгите, които ти е дала леля ти.

— Какво… но ти вече имаш достатъчно опит в спалнята!

— Може би ти можеш да ми предеш урок или два. — Той се изви над нея, взимайки преимуществото точно така, както се бе надявала тя, когато разголи шия, за да му даде по-добър достъп.

— Искаш да ти покажа? — Гласът й звучеше по-дрезгаво, отколкото някога си е представяла, че може да бъде. И макар за момента той да бе водещият, тя знаеше, че един ден щеше да й позволи да вземе контрола, но за тази нощ тя обожаваше начина, по който той я караше да се чувства, и това колко много изпитва към нея той. Никога не бе мечтала да бъде обичана толкова много, колкото обича тя, но той й бе доказал, че е възможно. Докато устните му прокарваха пътечка от шията към ключицата й, всички мисли бяха пометени от нуждата да принадлежи на този мъж по всеки възможен начин. — Може би, след като самият ти ми дадеш някой друг урок — съгласи се тя.

— Тогава какво ще кажеш да започваме още сега, любов моя? — завивайки и двама им със завивката, той блокира останалата част от света, докато не останаха да съществуват само те двамата.