Доминик Ийстуик
Графът и неговата девствена графиня (4)

Глава 4

Очите на Миранда се премрежиха, когато устните му докоснаха голата й шия. Ръката, която бе поставил под гърдите й, я изгаряше, карайки белите хълмчета да се свиват с болка, която никога не искаше да свършва, а той дори не ги бе докоснал. А устните му, тази целувка измъчваше и изгаряше нервните й окончания почти до точката на пречупване.

Тя изскимтя, излагайки повече от шията си на докосването му.

— Милорд.

— Андрю — прошепна той срещу ухото й. — Не искам да чувам думата „милорд“ да излиза от тези прекрасни устни, когато се обръщаш към мен, и никога, когато сме в леглото.

— Но…

— Никакво „но“ и смятам да въведа и други места, на които „милорд“ е напълно забранена дума.

Тя се облегна назад объркана. Погледът му бе болезнено чувствен.

— О, планирам да правя любов с теб във всяка стая на всяка къща, която притежавам.

Тя щеше да възкликне, или поне да възрази, тъй като бе възпитана дама и не бива да дискутират подобно неуместни неща, но устните му уловиха нейните, карайки я да забрави всеки протест и въобще спомена за какво бе смятала да протестира по начало. Езикът му се преплете с нейния. Всяко докосване покачваше температурата в стаята. Роклята й, дори с развързани връзки, й се струваше тясна и ограничаваща.

— Шшт. Довери ми се. Ще ти помогна. — Той захапа долната й устна.

Тя нямаше идея за какво й говори, докато ръцете му не смъкнаха надолу ръкавите на роклята й. Докосването му бе като пламъци, изгарящи кожата й.

— Прекалено горещо — промърмори тя.

— Кое е прекалено горещо? — Устните му си проправиха път по очертанията на челюстта й и надолу по разголената й кожа, оставяйки пътечка от трепетно удоволствие след себе си.

— Аз… докосването ти. Не мога да дишам.

— Отпусни се.

На него му бе лесно да го каже. Искаше й се да крещи, но вместо това се отпусна върху купчината възглавници от гъши пух зад себе си. Милвайки с палеца на дясната си ръка голата кожа над гърдите й, той застина. Щом погледът му срещна нейния, игривостта му се превърна в нужда, която тя не разбираше напълно, но си представяше, че ако е дори малка част от това, което изпитва тя, той можеше да пламне всеки миг.

Поглеждайки към тавана, тя се концентрира над дишането си, спомняйки си думите, които й бе казала една от учителките й. Когато е в леглото с графа, Миранда трябваше да се концентрира върху нещо друго… каквото и да е… докато той приключи. „Мисли си за красотата на провинцията, за родината, или свири на клавесин в главата си.“

— Какво правиш?

Тя вдигна глава.

— Мисля за Англия.

— Наистина? — попита той, очевидно развеселен от отговора й.

Кимайки, тя насочи вниманието си отново към тавана.

— Учителката ми ми каза, че когато съм в леглото с теб, трябва да гледам към тавана и да се разсейвам. Вероятно е знаела, че иначе огъня ще ме погълне. — Плъзвайки се нагоре до нея, той погледна гледката й към червения балдахин.

— Ти си безценна. И мисля, че учителката ти ми предлага предизвикателство.

— Моля? — Миранда примигна няколко пъти, искайки й се това, което бе казал, да не звучи така страшно и толкова невероятно.

Той обгърна лявата й гърда с ръка и я стисна.

— Каквото и да правя, не искам да откъсваш вниманието си от тавана.

— И какво смяташ да правиш?

— Всичко по силите си, за да те накарам да откъснеш поглед от тавана.

— Но…

— О, не съм си променил решението и тази нощ ще оставя девствеността ти непокътната. Оставям си това право за брачната ни нощ, но има много други неща, които да направя, без да взимам девствеността ти.

Устните й оформиха онова „О!“, което той твърдеше, че харесва толкова много.

— Гледаш ме — посочи той. — Надявам се, че волята ти е по-силна от това просто да докосна гърдите ти.

— Приемам предизвикателството. — Поемайки си дълбоко дъх, за да се успокои, тя фокусира вниманието си към купола, където платът се издигаше и събираше на едно място в средата, започвайки да брои гънките. „Една, две, три“… ръцете му я стиснаха отново. Можеше да се закълне, че усети как диплите на полите й се вдигат нагоре по краката й, но бе очевидно, че той го прави, за да разбие концентрацията й. Но тя нямаше да му се даде. Докъде бе стигнала? Да. „Три. Четири, пет.“ Шест бе по-скоро огромно струпване на плат. „Седем, осем, девет.“

Тя изсъска, когато той издърпа връзките на долните й гащи. Дишайки задъхано, тя се опита да се фокусира. „Девет. Не, вече бе минала девет. Десет, единадесет“… ръката му се пресегна, милвайки най-интимната й част.

— Андрю!

— Таванът, любима. Запомни, мисли за Господ и за държавата.

— Почти сигурна съм, че Господ ще сметне това за грях.

— Господ си има по-важна работа от това да се тревожи какви ги вършим с теб в това легло точно сега. — Той помилва гънките между бедрата й и тя простена задъхано. Небеса, най-после разбираше защо прислужниците у дома се кикотеха, говорейки за случващото се в постелята. Изпълни я удоволствие и между бедрата й потече влага.

— Толкова си влажна.

— Извини ме.

— Да те извиня? Това е най-добрия дар, който може да получи един мъж. Това е доказателство, че се наслаждаваш на интимността. Покажи ми дали си готова да приемеш члена ми дълбоко в себе си.

Тя хвърли бърз поглед към него, но той не гледаше към лицето й. Погледът му бе насочен към местенцето между бедрата й.

— Дали това усещане дълбоко в корема ми е нормално?

— Усещаш ли се така, сякаш искаш повече?

Мускули, за чието съществуване не бе подозирала, пламнаха за живот.

— Да.

— Докосваш ли се, Миранда, когато мислиш, че си сама, и знаеш, че никой няма да те види?

Между омаята тя успя да изрече само една дума.

— Къде?

— Къде, пита тя. — Той звучеше толкова измъчено, че тя се задави. — Тук или тук?

Палецът му потърка малката перла, а единият му пръст се плъзна в нея. Неспособна да изрече дори една дума, тя само поклати глава.

— Никога? Е, това е нещо, което нямам търпение да поправя. Самата мисъл да си доставяш удоволствие пред мен, ме кара да искам да излея семето си още сега.

— Искаш да се докосвам? — изправяйки се на лакти, тя стисна бедра, затваряйки краката си и затискайки ръката му на място. Нямаше никакъв начин да се докосва сама така, както я докосваше той, и определено не докато той гледаше. Лицето й пламна от срам и тя опита да се отдръпне от него.

— Отпусни се, сладка моя. — Той целуна коляното й. — И да, определено искам да се докосваш.

— Защо?

Подпирайки брадичката си на коляното й, той се усмихна.

— Искам да си способна да ми кажеш какво ти харесва и какво не. Но как би могла да го направиш, след като не си го изживяла преди това? Ако не го направиш, никога няма да разбереш.

— И искаш да ме гледаш, докато аз го правя…? — Гласът й стана толкова тих към края на изречението, че тя се зачуди дали я е чул.

— Защо шепнеш? Тук сме само двамата — каза той също толкова тихо. — И, по дяволите, да.

— Там долу?

— Точно тук — каза той, притискайки клитора й, масажирайки чувствителното възелче, докато миглите й не трепнаха и тя едва успя да спре стона, който се опита да се изтръгне от гърдите й. — Може би тук.

— Не може да искаш от мен да се докосвам… ами… вътре?

Погледът му срещна нейния, леко замъглен и изпълнен със странен глад. И ако трябваше да се обзаложи, тя би казала, че в нейния поглед той вижда смесица от объркване, шок и неудобство.

— Защо не? Това си е твоето тяло. Кой повече от теб има правото да те докосва?

— Не мисля, че който и да е би трябвало да пипа там. Е, може би при нужда лекар, но той не бива да поглежда. А ти докосваш и гледаш и аз…

— Неприятно ли ти е? — Той раздвижи пръста си в нея навън и навътре и всеки път удоволствието в тялото й нарастваше, карайки я да стене.

Тя опита да отрече, че се чувства добре, но тъй като живееше по правилата на честността, поклати глава.

— Ако направя нещо, което не ти харесва, трябва да ми кажеш. Разбра ли ме? Ако боли, ако те плаши, или ако усещането стане прекалено силно, няма как да знам, ако не ми кажеш. Разбра ли ме?

Тя кимна и си помисли, че онова, което не разбира, вероятно по-късно щеше да види смисъла му.

— Това, което правиш… нормално ли е за една двойка да го прави?

— Не мога да говоря за другите мъже, но много се наслаждавам да те докосвам, да усещам как соковете ти покриват кожата ми и да чувам прекрасните малки мяукащи звуци, които издаваш, като коте, което се е добрало до купичка сметана.

— Ще искаш ли и аз да те докосвам по същия начин?

— Не и тази вечер, но иначе да. Сигурен съм, че ще изтърпя мъчението до първата ни брачна нощ, ако си представям как прокарваш ръце по мен… интимно.

Тя си помисли, че е много странно да лежат така на леглото, с полата й, вдигната нагоре, и ръката му между бедрата й. Странно, но не и нередно. И много повече, отколкото си бе представяла. Всички, освен леля й Сара, я караха да вярва, че щом са заедно в леглото, мъжът ще забие своя орган в нея, докато тя лежи притихнала и мисли за други неща. Но досега тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, което й правеше той.

— Напълно ли си сигурен, че ще си паснем?

— Още ли не съм те убедил в това?

Тя не успя да отговори, но и не бе сигурна, че той наистина очаква отговор от нея. Колкото шокирана бе от предишните му докосвания, следващите му действия направо я оставиха безмълвна.

— Гледай към тавана и се опитай да се фокусираш.

Успявайки да преброи до двадесет и три, тя си помисли, че доста добре се справя със задачата да е достатъчно концентрирана, че да брои плисетата. Това бе преди Андрю да издърпа долните й гащи до глезените й. Той нежно ги събу през наранения й глезен.

— Би трябвало да се концентрираш върху тавана. — И макар гласът му да звучеше равен, в него се долавяха нотки на веселие.

— Но ти събу бельото ми.

— Да, направих го, и ако това те шокира, следващото нещо, което смятам да направя, направо ще те подлуди. Таванът, ако обичаш.

Несигурност дори не се доближаваше до това, което изпитваше тя в момента… усещане за приключение, за нещо забранено и, осъзна след миг тя, усещане за възбуда. Лягайки отново назад, тя го погледна, а той й отговори с повдигнати вежди. Тя се примири и последва заповедите му.

Докато след миг не усети езика му да се плъзва между гънките на най-интимното й местенце. Тя се изправи рязко, започвайки да заеква, без да успее да изрече и една свързана дума.

— Внимавай с глезена си.

— Глезенът ми?

— Да, онова подуто нещо, свързано с прекрасния ти, адски привлекателен крак.

Прекрасен, адски привлекателен крак?

— Ти току-що ме близна… там долу… и всичко, за което можеш да се тревожиш, е проклетия ми глезен?

— Да, освен това смятам да го направя отново.

— Но защо би искал да правиш такова нещо? Хората не правят така! Не може да е позволено… не е правилно. Не може наистина да се наслаждаваш на… това!

Той не изглеждаше никак отвратен, лежейки между бедрата й, подпирайки брадичка на юмрука си.

— На кой от тези въпроси искаш да отговоря първо? — Без да чака отговора й, той продължи. — Трябва да ме чуеш много добре, защото е адски важно. Когато се венчаем, можем да правим каквото пожелаем в леглото. Трябва да го правим заедно, и най-вече с взаимно съгласие. Разбираш ли ме?

Тя кимна, защото, какво би трябвало да отговори на това? Той изгледаше много сигурен, че е правилно, и тъй като според нея той бе по-опитен в тези неща, нямаше как да спори, без да знае фактите. На сутринта щеше да попита леля си Сара. Но да я попита за това би било някак странно, дори и за Сара.

— Следващото, макар да не мога да говоря за другите, тъй като не обсъждам сексуалния си апетит, аз съм сигурен, че мъжете в обкръжението ми го правят, ако не непрестанно, то поне често.

— Не!

— Да!

— Не и маркизът и херцогът. Никой мъж с такава титла…

— Да, те, особено те. Сега бих могъл да отговоря едновременно на последните ти два въпроса. Много ми харесва да правя това с теб. Искам да те слушам как стенеш от удоволствие, да вкуся възбудата ти и да усетя оргазма ти. Сега, ако легнеш назад, бих могъл да продължа с порочните си замисли за тази вечер.

— Но…

— Довери ми се, когато приключа с теб, няма да имаш никакво съмнение, че си пасваме.

Макар още несигурна, тя легна отново, както й бе наредил, стараейки се да остане с отворени очи. Ръцете му се обвиха около бедрата й и ги разтвориха. Несигурна какво да прави, тя вкопчи пръсти в роклята над корема си и стисна силно.

Щом първият полъх на дъха му, подобно на летен бриз, докосна плътта й, тя се напрегна. Той целуна вътрешната страна на бедрото й и й отне всичко, което притежава, за да не подскочи. Малките целувки, с които бе посипал рамото и шията й, и които толкова много й бяха харесали, сега се насочиха към центъра й. Той стисна краката й и духна леко. Бедрата й се разтрепереха, но дали от желание, нетърпение или страх от неизвестното, тя не знаеше.

Когато езикът му премина през чувствителното възелче, което бе масажирал по-рано, началния шок изчезна и я изпълни топлина. Бедрата й започнаха да треперят по-силно, но вече тя разбираше защо и искаше още. Беше неспособна да спре стона си и той се засмя, ниско и мъжествено, доволен смях, който вибрираше срещу нея, отнемайки дъха й. Той направи кръговидно движение и добави лек натиск с езика си. Когато се плъзна вътре, тя надигна бедра, желаейки да го усети по-дълбоко. Пръстите й се вкопчиха в меката му коса, притискайки го към себе си, настоявайки за още, отчаяна той да удържи на обещанието си.

— Господи, да — простена той, сякаш отклика й му доставяше удоволствие. Пробвайки, тя го повтори и бе възнаградена от гърления му стон.

Движенията му се забързаха, докато пред очите й не блеснаха хиляди звезди. Мускулите, дълбоко в нея се стегнаха, докато напрежението нарастваше, и тя се опита да се отдръпне, но той сложи ръка на корема й, задържайки я на място. Изведнъж се почувства безтегловна, сякаш щеше да полети към тавана, ако твърдите му ръце не я държаха. Едва когато тръпките преминаха и тя започна да се съвзема, той се отдръпна. Помилва бедрата й, помагайки й да се успокои, преди да смъкне полата надолу, покривайки краката й.

Когато тя отвори очи, той легна до нея, а в погледа му имаше странна светлина.

— Е, ще си подхождаме ли?

Неспособна да го погледне, тя скри лице в ръцете си и каза:

— Милостиви боже, определено ще си подхождаме.