Доминик Ийстуик
Графът и неговата девствена графиня (3)

Глава 3

Адвокатът стоеше пред масата за вечеря, когато Андрю влезе.

— Милорд.

— Въобще не започвай — озъби се той. Гневът му нарастваше с всяка изминала минута и това явно бе очевидно за Гордън Линд от „Линд и синове“.

Масивната ръка на Андрю удари по масата с очевидно недоволство. Да не споменаваме и факта, че да остави Миранда горе само бе усилило раздразнението му. Оставяйки я сама в леглото бе вероятно най-трудното нещо, което бе правил някога. Силното привличане, което бе изпитал към нея по време на бала, все още се усещаше помежду им, искащо удовлетворение.

В мига, в който влезе в стаята и завари адвоката му да пие скъпо бренди, възбудата му се бе сменила с изгарящ гняв. Сядайки на стола в близост до мистър Линд, той погледна към прислужника, който се мотаеше наоколо. Добре обученият мъж пристъпваше от крак на крак. Нямаше да изглежда по-неудобно, ако бе влязъл в стаята, заварвайки двамата мъже да правят секс.

— Може да ни оставиш насаме.

— Благодаря, милорд. — Младият мъж почти избяга, оставяйки Андрю сам с адвоката му.

— Поискахте да ви донеса брачния договор. — В гласа на Гордън нямаше нито намек за това, да усеща, че Андрю едва се сдържа да не прескочи масата и да го удуши. Вместо това мъжа измъкна кожена папка от износеното си куфарче, което бе оставил на пода. Развързвайки кожените връзки, той извади няколко пожълтели листа и му ги подаде. — Това, както знаете, е било подписано в деня на раждането ви. Баща ми е този, който е подготвил договора между баща ви и покойният г-н Бичъмп.

— Всъщност, нямах никаква престава за договора допреди… — Андрю погледна към часовника на полицата на камината — … два часа. Малко преди да те призова.

Поглеждайки го над рамките на очилата си, Гордън примигна… няколко пъти.

— Объркан съм.

— Ти си объркан? — Скачайки на крака, той игнорира падането на стола му. — Представи си за миг изумлението ми, когато дамата, с която трябваше да прекарам нощта, ме информира, че ми е годеница.

Ужасен, погледът на Гордън се стрелна към затворената врата зад Андрю.

— Госпожица Бичъмп е тук… в другата стая?

— Това не ти влиза в работата. — Вдигайки стола си, Андрю отново седна на мястото си и започна да разглежда документите, които му бе дал Гордън. — Обясни ми защо никой никога не ми е споменавал за този договор?

Страх изпълни очите на адвоката.

— Нямам представа, милорд.

— Това не е отговорът, който искам — заяви Андрю през стиснати зъби. — Какво щеше да стане, ако бях опитал да се оженя за друга жена?

Адвокатът отпи още една глътка с треперещи ръце.

— Това е от майка ви, като е уточнено, че трябва да ви бъде предадено на осемнадесетия ви рожден ден. Да ви бъде съобщено за договора, така че да не изпаднете в неприятна ситуация.

— И кой трябваше да ми съобщи тази информация?

Гордън порови в документите.

— Тъй като се е случило по времето на баща ми, не знам със сигурност. Предположих, че знаете, тъй като г-н Бичъмп каза, че поддържа контакт с вас лично, затова…

— Г-н Бичъмп? Бащата на Миранда? — Не бе чувал нито вест от никой Бичъмп от години, вероятно десетилетия, а сегашната му среща с Миранда бе една голяма случайност.

— Не, сър. Бащата почина, когато тя бе на четиринадесет. Това е по-големият й брат. Той дойде тук скоро след смъртта на баща им, за да обсъди годишната издръжка на сестра си.

— Колко сме й давали? — Не че Андрю го бе грижа за парите, но нещо тук намирисваше.

— Настояването на баща ви бе издръжката й да не надвишава петдесет хиляди паунда, разделени поравно през всеки месец, а всяка година сумата да се преговаря в зависимост от нуждите на дамата и времето, в което живеем. Например годината, в която бе представена през принц-регента, имаше допълнителни суми, за да може да се платят роклите, жилището и прислужниците… разбирате. Сумите са предварително отделени накуп, а каквото остане от годишната издръжка, след сватбата ще бъде инвестирано във фонд за дъщерите, които може да ви се родят.

Това определено обясняваше защо Андрю нито веднъж не бе попитал защо огромни суми преминават от неговото домакинство в това на Бичъмп. Но трябваше да разбере каква е играта на брата на Миранда. Четейки документите, Андрю взе решение. Щеше да влезе в съседната стая и да поиска ръката на Миранда. След това щеше да се остави тя да приеме или отхвърли предложението му. Той не бе дошъл тук, за да си търси булка, но само мисълта да й обърне гръб и да сложи край на договора, го караше да изпитва физическа болка. Иронично, но бе очаквал тази вечер да се развие по много по-различен начин.

Продължавайки да чете документите, той се надяваше да открие нещо, което е пропуснал.

— Издръжката й я плащате чрез адвокат или директно на г-н Бичъмп?

— В началото ги давахме на счетоводителя, който плащаше за обучението й и разходите за живота й. След смъртта на бащата синът, Даниел, пожела да минават през него, тъй като разходите й се покачиха значително през годините. Затова през последните десет години плащаме директно на него.

— На колко възлиза последното плащане?

— Нека видя. — Разлиствайки купчина документи, Гордън преглътна силно, преди да плъзне пръст по счетоводната таблица. — Ах, да. През последните пет години сме увеличили плащанията от хиляда до петнадесет хиляди на месец. А в предходните четири години сме увеличили от седемстотин на хиляда паунда.

— Разбирам.

— Има ли още нещо, с което бих могъл да ви услужа тази вечер? Разбира се, ще се свържа с г-н Бичъмп на сутринта — каза, подмазвайки се, Гордън и пъхна документите в куфарчето си.

— Не — гласът на Андрю бе дрезгав и напрегнат, затова той изобрази фалшива усмивка на лицето си, насилвайки гласа си да бъде спокоен, — не се свързвай с никого относно този въпрос. Смятам лично да се заема с това.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Благодаря, че се отзова така бързо. Чувствай се свободен да си поръчаш храна или питие, докато докарат коня ти.

Извинявайки се, той излезе, решен да попита Миранда какво знае и да разнищи колко пари Даниел Бичъмп е прибрал от фонда на сестра си. Ако можеше да се вярва на Гордън, а Андрю нямаше причина да не му вярва, излиза, че е минало десетилетие, откакто Даниел и адвокатът са обсъждали договора. Бележките на бюрото разкриваха тази информация, и още много. За последните четири години Даниел бе успял да убеди адвокатите му, че е говорил с Андрю, и всички са се съгласявали на изискванията му. Разбира се, веднага щом сестра му се омъжеше, парите, които преминаваха през Даниел, щяха да спрат.

Но как щеше да каже на Миранда, че брат й е змия в стъкленица?

Той отвори вратата на спалнята и красотата на Миранда освети стаята, когато си пое изненадано дъх. Седейки под светлината на свещите, тя му напомняше на богиня на Ботичели. Ръбът на полата й бе повдигната нагоре до бедрото й, а вероятно френската прислужница бе вдигнала глезена й на поне три възглавници. Миранда му се усмихна над върха на книгата. Пристъпвайки до леглото, той измъкна томчето от ръцете й. Внимателно, за да не изгуби страницата й, той я сложи разтворена върху масата.

— Е, какво научи? — попита тя.

— Не много, но достатъчно. — Той седна на края на матрака.

Подуването на глезена й изглеждаше по-зле. Като допълнение към това, глезенът бе прикачен към много съблазнителен, мек и строен крак. Изкушението се надигна вътре в него и преди час щеше да му се подаде, но сега вече й дължеше повече. Преди нуждата да надвие добрите му намерения, той покри крака й почти до долната част на прасеца й.

— Как е глезенът?

— Скован и туптящ.

— Подозирам, че на сутринта ще боли повече. Искаш ли да повикам лекар?

Поклащайки глава, тя хвана ръката му, но я пусна бързо, щом осъзна колко дръзко се държи. Той улови отново ръката й и я стисна.

— Моля те, ще ми кажеш ли какво си научил? — попита тя.

— Сгодени сме. Аз наистина съм ти годеник, при това доста калпав такъв.

— Не бъди толкова суров към себе си, моля те. Не си знаел.

Как бе възможно тя да е толкова разбрана? Той не бе сигурен дали може да се погледне в огледалото заради вината, която го разяждаше в момента, а как бе възможно тя да го гледа?

— Трябваше да знам. За нещастие четирима от петимата замесени в договора, които би трябвало да хвърлят светлина върху него, са мъртви от дълго време, а тайните им са умрели заедно с тях.

— Пет?

— Родителите ми, твоите родители и адвоката на баща ми. И адвоката, и родителите ми са покойници.

— Като баща ми, а майка ми избяга в Австралия с войник, който бе два пъти по-млад от нея. Съмнявам се, че някога ще се върне. — Миранда сви рамене, но той не пропусна болката в очите й.

— Значи сега сте само ти, леля ти и брат ти.

Кимайки, тя се усмихна.

— Сара е моята скала. Тя започна да се грижи за мен много преди майка ми да замине. Мисля, че татко знаеше, че при Сара ще съм по-добре, отколкото у дома. Той не беше мъж, който се привързваше, но го бе грижа за мен по негов собствен начин.

— А брат ти… близки ли сте?

— Не, никак даже. Той така и не можеше да разбере защо имах френски учители и уроци по танци, докато семейството продаваше картини и мебели. Много пъти ги карах да използват част от парите за своите нужди… — Гласът й секна.

— Моля те, продължи.

— Честен до гроб е добро описание за баща ми. Всички пари, давани на семейството ми за мен, базирани на…

— Договор, правен и обвързващ. Извинявай, продължи.

— Въпреки лошото ни финансово състояние, щом баща ми бе дал дума, той никога нямаше да я наруши.

Убедеността в думите й накара Андрю да й повярва. Поглеждайки към драскотината на единия си хесенски ботуш, той се замисли как да подхване темата за брат й. Но без значение колко пъти прехвърли думите си наум, винаги изглеждаха груби и обвинителни.

Малките й меки ръце стиснаха неговите.

— Какво има? Може да не те познавам добре… — Тя се засмя, а мелодичния звук изпълни стаята. — Никога не съм си мислела, че ще го кажа. Бях обучавана да знам всичко, което искаш…

— Сигурна ли си?

Леко объркване премина през лицето й, преди да примигне и да се изчерви. Очарова го начинът, по който нослето й почервеня, разпространявайки руменината по скулите й.

— Не това имах предвид.

— Не можах да устоя, и сега, след като видях как се изчервяваш, някой път може да повторя. Но какво казваше?

— Изглеждаш ми така, сякаш нещо те безпокои. — Издърпвайки ръцете си, за да покрие лицето си с ръце.

— Не се крий от мен. — Той ги свали от лицето й, поднасяйки ги към устните си и целувайки всяка малка длан, преди да се премести с леки целувчици към китката й.

— Исках да те мразя.

— Разбирам това. — Той повтори ласката на втората китка.

— Много съжалявам, че те ударих.

— Аз не.

Тя издърпа ръцете си.

— Искал си да те ударя?

Той коленичи на матрака, затова й се наложи да извие врат, за да срещне очите му.

— След като имам втори шанс с годеницата си, дори с малко болка и сериозно количество подкачания от страна на приятелите ми, бих го направил отново.

— Планираш да се ожениш за мен?

Той се замисли за миг.

— Има договор, който трябва да въведем в експлоатация.

Тя се обърна с наранено изражение на лицето.

— Никога не съм искала да бъдеш заловен в капана на това да се ожениш за мен.

Честта, разбира се, играеше роля в решението му, но дълбоко в себе си той се боеше, че ако й даде свободата, тя може да открие някой друг.

— Ти чувстваш ли се в капан? Както преди, така и сега, решението е твое. Ще помогне ли, ако ти кажа, че вечерта на маскарада бях силно привлечен от теб? Тогава не ме интересуваше коя си, просто прекосих залата, защото исках да се запозная с теб.

— Защо?

— Може би заради бялата ти като крем кожа на фона на червената ти рокля. Или чувствената извивка на шията ти, но за да съм напълно честен, бях очарован от това как пристъпяш от крак на крак и хапеш устната си.

Вниманието му се насочи към нея и в отговор тя прехапа долната си устна. Стенейки, той наведе глава, за да вкуси устните й. Тя ги разтвори задъхано и той се възползва от възможността да се потопи в устата й. Членът му потрепна с интерес. Тази малка пакостница имаше силите да подклажда либидото му като никоя друга жена преди нея.

Дъхът й излизаше задъхано, когато проговори:

— Не се чувствам в капан.

— Искам да свикнеш с мен, мъжа, а не графа.

— Но те са един и същ човек. — Тя го гледаше с разширени зелени очи.

— Не, не са. Кое е любимото ми питие?

— Бренди.

— Храна?

— Всякакви ястия с картофи, но селския пай ти е любим.

Той кимна.

— Любимият ми кон?

— В момента е кафяв жребец с бели чорапи на три от краката си. Не съм сигурна за името.

— Самсон. — Андрю се усмихна, тя наистина знаеше доста за него. — Любим цвят?

— Син.

— Грешиш.

Тя примигна, сякаш несигурна какво да каже.

— Но учителите ти…

— Нямат никаква идея какво ще каже графа, ако публично го попитат дали любимият му цвят наистина е син, или предпочита друг. И все пак мъжът, а не графът, ако бъде попитан, ще каже, че любимият му цвят е бакърена коса, която сякаш е пълна с искри, създавайки илюзията за уловен пламък. Следвано много близо от очи, толкова дълбоко зелени, че си пасват със зелената рокля, която в момента носи собственичката й. — Той зачака, оставяйки думите си да проникнат в съзнанието й, показвайки й, че мъжът е някой, който само тя ще познава. — Така че, както виждаш, мъжът е различен от публичната личност.

— Не може да го вярваш.

— Не може ли?

Миранда изглежда се колебаеше, сякаш несигурна дали да му повярва, или не.

— Нищо от това няма смисъл.

— Напълно съм съгласен с теб.

— Така ли?

Лягайки настрани на леглото, той се заигра с меките къдрици, спускащи се над гърдите й.

— Кое те изненадва толкова? Да не мислиш, че играя на ези-тура, докато избирам дамите, с които се запознавам? На маскарада, никога преди не бях изпитвал толкова силно привличане към друга жена. Когато влязох тук тази вечер, да застана пред свещеника дори не бе минало през ума ми. Но сега не мога да мисля за нищо друго.

— Ами ако не си паснем?

— Ще си паснем.

— Звучиш така уверен, а аз мразя факта, че не съм. Обикновено съм изпълнена с вяра, но сега се чувствам изгубена.

Той притисна устните си в основата на шията й.

— Това помага ли?

Изпъвайки я, тя му даде по-добър достъп до кожата си. Тя предлагаше, а той приемаше. Тя ухаеше на рози, а кожата й бе най-нежната, която някога бе докосвал. Всеки милиметър от нея го очароваше. Може би защото тя му принадлежеше, или може би защото бе специална по начин, по който не е била никоя друга жена. Нямаше идея как го правеше Мадам Еванджелин, но бе открила точно такава жена, каквато желаеше, такава, която е била скрита пред самите му очи.