Доминик Ийстуик
Графът и неговата девствена графиня (5)

Глава 5

Андрю стоеше в приемната в дома на лелята на Миранда. Макар да не се намираше в най-модната част на Лондон, никой не би си помислил, че живеещите тук са нещо по-малко от благородници. И все пак да каже, че леля й е била объркана от появата му, щеше да бъде лъжа. Той, разбира се, трябваше да събере всичките факти относно брачния договор. Трябваше да стигне до дъното на това, което се случваше. И щяха да хвърчат глави.

Не че имаше значение. Миналата нощ бе доказателство, че бракът между него и Миранда ще е най-правилното нещо.

За пръв път в живота си разбираше рицарството. Може и да бе имал възможност да направи много неща миналата нощ, но бе успял да се въздържи. Когато бъдещата му графиня спеше дълбоко, той лежеше до нея, гледаше я и се чудеше на странния път, по който бе поел живота му за няколко кратки часа. Бе наредил каретата му, макар и празна, да стои пред дома на Миранда, така че всяка ранна птичка, която я зърнеше, да решеше, че просто се е отбил да се обади и да вземе Миранда за разходка, след като е изминал правдоподобен период от време.

След това двамата с Миранда бяха пристигнали в дома й в приличен час, така че да накарат съседите й да вярват, че сутринта е излязла с него. Връщайки се, носена на ръце от годеника си, можеше да накара някой да повдигне учудено вежда, или в случая на Сара, две вежди, но нямаше какво да се направи по въпроса. Нямаше никакъв начин Миранда да изкачи сама стълбите с наранения си глезен.

Оставен да чака в приемната половин час след пристигането си, той се зачуди колкото дълго ядът на Сара ще успее да надделее над добрите й маниери, и колко много й е споделила девствената му дама.

— Мадам ще ви приеме — обяви иконом в ливрея, махвайки с ръка към стъпалата, водещи към първия етаж на къщата. — Втората стая вдясно.

— Благодаря. — Андрю изкачи тъмното дървено стълбище. Почуквайки леко, той изчака само няколко мига преди да отвори вратата.

Сара го погледна лошо, но тъй като бе прекалено добре възпитана, за да направи само това, тя сведе глава.

— Милорд.

— Мадам. — Той сведе глава, преди да насочи вниманието си към Миранда, в момента удобно настанена на отоманката в ъгъла на прозореца, с вдигнат на възглавнички и завит с одеяло крак. Той й намигна, карайки лека руменина на мига да се плъзне по страните й. — Миранда.

— Андрю — прошепна тя, а тайнствена усмивчица изкриви устните й.

— Милорд, моля, седнете. — Сара махна с ръка към стола до Миранда. — Поръчала съм да ни донесат чай.

— Благодаря ви, наистина ще съм признателен за чаша чай. — Смятайки, че се е отнесъл с възможно най-голямо уважение, той насочи вниманието си към Миранда. — Как е кракът ти, мила моя?

— Много по-добре, милор… Андрю. Благодаря, че попита.

Прочиствайки гърлото си, Сара привлече вниманието му. Той си помисли, че щом спре да го ненавижда, сигурно ще станат добри приятели. Той вече я харесваше.

— Племенницата ми ме уведоми за някои неща. Каза ми, че сте се грижили за нараняването й през цялата нощ, и че не сте отнели девствеността й.

— Сара! — Миранда се надигна, разбутвайки възглавниците около себе си на отоманката.

Андрю повдигна ръка, за да я успокои, и вдигна една кадифена възглавничка, която бе паднала на пода. Тя буквално бе обградена от възглавници, и тъй като той нямаше никаква идея къде да я сложи, след кратко чудене я постави на прозореца зад себе си.

— Тя е права. Не се възползвах от ситуацията — отвърна той. Макар че ми се искаше.

Сара кимна одобрително.

— Тя също така ме информира, че не сте бил уведомен за годежното споразумение.

— Не бях.

Тя отново повдигна едната си вежда, поглеждайки го.

— Как е възможно това?

— Иска ми се да знаех, точно за…

Сара го прекъсна, като изтропа по дървения под с бастунчето, което досега не бе видял, че тя държи. Той се съмняваше, че й е нужно за придвижване, а по-скоро за ефект.

— На това не бива да се гледа лекомислено. Трябва да разберете защо се е получила тази липса на информираност.

— Вече възложих на адвокатите си да проучат случая, но бих искал да помоля и за вашата помощ. Научих, че братът на Миранда е добре запознат с договора и през последните няколко години е изискал огромно повишаване на издръжката на Миранда, с цел да поддържа стандарта й на живот.

— Глупости! Сумата, която ми дава за покриване на разходите й, е смехотворна.

— И аз предположих така — сухо отвърна Андрю. Още един пирон във вече почти запечатания ковчег на брата на Миранда. Въздъхвайки дълбоко, той потърка челото си, за да прогони болката между очите си. Липсата на сън, гневът и незадоволените сексуални нужди не му помагаха да прочисти ума си.

— Какво мога да направя, за да ви помогна?

— Бих искал да призовете брат й. Ако аз го направя, се съмнявам, че ще дойде, но ако вие му кажете, че бедната му сестра е решила да се омъжи за някой друг…

Андрю се изправи и отиде до прозореца зад него, поглеждайки към забързаната улица долу, преди отново да се обърне към Сара.

— Сигурен съм, че това ще го доведе доста бързо тук.

— Наистина ли възнамерявате да се ожените за племенницата ми?

Погледът му нито за миг не се откъсна от нейния.

— Повече от нетърпелив съм да го сторя.

— А ти, Миранда… все още ли искаш да станеш негова графиня?

— Повече от всичко на света.

Сара се изправи и отиде до бюрото си, без да ползва бастуна, и позвъни веднъж да повика прислужник.

— Много добре. Не искам нищо повече от това да видя Миранда щастлива и някак вие сте я убедил, че сте правилният мъж, който да го постигне. А джентълменът, стоящ пред мен, наистина изглежда готов да свърши работата.

Тя написа писмото, поръси го с пясък и го запечата, преди да го предаде на лакея.

— Увери се, че това ще се озове в ръцете на Даниел, преди да се стъмни. Можеш да се върнеш с него на сутринта, макар да подозирам, че още с първите лъчи на слънцето той ще препусне насам.

Миранда се завъртя на отоманката.

— А вашите планове, милорд?

— Изпратих един от мъжете си до църквата в Уиндъншайър. Той ще предаде писмо на свещеника, с което изисквам да започне да чете имената ни в събота. Днес е четвъртък, затова няма причина да вярваме, че Даниел ще бъде там, за да ги чуе.

— Не мога да повярвам, че Даниел ще открадне от теб — каза тя с тих, пречупен глас. Пръстите й се бяха вкопчили в една от копринените възглавници.

— Не сме открили къде са отишли парите. Ако ги е използвал за належащи ремонти или за по-добро заплащане на слугите ви, няма да ме интересува, че е използвал този ресурс. Но ако е било по егоистични причини, няма как да си затворя очите. — Андрю коленичи пред нея, взимайки ръцете й в своите. — Той е взел голямо количество пари от теб. Не от мен. И е създал предпоставка за неприятна ситуация, тъй като бе възможно несъзнателно да се оженя за друга жена.

— Но той ми е брат.

— Това е единствената причина да не отида и да му разбия физиономията още сега. — Неспособен да понесе тъгата на лицето й, Андрю се наведе към нея и целуна челото й. — Обещавам да взема под внимание обичта към брат ти, без значение колко грешно е постъпил.

— Обещаваш ли? — Замъглените й очи срещнаха тези на Андрю.

— Обещавам. Но не съм длъжен да го харесвам.

— Достатъчно честно е.

Усмивката й, макар й колеблива, му показваше, че тя му има доверие да се погрижи за ситуацията по най-добрия възможен начин. Щастието й изведнъж вече бе тясно свързано с неговото. Когато се бе срещнал с годеницата на Улф, приятелят му му бе казал, че почти на мига е осъзнал, че никоя друга жена не може да се сравнява с нея. И все пак за Андрю и Миранда не бе така просто. Няколко пъти се бе отдръпвал от нея, а враждебността и омразата на Миранда бяха осезаеми. След инцидента в лабиринта той никога нямаше да й даде втори шанс, ако знаеше, че тя ще бъде срещата му в „Кратка афера“. Но веднъж щом осъзна причините зад чувствата й, той я разбра напълно. Тя е имала години да изгради недоволството си към него, а той имаше по-малко от двадесет и четири часа да се справи с обърканите си чувства към красивата маскирана дама с изумителни боксови умения. Но го тревожеше това, че можеше да я изгуби, без да подозира, че е изгубена за него.

Вратата се затвори тихо и Сара ги остави насаме. Андрю погледна Миранда в очите, а тя се хвърли към него и започна да го целува. Въпреки изненадата си той я улови с лекота, и подсигурявайки, че глезена й няма да пострада, я притисна силно към себе си.

Неговата малка девствена палавница криеше в себе си пламък, който той планираше да подклажда при всяка удобна възможност. Маневрирайки така, че да седне на отоманката до нея, той й позволи да играе водеща роля в целувката, докато ръката й не се плъзна по гърба му, надолу покрай ханша му, към бедрата му.

Отдръпвайки се от нея, той спря ръката й.

— Мога да понеса само толкова.

— Просто искам да те докосна така, както ме докосваше ти.

— И ти обещавам да го правиш толкова дълго, колкото пожелаеш, щом се венчаем.

— Специално разрешение дали е опция? — попита тя, прехапвайки долната си устна, карайки го да задиша тежко. Господи, ако можеше да го възбуди толкова много, докато бе неопитна девственица, какво щеше да стане, когато той събуди пълния потенциал на сексуалната й страна?

Той стоеше, молейки се отчаяно за сила.

— Тази сутрин в каретата каза, че ако се венчаем, искаш това да се случи в църквата в моите земи пред приятелите ти и тези, които не са били никак мили с теб през годините. Макар че, лично аз по-скоро бих им казал да се хвърлят в най-близката река.

— Да, но те така и не повярваха, че съм обещана на теб. Искам да ни видят как се венчаем, за да може…

— Да се изядат от яд? Да, разбирам.

— Жалка ли съм?

— Не, мисля, че това е просто човешката природа.

Тя посегна към него, отпускайки ръка на бедрото му.

— Четири седмици изглеждат като много дълго време.

— Точно сега ми изглеждат като цяла вечност — каза той през зъби.

— Нека те докосна. Наистина не е честно да бъда така неподготвена за брачната ни нощ. Ти си много по-опитен в даряването на удоволствието, както ми показа миналата нощ. А аз не знам почти нищо.

— Точно така трябва да е при дамите от висшето общество.

— А не бива. — Пръстите й бяха близо до нарастващата издутина на панталона му. Самата представа как обвива деликатните си пръсти около ерекцията му стопи и последния аргумент, който бе успял да формира. Той сграбчи ръката й и от устните й се изтръгна лек протест. Тя явно мислеше, че той смята да сложи край на изучаващите й докосвания. Вместо това сложи ръката й върху сякаш перманентната издутина на панталона си и тя се задъха.

— Толкова е… твърд. — Тя проследи линиите му през брича. — Винаги ли е така?

— Щом съм около теб, да.

— Ами ако не си около мен?

Дали можеше да си спомни онова време преди по-малко от двадесет и четири часа?

— Тогава е мек и много по-малък.

— Значи расте?

— За теб, да.

— Извади го, за да го видя.

— Казва се член, и, не, няма да го извадя, защото леля ти може да върне всеки момент.

Очевидно не бе чула нито дума, защото ръцете й се насочиха към копчетата на панталоните му.

— Тя няма да влезе, това мога да ти обещая.

Той опита да възрази, но тя пъхна ръка под плата и го обгърна с пръсти. Всичките разумни мисли се изпариха от ума му. Меката й длан създаваше достатъчно търкане, и когато го стисна леко, капчици пот избиха по челото му. Тестисите му се стегнаха от нуждата за освобождение. Най-после той успя да стисне колене, за да намали триенето.

— Като кадифе — промърмори тя. — Не очаквах това.

Стисвайки зъби, той успя да каже:

— Ако смея да попитам, какво си очаквала?

— Очаквах, че ще е някак остро, за да пререже химена ми. — Тя се ухили към него, но виждайки изражението му, усмивката й изчезна. — Не изглеждаш така, сякаш се наслаждаваш на това. Когато ме докосваше, се наслаждавах изключително много. По грешен начин ли го правя?

Поемайки си дълбоко дъх, той се насили да се отпусне, през цялото време борейки се с освобождението. Разтваряйки стиснатите си юмруци, той помилва бузата й.

— Правиш всичко правилно. В момента се боря с нуждата да правя любов с теб. И правейки го, може да изглежда така, сякаш изпитвам болка.

— О! — Доволна, тя се върна обратно към това, което правеше.

Междувременно той умираше от бавна ужасяваща смърт при всяко нейно докосване, плащайки за всеки грях, който бе извършвал през живота си. Нервите му се опънаха до крайност и естествения инстинкт да вдигне полите на малката палавница и да се гмурне в нея, едва не го завладя. Вместо това успя да обуздае най-първичните си инстинкти, слагайки им най-здравите юзди. Тя искаше да изучи тялото му, бе нетърпелива да види какво представлява мъжката анатомия. И ако това доведеше до една по-лека, по-малко страшна за нея първа брачна нощ, то значи щеше да си заслужава. И затова той започна да се опитва да се разсея.

„Мисли за Англия.“

„Не помага.“

„Мисли за посевите и редуването им.“

„И това не става.“

„Мисли за…“

Езикът й докосна главичката на члена му.

„Мамка мууу!“

— Какво правиш? — изграчи той.

— Исках да те вкуся. — Тя облиза устни като котка, получила купичка със сметана.

— Защо?

Тя се нацупи и му се прииска да поеме долната й устна в устата си и да я засмуче.

— Защото ти направи нещо подобно с мен. Видя ми се най-разумното нещо, което мога да ти направя.

— Мислите и действията ти може да ме убият.

— Но се прави, нали?

— О, прави се.

— Добре.

Радостта в гласа й, както и ентусиазма й го накараха да промени тактиката си. Беше подходил към всичко това от погрешната страна. Ако искаше тя да научи за него, то да й покаже какво му доставя удоволствие имаше много по-голям смисъл. Всичко, което правеше тя, бе това, което той най-много желаеше. Затваряйки очи, той се бореше с нуждата да я сграбчи за косата и да тласне члена си по-дълбоко в гърлото й.

Вместо това вдигна ръце, слагайки ги зад тила си. Преплитайки пръстите си, той се застави да остане на мястото си. Тя ближеше, смучеше и изучваше цепнатината, от която излизаше семето му. Най-после тя обви устни около него и го засмука дълбоко в устата й.

Фойерверки експлодираха зад клепачите му и той отметна глава назад, стенейки високо.

— По дяволите!

Едва когато тестисите му се стегнаха, той отстъпи назад и вдигна панталоните си. Поглеждайки към Миранда, едва не свърши.

Гледайки нагоре към него, тя каза.

— Това беше хубаво.

— Хубаво? — Тя едва не го свали на колене, а мислеше, че е хубаво?

— Бих искала да го направим отново.

— Аз също.

— Наистина? — Лицето й светна като свещник с осемнадесет свещи.

Навеждайки се към нея, той я целуна. Думите не стигаха да изрази това, което изпитваше, и го обхвана неочакван страх, че тези чувства може да са свързани с любов.