Доналд Уестлейк
Роден богат (58)

58

Марк пристигна в хижата малко след девет и забеляза, че кафявият форд вече е там, паркиран до бялото порше на Оз. Спря буика на майка си до другите коли, искрено зарадван да види форда. Значи все пак профсъюзите не се бяха разбягали.

Самият той бе на път да избяга, даже почти го направи. След вчерашното мъчително преживяване с разпознаването на гласа му от страна на Мънро Хол, което дойде като капак на напрежението и уплаха, свързани със самото деяние, той отиде с Оз да върнат коня и фургона и прекара останалата част от безсънната нощ в мизерния сутерен под богаташката къща на майка си в размишления какво, по дяволите, да прави сега. Основната насока на размишленията му бе как точно да се разкара от всичко това. Да зареже останалите. Да се откаже от по-нататъшни действия. Да махне с ръка и да сложи кръст на всичко.

Разбира се, далеч не си представяше картината в толкова негативни цветове през дългите безсънни часове през нощта. Опита да погледне на нещата позитивно и да защити оптимистична позиция в дебата със себе си. Каза си, че може „да започне отначало“, че е в състояние „да преоткрие себе си“, че е способен „да поправи стореното зло“ и най-сетне се сети за думите на Марк Твен, че може би е най-добре „да отпраши към прерията“.

В крайна сметка не беше ли това една еманация на американския дух? Цялата настояща съпротива на идеята за въвеждане на единен федерален документ за самоличност (както и борбата против въвеждане на единен социалноосигурителен номер в миналото), всички брожения против заплахите срещу „личната неприкосновеност“ са основани на простото американско убеждение, дошло още с първите имигрантски вълни, че ако обстоятелствата налагат драстични мерки, всеки американец има изконното право да се насочи към нещо ново. Безкласовото общество се е превърнало в идеал, защото в безкласовото общество самоличността е относително понятие. В безсънните часове от изминалата нощ, през които по-скоро приемаше идеята за бягство, отколкото й се съпротивляваше, Марк заровичка дълбоко в гимназиалните и колежанските си спомени, за да изрови всяко доказателство в подкрепа на тезата, че в този кризисен момент от живота му е не само приемливо; не само оправдано да избяга и да стане някой друг, но дори патриотичният му дълг налага да постъпи точно така.

И въпреки всичко не го направи. Малко преди зазоряване се унесе в неспокоен сън и когато след секунди будилникът го изтръгна от него, мрачно си даде сметка, че няма да изпълни патриотичния си дълг, като подвие опашка и избяга където му видят очите. В днешно време просто нямаше прерия, към която да отпраши. На съвременния човек въобще не му е лесно да намери новото си „аз“. Нов или стар, ти си си ти.

Ето до какво се свеждаха нещата. Той бе Марк Стърлинг с определен произход и определено място в обществото и винаги щеше да си е точно това. Поел бе по този път и единственото, което му оставаше, бе да продължи по него. И да си държи устата затворена, особено когато е близо до Мънро Хол.

Точно затова изпита огромно облекчение при вида на форда: значи всички мислеха като него. Нямаше връщане назад. Ако профсъюзните деятели си бяха плюли на петите, Марк щеше да се почувства още по-ужасно, но те бяха тук, така че се почувства доста по-добре.

Влезе в къщата и откри празната, но ужасно разхвърляна гостна. Отнякъде се чуваха слаби признаци на живот. Марк тръгна по петите им и те го отведоха в кухнята при четиримата му съзаклятници и при още по-голям безпорядък, достоен за всеки уважаващ себе си детски рожден ден. Приготовлението на закуската бе в пълен ход, съпътствано от повече ентусиазъм, отколкото точност. Приготвяха я в цялата кухня и използваха по-голямата част от тавите, чиниите, дъските за рязане, приборите и електроуредите, доскоро прибрани в шкафове или подредени по плотове. Оз бе поръсен с доста брашно, а Ейс с яйца в различна фаза на засъхване. Приличаха на опитни зайчета, ангажирани от учени, заели се да докажат, че мъжкият пол е абсолютно безполезен в кухнята.

Оз пръв забеляза Марк.

— А, дойде значи. Почти привършваме.

Мак му махна с ръка, омазана с кленов сироп, и каза:

— Надявам си, че не си закусвал.

— Не съм — потвърди Марк и се огледа. — И съм много гладен.

— Закуската ще е страхотна — увери го Бъди.

— Първо ще трябва да не нахраним Мънро Хол и да нахраним иконома — обясни Оз. — После ще свалим повечето от нещата тук, е, не точно тук, в трапезарията май ще ни е по-удобно, и ще се отдадем на питателна закуска.

— Нещо като последната вечеря на осъдените на смърт — не се сдържа Марк.

Оз се намръщи.

— Какво ти става?

— Не успях да се наспя. — Марк поклати глава. Знаеше, че няма да успее да обясни, че страда заради липсата на прерии.

— Знаеш ли за наградата? — попита Бъди.

— Награда ли?

В главата му изплува единствено образът на медал за заслуги. Но кой щеше да го получи и защо?

— Някой е обявил награда от петдесет хиляди долара за информация, която ще спомогне за откриването на Мънро Хол — обясни Мак. — Не знаем кой е, най-вероятно съпругата му.

— Петдесет хиляди? — Марк направи презрителна гримаса. — За Мънро Хол? Това ми се струва ужасно малко.

— Ейс иска да ги вземем — каза Бъди.

— Защо пък не? — обади се Ейс. — Петдесет бона за информация. Ние имаме информация.

— Оз? — Марк се обърна към приятеля си.

Оз повдигна рамене.

— На приятелчетата на Ейс от работническото движение ще остане само да го упътят към затвора и после да му носят цигари.

— Има начин да го направим — настоя Ейс. — Просто още не сме го измислили.

— Май сме готови — обади се Мак. — Тази закуска — той посочи един богато отрупан с храна поднос — ще я покажем на Мънро Хол, но няма да му я даваме. Тази тук е за иконома. Останалото е за нас.

— Бъди, защо не вземеш подноса за иконома, а Ейс ще носи закуската за Мънро Хол — предложи Оз.

— Защо ние да носим закуската? Защото сме работници, нали, а ти си началство, така ли? — възпротиви се Ейс.

— Разбира се — отвърна Оз. — Освен това аз ще нося лаптопа.

— Маските — напомни им Мак.

Всички надянаха тъпите маски, Бъди взе малкия поднос, а Ейс вдигна големия и вкупом замаршируваха нагоре. Бъди остави закуската на иконома на една ниска масичка в коридора, Оз вдигна лаптопа от снощното му място — опрян до стената, а Марк тръгна към електрическото табло в дъното. Изчака Оз да напъха ключа в ключалката на стаята на Хол, включи осветлението, Оз превъртя ключа и всички нахлуха вътре.

И се заоглеждаха втрещено.

— Къде е Хол? — попита Марк.

— Сигурно се е скрил някъде — каза Оз раздразнено. — По дяволите! Хол! Престани да се държиш като глупак! Излез!

— Вие двамата нали не трябваше да говорите? — обади се Мак.

Опааа. Марк затисна устата си с длан.

Ейс сложи таблата с храна на леглото и се наведе да надникне под него. Провериха в гардероба и в банята. После застанаха в средата на спалнята и се спогледаха объркано.

— Този прозорец защо е отворен? — наруши конфузното мълчание Мак.

Скупчиха се, огледаха капака и установиха, че е изкъртен от перваза и от лявата страна. Бъди бавно протегна ръка и го побутна. Сякаш сам не вярваше, че го прави. Капакът помръдна навън.

— Избягал е! — промълви шашнато Мак.

— В такъв случай по-добре да се разкараме оттук — каза Оз. — Кой го знае кога се е измъкнал.

— Знаех си! — възкликна Марк. Ех, защо не бе избягал още нощес. И защо вече нямаше прерии!

Излязоха вкупом от бившата килия на Мънро Хол и тръгнаха към стълбите.

Докато минаваше покрай подноса с храна върху масичката в коридора, Марк спря и попита:

— Ами икономът?

Другите също спряха. Изгледаха първо закуската върху подноса, а после и Марк.

— Може пък Хол да го е взел със себе си — предположи Мак.

— Хол ли? — изсумтя Оз. — Да помисли за другиго?

— Трябва да го пуснем — заяви Марк.

— На — каза Оз и измъкна другия ключ от джоба си. — Прави каквото искаш. Аз лично се разкарвам много далеч оттук.

„Няма да стигнеш далеч — помисли си Марк. — Във всеки случаи не и до прериите“. С тези мисли в главата забърза към стаята на иконома, запипка се с ключа, в крайна сметка успя да го набута в ключалката, да го превърти, да бутне вратата и да влезе в стаята. Забеляза летящия към главата му стол в последната секунда, когато вече бе твърде късно да предотврати сблъсъка.