Найджъл Макриъри
Паяжината (12)

Епилог

Смъртта на главния заподозрян остави много въпроси без отговор. Том Адамс заедно с екип от Отдела за серийни престъпления вече бяха проучили живота на Ерик и се опитваха да го свържат с колкото е възможно повече от неразкритите убийства, извършени в областта. Това бе неблагодарна работа, която щеше да продължи дълго, без гаранция за успех.

Сам дори не бе сигурна дали разказът на Ерик за убийството на баща му и неговата любовница е бил самата истина. Струваше й се по-вероятно самият той да го е извършил, а не майка му. Вероятно тя го бе прикривала, а не обратното. Това обясняваше защо следите по скелетите от пробожданията с ножа бяха толкова ниско. Том бе установил, че убийствата, за които знаеха, са започнали скоро след смъртта на майка му. Пречката бе изчезнала и злото се бе развихрило. Но в интерес на истината, това бяха само подозрения. Никога нямаше да узнаят цялата истина.

След медицинската експертиза, която Тревър любезно се бе съгласил да извърши, Ерик Чембърс бе погребан до майка си в двора на църквата в Сауърби. Имаше някои възражения от страна на местните жители, но те бяха отхвърлени от Питър Андрюс, който смяташе, че би трябвало Бог да съди мъртвеца, а не хората.

Що се отнася до Енрайт, той бе арестуван в Лондон с голямо количество порнографски материали и му предстоеше процес по няколко обвинения. По ирония на съдбата, защитата му бе поета от Джон Гордън. Сам не можеше да си обясни защо Ерик е избрал да открадне неговата кола в нощта, когато бе убит Саймън Викърс. Съвпадението изглеждаше странно. Въпреки че бе разпитван няколко пъти от Том Адамс, той отричаше да има връзка с Ерик, но много хора се съмняваха в това.

Питър Андрюс и Едмънд Муър завършиха филма си и той имаше огромен успех. Дори бе включен в програмата на Би Би Си „Видеодневник“.

В църквата бе инсталиран нов парен котел и хорът вече можеше да репетира, без да има нужда от топли дрехи и шапки.

Въпреки че Сам продължаваше да се отнася резервирано към Муър, той стана уважаван жител на селото и пое всички дейности на Ерик.

Може би фактът, че животът толкова бързо се върна отново в нормалния си ритъм, накара Сам да отхвърли много изгодно предложение да стане завеждащ отделение в „Бартс“. Идеята да се върне отново в многолюдния и бездушен Лондон не я привличаше.

Рики бързо се възстанови след премеждието в Байроновия вир и взе решение да продължи компютърното си обучение в един от местните колежи. Той и майка му решиха да се изнесат от къщата на Сам. Уин започна работа и чувстваше нужда от свое собствено пространство, така че купи един от новите двустайни апартаменти в града, с изглед към Кем. Въпреки че Сам се радваше за нея, знаеше, че сестра й и племенникът й много ще й липсват, и се боеше от самотата.

Може би преместването на Уин и Рики най-сетне я накара да се замисли за промяна в начина си на живот. Реши, че да живее с Том, не би било толкова лошо. Очевидно той я обичаше, а и тя изпитваше силни чувства към него, което бе достатъчно за едно ново начало. Освен това се чувстваше готова да сподели живота си с някого, а едва ли щеше да срещне по-подходящ човек. Хрумна й, че може би Тревър няма да е единственият, който ще се ожени през тази година. Затова в неделя, след като Уин и Рики се преместиха, купи бутилка от най-хубавото шампанско, което успя да намери, и рано сутринта се отправи към дома на Том, изпълнена с надежда да го напие с шампанското на закуска и да види какво ще последва.

На алеята пред къщата му бе паркирана червена спортна кола Z3. Тя знаеше чия е — нямаше много такива наоколо. По утринната роса, с която бе покрито предното стъкло, разбра, че е била тук цяла нощ, а може би и много нощи преди това. Изкуши се да позвъни на входната врата и да застане очи в очи с него, но се запита какво би постигнала с това. Едва успя да задържи напиращите сълзи, включи на първа скорост и се отправи по дългия път, който накрая щеше да я отведе до празната й къща. Изведнъж мястото в „Бартс Хоспитъл“ й се стори доста примамливо.