Джеймс Уайт
Оперативна намеса (4)

КЮФТЕТО

Конуей беше размишлявал по проблема с Кюфтето през целия път обратно към Болницата, но едва през последните два часа процесът стана конструктивен. По някое време той най-сетне си призна, че не е в състояние да разреши проблема сам и започна да съставя списък с имената и професионалните способности на някои от съществата, земяни и други, които биха могли да му помогнат да намери решение. Изпритесни се толкова силно и конструктивно, че не разбра, кога корабът им се е материализирал на изискваните от инструкцията за звездоплаване двайсет хиляди мили от Централния корпус на Галактическата болница, докато равният транслиран глас на дежурния от Рецепцията не изгърмя от високоговорителите в контролната зала на катера.

— Идентифицирайте се, моля. Пациенти, посетители или персонал — и класификацията ви.

Лейтенантът от Корпуса, който пилотираше, се обърна към Конуей и Едуардс, а офицерът-медик на кораба-майка вдигна едната си вежда.

Едуардс прочисти гърлото си нервно и каза:

— Тук е разузнавателна лодка Д1-835, влекач и свързочник към космически крайцер „Декарт“ от Мониторния корпус, отдел Проучвания и културни контакти. Имаме четирима посетители и един член на екипажа на борда. Трима са хора и двама са местни жители от различ…

— Дайте физиологичните класификации, моля — прекъснаха го от Рецепцията, — или осъществете пълен видеоконтакт. Всички разумни раси наричат себе си „хора“ и смятат другите за не-хора, така че няма значение как се наричате, доколкото става дума за подготовката на подходящи места за вас и насочването ви към тях.

Едуардс заглуши говорителя и каза безпомощно на Конуей:

— Знам какви сме ние, но как, мътните го взели, да опиша на този бюрократ Шурешън и другия тип?

Конуей щракна ключа на предавателя и се обади:

— Този кораб носи трима земяни от физиологична класификация ГБГЖ. Това са майор Едуардс, лейтенант Харисън от Мониторния корпус и аз, старши лекар Конуей. Водим двама драмбонци с нас. Драмбо е местното име на планетата — може би все още я имате в списъците като Кюфтето, както я бяхме кръстили преди да узнаем, че на нея има разумен живот. Един от местните е ВЛЗЖ, вододишащо топлокръвно с кислородобазиран метаболизъм. Другият е с вероятна класификация ТСЙЗ и изглежда се чувства добре и във въздух, и във вода. Няма нужда от спешен прием — продължи той, — но в същото време ВЛЗЖ заема физически ограничаващ го животоподдържащ механизъм и без съмнение ще се чувства далеч по-комфортно на едно от пълните с вода нива, където може да се върти нормално. Може ли да ни насочите към шлюз двайсет и три или двайсет и четири?

— Шлюз двайсет и три, докторе. Посетителите ще искат ли специален транспорт или защитни устройства за прехвърлянето?

— Отрицателен отговор.

— Много добре. Моля, свържете се с „Диети“ по отношение на храната, нейната периодичност и изискванията към течността. Очаквахме пристигането ви. Полковник Скемптън би искал да се види с майор Едуардс и лейтенант Харисън веднага щом е възможно. Майор О’Мара би искал да се види с доктор Конуей още по-скоро.

— Благодаря.

Думите на Конуей бяха получени от съществото, което се занимаваше с регистрацията на пристигащите, транслаторния му пакет ги прехвърли на компютъра, заемащ цели три етажа като мозъчен център на Болницата. На свой ред ги върна изчистени от всякакъв емоционален подтекст на люспестия, рошав или опѐрен рецепционист под формата на подсвиркване, скърцане, ръмжене или каквито там странни звуци съществото използваше за говорим език. Конуей каза на Едуардс:

— Когато не работите в мултирасова болница, по принцип срещате извънземни от един вид и се обръщате към тях с името на родната им планета. Но тук, където бързите и точни определения за пристигащите пациенти са жизненоважни, понеже прекалено често те не са в състояние да дадат тези сведения лично, ние използваме четирибуквена класификационна система. Много накратко, тя е горе-долу такава… Първата буква описва нивото на физическа еволюция. Втората посочва типа и разпределението на крайниците и сетивните органи, а другите две са комбинация от метаболизма и изискванията за гравитация и налягане, което на свой ред дава показания за физическата маса и формата на защита, които съществото притежава. Обикновено трябва да напомняме на някои от извънземните си студенти, че първата буква на класификацията им не бива да им дава усещане за нископоставеност, а нивото на физическа еволюция няма връзка с интелекуалния потенциал.

— Видовете с буква А, Б и В — продължи той обясненията, — са вододишащи. На повечето светове животът е започнал в моретата и тези същества са развили висок интелект, без да ги напускат. От Г до Е са топлокръвните кислорододишащи, в която група влизат повечето разумни раси в Галактиката, а Ж до К са видове, които също дишат кислород, но са насекоми. Л и М са крилати, приспособени към ниска гравитация същества. Дишащите хлор форми на живот са в групите О и П, а след тях идват по-екзотичните — по-високо еволюирали физически и направо изумителни видове. Хранещи се с радиация, замръзналокръвни или кристалинни същества и създания, способни да изменят физическата си структура по желание. Тези, които притежават достатъчно добре развити екстрасензорни способности, които направят двигателните или манипулаторни крайници излишни, получават буква X, независимо от размера или вида си.

— Има и аномалии в системата — продължи Конуей, — но за тях можем да виним липсата на въображение у създателите й. Така например ААЦП са раса с растителен метаболизъм. По принцип буква А се дава на дишащи вода, но няма същество по-ниско в системата от формите на живот преди рибите, а ААЦП са интелигентни растения и така флората застава по-високо от ихтиоидните…

— Извинете, докторе — намеси се пилотът — Ще влизаме на док след няколко минути, а вие казахте, че искате да приготвите посетителите за прехвърлянето.

Конуей кимна и Едуардс предложи:

— Една ръка назаем, докторе?

Разузнавателният катер влезе в огромната кубична пещера на шлюз Двайсет и три още докато обличаха леките защитни костюми, предназначени за околна среда от смъртоносни флуиди под сравнително нормално налягане. Почувстваха как дебаркадерните механизми ги закрепват в люлката на шлюза и леко залитнаха, когато се включиха панелите за изкуствена гравитация. Външният люк на шлюза щракна в затворено положение и се чу шум на водопади, леещи се по метални скали. Конуей тъкмо бе приключил с херметизирането на шлема си, когато в слушалката му се разнесе:

— Харисън е, докторе. Отговорникът на приемния екип казва, че напълването на шлюза с вода догоре може да отнеме известно време, както и провеждането на пълната обеззаразителна процедура на другите пет вътрешни входа. Това е голям шлюз, налягането на водата върху другите люкове ще е ужасно, ако…

— Няма да е нужно да го пълнят — обясни Конуей. — Драмбонският ВЛЗЖ ще се чувства добре, ако водата стигне горния край на товарния люк.

— Отговорникът казва, че те целува.

Те излязоха в шлюза на кораба, като внимателно избягваха самозахранващата се животоподдържаща машинария, в която първият драмбонец се въртеше като органично молитвено колело, докато откачаха задържащите мрежи от товарните куки.

— Пристигнахме, Шурешън — уведоми го Конуей. — След няколко минути ще можеш да кажеш за няколко дни сбогом на тази инквизиция. Как е нашето приятелче?

Въпросът беше напълно риторичен, понеже вторият драмбонец не говореше, а вероятно и не можеше. Но дори и да не разговаря, поне би трябвало да реагира. Той се загърчи към тях като грамадна прозрачна медуза — щеше да бъде напълно невидим във водата, ако не бяха сияещата му кожа и няколкото мъгливи вътрешни органа. Обви за миг Конуей с дебел прозрачен пашкул, после обърна внимание и на Едуардс.

— Готови сме щом кажете, докторе.

— Това е много по-добро пристигане от първия път — ухили се Конуей, когато майорът му помогна да премести животоподдържащото оборудване на Шурешън извън шлюза. — Този път поне знаем какво правим.

— Няма нужда да се извинявате, приятелю Конуей — обади се Шурешън с равния си, транслиран глас. — За същество с моя висок интелект и етични представи, симпатията към умствените недостатъци на по-нисши същества и, разбира се, способността да се прощават грешките, които може да са допуснали спрямо мен, е само малка част от щедрата ми личност.

Конуей не бе и помислял да се извинява, но същество, за което концепцията за скромност е напълно чужда, твърде вероятно беше изтълкувало думите му по този начин. Докторът дипломатично не коментира случая.

* * *

Приемният екип на шлюз Двайсет и три пристигна да им помогне да преместят колелото на Шурешън до входа на пълните с вода секции на АФЖЛ. Началникът на екипа, чийто черен костюм беше белязан с червени и жълти ивици на ръцете и краката и изглеждаше като чудноват дворцов палячо, доплува до Конуей и допря шлема си до неговия.

— Съжалявам за това, докторе — гласът му звучеше ясно, макар и малко изкривен от транслиращия апарат, — но внезапно възникна спешен случай и не искам да се свързвам на корабната честота. Бих искал всички вие да се преместите в отделението колкото се може по-бързо. Шурешън вече ни е бил в ръцете и преди, така че не се притесняваме за него, но се погрижете за другия си спътник, какъвто и да е той… Какво, по дяволите!

„Другият спътник“ се беше увил около главата и раменете му, бучкаше го по ръцете и го душеше като куче с дузина невидими глави.

— Може би ви харесва — отбеляза Конуей. — Ако не му обръщате внимание, след минута-две ще слезе.

— Разните неща обикновено ме намират за неустоим — сухо отвърна началник екипа. — Бих искал същото да може да се каже и за женските от собствения ми вид…

Конуей преплува около и над него, защипа с две пълни шепи гъвкавата прозрачна обвивка, която покриваше гърба му и ритна странично във водата, докато предният край на съществото не се обърна към входа на отделението. Големи бавни вълни минаха по тялото му и то започна да се гърчи към коридора, който водеше към секцията на АФЖЛ. Напомняше едро сияйно летящо килимче. Виенското колело на Шурешън ги последва далеч не толкова грациозно.

— Спешен случай, казахте?

— Да, докторе — поясни началникът на екипа на честотата на костюма му. — Но имаме още десет минути, тъй че мога да използвам радиото, стига да съм кратък. Информацията ми е, че келгианка ГБЛЕ в хъдлърската операционна е била наранена от мускулен спазъм или неволно движение на предните пипала на пациента по време на операция. Нараняванията са усложнени от налягането плюс факта, че съставът на онази супа под високо налягане, която хъдлърите дишат, е силно токсичен за келгианския метаболизъм. Но всъщност кървенето е истинската причина за спешността. Знаете ги келгианците.

— Да, така е — съгласи се Конуей.

Дори малка прободна или порезна рана беше много опасна за тази раса гигантски рошави гъсеници. Само техният мозък, поставен в здравата конична секция на главата, беше защитен с нещо, напомнящо костна тъкан. Тялото се състоеше от поредица широки, обли пръстени мускулатура, които му придаваха подвижност и му служеха за защита, пък макар и доста неадекватна, на вътрешните органи в тялото.

Проблемът беше, че за да се доставя нужното количество кръв на тези мускулни пръстени, келгианският пулс и кръвно налягане бяха необичайно високи по земните стандарти.

— Те не са били способни да овладеят кървенето — продължи началникът на екипа, — тъй че я местят от хъдлърската секция на две нива над нас към келгианската операционна на долното ниво и го прекарват в същото време през пълните с вода секции… Извинете ме, докторе, ето ги, идват…

Няколко неща станаха едновременно в същия този момент. С непреводимо бълбукване на задоволство Шурешън се освободи от колелото и с все сила се търкулна по пода, като бавно се въртеше на зигзаг между пациентите и сестрите, които варираха от набит, подобен на рак мелфианец до десетметров крокодил с пипала, който бе обитател на покрития с океан Чалдърскол. Другият драмбонец се измъкна от хватката на Конуей и отплува настрани, а междувременно високо на отсрещната стена се отвори шлюз и през него внесоха ранената келгианка, подпомагана от твърде много хора, за да бъде намесата на още ненужна или дори нежелателна.

Имаше петима земяни в леки защитни костюми като неговия, двама келгианци и иленсианец, в чийто прозрачен скафандър жълтееше облак хлор. От визьора на един земните шлемове надничаше познато лице — беше приятелят му Манън, специалист по хъдлърска хирургия. Те плуваха около пострадалата сестра като ято тромави риби, бутаха и дърпаха към другия край на отделението, а ятото нарасна още повече след намесата на началник екипа и хората му, които се притекоха да поемат пострадалата. Драмбонската медуза също се приближи.

В началото Конуей си помисли, че съществото просто е любопитно, но после съзря, че килимът решително си проправя път към ранената сестра.

— Спрете го! — изкрещя на екипа.

Те всички го чуха, понеже ги видя да се хвърлят, щом гласът му оглушително отекна в слушалките на костюмите им. Но те не знаеха, пък и нямаше време да им каже, кой, какво или дори как да спрат.

Проклинайки съпротивата на водата, Конуей бясно заплува към ранената келгианка, опитвайки се да изпревари драмбонеца. Но голямото, просмукано с кръв петно на хълбока на пациента привличаше другия като магнит и привличането нарастваше с намаляване на разстоянието до целта. Конуей нямаше време да извика повторно предупреждение преди драмбонецът да се допре до жертвата и меко да прилепне към нея.

Последва лек взрив мехурчета, когато драмбонските игли пробиха въздушната защита на келгианката и потънаха във вече повредения костюм, който ранената беше носила в хъдлърската операционна, и през гъстата сребърна козина отдолу. За секунда прозрачното тяло доби уплътняваща се отсянка на червеното, докато то изсмукваше кръв от пострадалата келгианка.

— Бързо! — извика Конуей. — Прехвърлете ги и двамата в пълна с въздух секция!

Можеше и да си спести кислорода, понеже всички говореха едновременно и претоварваха радиоефира. Прекият звуков контакт също не помогна — той можеше да чуе само дълбокия, изкривен във водата рев на аварийната сирена на отделението и твърде много езици, смесващи се в едно, докато много висок, транслиран чалдъритски глас изрева над останалите:

— Животно! Животно!

От бясното плуване подсушаващата система на костюма беше отказала, а тези думи накараха извиращата от тялото на Конуей пот от гореща да стане ледена.

Не всички обитатели на Галактическата болница бяха вегетарианци и техните изисквания към храната изискваха големи количества месо както от извънземни, така и от земни източници, които да бъдат внасяни тук. Но месото неизменно пристигаше замразено или консервирано по някакъв друг начин — и то по една много важна причина. Така се избягваха случаите на драматично объркване от страна на едрите ядящи месо форми на живот, които много често влизаха в контакт с по-дребни извънземни и малките нерядко имаха прилика с любимата храна на големите.

Правилото в Галактическата болница беше, че ако някакво същество е живо, все едно размера или формата му, то тогава то е разумно.

Изключенията бяха изключително редки и включваха домашни животни — неагресивни, разбира се — принадлежащи на екипа или важни посетители. Когато в Болницата по случайност попаднеше неразумно същество, налагаше се да се взимат защитни мерки — и то много бързо, за да не пострада още някоя по-дребна форма на живот.

Нито медицинският екип, зает с прехвърлянето на пострадалия, нито приемният отряд бяха въоръжени, макар че само за минути алармената система щеше да докара Мониторис оръжие. А междувременно един от чалдъритите пациенти — с всичките си многопипалести бронирани десетина метра — се канеше да премахне прилепналия драмбонец с едно или най-много две щраквания на огромните си челюсти.

— Едуардс! Манън! Помогнете ми да го отблъсна! — извика Конуей, но нямаше как да го чуят през многото крещящи в слушалките гласове. Той сграбчи две шепи от драмбонеца и бясно се заоглежда. Началник екипа бе стигнал до мястото на действие по същото време и беше бутнал единия си крак между пострадалата келгианка и закачения за нея ТСЙЗ, като с ръце се опитваше да ги раздели. Конуей се завъртя, притисна колене към брадичката си и с два крака изрита встрани началник екипа. Можеше да му се извини и по-късно. Чалдъритът беше опасно близо.

Едуардс най-сетне пристигна, видя какво прави Конуей и се присъедини към него. Те заедно изритаха гигантската муцуна на чалдърита, опитвайки се да го отблъснат. Не можеха да наранят дебелака, но се надяваха извънземният да не нападне две разумни същества, за да убие очевидното животно, което атакува трето интелигентно същество. Положението обаче и без друго бе достатъчно объркано, та да стане още някоя грешка. Беше напълно възможно Едуардс и Конуей да получат ампутация от кръста надолу.

Внезапно в крака на Конуей се вкопчиха две яки ръце и приятелят му Манън се издърпа нагоре, докато шлемовете им се докоснаха.

— Конуей, какво по дяволите…

— Няма време за обяснения — отвърна докторът. — Просто бързо да ги закараме в пълна с въздух секция. Не позволявайте някой да нарани ТСЙЗ, той няма да направи нищо лошо!

Манън погледна към съществото, което покриваше келгианката като голям, кървавочервен мехур. Вече не беше прозрачно, съвсем ясно се виждаше как кръвта на ранената сестра влиза в него и се разпределя по голямото плужекоподобно тяло на драмбонеца, което сега изглеждаше надуто до пръсване.

— Да го видя, няма да повярвам — заяви Манън и се отдръпна. Хвана се за един от огромните зъби на чалдърита, завъртя се, докато не застана право срещу окото му с размер на футболна топка и размаха другата си ръка встрани. С объркан вид чалдъритът отплува, а след няколко секунди те стигнаха до шлюза, който водеше към пълната с въздух секция.

Водата се оттече и шлюзът се отвори да разкрие двама облечени в зелено Монитори, застанали във входната зала на люка с готови за стрелба оръжия. Единият от тях стискаше огромна пушка с множество пълнители, способни незабавно да упоят всяка от поне дузината форми на живот, които влизаха в категорията топлокръвни кислорододишащи, а другият държеше по-малко и не толкова зловещо на вид пушкало, което пък би видяло сметката на побеснял слон или негов извънземен еквивалент.

— Почакайте! — Конуей се пързаляше и хлъзгаше по все още мокрия под, но навреме застана пред драмбонеца. — Това е важен посетител. Дайте ни няколко минути. Всичко ще е наред, повярвайте ми.

Те не свалиха оръжията си. Не изглеждаше да са му повярвали.

— Най-добре ни обяснете — каза кротко началник екипа, лицето му обаче беше изкривено от гняв.

— Ами — започна Конуей, — надявам се, ъъъ, да не съм ви ударил, когато ви ритнах…

— Наранено е само достойнството ми, но…

— О’Мара е на линия — изрева познат глас от комуникатора на отсрещната стена. — Искам визуална връзка. Какво става там?

Едуардс беше най-близо. Той включи и фокусира видеокамерата както му бе наредено, след което каза:

— Положението е доста сложно, майор…

— Естествено ще е такова, щом Конуей е забъркан в тази работа — прекъсна го саркастично О’Мара. — Какво става там, акуширате ли?

Конуей беше коленичил до ранената келгианка и проверяваше състоянието й. Виждаше се, че драмбонецът се е прикрепил толкова здраво, че в защитния пашкул и през повредения костюм беше проникнала съвсем малко вода — пациентът дишаше нормално, без признаци за попадане на течност в дробовете. Медузата отново просветляваше. Вече не беше гъсто-червена, а постепенно си възвръщаше прозрачното светене, прошарено само тук-таме с розови нишки. Докато Конуей ги гледаше, тя се отдели от келгианката и се търколи като огромен, пълен с вода балон, който се спря до стената.

Едуардс тъкмо казваше:

— … пълен доклад за тази форма на живот още преди три дни. Знам, че три дни не е много време за получаване на резултати в заведение с тези размери, но нищо такова не би станало, ако драмбонецът не беше попаднал на силно наранено същество, което…

— С цялото си уважение, майоре — обади се гласът на О’Мара сладък като мед с катран, — но Болницата е място, където всеки и по всяко време очаква да срещне сериозно заболяване или нараняване. Спрете да се извинявате и ми кажете какво става!

— Драмбонецът тук — вметна началник-екипа, — атакува ранения келгианец!

— И? — полюбопитства О’Мара.

— Излекува го незабавно — завърши Едуардс весело.

Не се случваше често психологът да изгуби дар слово. Конуей пристъпи встрани, за да позволи на келгианката, която вече не беше ранена, да се изправи на многобройните си крака, а после каза към комуникатора:

— Драмбонският ТСЙЗ е най-близкото до лекар, което намерихме на онази планета. Това е подобно на пиявица същество, което практикува професията си, като изсмуква кръвта на пациентите си и я пречиства от всякакви отпадъчни вещества или токсични субстанции, преди да я върне в тялото на пациента, а също така затваря и прости физически травми. Реакцията му на присъствието на сериозна болест или нараняване е инстинктивна. Когато ранената келгианка се появи внезапно, то искаше да помогне. Пострадалата освен това бе интоксирана от проникналата в раната й атмосфера на хъдлърската операционна. Но за възможностите на драмбонеца случаят бил пределно прост. Не всичката кръв обаче се връща — продължи Конуей — и още не сме установили дали това е физиологично невъзможно за съществото или то си запазва няколко унции като заплащане за оказаните услуги.

Келгианката нададе нискочестотен звук като от затъкнат тромпет. Звукът се превеждаше като: „Добре му е дошло, сигурна съм“.

След това ГБЛЕ си тръгна, придружена от двамата въоръжени монитори. С озадачен поглед към драмбонеца, началникът на екипа върна хората си по местата им. Мълчанието се проточи.

Накрая О’Мара каза:

— Когато се погрижите за посетителите си и ако няма физиологични пречки, предлагам да се срещнем и да обсъдим случая. В кабинета ми в три часа.

Тонът му беше измамно мек. Вероятно нямаше да е лоша идея Конуей да събере малко морална, а и медицинска подкрепа за срещата с главния психолог.

Патологията, и двама лекари от Хъдлър и Мелф, които в момента изнасяха лекции в Болницата. Отне няколко минути всички те да се натъпчат в огромния външен кабинет на О’Мара — помещение, обитавано по принцип само от помощника на майора и набор мебели, пригодени за извънземните, с които психологът поддържаше професионални контакти. По този повод точно в момента психологът се беше настанил на бюрото на асистента си и чакаше с видимо овладяно нетърпение всички да седнат, легнат или да се наместят кой както му е удобно в креслата.

Когато го сториха, О’Мара каза тихо:

— След онази бъркотевица, съпроводила пристигането ви, успях да си наваксам с последните доклади от Кюфтето. Да знаеш — значи да прощаваш… освен, разбира се, вашето присъствие тук, Конуей. Не се очакваше да се върнете още три…

— Драмбо, сър — поправи го Конуей. — Вече използваме местното й име.

— Предпочитаме го — присъедини се преведеният глас на Шурешън. — Кюфтето не е точно име за свят, покрит с относително тънка покривка живот, пък и ние лично го смятаме за най-прекрасната планета в Галактиката… макар че още не сме имали възможност да посетим други. Освен това вашият транслатор ми казва, че на названието „Кюфте“ му липсва красота, почтителност и уважение. Ако продължите да използвате това име за нашата славна планета, няма да ме ядосате — аз имам твърде широки разбирания за често повърхностното мислене, прилагано от вашите видове, но храня голяма симпатия към тези умствени недостатъци, за да изпитвам гняв и дори раздразнение…

— Твърде любезен сте — вметна О’Мара.

— И това също — съгласи се Шурешън.

— Причината да се върна — намеси се припряно Конуей, — бе продиктувана от нуждата да получа помощ. Не постигах никакъв напредък с проблема на Драмбо и това ме притеснява.

— Притесняването — повтори след него О’Мара. — е особено безполезна дейност — освен, разбира се, ако го правите шумно и в компания. Аха, сега разбирам защо домъкнахте със себе си половината Болница.

Конуей кимна и продължи:

— Драмбо ужасно се нуждае от медицинска помощ, но проблемът не прилича на нищо, с което сме се сблъсквали досега на земните и извънземни планети и колонии. В предишните случаи става дума просто за проучване и изолиране на болестите, внасяне на лекарства или предложения къде ще е най-ефикасно да бъдат разпространени… И после чрез местните доктори и учреждения пострадалите сами съдействат за овладяване на клиничната ситуация. Положението на Драмбо е друго. Вместо да се опитваме да диагностицираме и лекуваме голям брой индивиди, пациентите са сравнително малко, но пък са наистина много големи. Причината за болестта им е, че през последните няколко години расата на Шурешън се е научила как да освобождава атомната енергия. Експлозивно, разбира се, и с големи радиационни замърсявания. Те са много… — той се поколеба, опитвайки се да намери дипломатична дума за „небрежен“, „престъпно глупав“ или „самоубийствено настроен“ и не успя. — Ами, горди са от новооткритата си способност да убиват големи райони от повърхностните същества и да благоустрояват плитчините до тези живи брегове така, че да са подходящи за тяхното нарастващо население. Но живеещите под и вероятно контролиращи тези земезверове същества са друга разумна раса, чиято среда е изправена пред буквалната опасност да измре около тях. Тези хора са направили инструмента, който се качи на борда на „Декарт“ и ако се съди по това устройство, са наистина много напреднали. Но все още не знаем нищо за тях.

О’Мара се размърда на мястото си. Конуей вдигна длан и продължи:

— Когато стана ясно, че народът на Шурешън не е създателят на инструментите, се запитахме къде е най-вероятно да бъдат намерени майсторите и си отговорихме: в онези райони, където живата им страна е под нападение. Точно на такова място очаквах да открия лекарите им и на практика се натъкнах нашия прозрачен приятел тук. Той ми спаси живота по своя си доста смущаващ начин и аз съм убеден, че е драмбонското съответствие на лекар. За нещастие той не изглежда способен да комуникира по какъвто и да е начин, който аз мога да разбера. А като се има предвид, че всеки може да огледа вътрешностите му и без помощта на рентгеноскоп, не ми изглежда да има локализиран нервен възел, ганглии или каквото и да е, което да напомня мозък. Нуждаем се много от помощта на този народ — допълни сериозно лекарят, — и това е причината да го доведа тук, така че специалист по извънземни комуникации да успее, може би, там където експертите на кораба и самият аз се провалихме.

Той погледна въпросително О’Мара, който пък замислено наблюдаваше приличния на пиявица драмбонец. Той на свой ред си беше сложил очите върху псевдоподи и ги беше изпънал към тавана така, че да може да гледа крехкото, насекомоподобно телце на Приликла. Емпатът пък имаше достатъчно очи да гледа навсякъде едновременно.

— Не е ли странно — каза полковник Скемптън внезапно, — че единият ви драмбонец няма сърце, а на другия очевидно му липсва мозък?

— С безмозъчни доктори съм свикнал — сухо отвърна О’Мара. — Общувам с тях — като цяло успешно — всеки ден. Но това не е единственият ви проблем, нали?

Конуей поклати глава:

— Вече казах, че ще трябва да лекуваме малко на брой, но огромни пациенти. Дори да получим съдействието на всички драмбонски доктори до един, все пак ще ми трябва съдействие и при картографирането — имам предвид картографиране от въздуха — на размера и точния обхват на щетите, а и при взимането на наземни проби. Рентгенови снимки в този мащаб са невъзможни. Почти безполезни ще са и сондажите за изваждане на проби от по-големи дълбочини, тъй като сондата трябва да е къса и невероятно фина игла. Тъй че ще трябва да проучваме заразените или увредени райони лично, със собствените си ръце и очи. Входът в засегнатите области ще е чрез естествените телесни отвори, а упражнението ще мине доста по-бързо, ако на разположение имаме обучени хора с медицинска подготовка, които не се нуждаят от защитни средства или костюми. Мисля си за видове като чалдъритите, хъдлърите и мелфианците, които са естествено бронирани.

Той въздъхна, потри чело и погледна към Торнастър:

— От Патологията ще искам метод за лечение чрез операция, а не чрез лекарства. Настоящите показания са, че проблемът до голяма степен е в резултат от радиационно отравяне и макар да осъзнавам, че днес сме способни да лекуваме дори и напреднал стадий на лъчева болест, силно вероятно е такова лечение да е неприложимо към пациент с подобни габарити, да не споменаваме факта, че регенеративните лекарства, които ще изисква само едно такова същество, са равни на общото количество медикаменти, употребявано от дузина планети за доста години. От тук произтича нуждата от мащабна оперативна намеса.

Скемптън прочисти гърлото си и попита:

— Започвам да съзирам обхвата на проблема ви, докторе. Моята роля ще е да организирам транспортирането на вашия медицински екип и снабдяването му. Бих предложил също и пълен батальон инженери, които да монтират и поддържат специалното оборудване…

— Като за начало — кимна Конуей.

— Естествено — отбеляза полковникът леко студено, — ние ще продължим да ви подпомагаме, когато е…

— Не ме разбрахте правилно, сър — отвърна Конуей. — Не съм сигурен колко точно помощ ще ни е нужна в момента, но си мислех за нещо с размерите на цяла секторна субфлота, въоръжена с дългообхватни лазери, пробиващи повърхността торпеда, тактически атомни оръжия — чисти, разбира се — и каквито там други видове страхотии се сетите, които да са едновременно с тесен обхват и да могат да се насочват точно. Нали разбирате, полковник, хирургия в този мащаб ще означава операция по-скоро с военни, отколкото с медицински средства. — А на О’Мара каза: — Това са само някои от причините за предсрочното ми завръщане. Другите са по-малко спешни и…

— Чудесно могат да почакат докато се оправим с тези — твърдо обяви психологът.

Срещата приключи малко след това, тъй като нито Шурешън, нито Конуей можеха да дадат още някаква информация за Драмбо, която вече да не е била спомената в докладите на Мониторите. О’Мара се оттегли във вътрешния си кабинет заедно с драмбонския лекар. Торнастър и Скемптън се върнаха в жилищата си, а Едуардс, Манън, Приликла и Конуей, след като първо удобно настаниха Шурешън в цистерната на АФЖЛ, се запътиха за презареждане към трапезарията, заделена за топлокръвните кислорододишащи. Хъдлърският и мелфианският лекари тръгнаха с тях да научат повече за Драмбо и да гледат как другите се хранят. Съвсем наскоро присъединили се към болничния персонал и в плен на първите пристъпи на въодушевление, те прекарваха всяка възможна минута в наблюдения над чуждопланетните същества и разговори с тях.

Конуей познаваше това усещане. То все още го преизпълваше, но напоследък бе станал достатъчно практичен, за да успява не само да одобри, но и да използва ентусиазма на новите попълнения…

* * *

— Чалдъритите са здрави и достатъчно подвижни, за да се опазят от местните хищници — заяви Конуей, докато настаняваше групата около маса, предназначена за тралтаните ЕЖЛИ, защото всички места за земяни ГБГЖ бяха заети от келгианци, и даваше поръчките. — Вие, мелфианците, доста пъргаво се движите по морското дъно и краката ви, тъй като са от много устойчиво вещество, са обезопасени срещу отровните растения с шипове, които осейват дъното. Хъдлърите обаче, макар да са бавноподвижни, няма защо да се притесняват от нищо, освен от възможността някоя остра черупка да пореже бронята им. Водата на цялата планета така гъмжи от растителни и животински обитатели, които си умират да се лепнат за всяка гладка повърхност, че спокойно можете да захвърлите хранителните си спрейове и да тръгнете на лов из морето.

— Звучи като в рая — обади се хъдлърът, а равният му, транслиран глас не даваше възможност да се разбере дали изразява сарказъм или не. — Но ще са ви нужни много на брой лекари и от трите вида, което е прекомерно изискване към тази болница, дори ако всички от персонала станат доброволци.

— Ще ни трябват стотици индивиди от вашите видове — съгласи се Конуей, — и Драмбо не е раят на хъдлърите. Но в същото време си мислех, че може да има доктори — млади, все още буйни, новопостъпили хора, копнеещи за нов опит…

— Не съм Приликла — каза Манън със смях, — но дори и аз мога да усетя, че залагате на новобранците. Между другото, Конуей, харесвате ли студени пържоли?

За няколко минути те се съсредоточиха върху храната, така че лекият ветрец, предизвикван от крилата на Приликла — той предпочиташе да се рее по време на ядене, като твърдеше, че летежът подпомага храносмилането му — да не охлади всичко освен сладоледа.

— На срещата — каза Едуардс внезапно, — вие споменахте и други, не толкова спешни проблеми. Очаквам наборът на дебелокожи същества като Гарот тук да е един от списъка въпроси. Боях се да питам за другите…

Конуей отговори:

— Ще ни трябва съвет на място по време на този широкомащабен медицински преглед, което означава доктори, сестри и медицински техници, имащи опит в обработката и анализа на проби, покриващи възможно най-широк обхват от форми на живот. Ще трябва да поговоря с Торнастър да пусне някои от хората си от Патологията…

Приликла внезапно се подхлъзна и за малко да пъхне един от тънките си крака в десерта на Манън. Трепереше леко по време на полет, сигурен знак, че някой на масата излъчва силни и сложни емоции.

— Все още не съм станал като Приликла — отбеляза Манън, — но от поведението на приятеля ни емпат бих предположил, че си търсите и се опитвате да си намерите убедителна причина за по-близка връзка с отдела по патология и по-конкретно с една патоложка на име Мърчисън. Прав ли съм, докторе?

— Емоциите ми уж би трябвало да са лична работа — отбеляза развеселен Конуей.

— Не съм казал и дума — възрази Приликла, който все още имаше затруднения да остане в стабилно положение.

Едуардс попита:

— Коя е Мърчисън?

— О, една земянка от класификация ГБГЖ — обясни Гарот през транслатора си. — Много ефикасна сестра и с оперативен опит за повече от трийсет различни раси, наскоро се квалифицира за патолог старши клас. Лично аз я смятам за приятна и любезна, поне доколкото съм способен да не обръщам внимание на… ъъъ, физически отблъскващите за мен слоеве тлъстина, покриващи повечето от наличната й мускулатура.

— И се каните да я заведете на Драмбо с вас, Конуей? — Мониторният корпус и офицерите му имаха много старомодни идеи за смесените екипажи, дори и на дълги разузнавателни мисии.

— Само му дайте и половин възможност — обади се Манън тежко.

— Трябва да се ожениш за момичето, Конуей.

— Вече са женени.

— О!

— Това е много странно заведение, майоре — обади се Манън с усмивка, — пълно е с чудати или необичайни явления. Да вземем секса за пример. За голям брой от съществата той представлява или продължителен неволен процес и е също толкова публичен — стига да има нужната степен от стимулация — като дишането, или е физиологичен катаклизъм, който ги разтърсва, да речем, само за по три дни в годината. Хора като тях намират, че изумителните усложнения и ритуалното поведение, свързано с подбора на партньор и размножаването при нашите видове, са трудни за разбиране. Макар че трябва да признаем — има и някои, пред чийто сексуален живот нашият изглежда прост като кръстосано осеменяване. Това, което се опитвам да посоча обаче е — продължи той, — че голямото мнозинство от извънземните просто не разбират защо женските от нашия вид трябва да изгубват самоличността си, да предават най-ценното от всичко свое — името си. За много от тях това намирисва на робство, или поне втора класа гражданство, а на други им се струва пълна идиотщина. Те не разбират защо една земянка лекар, сестра или техник би сменила личността си и би приела името, принадлежащо на друго същество поради чисто емоционални причини. Същото, между другото, се отнася и да нашия компютър. Тъй че те си запазват професионалните имена, като актрисите и други жени с подобни професии, и много внимават да ги използват всеки път, за да избегнат объркване от страна на извънземните, които…

— Той вече схвана — сухо се обади Конуей. — Но понякога ми се ще да ми обясниш разликата между аматьорка и професионалистка.

— Държат се различно в интимни условия, естествено — ухили се Манън все едно не забелязваше ядосания блясък в очите на приятеля си. — Някои от тях са достатъчно освободени да се наричат един друг с първите си имена.

— Трябва ни екип патолози — продължи Конуей, като на свой ред игнорира колегата си, — но много повече се нуждаем от местна помощ. Народът на Шурешън поради физиологични причини може да ни осигури само морална подкрепа, което означава, че всичко зависи от осигуряването на сътрудничеството на пиявичните ни приятели. Тук опираме до теб, Приликла. Ти наблюдаваше емоционалните реакции по време на срещата. Някакви идеи?

— Боя се, че не, приятелю Конуей — отвърна емпатът. — По време на цялата среща драмбонският лекар беше в съзнание и нащрек, но не реагира на нищо, което беше казано или направено и не се зае с концентрирано мислене. Излъчваше само усещания за добро състояние, засищане и самодоволство.

— Със сигурност свърши добра работа с келгианеца — отбеляза Едуардс, — а за пиявица пинта-две кръв, които погълна…

Приликла любезно изчака отклонението да приключи и продължи:

— Имаше много краткотрайно повишаване на интереса, доловимо когато членовете на срещата влязоха за пръв път в стаята — емоцията обаче не беше любопитство, а по-скоро нарастване на вниманието, нужно за точна идентификация.

— Имаше ли показания, че пътуването насам го е засегнало? — попита Конуей. — Повлияло е на умствените му или физически способности, нещо такова?

— Мислеше само доволни неща — отвърна Приликла, — тъй че отговорът е отрицателен.

Те обсъждаха драмбонския доктор, докато не се наканиха да напуснат трапезарията и тогава Конуей отбеляза:

— О’Мара ще се радва да разполага с помощта ти, приятелю, докато прекарва нашия кръвосмучещ приятел през своите психологически виражи, тъй че ще съм ти благодарен, ако можеш да наблюдаваш емоционалното му излъчване докато се установи контакт. Майорът може да иска да изчака с обаждане до мен, докато комуникацията приключи и за драмбонеца бъде програмиран специален транслаторен пакет. Но аз бих искал да разполагам с всичката полезна информация, която можеш да измъкнеш…

* * *

Три дни по-късно той се канеше да се качи на „Декарт“ с Едуардс и първата глутница наборници — много внимателно подбрано малцинство, за което той се надяваше, че с ентусиазма си ще привлече и подготви още мнозина — когато интеркомът започна кротко да настоява доктор Конуей да се свърже с майор О’Мара незабавно, а настоятелността му бе подсилена от двойно прозвъняване — сигнал за най-спешно повикване. Той махна на другите да продължават и отиде до комуникатора на шлюза.

— Радвам се, че те хванах — каза главният психолог веднага след като Конуей се представи. — Сега слушай, не говори. Ние с Приликла не стигнахме доникъде с този драмбонски лекар. Той излъчва, но не съумяхме да го развълнуваме с нищо, така че не можем да установим даже препочитанията и вкусовете му. Знаем какво вижда и чувства, но не сме сигурни дали чува и говори, а ако пък може — как прави тези работи. Приликла мисли, че вероятно владее слаба форма на емпатия, но докато не го извадим от равновесие и не го развълнуваме, няма начин да го докажем. Не се признавам за по-беден, Конуей, но ни връчихте проблем, който може би има идиотски просто решение…

— Опитахте ли с мислеконтролирания инструмент?

— Това бяха първото, второто и двайсет и осмото нещо, което пробвахме — кисело отвърна О’Мара. — Приликла засече съвсем леко повишаване на интереса — както твърди, като при съзерцание на познат предмет. Но драмбонецът не се опита да овладее тази играчка. Бих казал, че ни сложихте таралеж в гащите, Конеуй. Може би най-простият отговор ще е да ни пъхнете още един такъв.

Главният психолог мразеше да дава излишни обяснения, също както хората с наднормено тегло не обичат стълбищата, така че Конуей се замисли за момент, преди да каже:

— Значи искате да ви докарам още един драмбонски доктор, така че да го наблюдавате и да подслушате разговора им, когато се срещнат, и да възпроизведете метода с транслатора…

— Да, докторе, да! И по-бързичко — рече О’Мара, — преди на вашия главен психолог да му потрябва психиатър. Край.

Ала след завръщането си на Драмбо Конуей нямаше възможност незабавно да потърси, отвлече или придобие по друг начин още един пиявичен ТСЙЗ. Той имаше група извънземни с много различни хранителни, гравитационни и атмосферни изисквания, с които да се оправя. И докато и трите раси можеха без особени проблеми да съществуват в драмбонския океан, квартирите им на „Декарт“ все пак трябваше да разполагат с някакви домашни удобства.

Бяха отделили и известно време за размисъл над медицинския проблем, за разрешаването на който бяха помолени да помогнат и това изискваше множество хеликоптерни полети над земезверовете. Бяха им показани големите ивици жива „земя“, покрита с дребните дългокоренни растения, които може би — а може би не — служеха за очи на килимените чудовища. Листата се свиваха, блестейки с ярката си долна страна, когато сянката на хеликоптера ги покриваше и отново се отваряха секунди след като ги отминаваше. Сякаш сянката на машината бе жълто петно върху яркозелен радарен екран. Накрая Конуей показа на колегите си бреговете, където се разиграваха далеч по-драматични сцени.

Малки и големи морски хищници се нападаха един друг и късаха периферията на килимозверовете, разбърквайки гъстия мътен океан до жълта пяна, прошарена и белязана с червено. Тъкмо в подобна на тази област Конуей беше оценил, че нуждата на земезвяра от защита е най-голяма и откри пиявичните ТСЙЗ. Сега колкото се може по-бързо трябваше да потърси още един от местните лечители.

Но този път щеше да има множество радостни и професионално подготвени помощници.

Всеки ден пристигаха съобщения от О’Мара, които се различаваха едно от друго само по покачващото се напрежение, видимо между редовете. Приликла и главния психолог не бяха постигнали напредък с драмбонския лекар и бяха стигнали до заключението, че той използва някакъв екзотичен зрително-тактилен език, който на практика не може да бъде възпроизведен без подробен речник на образи-докосвания.

* * *

Първата експедиция към брега по същината си беше тренировка — или най-малкото започна като такава. Камсог и Шурешън поеха водачеството, люлеейки се и обикаляйки по неравното морско дъно като двойка огромни органични понички. Следваха ги двама ракоподобни мелфианци, които с лекота бяха способни да крачат двойно по-бързо, отколкото драмбонците можеха да се търкалят, а деветметров люспест и пипалест чалдърит плуваше целеустремено над тях, готов да обезкуражава местните хищници със зъби, нокти и огромната костна топка на опашката си — макар че по мнението на Конуей един поглед с някое от четирите му гъвкави очи би бил достатъчен да откаже от атака каквото и да е създание с поне мъничко желание да живее.

Конуей, Едуардс и Гарот пътуваха в един от наземните кръстосвачи на Корпуса, превозно средство, което бе способно не само да преодолява всякакъв вид труден терен, но и можеше да се движи над, през или под морето, както и за известно време да се рее във въздуха. Те следваха останалите на дистанция, точно колкото бе необходима, за да не изпускат колегите си от поглед.

Бяха се запътили към един мъртъв участък от брега, дълбока ивица от земезвяра, който народът на Шурешън бе убил, за да си освободи повече обезопасено място за въртене. Роторите бяха постигнали това с взривяването на серия много мръсни атомни бомби на десет мили навътре в сушата и после бяха изчакали живия бряг да спре да убива, яде и пие, а крайбрежните хищници да изгубят интерес към мършата и да си тръгнат.

Радиационното замърсяване не притесняваше роторите, понеже вятърът бе духал към сушата. Но Конуей внимателно подбра място, което беше само на няколко мили от брегова ивица, все още напълно живо, тъй че с малко късмет първият им преглед можеше и да се окаже нещо по-съществено от аутопсия.

Със заминаването на хищниците растителният живот бе избуял на воля. На Драмбо разделението между растения и животни не беше особено строго, а всички животни бяха всеядни. Експедицията на Конуей трябваше да пътува почти миля по брега, преди да открие уста, която да не е нито затворена прекалено здраво, нито пък прекалено обрасла, че да не може да се мине през нея. Не си загубиха времето — по пътя Камсог и Шурешън им посочиха особено опасните растения, които дори тежко защитените чуждопланетни гости трябваше да избягват доколкото е възможно.

Упражняването на ксеномедицина беше до голяма степен опростено от факта, че заболяванията и инфекциите на един вид не се предаваха на другите. Но това не означаваше, че отрови и други токсични вещества, секретирани от извънземни животни и растения не могат да убият, а на драмбонското дъно растенията бяха особено напреднали в убийствата. Няколко разновидности бяха покрити с отровни шипове, а една наподобяваше халюцинация на тема октопод.

Първата използваема уста изглеждаше като огромна пещера. Когато експедицията последва роторите вътре, фаровете на колата им показаха бледа растителност, която леко се люлееше и се гърчеше чак до края на полезрението. Шурешън и Камсог се търкаляха на несигурни осморки по силно обраслия под и се извиниха за факта, че не могат да заведат групата по-навътре, без да рискуват да спрат някъде.

— Разбираме ви — каза Конуей, — и благодарим.

Щом навлязоха по-нататък през огромната уста, растителността оредя и стана още по-бледа, разкривайки големи области от тъканта на съществото. Плътта изглеждаше груба и фиброзна, по-скоро като сърцевина на растение, отколкото като животинска тъкан, дори като се има предвид фактът, че чудовището е умряло преди няколко години. Когато се задълбочиха още, покривът внезапно започна да хлътва към тях, а предните фарове разкриха първата сериозна преграда — плетеница от дълги ластари, подобни на китови зъби, толкова дебели и гъсти, че напомняха вкаменена гора. Един от мелфианците докладва пръв:

— Доктор Конуей, не мога да съм напълно сигурен, докато в Патологията не проверят пробата ми, но показанията са, че зъбите на съществото са растителни, а не от животинско костно вещество. Те растат гъсто и по горната, и по долната повърхност на устата докъдето поглед стига. Корените минават кръстосано, така че зъбите да могат свободно да се огъват напред и назад при постоянно налягане. В нормално положение са под остър ъгъл спрямо външната част и действат като непреодолима преграда за големите хищници, а не толкова с цел да ги нарязват на малки парченца.

След малко мелфианецът продължи:

— От положението и състоянието на няколкото открити големи трупа бих казал, че храносмилателната система на съществото е сравнително проста. Морската вода заедно с хранителни животни от всякакъв вид се всмуква в стомаха или предстомаха. Дребните животни минават между зъбите, докато едрите се набучват на тях, като входящото течение и гърчовете на самите жертви огъват зъба навътре и ги освобождават. Приемам, че малките животни не създават грижи, но големите могат да предизвикат сериозни щети на стомаха преди храносмилателната система да ги неутрализира, така че за земезвяра е добре те да са мъртви преди да стигнат до храносмилателния орган.

Конуей насочи прожектор натам, където се намираше мелфианецът и го видя да маха с една от мандибулите си. Каза:

— Това ми звучи логично, докторе. Не би ме изненадало ако храносмилателните процеси са наистина много тромави — всъщност, започвам да се чудя дали съществото не е по-скоро растение, отколкото животно. Организъм от нормална плът, кръв, кост и мускули с такъв размер би бил прекалено тежък, за да се движи. Но той се движи, както и всичко останало, само че бавно… — той прекъсна и стесни лъча до максимално проникване, после продължи. — Най-добре се качете на борда, за да си прогорим път през тези зъби.

— Няма нужда, докторе — обади се мелфианецът. — Зъбите са разложени, доста меки и чупливи. Може просто да карате през тях, а ние ще ви следваме.

Едуардс позволи на кръстосвана да потъне до дъното на чудовищното гърло, после го насочи напред с подходяща за мелфианците скорост. Стотици дълги, обезцветени растителни зъби се чупеха и бавно се килваха през мътната вода. Най-сетне излязоха на чисто.

— Ако зъбите са специализирана форма на растителен живот — обобщи предпазливо Конуей, — те заемат един строго ограничен район, което предполага, че някой е отговорен за посяването им.

Едуардс изсумтя съгласието си и провери дали всички са минали през току-що проправения тунел, после отбеляза:

— Каналът се разширява и удълбочава отново, а виждам и друга, вероятно симбионтна форма на растителен живот. Големичко, нали? Ето още едно. Навсякъде са.

— Дотук стига — реши Конуей. — Не искаме да губим изхода от поглед.

Едуардс поклати глава:

— Виждам и от двете ни страни отвори като този. Ако това място е стомах, а изглежда достатъчно голямо, за да е, то има няколко изхода.

Внезапно раздразнен, докторът отсече:

— Знаем, че има стотици такива усти само в този мъртъв участък и стомасите са повече, отколкото човек може да преброи — големи, плоски, кухи пещери, които минават на мили наоколо, ако радарът не ни показва флуоресцентни лъжи. Но ние дори не сме щипнали проблема по ръбчето!

Едуардс изхъмка дружелюбно и посочи напред:

— Изглеждат като сталактити, които са омекнали в средата. Не бих имал нищо против да ги видя по-отблизо.

Дори хъдлърът отиде да разгледа големите, остро извити колони, които поддържаха свода на кухината. Използвайки портативните си анализатори те можаха да установят, че колоните са част от мускулатурата на земезвяра и не представляват, каквато бе по-раншната им хипотеза, още един вид растителност — макар че повърхността на всички мускулни колони в района беше покрита с нещо, напомнящо прекомерно разрасли се водорасли. Недалеч от тях във водата се полюшваха нанизи еднометрови мехури, които изглеждаха сякаш опънати до пръсване. Един от мелфианците, докато взимаше проба от мускулатурата, случайно докосна един от тях и той се спука, детонирайки още двайсетина други наблизо. Бликна гъста млечна течност, която бързо се разнесе и се разтвори в околната вода.

Мелфианецът издаде непреводими звуци и отстъпи пъргаво.

— Какво стана? — остро попита Конуей. — Отровно ли е?

— Не, докторе. Има силно киселинно съдържание, но не е пряко опасно. Ако можеше да дишате вода, щяхте да кажете, че смърди. Но вижте какъв ефект има върху мускула…

Огромната колона, вкоренена здраво и в пода и в тавана трепереше. Острите й ръбове започнаха да се изправят.

— Да — каза Конуей късо — това подкрепя теорията ми за храносмилането на звяра. Но сега мисля да се връщаме на „Декарт“ — този район може и да не е толкова умрял, колкото смятахме.

Специализираните растителни зъби служеха като филтър и смъртоносна бариера за храната, всмуквана в стомаха на съществото. Други симбиотични растения по мускулните колони освобождаваха секрети, които ги караха да се опъват, да разтварят стомаха и по този начин да всмукват големи количества богата на храна вода. Вероятно секретите служеха и за разтваряне на храната, подготвянето й за поглъщане през стените на стомаха или от други вътрешни растения — бяха взели достатъчно проби, така че Торнастър щеше да може да разработи храносмилателния механизъм в подробности. Когато концентрацията на стомашните секрети намаляваше при взаимодействието им с храната, влизаща в стомаха, ефектът върху мускулите намаляваше, позволявайки на колоните частично да се отпуснат отново и свиващият се стомах изтласкваше неусвоените вещества.

Мехурите вече започваха да се пукат и по другите колони. Само по себе си това не означаваше, че звярът е жив, а единствено свидетелстваше, че мъртвите мускули все още реагират на дразнители. Но въпреки това покривът на пещерата се издигна нагоре и отново я изпълни вода.

— Съгласен съм, докторе — каза Едуардс, — да се махаме от тук. Но нека излезем през друга уста — нищо чудно да научим още нещо ново от друг участък от пейзажа.

— Добре — прие Конуей с неприятното усещане, че би трябвало да откаже. Ако мъртвите мускули можеха да се свиват, то вероятно би имало и други форми на непроизволни движения в колосалния труп? Допълни: — Вие карайте, но дръжте товарния люк и шлюза за екипа отворени — ще остана навън с извънземните…

Няколко минути по-късно той вече се беше хванал за една от външните дръжки, докато кръстосвачът следваше извънземните в друга уста. Е, поне се надяваше това да е уста, а не тунел към нещо по-дълбоко в звяра, защото Едуардс докладва, че завивал към жив район от брега. Но преди понижаващата се температура на краката му да стимулира речевите му центрове достатъчно, за да нареди да се върнат откъдето бяха дошли, го прекъснаха.

— Майор Едуардс, спрете, моля — обади се единият от мелфианците. — Доктор Конуей, насам. Мисля, че открих един мъртъв… колега.

Беше драмбонски ТСЙЗ, вече непрозрачен, млечно-мъглив и увреден от дълга порезна рана, която пресичаше тялото му. Той дрейфуваше и се люлееше ниско над пода.

— Торнастър ще бъде много доволен от теб, приятелю — каза ентусиазирано Конуей. — Също и О’Мара и Приликла. Нека го качим при другите проби. О, не съм вододишащ, но…

— Няма нищо — отвърна мелфианецът на недоизказания му въпрос. — Бих казал, че е умрял твърде скоро, за да мирише неприятно.

Чалдъритът се върна, вдигайки широка вълна пред себе си. Стисна с пипала мъртвия ТСЙЗ и го прехвърли в отделението за замразени проби, после се върна на мястото си. Няколко секунди по-късно равен, безизразен, транслиран глас се вряза в слушалките им.

— Имаме си компания.

Едуардс насочи всички фарове напред, за да им покаже биещата се подивяла менажерия, която практически изпълваше цялото гърло пред тях. Конуей различи два вида големи морски хищници, които очевидно бяха способни да си проправят път през растителните зъби, ято по-дребни, група от десетина ТСЙЗ и няколко голямоглави риби с пипала — последната разновидност той не беше виждал преди. Беше невъзможно да се каже, поне отначало, кой с кого се бие и дори дали за участващите в мелето същества това има значение.

Едуардс спусна кръстосвача на дъното.

— Обратно вътре! Бързо!

Полутичайки, полуплувайки към катера, Конуей до болка завидя на подводната маневреност на мелфианците. Той надбяга хъдлъра, в чиято черупка се беше вкопчил един от големите хищници. Точно над него една от новите форми на живот беше обвита в ТСЙЗ и драмбонският лекар вече започваше да почервенява, докато лекуваше пациента си по единствения известен му начин. Разнесе се дълбок, звънтящ отглас, когато друг хищник нападна катера, разбивайки два от четирите им прожектора.

— В товарния шлюз! — ревна Едуардс. — Нямаме време да си играем с входните люкове!

— Я се разкарай, глупак — нареди хъдлърът на хищника на гърба си. — Не ставам за ядене.

— Конуей, зад теб!

Два големи хищника идваха към него откъм дъното, докато чалдъритът приближаваше по фланга. Внезапно един драмбонски доктор пъргаво се пъхна между предния хищник и Конуей. ТСЙЗ едва докосна звяра, но онзи мигом изпадна в мускулен гърч — толкова силен, че отделни кости от скелета щръкнаха през кожата му.

Значи можеш не само да лекуваш, но и да убиваш — помисли си с благодарност Конуей, докато се опитваше да избегне втория хищник. Чалдъритът най-сетне пристигна и със замах на бронираната си опашка освободи гърба на хъдлъра, като същевременно огромната му паст се отвори и се сключи върху врата на втория нападател.

— Благодаря, докторе — обади се Конуей. — Техниката ти на ампутиране е груба, но ефективна.

— Е, — скромно отвърна чалдъритът, — понякога се налага да жертваме акуратността за сметка на бързината…

— Спрете да дрънкате и влизайте вътре! — изкрещя Едуардс.

— Почакай! Трябва ни още един местен медик за О’Мара — поде Конуей, като стисна ръба на люка. Един драмбонски доктор дрейфуваше на няколко фута от тях, яркочервен и явно зает с пациента си. Конуей го посочи на чалдърита. — Пъхни го вътре, докторе. Само полека, те могат и да убиват.

Когато люкът щракна няколко минути по-късно, в товарния шлюз се бяха събрали двамата мелфианци, хъдлърът, чалдъритът, драмбонският ТСЙЗ с пациента му и Конуей. Беше тъмно като в рог. Катерът се клатеше всеки няколко секунди, щом хищниците се удряха в обшивката му и вътре беше толкова претъпкано, че ако чалдъритът мръднеше, всички, освен добре бронираният хъдлър, щяха да бъдат размазани. Сякаш минаха няколко години, преди гласът на Едуардс да отекне в шлема на Конуей.

— Имаме няколко теча, докторе — но положението не е фатално, а и надали вододишащите ще са обезпокоени. Автоматичните камери имат чудесен материал за това как вътрешните форми на живот биват подпомагани от местните медици. О’Мара ще е много доволен. О, виждам зъби пред нас. Скоро ще се измъкнем…

Конуей си спомни този разговор няколко седмици по-късно, в Болницата, когато живите и мъртви проби и филмите бяха изучавани, рязани и разглеждани толкова често, че пиявицоподобните драмбонци се гърчеха даже и в сънищата му.

О’Мара не беше доволен. Всъщност, беше особено недоволен — от себе си, което правеше положението на хората около него още по-плачевно.

— Изучавахме драмбонските медици поотделно и заедно, приятелю Конуей — каза Приликла в безплоден опит да разведри емоционалната атмосфера в кабинета. — Няма доказателства, че могат да комуникират вербално, визуално, тактилно, телепатично, с миризма или по някакъв друг известен нам начин. Качеството на емоционалното им излъчване ме навежда на подозрението, че те изобщо не общуват в общоприетия смисъл. Просто осъзнават присъствието на други същества и предмети около тях и като използват очите си заедно с един механизъм, сходен с емпатичната способност, която моята раса притежава. Така са способни да отличат приятеля от врага — те са атакували драмбонския хищник без колебание, не забравяй, но не са обърнали внимание на много по-зловещия наглед чалдърсколски лекар, който е бил приятелски настроен.

Конуей се размърда.

— Доколкото можахме да установим — продължи Приликла, — емпатичната им способност е силно развита, но не е свързана с интелект. Същото се отнася и за втория драмбонски абориген, който ни донесе, само че той е…

— Много по-умен — довърши О’Мара кисело. — Почти толкова, колкото някое умствено недоразвито куче. Нямам нищо против да призная — известно време смятах, че неуспехът в установяването на връзка може да се дължи на липса на професионални способности у мен самия. Но сега вече е ясно, че просто ни губите времето, като ни карате да подлагаме на сложни изпити драмбонски животни.

— Но този ТСЙЗ ме спаси!

— Много специализирано, но неразумно животно — заключи твърдо О’Мара. — То защитава и лекува приятелите и убива враговете, но не мисли за това. Що се отнася до новия образец, който ни донесохте, когато го представихме на мислеконтролирания инструмент, той излъчваше съзнание и внимание — усещане, сходно с нашето емоционално излъчване, когато се намираме близо до неизолиран електрически проводник — но според Приликла то не мисли към или дори за устройството. Тъй че, съжалявам, Конуей, но все още търсим вида, който се занимава с изработката на тези инструменти, и разумна местна медицинска помощ за вашия собствен проблем.

Конуей мълча дълго време, втренчен в двата ТСЙЗ на пода пред О’Мара. Постановката, че съществото, отговорно за спасяването на живота му, го е сторило без мисъл или чувство му изглеждаше погрешна. Но се налагаше да признае, че ТСЙЗ беше просто симбионт, също като другите специализирани животни и растения, обитаващи вътрешността на грамадния земезвяр, вършил си е работата, която е бил „отгледан“ да изпълнява. Биохимическите реакции в организма на всяко от килимените чудовища бяха толкова бавни — нямаше начин да бъде другояче, след като кръвта им беше просто малко по-мръсна вода — че специализираните растения и животински симбионти отделяха необходимите секрети за активиране на мускулната дейност, ендорфиновия баланс, снабдяването с храна и премахването на отпадъчните вещества от големи райони на тъканта. Други специализирани симбионти се занимаваха с дишането и даваха определен вид зрение на повърхността.

— Приятелят Конуей има идея — каза Приликла.

— Да — съгласи се колегата му. — Но ще трябва да я проверя като вкарам мъртвия ТСЙЗ тук. Торнастър още не е предприел нищо драстично и, ако нещо му се случи, той лесно ще се сдобие с друг. Бих искал да срещна двамата живи ТСЙЗ с мъртвия им колега… — допълни той. — Приликла казва, че те не се трогвали от нищо. Възпроизвеждат се чрез делене, тъй че помежду им не може да има сексуално привличане. Но видът на собствения им мъртвец би трябвало да предизвика някаква реакция.

О’Мара зяпна внимателно Конуей, докато казваше:

— По треперенето на Приликла и тази физиономия на лицето ви мога да позная какво си мислите — че разполагате с отговора. Но какво би могло да се случи? Тези двамата ще го излекуват и съживят? О, няма значение, ще почакам и ще ви оставя да си разигравате малката медицинска драма…

Когато пристигна мъртвият ТСЙЗ, Конуей бързо го плъзна от носилката на пода на кабинета и махна на О’Мара и Приликла да се отдалечат. Двамата живи ТСЙЗ вече целеустремено се насочваха към трупа. Те го докоснаха, обиколиха го, похлупиха се над него и към десетина минути се занимаваха с тялото му. Когато приключиха, не беше останало нищо.

— Няма забележими промени в емоционалното излъчване, нито доказателства за мъка — каза Приликла. Трепереше, най-вероятно под влияние на собствената си изненада.

— Вие не изглеждате слисан, Конуей — отбеляза О’Мара обвинително.

Конуей се ухили и каза:

— Не, сър. Все още съм разочарован, че не успях да установя контакт с драмбонски лекар, но тези два звяра са нелош заместител. Те убиват враговете на земезвяра, лекуват и защитават приятелите си и почистват отпадъците. Това не ви ли напомня нещо? Те не са лекари, разбира се, а просто славни левкоцити. Но сигурно има милиони такива и те всички са на наша страна…

— Радвам се, че сте доволен, докторе — каза главният психолог, след което демонстративно погледна часовника си.

— Не, не съм доволен — възрази Конуей. — Все така се нуждая от старши патолог, обучен и със способност да използва болничните възможности — съвсем конкретен патолог. Трябва ми да запазя близка връзка с…

— Най-близката възможна връзка — ухили се внезапно О’Мара. — Да, разбирам, докторе, и ще уредя това с Торнастър, веднага щом затворите вратата…