Алекса Райли
Девицата каубой (4)

Глава 4
Доли

Минаха няколко дни и най-после престанах да се цупя. Не исках да преследвам Брендън и нямаше да го направя, но определено болеше, че той не отвръщаше на чувствата ми. Или поне не искаше да си ги признае. Той ме желаеше точно толкова отчаяно, колкото го желаех и аз, в това бях абсолютно сигурна. Просто не мислеше, че е достатъчно добър за мен. И най-тъжното бе, че докато продължаваше да мисли така, щеше да бъде прав.

Не можех да тръгна да го преследвам. Обикновено преследвах нещата, които желаех, но него го чаках от години и нямаше да тръгна сега да го моля. От цяла вечност той бе наясно с чувствата ми. Не е като да съм ги крила. Обикновено на хората около мен не им се налагаше да гадаят какво искам, защото си им го казвах направо.

Не исках бъдещия татко на децата ми да мисли, че не е достатъчно добър за мен. Исках Брандън да се отнася с мен като с кралица, да ме чука сякаш ме притежава и да ме обича, сякаш съм богиня. Толкова ли много исках? Може би. Може би там бе проблемът. Може би той не ме желаеше толкова много, колкото мислех, че ме желае. Знаех, че не съм грозна, но устата ми и самочувствието ми бяха нещо съвсем друго.

Винаги казвах това, което мисля. Думите просто сами излизаха от устата ми. След като израснах в ранчо с трима братя и повече работници отколкото мога да преброя, езикът ми не бе от най-рафинираните и можех да псувам не по-зле от най-закоравелия каубой, въпреки че непорочността ми бе все още недокосната. Не че исках да съм девица. Постоянно чаках Брандън да дойде и да отнеме девствеността ми. Мислила бях за стотици различни начина, по които ще се случи. Някои от тях груби и бързи, появяващи се изневиделица, други бавни, сладки и прелъстителни. Съгласна бях и с двете възможности, защото във всеки от случаите, щях да получа него, което бе най-важното за мен.

Реших да започна седмицата си с ново отношение и готова за работа. Ако не се спра, ще мисля за това по цял ден. Измъкнах едни от най-старите си дънки, облякох бял потник и вдигнах косата си на конска опашка, преди да обуя ботушите си. Скокнах в моя Гатор и поех към плевнята, за да проверя момичетата си.

Млечната ми ферма бе поддържана само от крави от породата Джерсей. Още откакто брат ми Тай ми подари дойна крава за шестия ми рожден ден, бях обсебена от красивите добичета с огромни блестящи очи. И хич не навреди това, че адски много обичах сирене.

Майка ми и баща ми основаха тази ферма, преди да починат. Те бяха сложили всички неща по местата им, а братята ми я управляваха за мен, докато навърших осемнадесет и докато можех да отделям цялото си време, за да й се посветя. Въпреки че те все още ме притискаха да се върна в колежа и макар да бях записала няколко онлайн курса, за да ги разкарам от задника си, знаех, че искам да правя именно това.

Защо всички си мислеха, че знаят какво е най-добро за мен и че нямам мозък в главата си? Никой не започна да се зъби, когато братята ми не отидоха в колеж. Сигурна съм, че никое от момичетата, с които са се опитвали да излизат, не им е отказало защото, видиш ли, нямат диплома от колеж.

Когато стигнах до плевнята, Марк, дясната ми ръка, ми махна, за да ме поздрави. Той ми разясни какви са задачите за деня, а аз огледах продукцията за да съм сигурна, че всичко е точно така, както трябва да бъде. Напоследък „Млечната кралица“ функционираше и без мен, защото имах най-добрите хора на най-точните места. Имахме рутина и тя действаше безотказно. Бяха нужни малко пари и адски много работа, за да стигнем до тук, но сега всичко протичаше гладко. Обаче, тъй като си бях типичен фермер, всяка сутрин ставах с пукването на зората, за да нагледам всичко. Вероятно ми е заложено още от самото ми раждане, затова нямаше смисъл да го променям тепърва.

Тръгнах надолу покрай яслите, казвайки здравей на дамите, които в момента биваха издоявани, и давайки им малки лакомства. Останалата част от стадото бе навън, за да закуси. Точно преди да си тръгна, Марк ми съобщи лоша новина. Майка му била болна и той трябвало да се върне в Арканзас, за да се грижи за нея. Мразех това, че трябва да си тръгне, но го разбирах напълно. Той работеше тук още откакто родителите ми построиха тази ферма и бях тъжна, че ще си замине, но семейството бе на първо място. Не мисля, че аз дори бих могла да се отдалеча от моето. Не мога да си представя какво му е било пред всичките тези години. Аз лично едва издържах ден или два без да се отбия при братята си, за да проверя дали нямат нужда от нещо. Особено Блейк и Трейс. Тай си имаше Ем Джей сега и вече не се нуждаеше толкова много от мен, но Блейк не можеше да сготви нищо, дори от това да зависеше живота му и без мен щеше да умре от глад, а Трейс вероятно щеше да забрави как се говори, ако не ходя да си поприказвам с него.

Луис, резервната ми дясна ръка и можеше да се справи за кратко без Марк, но това не бе позиция, която може да остане свободна дълго време. Освен това той бе стар и безброй пъти ми бе казвал, че не проявява интерес да се нагърбва с повече отговорности, отколкото има в момента. Искаше да си е у дома в пет и да се наслаждава на вечерята, която съпругата му е приготвила за него. Освен това бе напълно доволен да бъде втори в командването. Марк беше отговорникът за това кое, как и кога да се прави, ежедневно, и освен това живееше тук с останалите работници, работейки толкова часове, колкото се налага. Нямах никакво желание да се нагърбвам с работата му, затова трябваше да намеря някой, който ще се справи. Обичах да проверявам момичетата си и да се уверявам, че всичко е като по конец, но това бе, защото съм грижовна по природа. Точно както с братята ми, не можех да се спра да не проверя дали всичко е наред. Но колкото и да обичах фермата си, знаех силните и слабите си черти и контролирането не бе в стила ми. По̀ ми подхождаше да внасям нововъведения.

С Марк поговорихме за кратко и след като обсъдихме кога трябва да замине, се насочих към офиса си. Имах малка сграда близо до входа на фермата, където секретарката ми Кати се грижеше за бумащината, с която аз лично мразех да се занимавам.

— Хей, красавице! — викна Кати, като влязох и грабнах чаша с кафе, сипвайки си щедро количество сметана.

— Хей. Марк ми съобщи лоша новина. Дава ми седмица предизвестие.

Кати кимна, но не изглеждаше никак шокирана. Тя винаги бе пет стъпки пред мен и точно затова я обичах.

— Нека направя малко проучвания и да видя кой е свободен, какво ще кажеш?

— Да, бързо ни трябва човек. Не искам мястото да стои свободно дълго време.

— Чух, че Брандън Найт е напуснал фермата Джонсън. Може би той ще се съгласи — каза Кати, а аз едва не се задавих.

— Какво каза? — закашлях се аз, изтривайки устните си с ръка. Напуснал е? Та той работеше с Кеш адски дълго време.

— Изглежда е казал на Кеш, че е довел фермата до където е могъл, и че подава оставката си.

Стомахът ми се преобърна, а аз се сринах на най-близкият стол. Брандън си заминава? Знаех, че напоследък не беше щастлив там. Можех да го видя изписано на лицето му. Проклятие, целият проклет град го виждаше. Но никога не бях очаквала да напусне. Дали това значеше, че напуска и града? Никога не бях си и помисляла, че ще го е толкова шубе да ме направи своя.

Разочарованието ми се превърна в гняв и ми се прииска да му шибна един в красивата уста.

— От това, което чух — каза Кати, без да спира да пише на клавиатурата си и без да ме поглежда, — той е отседнал за известно време в едно от бунгалата на Тай.

Скочих на крака и изхвърчах през вратата преди Кати да успее да довърши изречението си. На излизане, я чух да вика:

— Лек ден, Доли. Поздрави Мери-Джейн от мен.

Качих се на Гатора и се върнах до къщата си, изтичах вътре и грабнах телефона. Той иззвъня няколко пъти и аз започнах да потропвам нетърпеливо с крак. Най-после Мери-Джейн вдигна, а аз започнах с въпросите.

— Вярно ли е, че той е във фермата ви? — спрях за половин секунда и без да й дам шанс да отговори, зададох следващия си въпрос. — Кога планирахте да ми кажете, че той е там? Ем Джей, мислех, че сме сестри. — Мери-Джейн беше единствената истинска приятелка, която имах и бяхме станали истински близки, откакто се омъжи за брат ми Тай и започна да ражда бебетата му. Повечето момичета, които познавах, или бяха заминали да учат в колеж, или бяха омъжени и живееха живота, за който мечтаех.

— По-бавно, Доли — каза тя, а гласът й бе тих като шепот. — Тази сутрин ти звънях три пъти, но ти не вдигна. — Чух как се затвори врата и гласа й стана нормално висок. — Той се появи вчера, за да говори с Тай. Не чух за какво говорят, но разбрах, че се случва нещо. Опитах да измъкна информация от Тай снощи, но никой от триковете ми не проработи.

— Йюю. Гадост. Пропусни тази част — казах, желаейки да не се замислям над факта, че тя прави секс с брат ми.

Ем Джей се изкикоти.

— Както и да е. Оставих ти съобщение, но така или иначе говорим, ще ти кажа сега. Тази вечер ще правя вечеря, затова гледай магически да се появиш у дома към шест и инцидентно да се присъединиш към нас. Разбра ли ме?

— Говориш така, все едно не го правя постоянно — казах и извъртях очи.

— Просто си домъкни дупето тук и по-късно ще ми благодариш. Трябва да се върна обратно вътре, преди Тай да дойде да ме търси.

— Разбрано и край — казах и затворих.

Майка ми винаги казваше, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му. Но обичах да си мисля, че не е споменала частта с късите поли и изрязаните деколтета, само защото тогава бях още прекалено малка. В ума ми веднага се заформи план и знаех точно от къде ще започна.

Влязох в стаята си и започнах да ровя в гардероба си. Казах, че няма да го преследвам и наистина мислех да не го правя. Но определено можех да му дам доста за гледане, докато взима решението си. Мисля, че бе време да го притисна до стената и да видя точно колко ще издържи, преди най-после да се предаде.

Съблякох работните си дрехи и ги метнах в коша, насочвайки се към банята. Смятах да избръсна, излъскам и полирам всяка частица от тялото си, преди да се насоча към дома на Тай. Ако Брандън искаше да си тръгне, добре. Но смятах да му покажа точно какво ще остави след себе си, ако го направи.