Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Каубои и девици (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Virgin Cowboy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,4 (× 40 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Алекса Райли

Заглавие: Девицата каубой

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: новела

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10012

 

 

Издание:

Автор: Кърт Вонегът

Заглавие: Уомпитър, фома, гранфалун

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Весела Люцканова“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: сборник

Националност: американска

Печатница: Печат — „Петекстон“

Редактор: Вихра Манова

Художник: Валентин Киров

ISBN: 954-8453-49-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5186

История

  1. — Добавяне

Книгата за Доли се посвещава на 17-годишната аз…

Бъди търпелива, струва си да го чакаш.

Глава 1
Брандън

— Джони Уокър. Чисто — казах, облягайки се на бара, тъй като не ми се сядаше. Целия ден прекарах на седлото, яздейки покрай оградите, за да проверявам дали има последици след ужасната буря миналата вечер и последното, което исках точно сега, бе да подвия крак. Всъщност искаше ми се да обръщам уиски след уиски, докато тялото ми не натежи толкова, че да ме накара да седна. След това щях да се завлека в хотела и да се срина на матрака, който бе виждал и по-добри дни. Но не ме беше грижа. За една нощ, далеч от фермата на Джонсън, бих спал и върху легло от пирони.

По дяволите, мразех това място. В единия миг си мисля, че получавам това, което искам, а в следващия живея в истински ад. Всичко, което някога съм искал, бе да бъда фермер и може би един ден да имам собствена ферма. Бях загърбил за известно време мечтата за свое място и се бях посветил на това да управлявам фермата на Джонсън за Кеш Маккалистър, но напоследък положението се бе превърнало в истински ад и започвах да се питам дали не е време да продължа напред.

Кеш купи имота преди години, тъй като граничеше със земите му. Управлявах фермата, откакто неин собственик бе старият Джонсън, но след време семейството прецени, че не може да се справи. Продадоха я на Кеш, а аз останах, за да я управлявам. Познавах Кеш от по-дълго време, отколкото можех да си спомня. Той ме научи на всичко, което знаеше за управлението на ферма, но нещата вече не вървяха добре.

Когато Кеш купи фермата, позволи на предишните собственици да продължат да живеят в къщата и да притежават малко парче земя около нея, но малко преди година, дъщерята на Джонсън, Джун се върна у дома след грозен развод. И точно тя бе причината напоследък работата във фермата да бъде непоносима за мен. Бавно и методично тя ме подлудяваше. Надявах се един уикенд далеч от онова място да ми помогне да възвърна силите си. Точно сега да остана в мухлясалия хотел ми се виждаше като истински рай. Доволен бях на всичко, което щеше да ме държи далеч от ноктите на Джун. Още повече че имаше само една жена, чийто нокти бих понесъл да се забият в мен.

Лицето на Доли Дженингс изникна в ума ми и ми се прииска да простена. С буйна червена коса, от която изглежда не можех да откъсна поглед, и огромните трапчинки, които се показваха от двете страни на бузите й. Тя беше адски сладка. Без значение колко се опитвах не можех да я избия от ума си. Барманът, Джими, сложи чашата на плота пред мен, откъсвайки ме от мислите ми. Той ми донесе единственото нещо, което можеше да ме накара да забравя за жената, която никога нямаше да имам. Малката лудетина бе много над нивото ми. Прекалено сладка за мъж на моята възраст. Прекалено добра, че дори да мисля за нея. Прекалено чиста за нещата, които исках да й направя. Но беше така още преди години, когато я срещнах за пръв път и тя улови на мига вниманието ми. Нямаше как човек да не забележи Доли. Щом се усмихнеше, тя бе в състояние да озари безлунна нощ.

Взех чашата с уиски и отпих, наслаждавайки се на изгарянето на алкохола, докато го поглъщах. Пуснах чашата обратно върху стария дървен бар, молейки се питието да прогони образа й от ума ми. Макар че дълбоко в себе си, не исках да спра да я виждам. Замислих се за миг и реших да си поръчам още едно, точно когато Джун застана пред мен. Страхотно. Започвахме отново.

— Хей, каубой. Какво съвпадение, че те виждам тук — тя ми намигна, облягайки се на бара и заставайки прекалено близо до мен. Сладникавият й парфюм изпълни дробовете ми, изгаряйки гърлото ми повече отколкото го бе изгорило уискито. Винаги беше такава. Никога не можех да разбера какво цели Джун. Днес бе облечена с каубойски ботуши и шорти толкова къси и изрязани, че не бях сигурен дали могат да се нарекат шорти. Опитваше се да изглежда като каубойка, но колкото и да се стараеше, не й се отдаваше.

По-скоро бе като каубойка от Бевърли Хилс, ако има подобно нещо. Джун изглеждаше така, сякаш няма да устиска нито час, вършейки истинска фермерска работа. Правата й, светлоруса коса винаги бе идеално подредена, а лицето й бе покрито с прекалено много грим. Джун искаше да се преструва, че между нас има нещо и очакваше от мен да следвам примера й… но това бе нещо, което не смятах да направя.

— Джун — казах, правейки крачка назад, но тя ме последва.

— Брандън — тя извъртя леко очи, сякаш ме изкушаваше или пък играеше някаква игра с флиртуване. Ръката й се опря на гърдите ми. — Все още ли не можеш да си обърнеш езика и да ме наричаш Джи-Джи? Всички ме наричат така.

Проблесна фалшива усмивка. Знаех, че умее да я изобразява на лицето си за миг, макар да не стигаше до очите й. Виждал бях да го прави много често пред родителите й. Поначало тя бе причината те да загубят фермата си. Наложи се да я продадат, за да изчистят кашите на дъщеря си. Джун можеше да харчи пари по-бързо, отколкото куче може да си оближе топките.

— Аз не съм всички — казах й, правейки още една крачка назад, за да може ръката й да падне от гърдите ми. Не исках да й давам поводи да си прави погрешни заключения. Мислех си това още в началото, когато дойде да живее с родителите си. Тя бе предпоставка за неприятности, за да се занимавам с нея, но я съжалих една вечер, когато ме спипа, докато бях на верандата, за да подишам въздух. Говореше ми как всичко, което иска, бе да си намери добър мъж и да се установи, да има деца и семейство.

Казах й, че аз искам същото. Защото наистина бе така. След като прекарах няколко години около Кеш и съпругата му Клеър, знаех, че искам това, което имаха те. Семейството е нещо, което никога не бях имал истински. Всичко, което имах, бе пиян баща, а, когато умря единственото, което изпитах, бе облекчение. Тогава бях на осемнадесет и за щастие нямаше да се налага да се тревожа повече с него. Може да не бе редно, но след смъртта му животът ми стана много по-лек и приятен. Не се налагаше да се правим един друг нещастни.

Джун бе приела думите ми като знак, че може да имаме това заедно и от тогава се опитвах да й покажа, че не съм имал предвид да създаваме семейство заедно. Но още от малка тя бе свикнала да получава всичко, което пожелае, затова не разбираше, когато човек й кажеше „НЕ“. Дори може тогава сълзите й да са били фалшиви с намерението да ме измами, но във всички случаи, нямах намерение да се забърквам с нея.

Огледах се из бара, забелязвайки колко много мъже наблюдават Джун. Не знаех защо си бе навила на пръста да бъде точно с мен. Не знаех защо не си пробваше късмета другаде.

— Не, определено не си като всеки друг — каза тя дрезгаво и се зачудих, дали някой й се връзва на този номер. Вероятно да, съдейки по начина, по който мъжете около нас не откъсваха поглед от нея.

Тъкмо щях да погледна обратно към Джун, но застинах, виждайки Доли да стои точно пред мен. Бе сложила ръка на заобленото си бедро, а блестящите й сини очи бяха присвити към мен. От трапчинките, които толкова обичах, нямаше и следа. Тя бе бясна. Обикновено се усмихваше винаги щом ме види. Дори понякога флиртуваше с мен. Опитвах се да я отбягвам тъй като, за разлика от положението ми с Джун, обожавах Доли да ми посвещава вниманието си. Копнеех за него, но то не бе нещо, което би трябвало да ми харесва. Тя бе прекалено млада за мен. Повтарях си това всяка нощ, докато лежах в леглото, галейки се.

Най-любимата ми фантазия, тази, която ме убиваше напоследък, бе какво ще се случи с тези нейни трапчинки, когато застане на колене пред мен, с члена ми в устата си, докато ме поема до края на гърлото си. Дали щяха да изчезнат или щеше да им лека следа от тях, докато членът ми се плъзга навътре и навън от устата й?

Мамка му. Опитах се да прогоня тези мисли от главата си, тъй като усещах, как въпросният орган ми става все по-твърд. Тя дори не биваше да бъде тук. Имаше още година преди да стане на двадесет и една. Мислех, че в бара ще съм в безопасност, далеч от изкушението, но ето я тук, застанала пред мен. Изглеждаше разярена, като котка, чиято опашка е попаднала в огъня.

— Прекалено млада си, за да бъдеш тук, Доли — казах й, гледайки надолу към нея.

Исусе, тя беше прекрасна. Искаше ми се да се пресегна и да я докосна. Да плъзна пръсти по нежната й кожа. Тя бе от типа жени, при които мъжете копнееха да се прибират вечер. Представих си как я виждам в кухнята, боса и бременна с детето ми. Без нито грам грим по лицето, с разрошена коса след като е бягала цял ден след децата. Сърцето ми се свиваше, толкова много исках това видение да се сбъдне.

— Най-добре се отдръпни от тази уличница и ме последвай. Само за да си сигурен, че съм в безопасност, докато си тук. — Тя ми намигна, преди да се обърне и да се отдалечи. Не би трябвало да я следвам, но тя беше права. Наоколо имаше прекалено много копелета, че да рискувам да я оставя сама. Само щях да я наблюдавам. За да съм сигурен, че всичко е наред.

Джун опита да ме хване, когато тръгнах след девойчето, но аз не й обърнах внимание. Продължих да вървя, гледайки полюшването на задничето на Доли, стегнато в тесни дънки, докато се връщаше към мястото си. Видях я да сяда до момиче с тъмна коса и също се настаних на бара.

— Предполагам, че се справи с това — казах, поглеждайки към Доли.

— Никой не закача това, което е мое — заяви тя.

Чувайки думите й, стиснах силно края на бара, едва въздържайки се да не я докосна. През годините Доли непрестанно казваше неща от този род. Но нямаше начин момиче като нея да иска да се установи с мъж, който е с десет години по-възрастен от нея. Някой, който не е постигнал нищо. Семейството й бе добре познато наоколо. Всеки знаеше кое е семейство Дженингс.

Ако продължаваше да се държи така, можеше и да не й хареса това, което щеше да получи. Тя си мислеше, че е сладко и забавно, но един мъж не може да понесе много. И имайки предвид ада, през който минавах напоследък, нищо нямаше да ме зарадва повече от това да се изгубя в Доли и да забравя за всичко друго на този свят.

Младата жена вдигна чашата си и отпи. Би трябвало да я спра, но знаех, че нищо не би могло да застане на пътя й. Тя знаеше точно какво иска. Винаги съм харесвал тази нейна черта. Тя не просто правеше това, което иска, тя не чакаше някой да й го даде наготово. Стягаше се и работеше, за да го получи. Винаги се хвърляше с рогата напред и никога никой не бе сигурен какво си е наумила. Бих дал всичко, само за да я получа поне за миг. Знаех, че ще бъде невероятно, ако позволя да се случи, но също така знаех, че това ще ме съсипе. По дяволите, тя вече бе разрушила част от мен. Не можех да пожелая никоя друга жена освен нея.

Гледах я как пие и се смее с приятелката си, докато се приближавах бавничко към нея. Не ми харесваше това, че мъжете започнаха да поглеждат към тях двете. Тя изглеждаше толкова красива и си личеше, че се забавлява. Искаше ми се просто да я гледам и да се изгубя в нея. Да се опияня от нея. Вече бях забравил дори мисълта за второ уиски. Тя бе всичко, от което имах нужда.

Двете се изправиха и отидоха на дансинга, а аз скочих на крака. Преди обаче да успея да стигна до тях, Блейк, братът на Доли, се появи изневиделица и удари един мъж, който се бе опитал да сграбчи брюнетката. Когато се завъртя, изгарящият му поглед се насочи към приятелката на Доли.

— Мамка му! Никога не съм виждала Блейк да изпуска темперамента си — каза Доли, изричайки мислите ми на глас. — Уловил те е здраво. — Знаех, че говореше на брюнетката, с която пиеше и се смееше цяла вечер. И мислех, че е права.

— Джими, ще поговорим по-късно за това, че си им сервирал — изкрещя Блейк.

И аз смятах да направя същото, щом барът се изпразни. Дори не ми се искаше да си помисля какво би се случило, ако Доли дойде отново тук сама, и няма кой да я наблюдава. Знаех, че хората в малките градчета са свикнали да правят каквото си искат, но щях да се подсигуря, че Джими няма повече да й сервира.

— Ще откарам Доли до дома, Блейк. Ще се погрижа да се прибере жива и здрава — казах, виждайки, че ръцете му са пълни. Освен това, исках да съм сигурен, че се е прибрала у дома. Нямаше начин да я оставя тук сама.

— Благодаря, Брандън, оценявам го — каза Блейк, поглеждайки към мен.

Доли скръсти ръце на гърдите си и се зачудих дали смята да спори с мен за това.

— Сигурен ли си, че не ти е прекалено далеч?

— Да, няма проблем. Всичко, за да се откъсна за кратко от фермата на Джонсън. Знаеш каква е Джун — казах извъртайки очи, а Доли сви устни при споменаването на Джун. Пресегнах се и хванах ръката на Доли, усещайки топлата й, нежна кожа под пръстите си. Нямаше как да не се зачудя дали ще успея да я докарам до дома й, без да я докосна.