Алекса Райли
Девицата каубой (13)

Епилог
Доли

Няколко години по-късно…

— Добре ли се чувстваш? — попита Брандън, целувайки тила ми. Наведох глава настрани, давайки му по-голям достъп до шията си. Той потърка лице в косата ми за миг и вдиша дълбоко.

— Идеално съм.

Той издаде звук, сякаш не ми вярва преди да ме обърне и да ме вдигне на ръце. Сложи ме на кухненския плот и насочи ръцете си към краката ми. Тогава разбрах, че ме е спипал.

— Свалила си си ботушите.

— Беше ми топло — възразих.

— Краката ти са подути — стрелна той в отговор.

Така беше, но не можех да спра. Не и докато не приготвех всичко. Исках да е идеално за втория рожден ден на малкото ни момиченце. Може да преигравах, но щях да направя всичко по силите си да е перфектно. Знаех, че тези дни с нея ще отминат много бързо.

— Почти съм готова — казах, поглеждайки към всичката храна, която бях приготвила. Това бе последното, което трябваше да направя днес. Дори направих сама тортата. Останах до късно, за да я приготвя и по-скоро да приличаше на розова сватбена торта, отколкото на такава за рожден ден. Но вместо младоженци, отгоре имаше огромно 2.

— Никога няма да се спреш, малко агънце. Познавам те. Ще продължиш, докато не паднеш, но не смятам да го позволя. Не и когато си на път да експлодираш. Единственото, което ще постигнеш в крайна сметка, е момченцата ни да се родят месец по-рано — ръката му започна да масажира с кръгови движения огромния ми корем.

Късмет бе, че имах широк ханш иначе тези две момчета, които изглежда се стремяха да достигнат размера на баща си, никога няма да успеят да излязат от мен.

— Не знам защо се тревожиш толкова много. Знаеш, че всеки ще донесе храна. Знаеш, че имаме повече от достатъчно, а задният двор е напълно декориран. Навън е като розова експлозия. Дори днес дадох на кравите ти малинов сироп, така че точно по случая да дават розово мляко.

Изсумтях на шегата му.

— Това ще е най-розовото парти за рожден ден, което Тексас някога е виждал — каза Брандън, карайки ме да се усмихна.

— Мами, всички са тук! — изписка Савана от другата стая. Двамата с баща й се засмяхме на ентусиазма й.

Тя подскачаше наоколо нетърпеливо, чакайки братовчедите й да пристигнат, все едно не ги вижда всеки божи ден. Тези деца бяха като залепени.

— Мисля, че е по-шумна дори от мен — прошепнах на съпруга си.

— Мислиш ли?

— Тихо, татко на бебетата ми — казах игриво и го ударих по гърдите.

Гостите нахълтаха в къщата и, както каза Брандън, всички носеха подноси с храна със себе си. Жените обичаха да готвят, а повечето семейни празници се провеждаха у дома. Той бе станал като център за семейството и в крайна сметка всички се озоваваха тук.

Малките деца прелетяха през къщата, тичайки към задния двор. Брандън взе чиниите от ръцете ми и ме последва навън. Той ги сложи на една от пикник масите, която вече беше отрупана с храна.

— Върви да седнеш — каза ми Брандън. Понечих да възразя, но той ми хвърли намръщен поглед.

— Този поглед няма същата сила, когато знам, че няма да ме напляскаш — подкачих го аз.

— Малко агънце, имам и друг начин, по който да те накажа — прошепна той в ухото ми. Хвана ме за ръката и ме отведе до един стол, след това седна и ме дръпна в скута си. Той знаеше, че няма да остана права, ако поиска да седна в него. Отпуснах се срещу голямото му горещо тяло, гледайки как всичките малки деца тичат около нас. Това беше третият детски рожден ден, който семейството ми празнуваше за последните шест седмици, тъй като всички ние раждахме почти по едно и също време. Постоянно имаше някоя бременна и обожавах това. Обожавах всеки прекрасен миг.

— Боже, така приличаш на мама. Помня, когато беше бременна с теб. Кълна се, може да сте близначки — каза Тай, сядайки до мен. Той дръпна жена си Ем Джей в скута си и отпусна ръка на леко заобления й корем, точно както Брандън бе отпуснал ръка на моя.

— Тя много щеше да хареса всичко това — казах и погледнах към него. Очите ми се напълниха със сълзи, не защото бях тъжна, а защото бях щастлива. Заедно бяхме. А това бе всичко, което майка ми някога е желала. Семейството й да бъде сплотено и щастливо. Знаех, че това е последното й желание, когато прочетох завещанието й след смъртта й. Бяха разделили земята, но бяха направили така, че винаги да бъдем заедно. И бе получила това, което бе искала, а аз живеех така, че да подсигуря това да остане така.

Да се погрижа всички да останем сплотени. Да съм сигурна, че братята ми винаги ще имат това, от което се нуждаят, докато открият съпругите си.

Сложих ръка върху тази на Брандън.

— Мисля, че тези бебета ще са ми последните — казах, гледайки към корема си.

— Нее. Ще продължим да създаваме деца, така че в края на краищата да нямаме нужда от работна ръка във фермата. Ще си имаме своя собствен малък екип — каза Тай.

Брандън се разсмя, преди да отговори.

— Три са ми достатъчни, но тя каза същото и миналия път, когато беше бременна. Изчакайте само момчетата да започнат да пълзят наоколо и ще поиска още едно бебе.

Само при мисълта как момченцата ни ще пълзят наоколо се натъжих. Идеята никак не ми допадаше.

Брандън се разсмя още по-силно.

— Виждаш ли? Бременна е, а вече мисли за ново бебе.

— Все тая — промърморих, но знаех, че е прав.

— Няма нужда да се цупиш. Може да имаш колкото бебета пожелаеш, малко агънце.

— Е, аз определено приключих — каза Ем Джей, а Тай поклати глава зад нея.

Едва успях да не се изкикотя.

— Никога няма да приключа — заяви съпругата на Трейс, Адисън, с огромна усмивка на лице. И й вярвах. Едва бяха минали шест седмици от раждането, когато Трейс й направи ново бебе. Мисля, че всичките мъже имаха някакъв фетиш относно забременяването на жените, или нещо от сорта.

— Аз мисля, че засега съм добре — обади се Лусиана, съпругата на Блейк, държейки бебе в ръцете си.

Усмихнах се, отпуснах глава назад и затворих очи за секунда. Останах така, наслаждавайки се на звуците на семейството ни, които говореха и играеха, и можех да почувствам как щастието ни обгръща.

Не мисля, че бих могла да мечтая за нещо повече от това и знаех, че Брандън е прав. Това парти беше перфектно, защото имаше всичко, от което се нуждаехме най-много. Любов.