Фридрих Незнански
Платинената карта (50)

6.

Майор Муравьов имаше мургаво лице с резки, сякаш изрязани с нож черти, черна коса и черни офицерски мустаци. Той подаде на Денис широката си и твърда като камък длан и се представи:

— Муравьов.

— Грязнов — отвърна Денис.

— Радвам се да се запозная с вас, Денис Андреевич — каза сътрудникът на Интерпол.

— Взаимно е — отвърна Денис.

Муравьов седна на фотьойла и огледа офиса на „Глория“.

— Уютно е при вас — одобри той.

— Стараем се — с лека ирония отвърна Денис.

След като се наслади на изгледа на стените, тавана и пода, Муравьов насочи погледа си към директора на агенцията.

— Вячеслав Иванович ми предаде вашето запитване по повод Дейвид Флин — каза той.

— И какви са резултатите? — полюбопитства Денис.

— Резултатите са такива, че заради тях ми се наложи да дойда при вас лично — отговори той, като преметна крак върху крак и разхлаби вратовръзката си. — Кажете ми, Денис Андреевич, защо ви заинтересува личността на Дейвид Флин? Споменава ли се неговото име в някое от делата, които водите?

— И да, и не — уклончиво отговори Денис.

Муравьов склони глава встрани и сухо се усмихна.

— Денис Андреевич, разбирам, че това е конфиденциална информация. Но на мен можете да кажете. Дейвид Флин е фалшивото име на човека, когото Интерпол вече няколко години търси безуспешно. Той е мошеник от международна класа. И нашите западни колеги са много учудени, че неговото име е известно в Москва.

— Така ли? — каза Денис. — Хм… Виждам, че работата е сериозна.

— И още как — кимна Муравьов.

Известно време Денис внимателно разглеждаше суровото лице на човека от Интерпол, опитвайки се да разбере дали той говори сериозно, или просто го будалка, за да измъкне необходимата му информация, но лицето на посетителя бе спокойно и уверено, погледът му искрен.

— Добре — каза Денис. — Няма да крия нищо. Но преди това ми обяснете какво знаете за Флин. Кой е той и в какво го подозират?

— Търсен е от френската полиция за кражба на петнадесет милиона евро — каза Муравьов.

Денис подсвирна.

— Охо! Да не би да е ограбил банка?

Муравьов поклати глава.

— Не.

— Какво тогава?

— Дейвид Флин е крадец от последно поколение — каза майорът. — Оръжието му не е пистолет, а компютър, свързан с интернет.

— Компютър? — Денис учудено повдигна вежди. — Ето за какво става дума! Значи Дейвид Флин е хакер?

— Не само хакер, а гениален хакер. Той е голям интелектуалец, с математическо образование. Прекрасно се справя с най-новите технологии. Финансовите му машинации бяха в центъра на вниманието на английските средства за масова информация, но Флин обжалва повечето от обвиненията и почти навсякъде постигна успех. Ако се вярва на вестникарите, дейността на Дейвид Флин е струвала на английската, германската и френската икономика някъде около двадесет и пет милиона евро.

„По дяволите — помисли си Денис. — Сега става ясно защо Вера се е запознала с него на компютърната изложба. Може ли да бъде свързан по някакъв начин с «Платинената карта»? Или няма никаква връзка и това е само съвпадение?“

— Как точно Флин е прибирал парите? — попита Денис.

Ъгълчето на устните на Муравьов потрепна, по което личеше, че изброяването на „подвизите“ на мошеника далеч не му доставя удоволствие, и едва след това отговори:

— Кредитни мошеничества, банкови афери с използване на електронни разплащания и други подобни. Би могло да се каже: стандартният комплект на всеки напреднал хакер. Сега ще ми кажете ли къде сте чували името на този човек?

— Разбира се. Дъщерята на човека, когото търсим, е казала на бившето си приятелче, че ще се омъжва за Дейвид Флин.

Този път беше ред на Муравьов да се учуди.

— Да се омъжи? Казахте, че ще се омъжва?

— Точно това казах.

— Шантава история. Оказва се, че Флин е дошъл в Москва, за да се ожени?

— Така излиза — усмихна се Денис. — Момичето се нарича Вера Акишина. Запознала се с Флин в Париж преди година на една изложба на компютърни технологии.

— Аха — каза Муравьов и замислено подръпна мустака си. — Значи връзката е отдавнашна. Извинете, вие казахте, че търсите бащата на момичето?

— Да. Бил е отвлечен.

— Чакайте… Фамилията на момичето е Акишина? Значи Акишин, за когото похитителите искат няколко милиона, е неин баща?

— Точно така.

— Да — замислено каза майор Муравьов и отново подръпна мустака си. — Право да си кажем, доста объркана историйка. И какво, имате ли вече някакви съображения по въпроса?

— Уви, не. Надявах се вие да ми помогнете да се ориентирам в нещата.

Муравьов се облегна на гърба на стола и погледна Денис с лукаво присвити очи.

— Хм… — каза той. — Да си призная честно, когато Вячеслав Иванович ми предаде вашето запитване относно Дейвид Флин, ние с колегите ми направихме нещо като мозъчна атака. Чували ли сте този израз?

— Това е, когато всеки произнася на глас всичко, което му хрумне във връзка с поставения проблем. Ние също често правим такива атаки.

— Да, нещо подобно. С последващ анализ и резюмета. Та ние анализирахме какво би могло да доведе човек като Дейвид Флин в Москва. Естествено, не знаехме нищо за приятелката му.

— Естествено — кимна Денис. — И какви съображения ви дойдоха наум?

— Имаше всякакви съображения. Но само едно от тях вършеше работа. Наистина не знам дали то вече има смисъл сега, когато ми обяснихте истинското положение на нещата.

— Не се знае — каза Денис. — Може би да. А може би не. Във всеки случай си струва да го огласите.

Муравьов се усмихна.

— Така и ще направим. Нали сте чували, че наскоро в Москва бе убит американският милиардер Лайъм Плат?

— Разбира се, че знам. А това какво отношение има към Флин?

— Доста повърхностно. Нашите английски колеги притежават снимка, на която Плат и Флин са заедно. Правена е на някаква изложба преди няколко години. Не ни е известно какво ги е сближило. Напълно е възможно да се окаже, че са били заедно случайно. Плат е популярна личност. Мнозина биха искали да се снимат с него за спомен.

Денис рязко се наведе напред.

— А кой е правил снимката?

Муравьов погледна към Грязнов под насмешливо извитите си вежди и каза:

— Я как се впрегнахте! Виждам, че действително харесвате работата си. Снимката е направена от наш агент. Пълно е с тях на всяка международна изложба. Мотаят се с камери в ръката, правят се на журналисти. След това снимките се анализират и отиват в архива. Понякога това ни помага в работата — да се установят връзките между различни хора, да се наблюдават отношенията им, да се създават версии и така нататък.

— И това ли е всичко? — разочаровано попита Денис.

Муравьов кимна.

— Засега толкова.

— Не е кой знае какво — въздъхна Грязнов.

Муравьов се усмихна и сви рамене.

— Предупредих ви. А сега ми разкажете всичко още веднъж, само че вече с всички подробности.

— Добре де… — Денис Грязнов въздъхна, предчувствайки уморителното и досадно ровичкане в дребните детайли. — Щом настоявате, ще ви разкажа…

Разговорът им продължи още половин час, след което Муравьов си замина, пожелавайки на Денис успехи в „лова на особено опасните твари, които ни тровят живота“. Без да уточнява кои са тия „ние“.