Том Кланси, Стив Пиечник
Виртуални вандали (20)

20

Изведнъж във вечерния сумрак се прокраднаха светлини. Гангстерите пред тях се разбягаха като хлебарки, хванати на кухненския под. Светлините приближаваха. Мат различи контурите на четирима огнеборци, придружени от тежковъоръжени фигури. Зелени ивици се мяркаха по дрехите на новодошлите. Но това не бяха подкрепления на „Базърдс“.

Морската пехота на САЩ също носеше зелени униформи. Зад тях със светещи сигнализиращи лампи се движеше противопожарна кола! Шофьорът беше пуснал сирените.

Мат изведнъж започна да благославя идиота, който хвърли гранатата и подпали къщата. Вярно, че бе събрал цялата банда на мястото. Но гигантска сигнална ракета беше докарала и противопожарния екип на флотската корабостроителница!

И тъй като пожарът беше избухнал в изоставен район, управлението беше изпратило и подкрепление от Морската пехота.

„Базърдс“ все още надвишаваха частите на пехотата с десет към един и съществуваше риск да ликвидират войските и да осъществят запланувания си удар. Но огнеборците разполагаха с радиостанции. Ако можеха да предупредят Морската пехота…

Мат се обърна към Люк и Кейтлин.

— Хайде. Трябва да им кажем какво става тук.

Той излезе от прикритието на каменното стълбище и се насочи право към блещукащите светлини с вдигнати ръце.

Дулата на пушките се насочиха към него, но той продължи да върви напред с високо вдигнати ръце.

— Пред вас стоят двеста членове на една банда — предупреди той. — Събрали са се тук…

— За да нападнат „Градините на Керълсбърг“ — довърши Кет Кориган, пристъпвайки зад него. Тя също държеше ръцете си високо вдигнати. — Те отвлякоха мен и моите приятели. Аз съм Кейтлин Кориган, дъщерята на сенатора.

— Умно момиче — измърмори Люк. — Мълвата за отвличането трябва вече да се е разпространила. Войниците ще трябва да й повярват.

Мат тъкмо тръгна да му обяснява, че това са морски пехотинци, а не войници, когато с крайчеца на окото си забеляза някакво движение.

В цялата суматоха Роб Фалк се беше промъкнал между сенките до стъпалата на порутената къща, която бегълците току-що бяха напуснали. Сега той излезе от скривалището си, държейки в ръка стария 9 мм пистолет, който беше взел от Серж Воронов. Очите му святкаха с налудничав блясък.

— Няма да стане, проклета кучко — изсъска той. — Няма да провалиш всичко, за което съм се бъхтил.

Люк се затича към него, обзет от сляпа ярост.

В същия момент един пехотинец изкрещя.

— Залягай веднага, загубен пубертет!

Пречейки на Фалк, Люк пресичаше пътя на огъня на Морската пехота.

Роб стреля, но куршумът не улучи Кейтлин. Люк изкрещя от болка и се хвана за ръката, залитна настрани, но успя да се задържи изправен — като все още пречеше на морските пехотинци. С последни сили той стигна до Фалк и вкопчи в него здравата си дясна ръка. Лявата му ръка пръскаше кръв по разбитата улица.

— Няма… да… причиняваш… болка… на Кейтлин! — изрече той на кратки, болезнени пресекулки.

Роб го гледаше с дива, животинска омраза, той бавно насочи пистолета към главата на Люк. Мат чуваше побърканите викове на пехотинците, които се опитваха да се прицелят в Роб, без да наранят Люк или Кейтлин. Трябваше да направи нещо, трябваше…

— Фалк! — изкрещя той и се втурна към Гения.

Дори не му остана време да стреля, преди Мат да се нахвърли отгоре му. Двамата се строполиха на земята, вкопчени един в друг. Роб се мяташе като змия, опитвайки се да се отскубне и да стреля. Мат сграбчи ръката, с която държеше пистолета, и я удари с все сила в земята. Фалк изтърва оръжието, но свободната му ръка се стрелна към очите на Мат. Той се извъртя, удари противника си, след което го обърна така, че той лежеше на корема си. Натисна дясната ръка зад гърба му и го изви нагоре.

Пехотинците се скупчиха около тях.

— Какво става тук? — попита един сержант.

— Аз съм член на Нет Форс Експлорърс — обясни Мат на пресекулки. — Ако се свържете с капитан Уинтърс в щаба на Нет Форс във Вашингтон, мисля, че ще гарантира за мен. А това е човекът, който с компютърните си умения се опита да проникне в системата на „Градините на Керълсбърг“. Каквото и да предприемете, само недейте да го оставяте отново в ръцете на приятелчетата му.

Гангстерите не знаеха какво да предприемат. Ако изпуснеха Роб Фалк, целият им план отиваше по дяволите, но нямаха желание да застанат срещу пушките на пехотинците, прицелени в тях. Ако насреща им стояха полицаи, можеха и да се пробват да пробият линията. Но не и срещу Морската пехота.

Мат въздъхна с облекчение, когато видя един лейтенант от пехотата да говори по радиостанцията. В далечината вече се чуваше воят на приближаващите сирени. Лейтенантът се свърза с щаба на Нет Форс. Скоро в небето над тях се появиха хеликоптери.

Всичко свърши.

 

 

Екип специалисти по криминални разследвания преглеждаше компютърната система, която беше сглобил Роб Фалк.

Мат излезе прав. Без Фалк, Джеймс и неговите войници нямаше да успеят да осъществят запланувания си обир. Самият Джеймс беше на другата страна на разнебитения квартал, водейки престрелка с хората си срещу Серж Воронов. Синът на балканския дипломат не бе успял да се добере до издигнатата над улицата магистрала. Но се беше укрепил между бетонните постройки, водейки престрелка с Джеймс и част от бандата. Когато полицаите пристигнали, Серж бил ранен и останал само с два куршума. Джеймс беше избягал доста подло, оставяйки хората си сами. И цялата информация в бюлетина на полицията беше съсредоточена върху тях.

Останалите гангстери се опитаха да избягат, но полицията, пехотинците и хората от Нет Форс бяха обградили повечето от тях. Някои от „Базърдс“ бяха паднали под изстрелите, други се бяха отървали, но едно беше сигурно. Основната бойна сила на бандата беше претърпяла съкрушително поражение тази вечер.

Капитан Уинтърс се приближи към Мат.

— Хората ни откриват невероятни неща на онези сглобени драйвъри — каза той. — Но има и неща в целия този случай, които аз самият не бях склонен да приема.

Не беше голямо извинение за това, че не се бе вслушал в теориите на Мат за виртуалните вандали. Но честно казано, беше повече, отколкото Мат очакваше.

— От друга страна, никога не съм очаквал от теб да поемаш такава безотговорна, опасна… и направо глупава постъпка — продължи Уинтърс. — Да действаш под прикритие на своя глава без никакво подкрепление и без никаква връзка — ти за кого се мислиш, бе? За Джеймс Бонд ли?

— Капитане, оставил съм дискета с всичко, което знам по случая. Тя съдържа всичко, което съм открил… — започна Мат, но Уинтърс го прекъсна.

— Ако знаеш колко бели можеше да създадеш само! Открихме твоя файл, след като си напуснал училището без разрешение от военните, Хънтър. — Той погледна Мат по такъв начин, че можеше да разтопи желязо с погледа си. — Но беше безполезен, тъй като Фалк и другите виртуални вандали се бяха изпарили. Надявам се, че докато си бил затворен в камбанарията, си разбрал всички тези съществени неща, от които щяхме да се нуждаем, за да те измъкнем, нали?

— Но аз все пак успях да избягам, капитане — посочи Мат. — Използвах наученото при постъпването си в Нет Форс Експлорърс, за да се измъкна оттам.

— О, да, чух всичко за премеждията ти от Воронов и Валери, докато сте били притиснати. — Уинтърс спря за миг. — А и от госпожица Кориган. — Той отново поклати глава. — Налудничавите ти изпълнения доказват едно — недостатъчните знания са нещо опасно, особено ако се опиташ да ги приложиш. — Уинтърс въздъхна. — Мисля, че ни остава една възможност, за да те спрем да не вършиш повече глупости. Ще те прехвърлим към обучението за напреднали, само и само да те държим на разстояние от улиците.

— Сър? — Мат не можеше да повярва на ушите си. Обучението за напреднали или „буут кемп“, както му викаха Експлорърс, беше за много по-възрастни от него, а и не допускаха всекиго. Вероятно щяха да искат разрешението на родителите му. Но смяташе, че може да убеди майка си да го пусне, а тя да говори с баща му.

— Благодаря ви, капитане — каза той.

— Недей да ми благодариш — рече му Уинтърс. — Когато се озовеш там, ще имаш усещането, че преминаваш през деветте кръга на ада. Надявам се, че това ще поуспокои малко енергията, която, изглежда, имаш в излишък.

Мат усети, че се изчервява.

— Между Кет… ъъъ Кейтлин Кориган и мен не се случи нищо.

— Нищо, така ли? Освен че ви отвлякоха и стреляха по вас? Решил си да я защитаваш, като си разбрал, че е замесена в тази каша.

Мат вдигна рамене, а лицето му се изчерви още повече.

— Направих това, което сметнах за правилно.

— Също както и Люк Валери, предполагам.

— Да. Видях го да си говори с Кейтлин. Май най-накрая е решил дали я харесва, или не.

— Не че ще му е от полза — каза Уинтърс. — Семейство Валери и бащата на Серж се връщат в своите страни. Родителите на Джералд Савидж вече са отнесли тялото му у дома. Щатският департамент работи здраво за изясняване на случая и взимане на необходимите решения. А сенатор Кориган, освен ако не се лъжа, ще заключи дъщеря си и няма да я пуска да излиза, докато не навърши трийсет години.

Мат се засмя. Повече нямаше да има снимки на Кет Кориган в общественото холопространство. Щеше да е жалко!

— А какво ще стане с Роб Фалк? — попита той.

Сега беше ред на капитана да вдига рамене.

— Сега е в затвора под продължително наблюдение, така че… няма да може да си причини нищо. Естествено ще премине пълни психически изследвания. Експертите по компютрите ми казаха, че той наистина е гений. Но бе запланувал няколко ужасни неща…

— И извърши няколко такива — включително и убийство — довърши навъсен Мат.

Капитан Уинтърс не се възпротиви. Той просто смени темата.

— Мисля, че Федералното правителство ще започне да обръща по-голямо внимание на тези улични банди. Те представляват проблем и за други градове, не само за Вашингтон.

— И това вероятно ще е единственият видим резултат от всичко, което се случи — каза Мат.

— Предполагам, че ще е така, след като Щатският департамент, Министерството на правосъдието и няколко други агенции — в това число и Нет Форс — приключат с разследването. — Уинтърс погледна към Мат. — Да не очакваш медал?

— Съвсем не! — отвърна учуден Мат.

— Тогава го погледни от тази страна. Ти предотврати международен скандал, в който бяха замесени четири държави, спаси много хора от ръцете на „Базърдс“… не позволи на една гадна технология да попадне там, където не трябва. За съжаление хората, които ще знаят какво си направил, за да предотвратиш всичко това, се броят на пръстите на едната ръка.

— А в замяна получавам възможност да ми съдерат задника в обучението за напреднали — каза Мат.

Капитан Уинтърс кимна.

— Нет Форс ще имат грижата. Случайно да имаш някакъв проблем с това, Хънтър?

Мат усети по лицето си да се прокрадва лека усмивка.

— Мисля, че ще го преживея, капитане — каза той.