Том Кланси, Стив Пиечник
Виртуални вандали (19)

19

Един или два пъти Мат беше ходил на виртуално планинско катерене. Той научи една техника глисад, при която катерачите се спускаха по заледени склонове, използвайки брадвичките си, за да си проправят път. Мат бе помислил, че може да използва същата техника, ако изпадне в беда на керемидения покрив.

Сега обаче откри, че има съществена разлика между леда и керемидите особено когато разполагаше с парче дърво, за да си забавя пътя.

Кракът от стола се разцепи и разхвърча на трески, когато се опита да го забие, за да спре пропадането си. Когато най-накрая успя да го забие в някаква пукнатина, то почти се изтръгна от ръката му. Той го задържа със сетни сили и спря да пропада — докато керемидата не поддаде и той отново полетя надолу.

Този път падаше по-бавно, но затова пък краят на покрива се приближаваше по-бързо. Мат правеше всичко възможно, за да предпази главата си. Ако имаше късмет, можеше и да успее да се хване за улука на ръба на покрива.

Но когато стигна дотам, се оказа, че той липсва! Някой сигурно го е откъснал, за да продаде медната обвивка.

На Мат му оставаше една последна възможност. Под тежестта на тялото му покривът като че ли пропадаше. Натисна го с всичка сила с дървеното парче. Той като че ли се пропука малко, докато — най-накрая — дървото в ръцете му успя да го пробие. Спря точно навреме, защото краката му вече се люлееха зад ръба на покрива.

— Спускането изглежда доста вълнуващо — провикна се Кейтлин от върха на покрива.

Мат направи някакви жестове, с които показваше, че си е било наистина опасно. От мястото си успя да види, че „Базърдс“ са разположили пазачи около цялата църква. От тази страна на пост беше азиатчето. „Как се казваше то? Енджи“.

Той обаче не приличаше на военен часовой. Просто се шляеше по улицата с пищова на Уили, пъхнат под колана си.

Но можеше да извади този пищов и да го използва, ако чуеше как заложниците се викат един друг.

Останалите поне разбраха намека му. Те се скупчиха един до друг и измислиха доста добра идея. Изградиха човешка стълба. Серж стоеше на върха, докато Люк се спускаше надолу, докато стигна до глезените му. След това беше ред на Кейтлин. Тя се плъзна надолу, хващайки се за другите, за да не се спуска прекалено бързо.

Трябваше да се пусне от краката на Люк и да измине последните два метра, но Мат се притече и я хвана.

Но дори и с негова помощ, те се прекатуриха един път заедно. Кет се олюляваше в продължение на една безкрайна минута. Но бързо се хвана за забитото в покрива дърво вместо за ръката на Мат.

— Пфууу! — въздъхна тя продължително и дълбоко. След това забеляза патрулиращият отдолу Енджи.

— Сега разбирам защо искаше да мълчим — прошепна тя.

Мат кимна.

Момичето погледна неспокойно от пазача към двамата им приятели, които висяха от покрива.

— Не могат да висят там вечно — прошепна тя. След което кимна към дървената кука. — А и не знам също колко ще издържи това.

Мат обаче не отговори.

Той наблюдаваше Енджи, който се връщаше насам.

Когато пазачът бе под тях, си пое дъх.

Може би трябваше да предупреди Кейтлин. Тя издаде някакъв стон, който приличаше на задушаване и накара Енджи да погледне нагоре. Очите на азиатчето се вторачиха и то се пресегна да извади пистолета си.

Тогава Мат скочи отгоре му. И двамата паднаха на земята, но Мат беше върху него. Последва бърза, но болезнена хватка и безчувствените пръсти на Енджи пуснаха пистолета.

След което той изкрещя с всичка сила.

Мат изруга на ум. Знаеше, че трябваше да го цапардоса в лицето, но се опасяваше, че Енджи ще гръмне пистолета. Вече нямаше за какво да се тревожи, така че му нанесе силен удар и Енджи се строполи безмълвен.

— Скачай! Бързо! — изсъска той към двата чифта крака, които се люлееха на ръба на покрива. Кейтлин скочи долу и Мат я хвана. Краката на Люк се люлееха самотни, а след това се появи друг чифт. Серж бе успял да се спусне.

И двамата скочиха едновременно точно когато зад ъгъла се появи друг пазач от „Базърдс“ — Уили.

— Ей, Енджи, какво става, та си се развикал така?

Русолявото момче гледаше изумено бягащите заложници. То отвори устата си, за да извика и предупреди останалите, докато пъхаше дясната си ръка под тениската, за да извади пистолета.

Серж взе падналия на земята пищов на Енджи.

Двата изстрела прозвучаха едновременно. Уили изпищя и се извъртя, държейки се с лявата ръка за рамото си. Серж пристъпи напред.

— Тръгна в грешна посока, идиот такъв! — извика Люк. Той, Мат и Кейтлин вече тичаха по улицата в източна посока. Взимайки пистолета на Уили, Серж извика към тях:

— Ще вървя по пътя!

Нямаше време да спорят. Изстрелите непременно щяха да доведат „Базърдс“.

Мат се озърна бързо назад, когато стигнаха до най-близкия ъгъл на улицата. Членовете на бандата изскачаха от изоставената църква като мравки, чийто мравуняк е бил разровен.

От входа на църквата затрещяха изстрели.

— Предполагам, че са видели Серж — каза Люк.

Между кънтящите изстрели се чу силен, ядосан глас. Мат го позна. Беше Джеймс, който нареждаше на хората си.

— Къде са другите? — крещеше главатарят на бандата. — Намерете ги! Намерете ги веднага!

Мат се прибра зад ъгъла, бутайки другите пред себе си.

— Хайде — каза той. — Всеки момент ще започнат да ни търсят.

— Няма дори да успеем да стигнем края на улицата, преди да се появят зад ъгъла — каза Кейтлин.

— Да се скрием някъде. — Мат огледа къщите, стоящи пред тях и избра една наслуки. Тя поне имаше врата вместо преграда от шперплат или стена от твърда сгурия на входа. Опасяваше се, че може да е заключена, а нямаше нито ключалка, нито дръжка. Те бяха избити от дървения панел, който се разтвори, щом Мат го удари с дланта си.

Влязоха в мрачен коридор, осветен от няколко лъча, прокрадващи се между процепите в шперплатовите плоскости, които трябваше да затворят изпочупените прозорци. Мат затвори вратата, гледайки през издълбаната дупка. Тя му осигуряваше достатъчно добър изглед към улицата, показвайки тичащите наоколо гангстери.

— Сега ще започнат да претърсват къща по къща — каза Люк.

Мат се обърна.

— Ще барикадираме вратата, за да ги забавим. Докато се мотаят тук, ще излезем отзад.

От дясната им страна имаше стълбище към втория етаж, отляво — преддверие към апартамент, чиято врата висеше на счупените панти.

Мат влезе вътре, видя старо легло и го задърпа към вратата. После закрепи ръждясалата му пружина на рамката.

— Вижте какво има в другия апартамент — нареди той, докато буташе една разрушена етажерка за книги от изкуствени плоскости, с която да укрепи барикадата.

— Тук има един стар куфар, обаче е много тежък — провикна се Люк.

Мат му помогна и започнаха да го бутат към вратата. Тогава чуха Кейтлин.

— Трябва да се измитаме оттук — и то бързо! — Тя притича към тях и Мат, и Люк оставиха куфара.

Заизкачваха се по стълбището. Горе имаше широка площадка. Сноп светлина се процеждаше от разбития тавански прозорец. Точно под него в изгнилия под зееше дупка, през която се виждаше мазето. Мат пристъпи до ръба. Подът под краката му изскърца застрашително.

— Ако се засилим, може и да я прескочим — каза той.

— Или при приземяването ще пробием пода и ще пропаднем. Люк се втренчи в тъмното мазе.

Нуждаеха се от мост, и то достатъчно широк.

— Вратата от първия апартамент! — каза Мат. И тримата се втурнаха обратно към входното антре.

Може би шумът ги привлече или просто имаха лош късмет, че „Базърдс“ дойдоха да проверят къщата. Когато външната врата не се отвори мигновено, последваха викове. Юмруци затропаха по старата дъбова врата. Мат долови още гласове отвън.

— Да се махаме! — изсъска той и тримата се втурнаха по коридора с тежката врата.

В същия момент елин от гангстерите реши да си проправи път, като стреля. Изстрелите засвистяха из коридора, един куршум рикошира в пружината на леглото в набързо издигнатата барикада.

„Този е гледал твърде много холофилми, помисли си Мат. Няма преграда, която да му се опъне“.

Останалите от „Базърдс“ последваха примера му. През външната врата и шперплатовите плоскости, които покриваха прозорците, засвистяха куршуми. Мат, Люк и Кейтлин се струпаха пред вратата на задния апартамент доволни, че са поставили няколко прегради между тях и престрелката. И тогава огънят бе прекратен.

— Барикадата няма да издържи дълго време при тази обстановка — каза Люк, докато мъкнеха вратата покрай изоставения куфар.

— Ами ако минат през къщите от другата страна? — попита Кейтлин. — Може да ни очакват отзад.

— Да се надяваме, че няма да се сетят за това веднага — каза Мат. — За момента имаме само един проблем.

Мат и Люк плъзнаха вратата напред, за да покрие дупката. Щеше ли да им свърши работа?

Люк се завъртя към Кейтлин.

— Ти си най-леката. Защо не минеш първа?

Тя просто поклати глава в знак на несъгласие.

Устните на Люк се свиха.

— Нямаме време да спорим. — Придвижвайки се бавно и внимателно, сякаш ходеше по тънък лед, той стъпи върху временно изградения мост.

Между зъбите на Мат свистеше въздух. Другият край едва се виждаше. Най-сетне Люк успя да го достигне.

— Давайте! — каза им той.

— Хайде, Кейтлин — рече Мат. — Видя, че е издръжлив.

— Не, хлътна надолу — каза тя с пресипнал глас.

Нямаше време за колебание. Мат стъпи върху вратата. Можеше да измисли двеста неща, които бяха много по-забавни от тази разходка по двуметров мост. Всяка стъпка като че ли нарушаваше баланса на моста и нестабилната му опора.

Той си пое дъх едва когато стигна до другата страна. Люк вече бе отишъл нататък, за да провери задните помещения. Сега се върна, мъкнейки със себе си дървена ракла, която издаваше неприятна миризма.

— Мисля, че са били книги — каза той. — Преди да мухлясат.

Вниманието на Мат се насочи към Кейтлин, която стоеше като препарирана на другия край на моста.

— Хайде, давай! — извика и Мат.

— Аз… Аз не мога — преглътна тя.

Люк свали от плещите си товара.

— Кет, тръгвай — каза той. — Не можем да те пренесем, защото няма да издържи тежестта ни.

Тя направи плаха крачка напред, след това още една.

Откъм преддверието се чу оглушителен трясък.

— Идват насам — каза Мат.

Сякаш произнесе вълшебните думички. Кейтлин внезапно се втурна напред, държейки ръцете си разперени, за да пази равновесие. Въпреки че беше по-лека от момчетата, резките й движения разклащаха крехкия брод.

Мат стискаше челюстите си толкова силно, че зъбите го заболяха.

Кейтлин почти стигна до края — но мостът пропадаше!

— Дръж ме здраво — каза Люк на Мат.

Стъпвайки на солидно парче от пода, Мат стисна силно отзад за колана Люк. Той се наведе напред, протягайки се да хване махащата неистово Кейтлин.

Хвана я! Мат ги дръпна назад от нестабилното място. Мостът се заклати застрашително, на косъм от свличането. Ако не бяха успели да хванат Кейтлин навреме…

Чуха гласове, идващи от дъното на коридора. Люк се обърна, сграбчи раклата с мухлясалите книги и я хвърли върху моста. Той пропадна с кух трясък надолу.

Мат вече теглеше Кейтлин към задните помещения, право към прозорците.

Дворът беше около метър или два широк, с разкалян чакъл по земята и висока малко над метър и половина ограда. Зад нея се простираше празно място, обрасло с трева, а по-нататък се виждаше дървена барака. Някой се беше погрижил за постройката, боядисвайки я в бяло.

Един вик им подсказа, че преследвачите им са се справили с препятствията по пътя си. Когато Мат се обърна назад, един изстрел изсвистя покрай него като разгневен стършел и се заби в стената на бараката.

Мат избута с лакът острите парчета стъкло от рамката на стъклото и вдигна Кейтлин. След това подаде ръка на Люк. Трябваше да го вкара бързо вътре, защото от оградата се появяваха още от „Базърдс“.

Мат гледаше и не вярваше на очите си. Стаята беше пълна с вестници, струпани на вързопи. Колко ли отдавна с било времето, когато „Вашингтон Поуст“ е излизал на хартия? Вестникарската хартия беше крехка и суха.

Мат видя през прозореца един от гангстерите да скача от оградата. Носеше пушка. Мат се загледа по-внимателно. Оръжието изглеждаше доста обемисто…

— Бягайте! — извика той на останалите. — Тоя идиот носи гранатомет!

Втурнаха се между високите до гърдите купчини хартия, излизайки от стаята точно когато приглушено „фоуумп“ оповести изстрела на гранатомета.

Разнесе се задушлив облак дим. Мат предположи, че е сълзотворен газ. „Тоя трябва да е по-голям идиот, отколкото го смятах“, помисли си той. Сълзотворният газ щеше да е много полезен при нападението над „Градините на Керълсбърг“ срещу хора, които се опитват да се барикадират в домовете си. Но ние се опитваме да се измъкнем оттук. А сълзотворният газ ще ги забави. След това той долови друг звук, освен свистенето на газ. Дали не беше пукотът на пламъци?

Мат изруга. Избухналата граната беше подпалила купчините с вестници! Затича се, колкото му държаха краката към стаите отпред. Старата дървена постройка щеше да пламне като факла за броени секунди! По петите му пълзеше черен пушек, докато тичаше напред. Той стигна до Люк и Кейтлин, които надзъртаха през предната врата.

— Пожар! — каза им той задъхан. — Бягайте навън! Веднага!

— Но… — опита се да каже нещо Кейтлин.

Мат обаче нямаше намерение да спори. Той отвори вратата и излезе на неустойчивата веранда.

Едва тогава разбра какво се бяха опитвали да го предупредят другите. Четирима от преследвачите стояха в далечния край на пресечката.

Той влетя обратно, заставайки плътно до стената на старата барака. Задната част изцяло беше погълната в пламъци, издигащи се до небето. На предната тераса, скрити от пушеците, макар и временно, те бяха невидими за преследвачите си.

Пламъците се разрастваха — приближавайки се към тях с всяка изминала секунда. Не можеха повече да останат вътре. Мат се надяваше, че вече се е стъмнило достатъчно — а в тази опустошена част на града нямаше улични лампи. Време беше да се предприеме нещо — дори и някой отчаян ход. Той пое дълбоко въздух. Може би нямаше да забележат, че не носи цветовете на бандата.

— Ей! — извика Мат на бандитите. — Сгащихме ги отзад. Хайде да вървим! — Той посочи задната част на къщата.

Крещейки колкото им глас държи, четиримата тежковъоръжени младежи свиха зад ъгъла.

Мат се върна обратно при вратата. От къщата излизаше невероятна топлина — заедно със задушлив дим. Кет и Люк кашляха, докато излизаха навън, а ръцете им бяха оставили черни отпечатъци по бузите и брадичките им.

„Трябва да се омитаме оттук, помисли си Мат. Пожарът ще привлече всеки «Базърдс» в околността насам“.

Тримата изскочиха на улицата. Тя беше с източно-западно изложение. Само след няколко пресечки, най-много на 400 метра, щяха да са на сигурно място във флотската корабостроителница.

Див вик прокънтя зад тях.

— Ето ги!

Четиримата гангстери, които беше преметнал, се връщаха обратно, при това групичката им се беше увеличила. Мат погледна през рамото си. Може би три четвърти от пресечката ги деляха от преследвачите им.

„Те не са добри стрелци“ — каза си Мат. Но пък бяха много, а част от тях и с автоматични оръжия. Ако не се изтеглеха бързо, все някой щеше да ги улучи.

— Движете се на зигзаг! — Думите прозвучаха все едно бяха изстреляни, докато той ускори крачката си в бяг. Само ако успееха да се доберат до ъгъла…

Точно срещу тях, откъм пресечката се появиха тъмни, раздърпани фигури. Мат сви рязко, водейки приятелите си към убежището на едно каменно стълбище. Той преглътна, предвкусвайки жлъчния мирис на поражението. Пътят им беше отрязан, бяха обградени от групи бандитчета, които щяха да ги застрелят с огромно желание. Много по-добре щеше да им е, ако си бяха пак в камбанарията.