Уилям Сароян
Един ден от залеза на света (33)

„Доджърс“ победиха в съботния мач, за трети пореден път, но в понеделник, на „Янки Стейдиън“, те отстъпиха на „Янкис“ пет пълни обиколки в първия ининг. Този ининг беше лек. Играта бе добра отначало докрай. Ала „Доджърс“ си го върнаха във вторник и спечелиха мача и шампионата с резултат четири на три. Ван се върна на училище в сряда.

В неделя сутринта консултантите на Барагари все пак не харесаха пиесата, дори с новия персонаж, дори с по-заплетен сюжет.

В понеделник вечерта гледа Лора. Прочете отзивите във вторник сутринта. Пиесата беше свалена след осмото представление.

Роузи взе урока си по танци в понеделник следобед. В черното си трико, с коса, вързана на конска опашка, тя изглеждаше достатъчно лека, за да полети, като хубава буболечка. След урока той заведе Роузи и госпожица Макдугъл да пият чай в „Румпелмайер“, после отиде в кабинета на Док Леви и Док смени лекарството в зъба му.

Лари Лангли му изпрати три различни договора, съставени от адвоката на Адолф Замлок, един от друг по-лоши, а после агентът се обади по телефона и каза, че Замлок си иска обратно хилядата долара. Една вечер в „Грейт Нодън“ на Йеп му връчиха съдебно известие, изпратено от адвоката на Замлок.

Романът, който беше пратил на редактора на голямото списание, бе върнат.

„Светът в действие“ представи „В началото“. Данъчният агент регистрира ново право на запор пред „Светът в действие“ за всяка нова сума, която може да постъпи.

Плати трийсет долара за чифт обувки, двайсет и пет за шапка, шест за вратовръзка.

Един арменец, трийсет и девет годишен, му донесе пиеса и поиска от него да я прочете. Арменка от Бруклин му се обади по телефона и каза, че е написала текст за песен. Едно арменско момиче, което беше боядисало черната си коса розова, дойде в хотела и го помоли да й помогне да получи роля в някаква пиеса. Един арменски цигулар от Гърция му телефонира и го попита дали познава Сол Хърок^[1]. Арменски гимназиален учител във Филаделфия му писа, за да го пита как да публикува книгата си за световния мир. Една арменска майка се обади и каза, че тригодишната й дъщеря е красива, как да участва във филм? Един арменец с килим дойде в хотела и обяви, че всяка значима личност от 1901-а насетне е стъпвала върху килима — и поиска да разбере какво е мнението му за това. Синът на някогашния арменски посланика във Франция телефонира и го попита защо младото поколение не милее за родното. Една дребна възрастна арменка му донесе хартиена торбичка, пълна с дребни арменски хлебчета, опечени от нея. Той й благодари и ги изяде. Млад мъж на име Гордън Мускат му се обади и заяви, че му е братовчед, но когато се срещнаха, Йеп разбра, че той не е арменец. Не беше и турчин, кюрд, грузинец, грък, сириец, асириец, евреин, италианец, нито испанец.

Много други хора, които не бяха арменци, сториха подобни неща, а някои и повече.

Той купи на Ван костюм, шапка, риза и вратовръзка, като подарък за рождения ден, но в същото време купи на Роузи две рокли.

Написа нова пиеса за шест дни. В пиесата имаше следната реплика: „Помислих си, че умирам, но вероятно е бил някой друг.“

Спомни си за една муха. Когато Ван боледуваше в Сан Франциско, мухата беше в стаята. Тя бе кацнала на неговото мъничко лице и бръмчеше. Когато един месец по-късно се връщаха в Сан Франциско от почивка във Фресно, Ван беше попитал: „Мухата ще бъде ли там?“

Все си спомняше гласа на Ван и погледа му, когато изрече тези думи. Ван беше потресен от мухата.

Престана да си спомня маковото поле в Калифорния. Обаче дребната възрастна госпожа, която беше опекла хлебчетата и му ги бе донесла — ех, нея никога нямаше да я забрави.