Маги Стийвотър
Завинаги (16)

Петнайсета глава

Грейс

Това беше същински кошмар.

Светът край мен беше потънал в непрогледен мрак. Не изпълненият със силуети мрак на стаята ми през нощта, а абсолютния, бездънен мрак на място, където нямаше никаква светлина. Усетих капки по голата си кожа, злостния бич на проливния дъжд. Някъде отпред се чу силен плясък.

Навсякъде край мен чувах дъжда, сипещ се върху гората.

Аз бях човек.

Нямах представа къде се намирам.

Внезапно край мен лумна светлина. Приклекнала и трепереща, имах време само колкото да видя извилата се като змия светкавица през клоните над главата ми, покритите си с кал пръсти, протегнати пред мен, и моравите призраци на дървесните стволове.

После мракът се завърна.

Зачаках. Знаех, че ще последва, но въпреки това не бях подготвена, когато…

Трясъкът на гръмотевицата прозвуча така, сякаш бе дошъл от вътрешността на тялото ми. Беше толкова силен, че притиснах ръце към ушите си и сведох уплашено глава, преди логиката да поеме отново контрол над мислите ми. Това беше гръмотевица. Гръмотевицата не можеше да ме нарани.

Въпреки това ускореният ми пулс блъскаше силно в ушите ми.

Изправих се насред чернотата — беше болезнено тъмно — и обвих ръце около тялото си. Всеки инстинкт в мен крещеше да намеря убежище.

Нова светкавица.

Къс пурпурно небе отвъд черните криви клони и… очи.

Дъхът ми секна.

Наоколо отново се стелеше мрак.

Чернота.

Затворих очи, но дори и отвъд клепачите си можех да видя избледняващия образ: голямо животно на няколко ярда от мен. Гледаше ме с немигащите си очи.

Косъмчетата по ръцете ми започнаха да настръхват в бавно, мълчаливо предупреждение за опасност. Внезапно всичко, за което можех да мисля, беше онази вечер, когато бях на единайсет. Седях върху люлката в задния двор и четях книга. Вдигнах поглед и видях вперените в мен очи… и после бях смъкната от люлката и повлечена към гората.

Оглушителна гръмотевица.

Напрегнах се, за да чуя приближаващите се стъпки.

Нова светкавица освети света край мен. Две секунди светлина, в които ги видях. Безцветните очи, отразили светкавицата. Вълк. На три метра от мен.

Това беше Шелби.

Светът потъна в мрак.

Аз се затичах.