Джак Ванс
Господарите на Драконите (3)

ГЛАВА 3

В течение на цялата история на Ерлит съдбата на Щастливата Долина и Долината на Бенбек се променяли в зависимост от хода на борбата между родовете Карколо и Бенбек.

Холдън Бенбек, дядото на Джоз, бил принуден да освободи Щастливата Долина от данъци, когато Атърн Карколо, този хитроумен развъждач на дракони, създал първия Дявол. В отговор се появили Джагърите, но противниците избягвали да влизат в открита борба помежду си.

Годините минавали. Илдън Бенбек, синът на Холдън, крехък и нерешителен човек, загинал, след падане от непокорния Паяк. Понеже Джоз бил още дете Гроуд Карколо решил да си опита щастието в борбата. Но претърпял съкрушително поражение в решителната битка от Хендъл Бенбек, чичо на Джоз, Главен Господар на Драконите на Долината на Бенбек. Войската на Щастливата Долина била натикана в една клисура, Гроуд Карколо бил убит, а младият Ървис осакатил Убиеца. По различни причини Бенбекови не успяли да използуват постигнатото преимущество. Ървис Карколо, губещ съзнание от голямата загуба на кръв изтеглил хората си в относителен ред. Всички следващи години между съседните долини тлеел подозрителен мир.

Джос израстнал и се превърнал в млад, но мрачен човек, който не предизвиквал в подчинените си пламенен възторг и ентусиазъм. Същевременно не възбуждал и явна неприязън. С Ървис Карколо взаимно се презирали. При споменаването за кабинета на Джоз, с книгите му, инструментите, моделите и чертежите, със сложната наблюдателна система на Долината Бенбек (разпространяваха се слухове, че оптиката е дело на Свещените), Карколо с отвращение просто разпервал ръце.

— Да се уча ли? Пфу-у! Ама че удоволствие да се ровиш в минали повръщания! И до какво ще ни доведе това? Трябвало е да се роди Свещен, този кисел слабак, който витае някъде в облаците!

Някой си Дуе Алфонсо — търговец на деца, менестрел, знахар и хиромант — предал тези думи на Джоз, който само повдигна рамене.

— Ървис Карколо постепенно ще се изроди в един от своите Джагери — казал той. — Собствената му непробиваема глупост го прави съвършено непристъпен.

Тази забележка по същия път се върнала обратно в Щастливата Долина и засегнала предводителя и по болното място. Той отдавна и тайно се опитвал да създаде в оборите си нова порода дракони, мощни като Джагерите, но притежаващи свирепостта и бързината на Сините Ужаси. Но в работата си повече се облягал на интуицията си, отколкото на съветите на Главния си Стопанин на Драконите — Баста Хейвън.

Яйцата били продупчени и десетина дракончета оцеляли. Ървис ги гледал по метода на камшика и сладкиша. Постепенно животните израстнали. Надеждата на Карколо да обедини в едно ярост и неуязвимост се осъществила четири вяли и раздразнителни създания, широки в гърдите, но слаби в краката и с ненаситен апетит.

— Как може да се създаде нов вид дракон, само със заповед: „Съществувай!“ — с насмешка казвал Баста Хейвън на помощниците си и веднага ги съветвал. — Дръжте се надалеч от тези твари. Умеят само да гълтат и да размахват лапите си.

Времето, усилията и храната, изгубени в безполезни опити, отслабили армията на Карколо. Преуспял само с плодовитите и непретенциозни Мегери. Дългоноги и Крачещи Убийци имал предостатъчно, но тежките и специализирани видове, особено Джагерите, явно не му стигали. Спомените за древната слава на Щастливата Долина не му давали спокойно да спи. Долината Бенбек трябвало да бъде покорена! Често си представял церемония в която Джоз Бенбек изпълнявал ролята на момче за всичко към някой драконов обор.

Претенциите на Карколо се усложнявали и от някои капитални затруднения. Населението на Щастливата Долина се удвоило, но вместо да разширява селищата, да издига нови кули и да копае тунели, Карколо изградил три нови обора за драконите, десетина бараки и огромна тренировъчна площадка. На жителите бил предоставен избор: или да се блъскат в зловонните тунели, или да си построят жалки колиби в подножието на скалите. И водата и продоволствието отивали за драконите. Гладното, болно и жалко население на Щастливата Долина не споделяло въодушевението на Карколо и това отсъствие на ентусиазъм в народа му, го карало да изпада в ярост.

Във всеки случай, когато скитника Дуе Алфонсо повторил думите на Бенбек, Карколо изпитал изпепеляваща омраза.

— Баста! Какво знае този сополанко за отглеждането на драконите?! Съмнявам се, дали разбира речта на собствените си животни.

Имал предвид секретния жаргон, съществуващ във всяка армия, с помоща на който заповедите и инструкциите се предавали на драконите. Да разбере драконовата реч, била мечтата не всички собственици, тъй като с нея се постигал определен контрол над враждебните сили.

— Аз съм практик и струвам двама като него — продължил Карколо. — Може ли той да планира, да развъжда и обучава дракони? Може ли да ги учи на дисциплина и същевременно да разпалва яростта им? Не! Той е предоставил това на стопаните на драконите, а сам се въргаля в кревата, яде на поразия сладкиши и воюва с менестрели-девици в постелята. Казват, че с помоща на астрологията предвижда връщането на Базовите, разхожда се с високо вдигната глава и непрекъснато се взира в небето. Нима такъв човек заслужава власт и благополучие? Казвам — не! А аз, Ървис Карколо от Щастливата Долина? Да! И ще му покажа, че съм прав!

Дуе Алфонсо охлади малко гнева му.

— Не е така просто. Той е по-бдителен, отколкото си представяш. Драконите му са в отлична форма и често ги посещава. А що се касае за Базовите…

— Не ми споменавай за Базовите — разбушувал се Карколо. — Аз не съм бебе, та да се боя от глупости.

Отново Дуе Алфонсо го спрял.

— Послушай. Говоря сериозно и ти можеш да извлечеш някаква полза от думите ми. Бенбек приказва с мен в кабинета си…

— А, знаменития кабинет!

— Той извади от щкафа кристално кълбо, поставено на черна подложка…

— Аха — заръмжа Карколо, — кристално кълбо!

Дуе Алфонсо продължи спокойно, като не обърна внимание на тази реплика:

— Видях това кълбо. Изглежда, действително вмества в себе си целия космос. Вътре се движат звезди и планети. Бенбек ми каза, че е създаден от древните и е попаднал на Ерлит заедно с първите заселници. Тази небесна сфера показва положението на всички близки звезди. Показа ми малко бяло петънце — нашия Скен, а също и червената звезда Керолайн. Това име открил някъде в старинните справочници. Тази зловеща звезда се приближава към Ерлит през неравни промеждутъци от време, като се движи заедно съз звездните течения в мъглявините. И сближаването винаги съвпада с нападенията на Базовите. Тук аз си позволих да изобразя изумление, на което Джоз ми изложи теорията си: „В историята на Ерлит има шест нападения на Базови, или Графове, както ги наричали отначало. Изглежда, когато Керолайн се приближава към нашия звезден куп, Базовите запрепускват по близките светове в търсене на хора. Последното нападение станало по време на Кергън Бенбек. Сам знаеш, как е завършило. Сега Керолайн отново се приближава“. Ето какво ми разказа Джоз Бенбек, което исках да ти предам — завърши Алфонсо.

Независимо от раздразнението си Карколо се заинтересува.

— Искаш да кажеш, че вътре в това малко кълбо се намират всички звезди на космоса?

— Не мога да бъда сигурен — отвърна Алфонсо. — Кълбото се намира в едно черно чекмедже и подозирам, че вътре има и механизъм, който проецира и движи светлите петънца на звездните изображения. Във всеки случай това е удивително изобретение и аз бих се гордял, ако го притежавах. Предложих на Бенбек няколко ценни предмети за него, но той отказа категорично.

Карколо презрително сви устни.

— Отвлечени от тебе деца, а? Нима нямаш никакъв срам?

— О, не повече от клиентите ми — засмя се Дуе. — Доколкото си спомням, не веднъж сме сключвали изгодни сделки, нали?

Карколо се обърна, направи вид, че наблюдава двете Мегери, които се упражняваха с криви саби. Двамата се намираха до каменната ограда, зад която няколко дракона се занимаваха с упражнения, като се построяваха в редици и се дуелираха, размахвай ки мечове и копия, с учебна цел. Покритите им с костени плочки тела проблясваха, от ударите на тежките им крака се вдигаха гъсти облаци прах и острата им миризма бе наситила въздуха.

— Хитрец е този Джоз — измърмори Карколо. — Той е знаел, че ти ще ми разкажеш всичко.

Дуе Алфонсо кимна.

— Точно така. Той каза… Но може би следва да съм по-благоразумен — той хвърли на Карколо хитър поглед изпод надвисналите бели вежди.

— Говори — мрачно каза Карколо.

— Добре де. Но не забравяй, че само повтарям думите на Бенбек. „Кажи на стария полусляп Карколо, че го заплашва голяма опасност. Ако Базовите нападнат Ерлит, Щастливата Долина ще бъде разрушена една от първите. Къде ще се скрият хората й? Ще ги подгонят към черния кораб и ще ги закарат на нова студена планета. Ако Карколо не е лишен съвсем от сърце, той ще прокара нови тунели, ще си осигури тайни излази, иначе…“

— Иначе, какво? — прекъсна го Карколо.

— „… иначе няма да има повече нито Щастливата Долина, нито Ървис Карколо“.

— Ха! Кучето си лае, вятърът го носи!

— Възможно е, това да е честно предупреждение. Ето следващите му думи… Но се страхувам да не оскърбя твоето самолюбие.

— Продължавай!

— Ето думите… Но не се осмелявам, да ги повторя. Всъщност, той смята усилията ти по създаване на армия за смешни. Смята, че си много по-глупав от него. Предсказва…

— Стига! — изрева Карколо и размаха юмруци. — Той си го бива да съчинява, но защо и ти си се поддал на триковете му?

Алфонсо само поклати глава.

— Аз само повтарям, при това доста неохотно. Сега, когато изсмука всичко от мен, дай ми поне някаква печалба. Искаш ли да купиш наркотици, лекарства или отрови? Имам мехлем за вечна младост, който откраднах от съндъка на самия Деми — Върховния Свещен. Обучил съм момче и момиче, послушни са и красиви, прелестна двойка. Те ще се гришат за тебе, ще ти дават спокойствие и добро настроение. А може би искаш да купиш драконови яйца?

— Нищо такова не ми е нужно — измърмори Карколо. — Особено драконовите яйца, от които ще се излюпят само гущери. А що се отнася до деца, Щастливата Долина гъмжи от деца. Предложи ми десетина Джагери и можеш да си вземеш стотина по собствен избор.

Дуе Алфонсо печално поклати глава и си тръгна. Карколо мина край оградата, каго гледаше драконите.

Слънцето беше надвиснало над скалите на Маунт Деспойр. Вечерта идваше. Това беше най-приятното време на ерлитския ден, когато вятърът стихва и всичко се успокоява. Светлината на Скен се смекчава и става някак си замъглено-жълта, а той самият надява бронзов ореол. Започват да се събират облаците на приближаващата се нощна буря. Ту се спускат, ту се издигат, ту се раздалечават, ту се сближават и прехвърлят всички отенъци на златистия, оранжевия и виолетовия цветове.

Скен залязваше. Небето стана кафяво и пурпурно. Като черна завеса започна да вали силен дъжд. В конюшните хората удвоиха предпазливостта си, защото в тези часове драконите ставаха непредсказуеми: ту вяли, ту раздразнителни. С преставането на дъжда вечерта преминаваше в нощ, а по долината преминаваше студен вятър. Тъмното небе започваше да искри и свети. Една от най-ярките звезди мигаше ту червено, ту зелено, ту бяло.

Карколо замислено я гледаше. Една мисъл следваше друга и скоро в мозъка му се оформи последователност от действия, които, така му се струваше, биха унищожили кълбото неопределеност, което го преследваше цял живот.

Усмивката му стана мрачна. Той ще започне преговори с онзи негодник — Джоз Бенбек. Щом това е неизбежно, нека стане действителност.

На следващото утро в Долината Бенбек пристигна вестоносец, който покани Джоз Бенбек на преговори с Ървис Карколо.