Джак Харт
След багера (35)

35

Винаги ми е бил интересен случаят със слепотата на свети Фърнан. Всеки знае легендата — той ослепял, защото всяка сутрин ходел в Скрийн да види приятеля си свети Адамнан, вървейки срещу изгряващото слънце, а вечер се прибирал, крачейки срещу залязващото слънце. На мен обаче тази история винаги ми е звучала малко неубедително. За какво му е на един отшелник, избрал да живее в тази свещена гора, да пътува всеки ден до Скрийн? Във всеки случай количеството слънце, на което се радваме в Тирера, сутрин или вечер, едва ли е достатъчно да увреди ретината. Но идеята да бъде ослепен от слънцето е очарователна. Дали не е бил подвластен на древния порив да обожествява изгряващото слънце? Това ми се струва доста по-правдоподобно.

Местността Олтърнан, наречена на светеца, или просто Вирът, както я знаят хората, винаги е била място за поклонение. Всеки помни как се събираха хората там във времето от Гирляндената неделя — последната неделя на юли, до петнайсети август — Успение Богородично. Във всеки от тези дни човек можеше да изпълнява своя молитвен ритуал, но само призори, преди изгрев-слънце. Периодът съвпада с Августовския пир или Лунаса, така че дали същите обреди не са били изпълнявани хиляди години преди християнството да си присвои и местата и ритуалите?

Неведнъж си извършвал този ритуал, избирайки делнични дни, когато наоколо няма жива душа. Но когато си идваше за ваканцията през втората половина от август, успяваше да присъстваш единствено на последния ден от празниците. И споменът за Олтърнан оставаше у теб заедно с другите спомени през цялата година.

Онзи ден ходих там. Сега, изглежда, мястото се посещава по-рядко. Хората идват за богослужението на петнайсети август, но никой вече не изпълнява онези молитвени ритуали. Въпреки това мястото не се е променило, реката все така се спуска на скокове от един вир на друг, вдълбани в скалата, каменната стена с нейните тераси, на които светецът е спял и се е молил, изворът, на който умивал очите си. Всъщност мястото е същото, каквото го е възхвалил лудият Суини в своите песни преди петнайсет столетия: Олтърнан сред зеления лещак. И лешниковите дървета още са там, надвесени над реката.

Тук царят красота и тайнство, а обстановката напомня молитвен храм за преклонение пред природата и подозирам, че тук предците ни са отдавали почит на свръхестествените същества в продължение на поне седем хиляди години.